Джейн Инес
Кристин (1)

I

Кристин Уолъс затвори догоре ципа на розовия си анорак и скри ръце в джобовете си. Лицето й, с високи скули, бе зачервено от ледения морски бриз.

Пред нея се простираше големият град — целият окъпан в светлината на мартенското слънце. През прозрачния студен въздух на хоризонта се виждаха заснежени гори.

Корабът се плъзгаше по тихата вода на фиорда към пристанището на Осло. Въпреки мразовитото време, повечето пътници се бяха събрали на палубата. Те не искаха да пропуснат гледката на постепенно приближаващия се град, акостирането и оживлението в голямото пристанище.

Кристин нетърпеливо очакваше да чуе шума от спускането на котвата, за да слезе на сушата. Тя се радваше на предстоящите седмици и преди всичко на срещата с приятелката си Астрид.

От радостното очакване изразителните й кафяви очи изглеждаха още по-тъмни. Филип Маклюд обичаше най-много да я фотографира в такива моменти. Той винаги казваше, че тогава тя изглеждала най-жизнена и имала такова еротично излъчване, каквото малко фотомодели притежават.

Кристин трепна, когато внезапно почувства ръка на рамото си. Обърна се и се усмихна любезно на старата дама, застанала до нея. Тя беше от американските туристи на борда, които правеха обиколка из Европа.

По време на пътуването Кристин много пъти бе разговаряла с тези винаги благоразположени спътници. Старата дама със синкав оттенък на бялата си коса и с очила във формата на пеперудени криле й беше особено симпатична.

— Сигурно сте ни помислили за смахнати, че пътуваме по това време на годината с кораб за Осло, нали мила? Сега, обаче, се вижда, че нашето решение си струва. Всеки може да пътува от Англия до тук със самолет. Не намирате ли, че само този, който пътува с кораб, може да се наслади на такава опияняваща гледка?

Кристин кимна:

— И аз мисля така, мисис Падли. Преди да почине баща ми беше обещал да ме изпрати в Норвегия с кораб.

Кристин почувства, че жената я прегърна по-силно.

— О, съжалявам — каза мисис Падли, — не исках да ви навеждам на тъжни мисли.

— Не е необходимо да се извинявате. Всичко това отдавна е минало. Норвегия е страната, в която майка ми е родена и отраснала. Всъщност, много отдавна исках да дойда тук, но за съжаление все нещо се случваше.

Кристин се обърна настрана и продължи да наблюдава оживеното движение на корабите в пристанището на Осло. Тази американка й вдъхваше такова доверие, че й разказваше за неща, които обикновено се въздържаше да споделя с непознати. Тя вече знаеше, че Кристин е на двадесет и шест години и, че не е омъжена.

По време на пътуването мисис Падли се беше опитала по своя дружелюбен и откровен начин да научи и повече неща за Кристин, но това не й се беше отдало. За американците красивата млада англичанка много бързо стана център на внимание. Но мисис Падли не им беше разказала, че Кристин прави „пътуване в миналото“, за да посети за първи път родината на майка си, буйното им въображение щеше да остане незадоволено.

С крайчеца на окото си Кристин видя, колко внимателно я наблюдава американката. От погледа й можеше да се разбере, какви мисли й минават през главата.

Пътуването на Кристин до Норвегия, обаче, нямаше нищо общо с романтиката или носталгията. И тъй като след пристигането си вероятно повече нямаше да види американците, тя не намираше за необходимо да угася романтичния им възторг.

Кристин прибра гъстите си тъмни кичури. Тези разкошни коси и цвета им беше наследила от баща си. Те обграждаха тясното й лице и го правеха още по-нежно.

Кристин сложи ръка над очите си, за да вижда по-добре града и пристанището, облени от светлината на утрото. Едва сдържаше нетърпението си, когато корабът най-после акостира.

От високоговорителите беше обявено, че след няколко минути котвата ще бъде спусната. Сред пасажерите настъпи оживление.

— Желая ви приятно прекарване! — каза мисис Падни и още веднъж притисна Кристин към себе си. — Може би отново ще се срещнем в града.

Кристин чу, как екскурзоводката на американците извика групата при себе си. Мисис Падли й махна още веднъж и се присъедини към останалите.

Кристин нетърпеливо взе ръчния си багаж и хвърли поглед върху посрещачите на кея. Астрид не се виждаше никъде, но сигурно щеше да се появи. Докато Кристин мине през митническите формалности и стъпи на пристанището.

След прекараните заедно години в лондонския колеж двете приятелки не се бяха виждали повече. Въпреки всичко, Кристин беше убедена, че ще се разбират така добре, както някога. Бяха си разменили безброй писма и взаимно се осведомяваха за всички новости в личния си живот. Приятелството им не беше пострадало от дългата раздяла. Освен това, майките на Кристин и Астрид бяха далечни роднини, а Кристин беше и кръщелница на господин Йохансен — бащата на Астрид.

Кристин нервно поглеждаше часовника си. Беше вече почти обяд, а още не беше ясно, кога всички пътници ще бъдат обслужени и ще могат да напуснат кораба.

Майка й толкова много й беше разказвала за родината си, че Кристин не се чувстваше в чужда страна. От разказите й тя знаеше за красотата на самотните фиорди с техните стръмни стърчащи скали и за необятната шир на горите.

Йохансенови живееха в тези гори северно от Осло. Кристин беше чувала от приятелката си, че притежавали огромни горски масиви.

Тя ставаше все по-нервна, тъй като митническото обслужване се забавяше. Беше странно възбуждащо чувство, със собствените си очи да видиш това, за което вече толкова много си слушал. Норвегия — страната на среднощното слънце — чакаше да бъде открита от нея.

Филип и Лора щяха да пристигнат след месец със самолет. Реакцията на Филип, когато чу, че Кристин ще пътува с кораб, бе типична за него. Беше я погледнал с вдигнати вежди, сякаш не бе разбрал правилно, какво му е казала.

— Винаги съм знаел, че ти не можеш да бъдеш вместена в стандартните рамки, скъпа Кристин — бе казал той поклащайки глава, — но в това време на годината да пътуваш с кораб до Норвегия?! Не очаквах, че си способна на такава лудост!

Кристин го бе погледнала смеейки се:

— Аз обаче ще го направя, мой скъпи Филип, и ти не ще успееш да ме разубедиш!

— А и кой ли би бил в състояние? — попита той и примирено сви рамене. — Явно си чела твърде много легенди за викингите, Кристин.

— И какво от това! Сигурно наистина във вените ми тече кръвта на викингите. И както те са тръгвали със своите кораби, така и аз ще се запозная със земята на моите прадеди. Филип, ще пътувам с кораб, а вие ще дойдете със самолет.

Сега Кристин с усмивка си спомняше за този разговор. Тя се беше наложила и бе доволна от себе си. Със сигурност, един модерен пътнически лайнер не може да се сравнява с корабите на викингите, но с него беше много по-романтично, отколкото пътуването със самолет.

Щом за първи път стъпвам на норвежка земя, би трябвало да ме посрещнат с оръдейни изстрели — помисли Кристин и се засмя. Филип имаше право — беше малко побъркана.

Когато най-после слезе на кея, тя се огледа за Астрид. Кристин носеше розов анорак и черен панталон и не би се учудила, ако и приятелката й се появеше в същото облекло. През годините в колежа често се случваше да идват сутрин с еднакви дрехи, без да са се уговаряли предварително.

В контраст с тъмните коси и кафявите ириси на Кристин, Астрид беше руса и синеока. Където и да се появяха, двете приятелки веднага привличаха всички погледи.

Кристин се надигна на пръсти и с очи обходи множеството от хора на кея. Никаква следа от Астрид! Може би беше закъсняла малко и всеки момент ще дойде.

Докато чакаше нетърпеливо и почти почувствала се изоставена, изведнъж се оказа заобиколена от американските си спътници. Те й предложиха да пътува с техния автобус до града, но Кристин учтиво им отказа. Махна им с усмивка и отново цялото й внимание се насочи върху кея.

Едър рус мъж с широки крачки приближаваше към нея. Тя неволно си спомни за викингите. Така или почти така трябва да са изглеждали те.

Лицето на мъжа сияеше в усмивка и нямаше никакво съмнение, че тя е предназначена за нея. Беше много висок и строен, с дълги крака и стегнати бедра. Носеше дебело ватиран блузон, от който раменете му изглеждаха още по-широки.

Кристин нямаше време да го разгледа отблизо. Преди да успее да реагира, той я прегърна, наведе се над нея и затвори устата й с дълга целувка.

Това не беше целувка за поздрав. Напротив — беше плътна и искаща. Кристин почувства студената кожа на лицето му и вдъхна неповторимия му аромат, усети топлината на ръцете му през анорака си.

Целувката на този непознат напълно я обърка. Той сигурно я беше припознал с някого — това беше единственото обяснение за безцеремонната му постъпка! В нея се надигна яд, но повече я смути едно друго чувство. Нямаше никакво съмнение, харесваше й да бъде целувана от този мъж.

С всички сили тя се противопостави на прегръдката му и успя да се освободи. Един поглед върху лицето на непознатия й показа, че и на него му е харесало.

Кристин почувства, че лицето й поруменява, когато погледът й се спря на сияещите очи и чувствените му устни, които преди секунди бяха впити в нейните.

Къде беше виждала това лице? На Кристин й се стори, че този мъж не й е съвсем непознат, както отначало бе помислила.

— Нилс! — възкликна тя. — Не те очаквах тук. Можеш да бъдеш доволен, че все пак те познах, иначе щеше да усетиш ръката ми върху лицето си.

Нилс прегърна Кристин през раменете, сякаш се страхуваше, че тя ще изчезне в навалицата.

— Радвам се, че ме позна! — усмихна се той. — Не можех да направя нищо друго, освен да те прегърна. Ти изглеждаше така самотна и изоставена…

— Едва ли! — прекъсна го тя ядосано. — Справям се доста добре. В края на краищата не съм за първи път сама в чужда страна. Но досега никога не съм била посрещана така от непознати. За малко щеше да си отнесеш една плесница.

— Не съм непознат, Кристин. Всъщност ние сме донякъде и роднини. Ти си малката красива кръщелница на нашето семейство! Макар че наистина вече не си малка. Още като дете беше хубава, Кристин, но сега трябва да призная, че си истинска красавица.

Кристин беше свикнала с комплиментите, но, въпреки това, се изчерви от думите на Нилс. Едва сега разбра, че двамата са интересна гледка за околните. С усмивка следяха разговора им и чакаха с любопитство какво ще стане.

— Всъщност аз чаках Астрид — каза Кристин. — Да не се е случило нещо лошо с нея?

Нилс поклати глава:

— Не, всичко е наред.

Той взе куфара й, докато с другата ръка все още я прегръщаше. Поведе я към една жълта спортна кола, която беше паркирана точно зад автобуса на американците. Кристин знаеше, че те ще пътуват за планините, а след това ще направят обиколка с кораб около фиордите. Тя почти желаеше да се качи при тях и да избяга от този хубав мъж.

Какво всъщност ставаше с нея? Нали беше свикнала да се справя с мъжете! Винаги се намираха такива, които смятаха, че един фотомодел е лесна плячка. Досега не й бе представлявало трудност да се оправя с такива типове. Но защо беше толкова смутена сега?

— Астрид много съжалява, че не може да те посрещне, Кристин — обясняваше Нилс. — Тя трябва да придружава една група, която пристига по същото време. Веднага й казах, че с удоволствие ще я заместя и ще те посрещна.

Кристин само кимна. Нилс имаше плътен мъжествен глас, от който по гърба й пробягваха тръпки. Познаваше го доста бегло. Астрид от време на време го споменаваше в писмата си, но иначе Кристин не знаеше нищо за него.

Бяха се виждали само веднъж. Когато Йохансенови дойдоха в Англия, за да запишат Астрид в колежа. Оттогава минаха много години и много неща се бяха променили. Родителите на Кристин бяха починали, майката на Астрид — също. Времето в колежа отдавна бе спомен.

— Как върви училището за ски на Астрид? — попита Кристин.

— Добре, в момента е ски сезонът. Избрала си най-подходящото време да дойдеш в Осло, Кристин. Сега градът гъмжи от туристи, които са пристигнали за Деня на ските.

— Да, спомням си — кимна Кристин. — Астрид винаги ми пишеше за това. Нищо чудно, че в кораба имаше толкова много млади хора. Те всички искат да участват в ски фестивала.

Кристин се питаше, дали наистина точно сега беше най-подходящото време да дойде в Осло. Астрид щеше да има много работа и може би нямаше да може да се грижи за приятелката си. „А Нилс още по-малко“ — мина й през ума. Никога не беше очаквала да срещне брата на Астрид при идването си в Осло. Знаеше, че Нилс живее във Волран — една живописна местност, която тя беше виждала само на снимки.

* * *

Във Волран Йохансенови имаха къща. След смъртта на жена си Ларс Йохансен живееше със сина си сред огромните борови гори.

Кристин махна на американците, когато автобусът им мина покрай жълтата спортна кола. Нилс завъртя ключа на стартера и потегли. Тук, в малкия двуместен автомобил, той изглеждаше още по-едър. Големите му хубави ръце бяха отпуснати небрежно на волана. Кристин ги гледаше, спомняйки си, каква топлина излъчваха, когато я прегърна. Смутена, тя извърна глава и погледна през прозореца. Как можеше само видът им да събуди у нея такива чувства? Кристин не можеше да се познае…

Внезапно й се стори, че е открила причината за тази своя обърканост. „Гладна съм“ — мислеше тя с облекчение, когато стомахът й изведнъж напомни за себе си. От сутринта не беше хапвала нищо. Това би трябвало да е причината за странното й поведение.

— Благодаря за посрещането, Нилс! — каза Кристин. Гласът й все още звучеше хладно.

Не можеше да му прости онази неочаквана целувка. Той трябва да е знаел, какво й причинява с нея. Кристин подозираше, че просто се е възползвал от ситуацията. Беше използвал мъжкото си превъзходство и явно бе извънредно доволен от това.

Нилс се засмя:

— Ще се виждаме често. Следващите няколко седмици ще прекарам тук, в Осло. Баща ни тази зима не се чувства много добре и затова не дойде. Впрочем, аз живея и при Астрид понякога.

Кристин изведнъж почувства някаква необяснима нервност. Леки тръпки преминаха по гърба й, когато помисли, че ще живее с Нилс в едно жилище. Но какво толкова пък имаше в това, че ще живее под един покрив със сина на своите норвежки кръстници.

Освен глада й, дългото пътуване също бе причина да реагира така неспокойно на думите му. Никога преди мъж не бе успявал толкова да я впечатли.

Докато пътуваха по тесния, покрит със сняг път през хълмистата местност преди Осло, Нилс й показа една дълга бяла сграда.

— Това е ресторант „Екеберг“ — обясни той. — Тук ще вечеряме довечера. Ще ти хареса. От него се открива фантастична гледка към града и пристанището.

— Сигурно имаш предвид нас тримата — подхвърли Кристин.

Прозвуча по-остро, отколкото възнамеряваше. Но нали беше дошла, за да посети приятелката си.

— Разбира се, че нас тримата — отвърна Нилс и се усмихна.

Кристин се чувстваше като в клопка. Нилс беше само една година по-възрастен от нея, но въпреки това, тя явно му изглеждаше като ученичка, в чиято душа всеки може да надникне.

— Имам да върша някои неща, докато съм тук — рече Кристин и го погледна. — Астрид сигурно ти е разказала за моите планове.

— Да, разказа ми. Но предполагам, че няма да работиш и по време на състезанията. При тази дълга зима тук на север трябва да измисляме нещо, за да не минава времето толкова бавно. Кулминационната точка на всяка зима е празникът на ските. А пък и искам да ти направя впечатление — погледна я той с усмивка. — Ще участвам в състезанията.

— Ще видим. Но трябва да те разочаровам, Нилс. Не се интересувам много от зимните спортове. Допадат ми повече плуването и сърфингът.

Тя знаеше, че това ще прозвучи невъзпитано, но вече не се притесняваше. Ако Нилс мислеше да я впечатли и омотае със своите ласкателства, арогантността беше най-доброто средство да го сложи на място.

Той спря колата пред една голяма тухлена постройка. Според описанията на Астрид, това трябваше да е нейният дом. Нилс се обърна към Кристин и сложи за момент ръката си върху нейната. Тя трепна при това докосване.

— Сигурно много рядко си се качвала на ски, иначе определено щеше да ти хареса — каза той. — Може би трябва да постъпиш в някой от класовете на Астрид, а и аз също бих могъл да ти давам уроци. За мен ще бъде голямо удоволствие!

Кристин го погледна и внезапно изпита чувството, че той не говори само за урок по ски. Начинът, по който я гледаше и погледът му, който се плъзгаше по лицето и тялото й, я смущаваха. Искаше да се противопостави на това, но просто не й се удаваше.

Тя се сети за една случка, за която не беше си спомняла през всичките тези години. Тогава, когато Нилс беше дошъл в Англия с родителите си, майка й го беше подкачила за хубавата му външност. Нилс само се усмихна и отговорът му бе, че съвсем не му е неприятно всичките момичета да се обръщат след него. „Баща му го беше погледнал неодобрително“ — спомни си Кристин. Сега Нилс не бе казал подобно нещо, но можеше да се забележи, че мнението му не беше се променило.

Преди още Кристин да разбере какво иска да й стори, Нилс се наведе и докосна с устни нейните. Беше много нежно и мимолетно докосване, но въпреки това я обърка. Докато тя стоеше като вцепенена, той вече беше излязъл от колата. Сърцето й биеше лудо. Но какво можеше да направи? Нилс беше брат на приятелката й, беше част от миналото й, когато двете семейства бяха близки. В никакъв случай не искаше да става и част от бъдещето й.

— Празникът ще ти хареса, Кристин — каза Нилс докато отваряше вратата откъм нейната страна. — Записали сме те за скоковете за начинаещи.

— Моля? — попита тя ужасено. — Тогава трябва веднага да ме задраскаш, Нилс, чу ли? Нямам желание да ставам за посмешище на зрителите. Кой ти даде право да слагаш името ми в листата.

Нилс взе ръката й и гръмко се разсмя.

— Исках само да те изплаша — той й помогна да слезе. Изглежда му харесваше да злоупотребява с търпението й. — Ако съм сигурен, че няма да получа плесницата, с която вече ме заплаши, бих ти казал, че си много красива, когато си ядосана.

Кристин го изгледа смръщено.

— Спести си комплиментите, Нилс! Нека да влезем, моля те! Студено ми е.

Все още усмихнат, Нилс извади багажа й. Кристин тръгна към къщата. Беше си представяла пристигането си в Осло по съвсем друг начин. За момент си помисли, че Филип е имал право. Трябваше да дойде след един месец с него и Лора. Надяваше се да прекарат няколко седмици с Астрид, след като не се бяха виждали с години. А сега излизаше, че няма да бъдат сами. Нилс постоянно щеше да е наблизо.

Кристин се ядоса, че при мисълта за това не съжали толкова, колкото би й се искало.