Джеймс Д. Уотсън, Андрю Бери
ДНК: Тайната на живота (2)

Бележка на автора

1953 година — Франсис Крик (вдясно) и аз с модела на двойната спирала.

Идеята за „ДНК — Тайната на живота“ се роди през 1999 година, по време на една вечеря. Обсъждахме по какъв начин би било най-добре да се отбележи петдесетата годишнина от откриването на двойната спирала. Издателят Нийл Патерсън се присъедини към единия от нас, Джеймс Д. Уотсън, мечтаейки за хилядоликото начинание, включващо тази книга, телевизионна поредица и други проекти, вече с открита образователна насоченост. Присъствието на Нийл не беше случайно: през 1965 година той бе издал първата книга на Дж. Д. Уотсън, „Молекулярната биология на гена“, и оттогава присъстваше, като добрия дух от приказките, зад всички писателски проекти на Дж. Д. Уотсън. След това Дорън Уебър от фондация „Алфред П. Слоун“ осигури средства, благодарение на които идеята се превърна в нещо по-конкретно. Андрю Бери бе привлечен през 2000 година, за да изработи подробна схема за телевизионната поредица и оттогава стана редовно свързващо звено между базата си в Кеймбридж, Масачузетс, и лабораторията в Колд Спринг Харбър на Дж. Д. Уотсън на северния бряг на Лонг Айлънд, близо до Ню Йорк.

Отначало целта ни беше просто да разкажем събитията от изминалите петдесет години. От езотерична молекула, представляваща интерес само за шепа специалисти, ДНК се превърна в сърцевината на технологии, преобразуващи много аспекти на начина ни на живот. С трансформацията се появиха множество трудни въпроси от практическо, обществено и етично естество, свързани с нейното влияние. Като се възползвахме от петдесетата годишнина, за да спрем и да си дадем сметка къде се намираме, ние споделяме личния си възглед както за историята, така и за различните проблеми. Нещо повече, това е личното мнение на Дж. Д. Уотсън и затова книгата е написана в първо лице единствено число. Двойната спирала беше вече десетгодишна, когато ДНК осъществяваше своята магия в епруветка върху материал от зародиш.

Постарахме се да пишем за широката публика, така че и човек без никакво биологично образование да е в състояние да разбере всяка дума от книгата. Всеки технически термин е обяснен, когато се появява за първи път. Неизбежно беше да прескочим много от техническите подробности и да препоръчаме на читателите, желаещи да научат повече, да посетят DNAi.org, уебстраницата от придружаващия мултимедиен проект, DNA Interactive, предназначен за гимназисти и кандидат-студенти. Тук ще откриете анимации, обясняващи основните процеси и обширен архив от интервюта със съответните учени.

Изказваме благодарността си на всички, които допринесоха за осъществяването на този проект по един или друг начин, в „Благодарности“. Четирима човека обаче, заслужават да бъдат специално споменати. Джордж Андреу, нашият свръхестествено търпелив редактор от „Кнопф“, написа много повече от тази книга — хубавите части — отколкото който и да е от нас би дал да се разбере. Кирин Хаслингер, нашата невероятно ефективна асистентка в лабораторията в Колд Спринг Харбър, увещаваше, караше се, редактираше, проучваше, посредничеше, пишеше, оправяше — в не по-малка степен. Тази книга просто нямаше да я има без нея. Джан Витковски, също от лабораторията в Колд Спринг Харбър, свърши невероятна работа по сглобяването за рекордно кратко време на глави 10, 11 и 12, и ни даваше несравнимо ценни насоки в процеса на работа. Заслугата на Морийн Береджка, асистентка на Дж. Д. Уотсън, бе безценна. Тя е единственият жител на планетата Земя, способен да разчита почерка на Дж. Д. Уотсън.