Джули Уорън
Сюзън (2)

II

Сюзън се просълзи, сбогувайки се с Лорън.

— Ще ми липсваш — каза й, когато тя я прегърна. — Но сега трябва да спечеля някой и друг долар.

Сюзън се освободи от прегръдката на приятелката си и видя отражението си в слънчевите й очила.

— Боже мой, как изглеждам — тя се засмя насила и извади една салфетка от чантата си.

— Ела, ще ти помогна — Лорън също се опитваше да сдържи сълзите си, докато изтриваше набързо петната от лицето на Сюзън и й оправяше косата. — Пак ще се върнеш, Сюзън. Някога. Когато му дойде времето. Има нещо в теб, малката — пошегува се тя, като се мъчеше да подражава на интонацията на Хъмфри Богарт.

— Те си съкровище — Сюзън я притисна още един път за сбогом. — Ще ти телефонирам.

Прехапа устни, взе багажа си и се отправи към летището.

 

 

В Сент Луис Сюзън трябваше да се прехвърли на друг самолет. След кратък полет до Колумбия, самолетът се приземи.

Сюзън се прозя, протегна се и събра нещата си. Беше задрямала и сънува Ню Йорк, а също и, макар да не искаше да си признае това — Е.Чембърлейн.

„О, Сюзън! — рече си мислено. — Да не би да си хлътнала? Това не би било добре!“

Тя се огледа. Около нея седяха солидни бизнесмени, но нито един от тях не й изглеждаше дори и приблизително така привлекателен както Елиът. Защо все пак не остана още няколко дни в Ню Йорк? Защо не се съгласи да вечеря с него? Вече знаеше защо: боеше се. Ако се влюбеше в него, той би могъл да й причини много мъки. А тя повече нямаше сили да решава проблеми. Нито лични, нито професионални.

„Каза, че съм била смела — помисли си Сюзън. — Ох, само, ако знаеше!“

Откачи предпазния колан, взе чантите си, промъкна се покрай хората на пътеката и излезе навън.

— Здравей, мила! — Лили Джордън изтича към дъщеря си, след като тя мина през паспортния контрол. — Ела, ще ти помогна за багажа. Добре дошла вкъщи.

Прегърна я ласкаво.

На Сюзън й направи впечатление, колко много: е остаряла майка й. След смъртта на мъжа си тя се бе смалила, косата й беше побеляла и изглеждаше още по-крехка от преди. „Ако можех да й спестя поне финансовите проблеми“ — мина през ума на Сюзън, когато излизаха от сградата на летището.

— Мислех, че и Франк ще дойде с теб, Сюзън — каза Лили, след като наместиха и последната чанта в багажника на синия шевролет и се качиха.

— Той си отиде, мамо. Франк е в Терънс и точно в този момент може би се сгодява за най-новата си любов.

Сюзън искаше да се засмее, но не можа. Преглътна и се загледа през прозореца на колата, мъчейки се да удържи сълзите си. Понякога просто не можеше да бъде силна. В Ню Йорк не трябва да си позволяваш сълзи. Малко да се поразмекнеш и ще бъдеш стъпкан. Но тук, в родния град, тя се почувства отново като малко момиче. Тук времето беше спряло и старите спомени се върнаха пак.

— Само не плачи, Сюзън. Но как се случи?

— Ах, старата история мамо. Той ме изостави заради друга. Тъкмо правехме планове за сватба… и тогава изведнъж всичко свърши. Всъщност за една нощ. Мисля, че новата жена ще е от полза за кариерата му, а за него тя винаги е била на първо място — Сюзън изтри сълзите си.

— Това ти беше известно, нали?

— Може би така е по-добре, съкровището ми.

— Сигурно, мамо. Мисля, че Франк уязви по-малко сърцето ми, отколкото моята гордост. Бях луда, че го допуснах толкова близо до себе си. Но това повече няма да ми се случи, кълна ти се — Сюзън стисна решително устни. — Никога не ще позволя отново да бъда така наранена.

— Аз… аз нямах никаква представа, какво се е случило, Сюзън — каза Лили и погледна загрижено дъщеря си. — Защо не си ми казала нищо? Не трябваше да таиш всичко в себе си.

— Не исках да ти създавам грижи. Татко тъкмо беше починал, а аз се утешавах с работата си. За съжаление, в това отношение нещата също не са особено добре. Затова съм отново вкъщи.

— Радвам се, че си пак тук. Не трябва да вземаш всичко толкова присърце, скъпа.

— Вече съм по-добре — рече Сюзън, като се надяваше, че с това темата е приключила.

Майка й и без това не би я разбрала. Тя никога не беше преживявала такава мъка.

Вече беше късно, когато пристигнаха вкъщи и Сюзън се почувства изморена. Хапна само малко супа, след това се шмугна в леглото и придърпа одеялото до брадичката си. Уличната лампа светеше през прозореца и стаята се потопи в бледа светлина. Сюзън се огледа и се усмихна. „Тук нищо не се е променило — помисли си. — Нищо, освен мен.“ И като отпусна глава на меките възглавници, тя се запита какво ли правеше той в този момент в Ню Йорк. Дали мислеше за нея?

— Лека нощ, мистър Чембърлейн — прошепна.

 

 

Докато Сюзън наблюдаваше през прозореца в кабинета на декана студентите, които се разхождаха из двора, отново я обхвана оная тъга, която усещаше всяка есен.

— Не бъди толкова натъжена, скъпа — прекъсна мислите й гласът на декана. — Всичко това не трябва да те учудва. Господинът има добри връзки в града, пари и т.н. Знаеш тези неща, нали? Но през пролетта ще имаме нова постановка и тогава ти ще можеш да я поемеш.

Сюзън се обърна и погледна приятния, възрастен мъж, когото от години вече познаваше така добре. Той беше декан на колежа „Стефан“ — училище за начинаещи артисти и танцьори.

— Така ми се объркват плановете, чичо Джон — тя въздъхна. — Напуснах Ню Йорк, защото там всичко става само с връзки. И сега тук пак се натъквам на същото. Това никога ли няма да свърши.

— Не, такива работи ще срещаш винаги. Трябва да се опиташ да се примириш. Защо не си налееш едно бренди? — попита, намигайки й, той. — Аз също бих се прежалил за едно малко питие.

Сюзън стана и отиде до барчето.

— И така, какво ще правя сега?

— Ще преподаваш история. Постановката на пиесата ще трябва да предоставиш на него, тя е негова рожба.

Сюзън се засмя на тази неуместна забележка.

— Хубаво е, че те виждам да се смееш, малката ми.

— Ами, като ме разсмиваш, чичо Джон — тя му подаде брендито, целуна го по челото и попита: — И кой е господинът, който получава пиесата.

— Мога само да ти издам, че д-р Грахам иска обезателно той да я постави. Така съжалявам за теб.

— Няма нужда, чичо Джон. Направил си, каквото си могъл. И нямаше да бъде толкова лошо, ако не се отразяваше така неблагоприятно на мама. Малко повече пари никога не биха й навредили.

— Но какво има? — попита той и отпи от чашата си.

— Мама не ти ли е разказала?

— Не.

— Това всъщност съвсем не ме учудва. Тя е също толкова горда, колкото и татко. Мама не може да събере пари за изплащането на вноските за жилището и точно сега наистина се нуждаем от всеки цент.

— Тогава си потърси богат мъж, Сюзън, и твоите финансови проблеми биха се…

— Чичо Джон! — тя поклати глава. — Никога не бих се омъжила за пари.

— Но сигурно все пак има и мили богати мъже.

— Ах, знаеш ли, навярно трябва да има и други начини. Аз…

Тя се запъна. Не искаше да безпокои Джон, като му признае, че се съмнява, дали изобщо ще срещне „истинския“, че навярно никога отново не би могла да се довери на мъж.

Стана й някак нервно. Отиде пак до прозореца и се загледа втренчено навън.

— Какво е това? — попита и посочи към огромната лимузина, спряла пред къщата.

— Какво, мила?

— Някаква кола стои навън.

— Вероятно принадлежи на новия ти колега. Д-р Грахам го повика, за да подпишат договора. Но аз го очаквах едва след час.

— О — възкликна Сюзън, — тогава по-добре е да си тръгвам. Наистина зная, че ще трябва да работя заедно с него, но в този момент не бих могла да бъда любезна.

— Съжалявам, но той тъкмо сега има среща — прозвуча гласът на секретарката от преддверието.

— Но аз няма да го бавя. Сигурно ще ме разбере.

— Но… не трябва ли поне да съобщя преди това за вас?

— Не е нужно.

Сюзън се обърна рязко и погледна като втрещена към все още затворената врата. Но това беше неговият глас! Тя с мъка се овладя. По дяволите, защо не си отиде по-рано.

Вратата се отвори и един мъж влезе устремно в стаята.

— Добре дошъл, Елиът — поздрави го учтиво деканът.

— Как сте, мистър Фрейзър? Радвам се да ви видя отново — отвърна Елиът, огледа се и видя Сюзън. Той й се усмихна, показвайки, че я познава от по-рано, а след това неохотно се обърна към декана. — Бих искал да ви представя Дана Дезмънт. Тя е дясната ми ръка.

Едва сега Сюзън забеляза жената, която влезе след Елиът в стаята.

— Много се радвам да се запозная с вас, мистър Фрейзър — рече Дана.

Тя се усмихна и с две ръце пое набръчканата десница на декана. Сюзън се трогна от топлотата на жеста й.

— Това е Сюзън Джордън, колежка — каза нервно деканът. Той навярно беше много впечатлен от тази жена. — Сюзън, позволи ми да ти представя Елиът Харт и Дана Дезмънт.

Сюзън стоеше като закована. Минаха секунди, преди да се съвземе. Елиът Харт беше Е.Чембърлейн и се намираше тук, в Колумбия, с Дана Дезмънт, прочутият фотомодел. Но това не беше всичко. Чембърлейн или по-скоро Елиът беше измъкнал под носа й постановката на пиесата. Но това беше абсурдно! Ако можеше само да откъсне очи от него и да й хрумнеше нещо остроумно! Само че главата й беше празна.

— Ние вече се познаваме — чу се да казва тя, приглади назад косата си и се опита, въпреки вълнението си, да изглежда колкото е възможно по-невъзмутимо.

— О, да — отвърна Елиът, пристъпи, крачка напред и й се усмихна. — Ние сме стари приятели — той я гледаше непрестанно, докато продължаваше да говори. — Сюзън е най-добрата танцьорка, която познавам. И се целува дяволски добре.

Но това просто не беше за вярване! Как можеше да си позволява да я излага така пред декана? Как можеше да издава такива интимни неща? Сюзън стана яркочервена от гняв, а в помещението настъпи тягостна тишина.

— Мис Дезмънт — обади се деканът най-после, — познавам ви отнякъде. Да не сте актриса?

— Навярно от рекламите, които още се появяват тук-там — обясни любезно Дана. — Но междувременно смених професията си и работя за Елиът. Вече от доста време сме заедно — тя отправи към Елиът многозначителна, интимна усмивка, на която той веднага отвърна.

Сюзън видя добре това. „Двамата изглежда са много близки“ — помисли си, и веднага усети, че я обзема ревност.

— До преди пет години Дана беше много известен модел в Ню Йорк — обясни Елиът. — След това й омръзна да гледат на нея като на някаква вещ. Здравият й разум й казал, че е по-добре да си намери работа при най-добрата филмова компания в града.

Дана се засмя.

— С което Елиът иска да каже, че преди пет години ми стана пределно ясно, че постепенно остарявам, че не мога да продължа да позирам като модел и, че е по-добре да се огледам за нещо друго, докато не е станало късно.

— Но, мис Дезмънт — Джон поклати енергично глава. — Вие изобщо не сте стара! Красотата ви е вечна.

Сюзън не вярваше на ушите си. Добрият стар Джон се държеше като влюбен.

— О, вие тримата сигурно ще се разбирате добре — продължи деканът. — Има твърде много общо помежду ви. Сюзън работи също в тази област, тя е режисьорка.

Сюзън не можа да издържи и отново се изчерви. С най-голямо удоволствие би напуснала веднага стаята, но Елиът й препречи пътя.

— Ах, вие сте режисьорка? — попита уж невинно и небрежно скръсти ръце пред гърдите си.

— Да, така е.

— Наистина ли? — той повдигна вежди. — Тогава се учудвам, че не сте в Ню Йорк. Всеки с талант и амбиция се приземява там за, по-кратко или по-дълго време, освен ако не се интересува от провинциален театър. Или пък бяга от нещо или от някого.

Между тях настъпи почти осезаемо напрежение. Сюзън си наложи да не среща погледа му, за да не се остави да бъде завладяна отново от неотразимия му чар.

— Елиът — Дана прекъсна подновеното мълчание и Сюзън й беше повече от благодарна за това. — С удоволствие бих разгледала останалата част от тази сграда.

— Аз ще ви покажа всичко — предложи веднага Джон.

— Не искаш ли да дойдеш, Елиът? — попита спокойно Дана, но погледът й издаваше увереността й, че той не желае това.

— Не! — отвърна кратко Елиът, без да изпуска от очи Сюзън.

Дана се поколеба за момент. След това постави ръката си на рамото на Джон.

— И така, тръгваме ли?

Елиът кимна сдържано и отново се обърна към Сюзън. „Откъде само този мъж взема тази самоувереност?“ — запита се тя. След това отново се сети, колко ядосана всъщност беше.

— О, по дяволите! Как се осмелявате да ме компрометирате така пред Джон Фрейзър? Кой ви дава право да ме срамите така?

Елиът се отпусна в близкото кресло и нехайно протегна крака пред себе си.

— Съжалявам.

— Не ви вярвам — отвърна Сюзън. — Съвсем не съжалявате.

— Но, Сюзън — каза той почти с упрек. — Никога не бих повярвал, че една толкова невинна шега може да ви засегне така дълбоко.

Тя му отправи гневен поглед, който говореше повече, от каквито и да е думи. Той въздъхна.

— Да не сте се смутила, че казах това за целувката?

— Много повече от това — изсъска Сюзън.

— Защо?

— Защото никой тук не трябва да си помисля дори, че съм едно от стотиците ви завоевания!

Тя сведе поглед. Дали Елиът изобщо можеше да предположи, колко го желаеше, въпреки всичко? Че го харесваше също толкова много, колкото и всички други жени, които е съблазнил?

— Виждам вече, че трябва да изпълня обещанието си — каза той с приятелски тон, но твърдо.

— Какво обещание, Елиът?

— Да направя нещо, за да спечеля доверието ви.

Сюзън стисна сърдито устни.

— Спестете си усилията, Елиът. Само ще си загубите времето. Искате ли да пийнете нещо.

— Уиски без лед, моля — той я следеше, как вади една бутилка от шкафа. — И освен това, не вярвам, че коментарът ми за целувките ви е ядосал толкова много.

Сюзън го гледаше подозрително, докато носеше чашите.

— Ядосвате се, защото отгатнах, че избягахте от Ню Йорк заради мен.

— Това не е вярно — тя сложи нервно чашата му на писалището. — Ако изобщо би трябвало да бягам от нещо или от някого, то със сигурност това не сте вие.

— Ами? — попита предизвикателно той.

Сюзън се отпусна в едно удобно кресло, кръстоса стройните си крака и придърпа напред полата си.

— Никакви въпроси повече, Елиът — силното бренди подразни обонянието й, когато отпи от чашата си. — Време е да ви накарам да се отбранявате. Какво, по дяволите, правите в Колумбия?

— Ще поставям тук една пиеса.

— Това вече успях да разбера — гласеше хладният й отговор.

Той се наведе напред, подпря лакти на коленете си и завъртя чашата в ръцете си.

— Използвам тази възможност да представя една пиеса, която още не е дозряла за Бродуей или пък за някое турне. А искам да дам шанс на тази пиеса.

Сюзън го погледна с любопитство.

— И кой я е написал?

— Е.Чембърлейн, но това всъщност е тайна. Официално е от един новак в бранша и по-точно от Елиът Харт. Харт впрочем е фамилията на баща ми, а Чембърлейн — на майка ми.

— Но защо се криеш зад това име? Толкова ли е лоша пиесата, че би трябвало да се срамуваш от нея?

Елиът се разсмя високо и за свое неудоволствие Сюзън установи, че сърцето й неволно затуптя по-бързо, когато той я погледна нежно.

— Много, много не се церемоните с мен. Критиците с удоволствие биха разкъсали пиесата, тъй като има много хора, които завиждат на успеха ми. Съвсем наскоро отново изсмукаха от пръстите си някаква шантава история за така наречения ми скандален любовен живот. Искам да дам шанс на пиесата, затова бих желал да я публикувам под по-малко познатото си име.

Сюзън си спомни отново за заглавието във вестника, на което Лорън й обърна внимание преди прослушването. Необяснимо защо, тя почувства някакво облекчение от факта, че Елиът не е имал авантюра с някаква руска порнозвезда.

„Естествено, че това е основателна причина“ — помисли си тя. Но това не правеше нейното положение по-леко. Отново си представи майка си, как седеше в кухнята, вторачена недоверчиво в извлеченията от сметката, с надеждата, че е недогледала нещо. Навярно беше ирония на съдбата, че работата й отне точно някой, който имаше повече пари, отколкото можеше да похарчи. Сети се за поговорката на Лорън:

„Богатите стават все по-богати, а бедните играят на лотария.“

Но Сюзън никога нямаше късмет в хазарта, а и финансовите й проблеми едва ли щяха да изчезнат така лесно.

Тя стана и се загледа през прозореца, без да вижда нещо. Елиът се изправи, пристъпи зад нея и внимателно я прегърна през раменете. Дори и през блузата пръстите му като че ли изгаряха кожата й.

— Знам с какво удоволствие бихте поставила пиесата, Сюзън, и вероятно в този момент ме ненавиждате. Но трябва да ми повярвате. Така е по-добре и за двама ни в перспектива.

Сюзън се обърна рязко.

— Какво означава да ви повярвам! А и вие не бихте могъл ни най-малко да предположите, какво значи за мен тази работа! — колкото повече мислеше за това, толкова по-гневна ставаше. — Майка ми не е на себе си, че може да загуби къщата си — продължи тя и устните й трепереха от вълнение. — Ние се нуждаем спешно от тези пари! И искам да ви кажа, че аз съм добра режисьорка и рано или късно ще получа престижно предложение в Ню Йорк. И не избягах от вас, както си въобразявате. Имам нужда от пари — колкото се може по-скоро и колкото се може повече. Ако можех да поставя тази пиеса, щях да получа толкова долари, че майка ми би могла да забрави част от финансовите си проблеми. Ваша е вината, че от това нищо няма да излезе!

Елиът стоеше притихнал.

— И така — тя изправи рамене. — Имате ли още въпроси, защо съм тук, а не в Ню Йорк?

Тъй като не получи отговор, Сюзън тресна така силно чашата си на перваза на прозореца, че тя се разби шумно.

— О! — изохка Сюзън и загледа кървящия си пръст. — Сега пък се и порязах.

Елиът трепна.

— Дайте да видя — помоли той.

Сюзън му протегна ръката си. Беше порязала безименния си пръст. Елиът внимателно хвана наранената й ръка.

— Раната не е много дълбока — каза той, притегли дланта й до устните си и леко я целуна по вътрешната страна.

Сюзън усети топлия му дъх и у нея неволно се надигна гореща вълна на желание. Но тя не искаше това!

Елиът изглежда усети вълнението й и бавно се наведе. Сюзън като омагьосана гледаше, как устните му неудържимо се приближаваха към нейните. Целуна я много нежно, обви ръце около талията й и я притегли към себе си. Сюзън затвори неволно очи и в един миг на лудост си пожела целувката му никога да не свърши. Целият й гняв беше забравен, единственото, което усещаше бе чувството на защитеност, каквото отдавна не я беше спохождало.

Когато Елиът, след цяла вечност, я пусна отново, тя започна да се смее.

— Винаги ли реагирате така, когато някой ви целува? — попита объркан той.

— Само тогава, когато трябва да държа настрани окървавения си пръст. Навярно е изглеждало твърде комично.

— Ах, да, нараненият ти пръст.

Елиът извади от джоба на сакото си бяла копринена кърпичка, и й я подаде.

— О не, Елиът. Не желая да хабя тази чудесна кърпа.

Той въздъхна.

— О’кей, Сюзън, тогава аз ще го направя.

Внимателно зави кърпата около пръста й и завърза краищата.

— Така, готово! Мисля, че ще го преживееш! — той се усмихна. — Но може би трябва да проверя още един път как е пръстът ти?

Отново взе ръката й и притисна устни върху дланта й, а Сюзън пак не можеше да направи нищо, освен да гледа няма и да усеща, как страстта се разпалва в нея. Настръхна, когато устните му се плъзнаха нагоре. Неволно изстена тихо. Нима не можеше да направи нищо, за да го спре?

Затвори очи и отметна глава назад. Ръцете на Елиът се пъхнаха под блузата й и докоснаха голата кожа на гърба й. Устните му изведнъж се озоваха на шията й, целуваха чувствителните места по ухото й. Сюзън повдигна ръце, прегърна го и се притисна до него. Пожела си много, толкова много от нежностите му.

— Ти ме подлудяваш… — шепнеше той.

— О, Елиът…

Изведнъж в коридора се чуха гласове и Сюзън внезапно осъзна къде се намират.

— Престани! — извика тя и го отблъсна от себе си. — Наистина, Елиът, не трябва да се възползваш от ситуацията, аз…

— Сега само не казвай, че и ти не го желаеше — прекъсна я той и отметна един кичур от челото й. — Не можах да се сдържа да не те целуна. Обикновено не съм толкова прибързан, но в теб има нещо…

Елиът млъкна и я загледа настойчиво. Изглежда не можеше да намери точната дума за това, което искаше да каже. Изкашля се и погледна бързо към вратата.

— Нека отидем у дома, сега веднага — помоли я.

— Не, Елиът! — отвърна му. — Не бива.

— Ти все още ми нямаш доверие.

— Честно казано — започна тя, колебаейки се, — нямам доверие и на самата себе си. Наистина, Елиът, в твое присъствие се държа съвсем различно от друг път.

Той се усмихна, прегърна я пак и я залюля леко.

— Тогава и двамата се чувстваме по един и същи начин. А що се отнася до излета, навярно трябва да заложа някаква примамка. И така, може би ще мога да помогна на теб и майка ти при решаването на финансовите ви затруднения. Бих могъл да ти предложа работа, но само при условие, че прекараш днешния ден с мен. Извън града. Естествено, за да узнаеш подробностите по моето предложение.

— Разбира се — отвърна Сюзън. — Всичко това обаче звучи твърде много като изнудване.

— Така си е.

— Такова голямо нахалство трябва да бъде възнаградено. Ще дойда — тя поклати глава, смеейки се. — Ще ти се доверя, но само за един ден.

— Повече не съм и искал… засега…

Елиът я притисна бързо още един път към себе си, преди Дана и Джон Фрейзър да влязат в стаята.

Сюзън оправи набързо дрехите си и тъкмо се канеше да напусне помещението, когато забеляза носната кърпичка, която беше още на пръста й.

Развърза възела, за да я свали. Раната беше престанала да кърви. Сюзън сгъна кърпата и погледът й попадна върху избродиран монограм: „Д. Д. и Е. Х.“.