С интерес започнах да чета, докато не прочетох „легендата“ за Игликина поляна. Авторката е редно да се засрами за тъй наглата си кражба на разказа на Елин Пелин „Иглика“. Прави впечатление и разликата в използваните глаголни времена за различните разкази. Тези недоразумения предизвикаха съмнение у мен дали наистина се носят такива предания или са заемки от чужди разкази, напаснати към името на някоя местност. Върнах се да прочета предговора, да не би да става дума за събрани легенди, описани във времето от различни автори, но не би. Жечка Горчева сама си „пише легендите“.
В предговора пише, че е събирала преданията, а не ги е измислила. В този ред на мисли, за каква кражба може да се говори?
Събира и пише ;), така прочетох аз. Ако Елин Пелин е написал „Иглика“ на основата на легенда, защо Ж. Горчева е преписала почти дословно неговия разказ, а не е разказала самата легенда?
Както и да е, у мен книгата остави един неприятен привкус и не мога да погледна на Ж. Горчева като на сериозен автор.
всъщонст авторката е ПРЕПИСАЛА от СБНУ (сборник народин умотворения) в ИЕФЕМ (институт по етнография и фолклор с етнографски музей ) към БАН — където има всичик събрани през годините приказки, песни и гатанки и вече нищо ново не може да се измисли. по времето на Елин пелин (сами се сетете кога е живял той) тези неща все още са били нови и пресни и тепърва са се събирали. Днес когато пишеш известни неща с нови интерпартиции е редно да се цитира литературата която си позвал — в противен случай може да бъдеш съден за плагиатство.
В Германия един президент съвсем наскоро си отиде само защото не бе цитирал произведенията които бе ползвал. — така обзеценява труда на други хора
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.