Катрин Харт
Нежна грубост (7)

Глава седма

Нямаше нужда да се обръща, за да разбере, че я следят. Тя буквално усещаше погледа на преследвача върху гърба си и въпреки това знаеше, че ако се поддаде на изкушението да се обърне назад, нямаше да види никого. Вървеше след нея още от мига, в който тя се отдели от бойния отряд на чейените. Не знаеше кой от бойците е по стъпките й. Пантерата не можа да й каже нищо. Увери я само, че няма да е Грозната видра, тъй като той щеше да бъде с групата за отмъщение.

Вече бяха високо в планината. Топлото септемврийско слънце галеше кожата й през листата на дърветата, но колкото по-нависоко се изкачваха, въздухът ставаше все по-хладен. Духаше свеж ветрец и тя с удоволствие вдъхваше мириса на бор и влажна пръст. Наслаждаваше се на пътешествието си из тези девствени места, където почти не бе стъпвал човешки крак. Сякаш беше сама с великата природа.

Последните лъчи на слънцето обагриха небето в пурпур и тя най-сетне спря Житното зрънце на малка полянка, където реши да пренощува. Накладе малък огън без пушек, за да се постопли и да прогони хищниците и напои коня, преди да седне да хапне нещо. Тази вечер щеше да мине само със сухо месо и вода, а утре ще отиде на лов. Окачи ножницата на кръста си и сложи лъка наблизо, после се уви в одеялото и заспа.

Събуди се с първите лъчи на слънцето, бързо се изми, хапна малко и тръгна. По-късно сутринта намери чист планински поток и спря да се освежи и да напои коня.

Късно следобед стигна до малка поляна сред гората. От трите страни мястото бе оградено с дървета, а на изток течеше река. Зад реката склонът се спускаше стръмно надолу и откриваше прекрасна гледка към долината и към малка планинска верига в далечината. Наоколо нямаше следи от пребиваването на други пътници и Таня реши, че тук ще се чувства спокойна и сигурна.

След като огледа внимателно околността и забеляза буйната трева, която щеше да е прекрасна паша за кобилата й, тя най-сетне слезе от Житното зрънце, завърза я за едно дърво и изкопа малка яма за огнището. Огради го от всички страни с камъни, които събра от реката. Отряза клони и си приготви шишове за месото, а след това реши да направи и специална лавица за сушенето му. Докато обикаляше наоколо, намери и един интересен камък, който природата бе издълбала с времето в средата. Помисли си, че от него ще стане чудесен съд за готвене и го домъкна до огъня.

Слънцето вече клонеше на залез, когато Таня взе лъка и стрелите и тръгна на лов. Малко след това се натъкна на добре отъпкана следа от сърни и се скри в храсталака. Не се наложи да чака много. Две сърни минаха покрай нея, но тя ги пропусна, защото бе забелязала дирята на по-тежко животно — вероятно мъжкар. Само след петнадесетина минути еленът изскочи пред нея. Беше истински красавец! Прекрасните рога с четиринадесет разклонения му придаваха благороден вид.

Таня внимателно обтегна лъка, прицели се и изчака, докато животното стигна на онова място, където със сигурност щеше да го улучи. Едва тогава пусна стрелата. Огромният елен спря, направи две крачки напред, но краката му се подкосиха и той падна на колене.

Само след миг Таня преряза гърлото му. Изкорми го и зарови вътрешностите. Завърза краката му и го довлече до бивака. Окачи го на един як клон, за да изтече кръвта, и си отряза само две тънки парчета месо за вечеря.

Тази вечер тя дълго лежа будна върху постелята си от борови иглички и мислите й бяха все за нейния любим. Искаше й се да е тук, заедно с нея, на това прекрасно място.

Когато се събуди, небето бе навъсено и мрачно. Духаше студен вятър и тъмни облаци тегнеха ниско над главата й. Скоро щеше да завали. Отваряше се много работа. Първо трябваше да си подсигури подслон. Обиколи бивака и в западната му част откри подходящо място. Тук растяха няколко млади издънки на дървета, които щяха да свършат чудесна работа. Огъна ги и ги завърза заедно, после ги покри с няколко ивици от още мократа еленова кожа. Остави отвор, който гледаше на изток според обичая на индианците. Колкото и да беше несъвършено, временното й жилище щеше да я спаси от дъжда, особено ако вътре накладе малък огън.

Като приключи с това, тя стъкми още едно подобно прикритие наблизо и едва тогава се захвана да обработва елена. Одра го и наряза месото на тънки ивици, които постави на полицата да съхнат. В същото време сложи известно количество да се свари за вечеря. Кожата обърна наопаки и я остърга добре, след което я опъна на шишове и я сложи под второто прикритие да се суши. Завърза кобилата си до своя заслон и тъкмо се прибра, първите едри капки дъжд намокриха земята.

Таня излезе отново, за да набере малко див лук, който бе видяла край реката. Прибави го към гозбата за вкус. После се погрижи и за малкия огън във втория заслон, където бе опънала кожата на елена да съхне. Втри мазнината и мозъка, които бе запазила, в одраната кожа, за да омекне.

Почти цяла нощ валя. Дъждът престана едва призори. С първите лъчи на слънцето, нейният малък свят блесна в цялата си красота. Тревите и листата, все още мокри от дъжда, искряха на утринната светлина като скъпоценни камъни. Трябваше да се заеме с работата си. Извади еленовата кожа отново навън, намокри я и повторно я остърга, за да стане годна за обработване. Сега можеше да я остави да съхне.

Като приключи със задълженията си, Таня реши да разнообрази менюто си с плодове и ядки и като събра оръжията си, се запъти към гората. Взе една кожена торба и одеялото, за да има къде да сложи намереното.

Увлечена в търсене на диви плодове, тя незабелязано се бе отдалечила доста от лагера си. Едва когато напълни торбата и одеялото, реши, че е време да се връща. Изведнъж й се стори, че чу някакъв звук, или може би само със сетивата си долови нещо нередно, но рязко спря и замръзна на мястото си. Ослуша се. Нищо. Смръщи чело и си помисли, че вероятно е усетила присъствието на неизвестния войн, който я следи.

След няколко крачки отново спря. Сега вече беше сигурна, че зад гърба й нещо изшумоля. Хвърли вързопите на земята и грабна лъка и една стрела. Обърна се и внимателно огледа дърветата и храстите, но не забеляза нищо.

Изведнъж с периферното си зрение долови рязко движение. В същия миг опъна лъка и преди да успее дори да осъзнае факта, че насреща й връхлита пума, пусна стрелата и отскочи настрана. Кафеникавата котка изрева, когато тя се заби в нея. Една от огромните й лапи достигна рамото на Таня, ноктите разкъсаха еленовата кожа на дрехата и оставиха четири кървави резки по ръката й. Таня падна.

Животното продължи да реве от болка и ярост; с последни усилия се изправи на крака и се хвърли към просната на земята жертва. Ножът на Таня блесна от случайно попаднал върху острието лъч слънчева светлина и се заби право в сърцето на пумата. Златистите очи на великолепното същество се взряха в нейните, сякаш ги изгаряха и то се строполи в предсмъртен гърч.

Таня остана да лежи известно време, без да помръдва: изненадана, шокирана, изпълнена с угризения. Очите й се изпълниха със сълзи. Спомни си разказа на своя любим за това как преди години, когато в стремежа си да достигне откровение от боговете, е бил осенен с образа на пантерата и е приел името й. От този момент той си обещал да защитава това животно и постепенно се привързал към дивия планински лъв. Никога не би го наранил, освен в случаите, когато това бе неизбежно.

Тя си припомни колко пъти бе сравнявал с пума цвета на очите и косата й, действията й. Беше й обяснил, че е избрал да я нарича Дива котка именно поради приликата й с пантерите.

А сега тя бе принудена да убие едно от неговите любими животни. Знаеше, че всъщност в този случай нямаше друг избор, и мислено се молеше Пантерата да й прости.

Коленичи до пумата и погали светлата козина с цвета на нейните коси. В блестящите очи на животното сякаш видя отразени собствените си очи. Едва сега забеляза, че пантерата е женска и вероятно има малки. Това откритие я натъжи още повече и тя въздъхна от мъка. Изправи се и огледа драскотините по рамото си. Слава богу, не бяха дълбоки.

Реши да потърси малките и събра оръжията си. Сигурно бяха наблизо, защото иначе пантерата не би я нападнала. Цял следобед претърсва храстите, но не ги откри. Привечер се отказа и реши да продължи с търсенето на другия ден. Сега трябваше да се прибира, ако искаше да стигне по светло.

Изсипа събраните ядки от одеялото и успя да го подпъхне под тялото на убитото животно. Завърза го и повлече трупа към бивака. Пумата бе дълга най-малко пет стъпки, а с опашката сигурно стигаше до осем. Тежеше почти колкото нея и тя положи доста усилия, докато я замъкне до землянката си.

Веднага щом се прибра, Таня почисти раните си и седна да хапне нещо. Знаеше, че като бъдеща майка трябва да се грижи за своето, макар и неродено още, дете. Едва след това се захвана да одере кожата на пантерата. Направи си факла и изкопа яма, за да зарови трупа. Нищо не можеше да я накара да яде от месото на свещеното животно на нейния любим.

Върна се обратно в лагера и до късно се занимава с кожата. Остърга я и я почисти, а след това я сложи при еленовата кожа да съхне. Най-сетне, уморена до смърт, легна и заспа тежък сън.

На следващата сутрин отново се зае с кожите. Като свърши работата си с тях, оседла кобилата си и се отправи към мястото, където бе убила пумата. Внимателно претърсваше всичко наоколо, но отново усилията й останаха безуспешни.

Късно следобед се отказа. Завърна се в своя лагер и за сетен път се захвана да обработва двете кожи Еленовата беше почти готова — мека и еластична, а и другата, според нея, щеше да стане хубава. Реши да ушие от нея палто с качулка за зимата, което щеше да подари на Пантерата. Надяваше се да приеме подаръка й заедно с извиненията за убитото животно.

Малко преди залез Таня отиде на реката и с копието си уби една пъстърва. Почисти я и я набучи на шиш, за да я опече за вечеря. После се върна обратно при потока. Знаеше, че индианецът, които я следи, е някъде наблизо, затова се скри зад голяма скала и се съблече там. Нагази в хладната чиста вода и започна да мие косата и тялото си, наслаждавайки се на бистрата планинска вода. Изпра и роклята си и чак тогава се загърна в одеялото и се върна при огъня, за да хапне.

Настъпи последния ден от нейното пребиваване в планината. Таня опуши еленовата кожа и довърши обработката на другата. Опуши и нея, за да е сигурна, че не са останали някакви паразити, после я намаза с мазнина и я остави да изсъхне.

От еленовата кожа уши непромокаеми торби, в които сложи изсушеното месо. Вечерта уби един заек и си сготви вкусна яхния с лук и орехи. На другата сутрин тръгваше обратно. Доволна от хубавата вечеря и щастливия край на приключението, тя бързо заспа.

Някъде посред нощ Таня внезапно се пробуди. Сигурна бе, че кобилата й беше изцвилила. Облече се на тъмно и бързо взе лъка.

— Има ли някой тук? — попита мъжки глас на родния й език.

Очите й, привикнали с тъмнината, преброиха копитата на три коня. Приготви стрелата и надникна през отвора на скривалището си. Нямаше смисъл да се крие и да я хванат като птичка в капан.

На полянката се бяха появили двама мъже на коне. Зад себе си водеха товарно муле. Приличаха на търговци или миньори. Каквито и да бяха, видът им беше на груби измамници. Косите им бяха рошави, брадите — неподстригани. Дрехите им бяха толкова мръсни и опърпани, че сигурно след първото по-яко пране щяха да се разпаднат на парцали. Държаха пушки, но не се целеха в нея.

Ако не я бяха забелязали веднага, тя можеше да се опита да стигне до кобилата си и да избяга, но те гледаха право в нея.

— Ха! Я гледай какво открихме! — възкликна рижият.

— Какво искате? — попита Таня на английски.

— Ама това е бяла индианка, Зеке! Как ти се струва, а! — провлече глас мъжът. — Къде е мъжът ти, скъпа?

— Отиде с брат ми на лов тази сутрин — излъга Таня. — Мислех, че са те, като чух конете. Всеки момент трябва да си дойдат. — Мислеше да каже, че мъжът й е вътре, но се сети, че скоро ще открият лъжата й и затова реши да ги постави нащрек като каже, че го очаква всеки миг.

— И ти си съвсем самичка, миличка? — продължи да я разпитва рижият.

— Само за малко — отвърна тя. — Ако бях на твое място, бих си останала на коня — предупреди го тя, като видя, че възнамерява да скочи на земята.

— Е, хайде сега, бъди по-любезна. Ние със Зеке няма да ти сторим нищо. Нали, приятелю?

— Не, по дяволите! — обади се за пръв път и Зеке. — Ако щяхме да правим такова нещо, досега да сме ти теглили куршума. Та нали сме двама!

— Тогава вървете си по пътя! — подкани ги Таня.

— Толкова време яздим — продължи с уговорките рижия. — Не сме хапвали нищо от сума време! Няма да е лошо да ни почерпиш, ако имаш повече ядене — подхвърли той, като не отместваше поглед от все още къкрещото ястие на огъня.

— Вземете си и изчезвайте! Но няма да ядете тук.

— Мислех да те помоля да се посгреем на твоя огън. Толкова е студено да яздиш в нощта, а и конете имат нужда от почивка. Нали не се страхуваш от нас, а?

— Не, но не съм и глупачка — отвърна Таня.

— Много ми се ще да махнеш това нещо, моме! — каза Зеке, вперил очи в лъка и стрелата. — Нещо малко ме изнервя.

— Слушай, момиче! Аз ще взема от яхнията, докато старият Зеке напои конете. Става ли?

Таня кимна разколебана. Може би все пак ще си тръгнат по живо, по здраво. Никак не й се нравеше идеята да се разправя с двама въоръжени мъже. Шансовете не бяха на нейна страна.

— Добре — съгласи се тя. — Но по-бързо и искам да виждам ръцете ти.

Рижият скочи от коня и в същия момент го шибна силно по задницата. Животното се втурна към Таня и за секунда скри мъжете от погледа й. Точно тогава двамата се нахвърлиха отгоре й. Тя се пресегна за ножа си и с ужас откри, че в бързината е забравила да го вземе.

С единия щеше да се справи, но двама бяха много! Те бързо я свалиха на земята и извиха ръцете й на гърба. Очите на Зеке, изпълнени с лъст, бяха приковани в нея.

— Сдобихме се с чудесна малка женичка, а! Няма начин да е жена на някой от нашите с тези дрехи!

Рижият се съгласи.

— Чувал съм червенокожите да се хвалят, че учат жените си на какви ли не чудеса. Сега ще проверим тая работа! Господи! От кога не съм бил с жена. Гащите ми направо ще се пръснат!

Зеке протегна ръка да сграбчи гърдите й и тя изкрещя.

„Боже мой! Къде ли е този глупак, който трябва да ме пази! За какъв дявол ми е, ако не може да ме защити! Този шум щеше да събуди и мъртвите! — чудеше се на ум тя. — Вероятно са му наредили да не се намесва.“ Иначе щеше да й помогне, когато я нападна пумата. Значи трябва да разчита само на себе си!

Щом рижият я събори на земята, тя промени тактиката си.

— Моля те, не прави това! — погледна го тя с огромните си, разплакани очи. — Не знаеш какво ми е било!

Мъжът се намръщи:

— Тогава защо не избяга, когато индианецът те е оставил сама?

— Къде можех да отида? — От очите й закапаха крокодилски сълзи. — Не знам как да се измъкна от тази планина! А и те избиха цялото ми семейство. Нямам при кого да отида, даже и да стигна до някое селище. Кой би ми помогнал? — Таня забеляза, че непознатият се размеква.

— Ние със Зеке ще те вземем с нас, ако бъдеш добра. Ще те отведем от тук и ще те устроим в някой град. Нали, Зеке?

Другият се ухили похотливо и се съгласи:

— Ама разбира се, сладурче! Та ние с Рижия сме най-добрите момчета, дето си виждала!

— Точно така. Хайде сега да сключим сделката! Още тук.

Таня замръзна като видя, че ръката му се премести върху токата на колана. С огромно усилие на волята си наложи да каже спокойно:

— Господа! Аз бях възпитана в приличие от моето семейство. Мога ли да помоля за известно уединение.

Рижият веднага стана подозрителен.

— Що за номера си намислила, жено! Нямам намерение да те изпускам от очи!

— Никакви номера. Ще изпълня моята част от сделката, но предпочитам да го направя с всеки по-отделно и в отсъствието на другия, ако нямате нищо против. Може би не съм толкова невинна като някога, но вродената скромност не се изпарява толкова бързо.

Зеке и рижият се ухилиха глупаво и вторият каза:

— Ами, добре. Разбирам те. Някои неща не се споделят, а пък и няма за къде да бързаме.

Таня кимна.

— Точно така.

Рижият я вдигна и я подкара към заслона.

— Ти се погрижи за конете, Зеке, и вземи малко кльопачка! Като знам какво ми е, сигурно няма да се бавя много.

Таня влезе първа. Наведе се и бързо напипа ножа в тъмнината. Беше спряла така рязко, че рижият се препъна в нея и политна на пода. В същия миг тя заби ножа в гърба му. Той издъхна, преди да успее да извика за помощ.

Зеке тъкмо сваляше седлото от коня, когато тя се промъкна зад него. Беше хванал седлото и го вдигаше. В този момент усети острието на гърлото си. Замръзна на място.

— А това ще ти е заради нероденото ми дете, което щяхте да убиете, ако ме бяхте изнасилили — изсъска в ухото му тя и преряза гърлото му. Седлото падна от ръцете на мъжа и той се строполи на земята, облян в кръв.

Беше невъзможно да легне след всичко, което се случи. Таня провеси двата трупа на същия клон, където преди време беше окачила убития елен. После седна пред своето импровизирано жилище и безмълвно дочака зората. Когато слънцето най-сетне изгря, тя отиде до реката, за да измие от тялото си кръвта и миризмата от телата на натрапниците.

После за последен път дообработи кожата на пумата и я сложи да съхне. Чак тогава полегна върху буйната трева и заспа под топлите лъчи на слънцето.

Събуди се по обяд и опакова багажа си. Прерови и нещата на убитите. Не намери много. Всеки имаше пушка, пистолет и нож. Парите им бяха само няколко долара. В торбите имаха по чифт бельо, малко тютюн и алкохол, както и малко амуниции. Мулето бе натоварено с още амуниции, сол, брашно и кафе. Имаше също едно очукано джезве, тиган и чайник. Намери и една брадва, лопата и кирка, две одеяла и две зимни палта. Между вещите беше скрит и вързоп с боброви кожи, които или бяха изтъргували, или по-вероятно — откраднали.

Оседла конете и метна телата на убитите отгоре им. Щеше да ги отведе до селото на племето заедно с всичко, което намери в багажа им.

Таня трябваше да язди целия ден, докато стигне до мястото, където се бе разделила с войните преди шест дни. Наложи се да чака два часа, преди неизвестният преследвач да се появи. Най-сетне, тъкмо когато бе започнала да губи надежда, той се показа. Беше Танцуващия кон. Не каза нищо, като видя чуждите коне и убитите върху тях.

Пътуваха почти до вечерта на другия ден, докато стигнат зимния лагер на чейените — мястото, където тя за пръв път се бе срещнала с индианците и техния начин на живот.

Привечер навлязоха в селото. Бойният отряд се бе завърнал и Пантерата я очакваше. Вождът също бе излязъл да я посрещне. Той заговори първо на Танцуващия кон:

— Справи ли се с изпитанието тя?

— Да, вожде мой! — Индианецът добави със сериозен вид: — Имаше моменти, когато мислех, че няма да успее и дори, че трябва да й помогна, но не се наложи. Тя се справи с много по-тежки ситуации от онези, които бяхме предвидили.

Дебнеща пантера не издържа:

— Какво е всичко това? — попита той и посочи мъртвите белокожи върху конете им.

Таня отвърна простичко:

— Тези мъже се появиха в лагера ми на петата нощ. Искаха да навредят на мен и детето ни. Аз ги убих.

Старият вожд кимна с разбиране и я огледа внимателно.

— Направиха ли ти нещо? Затова ли е скъсана роклята ти?

— Убих ги, преди да успеят да направят каквото и да било. А роклята е съвсем друга работа. — Тя се обърна към Пантерата: — Трябва да ти поискам прошка. Наложи се да застрелям едно от твоите свещени животни. Вероятно съм навлязла в територията й и съм се приближила твърде много до бърлогата, за да ме нападне така. Нямах избор. Щеше да ме разкъса. Потърсих малките, но не ги открих. — Очите й шареха по лицето му. — Помрачава ли това чувствата ти към мен? Ще се откажеш ли от предложението за женитба?

Отговорът му бе изречен тихо, но ясно:

— Новината ме натъжи, Дива котко, но сигурно не си могла да постъпиш по друг начин. В противен случай пумата щеше да убие и теб, и нашето дете. Аз все още искам да станеш моя жена веднага щом вождът даде разрешението си.

Най-после Таня се усмихна.

Черния чайник заяви официално:

— Утре ще има празник и аз ще обявя Малката дива котка за своя дъщеря. После ще обсъдим зестрата и цената за булката. Щом се споразумеем, ще можем да обявим деня на сватбата. — А на Таня каза: — Сега си иди, хапни си и си почивай. Трябва да се грижиш за бъдещия ми внук. Ще наредя да се погрижат за коня и багажа ти.

Младата жена тръгна, но думите му я спряха:

— Тази вечер ще спиш при Патешката стъпка. Тя ще ти донесе всичко, от което имаш нужда, от шатрата на Пантерата.

Таня го погледна в недоумение, но той добави само:

— Аз казах.

Тя отправи тъжен, изпълнен с копнеж поглед към своя любим, но знаеше добре, че не бива да спори, затова не каза нищо.

 

 

Таня спа непробудно до сутринта. Старата индианка й бе донесла дрехи от предишното й жилище и още щом се събуди, тя отиде на реката да се изкъпе. Облече чиста рокля и прекара деня с останалите жени, като им помагаше да прибират плодове и зеленчуци за зимата. Радваше се, че е отново сред тях. Следобедът разкрои кожата на убитата пума за зимно палто, както бе решила. Успя дори да зашие предниците към гърба, преди да стане време да се приготвя за празника вечерта. Кожата беше голяма и стигна за палто до коленете и качулка. От опашката щеше да направи колан. Остана й дори едно парче за малка чанта за нея. Щеше да я носи на кръста, прикрепена към колана. От ноктите мислеше да направи две огърлици — за себе си и за Пантерата, а главата ще даде на един от старите индианци, който знаеше да препарира животни, за да я приготви за украса на стълба пред шатрата им.

Когато се свечери, тя облече богато украсената рокля от кожата на сърна, която си бе ушила специално за случая. Тъкмо тръгваше, Патешката стъпка се приближи и й подаде двата познати скалпа. Този път тя ги взе, без да се пазари, и ги окачи на колана си. После гордо премина през селото и зае мястото си до вожда.

Атмосферата бе празнична и изпълнена с вълнение. Не всеки ден вождът осиновяваше дъщеря, при това бяла. Черния чайник беше облечен в пищен костюм. Главата му бе богато украсена с най-различни пера.

Когато всички се събраха, той се изправи, царствен и горд, и ги прикани да замълчат. Плътният му властен глас огласи нощната тишина:

— Тази вечер ще приемем в племето нов член. Днес аз се сдобивам с дъщеря, която да радва сърцето ми.

Той посочи с ръка седналата до него бяла жена.

— Малката дива котка е отскоро сред нас, но тя доказа, че има безстрашно сърце и смел дух. Отсега нататък тя става една от нас, защото по душа е чейен и получава честта да бъде моя дъщеря. От днес нататък ще се отнасяте с нея с полагаемото й се достойнство и уважение. — Той даде знак на Вечната жена да излезе напред и на Таня да стане. После постави на врата на бъдещата си дъщеря красива огърлица, украсена със сребърен диск. В израз на необичайна привързаност, докосна буза до нейната и каза:

— Добре дошла, дъще!

Сега вождът се обърна към жена си с думите:

— Подарявам ти тази дъщеря!

Възрастната жена, все още запазила царствената си осанка, се приближи до Таня и тържествено постави на ръцете й, над лактите, две богато украсени сребърни гривни, които чудесно допълваха огърлицата. В очите й блестяха сълзи, когато се обърна към девойката:

— Сърцето ми прелива от радост: Най-после имам свое дете.

Таня целуна сбръчканата буза и благодари:

— За мен е голяма чест да бъда дъщеря на такива прекрасни родители!

С това официалната част на церемонията приключи, но истинският празник едва сега започна. Барабаните разнесоха новината до всички племена. Индианците научиха, че Черния чайник се е сдобил с дъщеря. Чейените бяха подготвили пищен пир по този случай — песните, игрите, танците и веселбата продължиха до зори.

Таня беше безкрайно щастлива, че е постигнала целта си. Скоро щеше да стане законна съпруга на Дебнещата пантера и майка на детето му, но дотогава трябваше да остане в жилището на новите си родители. Надяваше се подготовката за сватбата да не отнеме много време, защото да бъде близо до своя любим и да не може да го докосне, бе истинско мъчение.