Метаданни
Данни
- Серия
- Легенди и предания (2)
- Включено в книгата
- Година
- 2004 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научен текст
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- 4,6 (× 11 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Жечка Горчева. Вградената невеста
Българска, второ издание
Илюстрации: Ваня Йорданова, 2004 г.
Издателска къща „Стено“, Варна, 2004 г.
Формат: 16/60/84
Обем: 5,5 п.к.
ISBN 954-449-192-9
История
- — Добавяне
Поляната „Атолука“
Хасан бей Гаванозооглу — управител на Татарпазарджишката кааза, потеглил със свитата си по тесния каменист път от град Пещера през Чифте махала за село Фотиново. Малко преди да напуснат вековните гори, спрели да починат на красива поляна, осеяна с прекрасни ароматни цветя. В единия й край бликал извор със студена бистра вода. Тъкмо място да се поразтъпчат след дългото пътуване, да похапнат сред природата и да пийнат бистра студена вода от извора.
Със свитата на управителя пътувал част от харема му. Младите ханъмки скочили от закритата каруца и затичали по поляната да си берат от дъхавите цветя. Затворени през повечето време в стаите на харема, те искрено се радвали на чистия въздух, на зелената трева, на ароматните цветя. Като се натичали до насита, те седнали в единия край на поляната да похапнат. Обичаят така изисквал — да сядат отделно от мъжете, които не бивало да виждат техните лица. В другия край на поляната беят и придружаващите го вече похапвали сладко, сладко.
Изведнъж при бея дотичал задъхан гавазинът му и съобщил тъжната вест, че прекрасният му жребец неочаквано е издъхнал, като пил от студената вода на извора. Беят страшно се натъжил. Бил много привързан към прекрасното животно. Не вярвал другаде да намери такъв кон. Жребецът бил бял, с няколко черни петна по гърба и около очите, строен, с изящни, но яки крака, с буйна бяла грива. Той сякаш бил част от своя господар Хасан бей. Винаги отгатвал желанията му при най-малкото движение на краката или ръцете. Никога не се налагало да му викат. Още по-малко да го бият с камшик. И ето, че сега го нямало вече. Уморен пил от студената вода на извора и останал завинаги на красивата поляна.
В чест на своя любим кон (на турски „ат“) и на бистрия студен извор (на турски „олук“) Хасан бей нарекъл поляната „Атолука“. Тази тъжна история за злополучния край на красивия жребец бързо се разнесла из цялата кааза и хората започнали да я наричат така. Така се нарича и днес.
И сега високо в Родопите, над град Брацигово, сред красивите борови и смерчови гори се намира летовището „Атолука“. Дошлите тук туристи се радват на прекрасната природа и научават легендата за малко особеното име на поляната.