Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Silken Savage, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 46 гласа)

Информация

Сканиране
bobych (2009)
Разпознаване и корекция
Криска (2010)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2010)

Издание:

Катрин Харт. Нежна грубост

ИК „Торнадо“, Пловдив, 1994

Редактор: Милка Недялкова

ISBN: 954–17–0003–8

История

  1. — Добавяне

Глава двадесет и втора

В края на първата седмица от престоя им, в ранчото пристигна чернокоса девойка. Таня и Адам бяха в конюшнята й показваха на Хънтър новороденото жребче. Те чуха момичето да пита един от работниците къде е Адам.

Минута по-късно тя влетя в конюшнята, като се спря само за миг на прага, за да привикне с тъмнината. Щом зърна Адам, направо се хвърли на врата му.

— О, Адам! Върнал си се! — изпищя тя. — Сякаш цяла вечност те нямаше!

Тя се отдръпна назад и го погледна с укор.

— Цели три години! Знаеш ли колко ми бе трудно да удържам Стюард Хамонд надалеч през цялото това време! И все пак те дочаках! Та нали ти бях обещала!

Таня, която стоеше встрани, се чудеше дали да се ядоса на прямата тъмнокоса красавица, или да се забавлява от притеснения вид на Адам. Очевидно нейната поява бе напълно неочаквана за него.

— Какво по… — опита се да каже той, но в същия момент я позна. — Пру? Малката Прудънс Барне! Господи, колко си пораснала!

Лицето на момичето грейна:

— Разбира се, глупчо! Вече съм на шестнайсет и можем да се оженим. Когато те попитах преди, ти каза, че съм много малка и трябва да порасна.

Таня едва успя да потисне смеха си при стреснатия вид на Адам. Преди той да каже нещо, тя се отдръпна и се завъртя, за да покаже прекрасната си фигура.

— Ето! Нали виждаш колко съм голяма!

— Така е! — съгласи се Адам и устните му потрепнаха в усмивка. — Но щурчо…

— А, по този въпрос ще трябва да се разберем. Когато се оженим, ще престанеш да ми викаш така, освен разбира се, когато сме сами. Много е бебешко и не ми харесва. Защо непрекъснато ме наричаш така?

— Може би защото непрекъснато се щураш наоколо и прекъсваш хората, когато се опитват да ти кажат нещо — тросна й се той.

Прудънс се стресна и смръщи чело.

— О! — промърмори тя. — Изглежда ще трябва да се отуча от тези си навици.

Таня повдигна вежда въпросително и погледна към Адам. На безмълвната му молба за помощ тя отвърна с поглед, който ясно казваше: „Оправяй се сам!“

Прудънс проследи погледа му и най-после видя Таня и Хънтър.

— О, здравейте! — поздрави тя ни най-малко смутена от това, че непознати хора са станали свидетели на твърде свободното й държание. — Вие кои сте? Това твоето момченце ли е? Страшно е сладко!

Таня се усмихна, като се чудеше на кой въпрос да отговори първо.

— Благодаря. Да, това е моят син, а аз съм Таня Мартин.

Прудънс се ококори.

— Чувала съм за теб. Нали ти си живяла с индианците?

— Слуховете се разпространяват много бързо!

Прудънс сви рамене.

— Този град е твърде малък. Все гледах да те зърна в църквата, откакто снегът се стопи и може отново да се излиза.

— Не ходя на църква.

— Чудех се как ли ще изглеждаш? Всички са любопитни — призна си Прудънс открито. — Наистина ли си била женена за индианец?

— Да.

— Не си представях, че ще изглеждаш така — огледа я тя.

Таня не знаеше дали да се обиди, или да се засмее.

— А как си представяше, че ще изглеждам?

— Ами някак изпита, слаба, раздърпана, посинена.

— Унижена? Достойна за съжаление? — продължи да изброява Таня и очите й святкаха весело.

Прудънс кимна.

— Наистина ли беше ужасно? Биеше ли те той?

— Само веднъж — отвърна Таня и плъзна поглед към Адам.

— Само веднъж?! И какво беше направила?

— Опитах се да избягам.

— И повтори ли опита си?

— Не.

— Предполагам скоро си свикнала с неговите изисквания.

Смехът на Адам отекна високо в конюшнята.

— С повечето — отвърна Таня и стрелна мъжа си с очи.

— А сега какво правиш тук?

— Гостувам на Адам.

— Исках да я запозная с мама — вметна Адам.

— Защо? — полюбопитства Пру и прие загрижен вид.

Адам въздъхна.

— Ами, виж сега, щурчо. Аз не подозирах, че ти сериозно искаш да се ожениш за мен. Предполагах, че отдавна си завела някой млад лебед пред олтара. Когато срещнах Таня, реших, че тя е жената, която съм търсил.

Настъпи тежко мълчание. Най-сетне с присъщата на младите решителност, Прудънс заяви:

— По дяволите! Е, поне Стю ще се зарадва. Той ме преследва от осем месеца и мама определено го харесва. Тя дори престана да ни шпионира, когато останем на люлката, след като се стъмни, а и непрекъснато го кани на вечеря и приготвя все любимите му ястия.

— Това обяснява неговите чувства и тези на майка ти, но ти какво мислиш по въпроса? — попита Таня.

Неизвестно защо, малката брюнетка й бе симпатична.

— О, Стю е страхотен! Красив, трудолюбив и най-важното — обожава ме! С него всичко е наред, просто аз съм влюбена в Адам още от пеленаче. Стю направо ще се гръмне, като приема предложението му.

— Той е голям късметлия! — съгласи се Адам.

— Точно така. А и аз ще гледам да не го забравя — засмя се Прудънс. — Няма смисъл да се плаче за минали работи, както казва мама. Аз ще си живея моя живот, а ти ще имаш твоята Таня за утеха. Надявам се да бъдеш щастлив.

— Благодаря ти, но направи ми една услуга, щурчо! Още не сме съобщили на семейството на Таня, така че не разгласявай новината преди нас!

— Разбира се! — усмихна се доволна Прудънс. — Нали за това сме приятели! Освен това така Стю ще си помисли, че ме е спечелил сам, а не че ме получава в замяна. Знам как ще се перчи!

 

 

— Тъй като Адам за пръв път е тук за своя рожден ден, намислила съм да организираме фиеста по този случай. Мислиш ли, че родителите ти ще са съгласни да дойдат? — попита Ракел един ден Таня, докато бяха сами в кухнята.

Младата жена я погледна с изненада:

— Боже мой! Та аз досега не съм знаела кога е рожденият му ден!

Ракел се усмихна и поклати глава с разбиране.

— Да. При чейените има много по-важни неща от това да се празнуват рождени дни. Там се води борба за оцеляване.

— И кога е рожденият му ден?

— Следващия понеделник, но аз мислех, че ще е добре да го направим в събота. Знам, че за някои хора ще е някак прибързано, но пък ще бъде толкова хубаво да го отпразнуваме заедно!

— Чудесна идея! Сигурна съм, че мама и татко с удоволствие ще дойдат.

— Ще изпратя един от мъжете до града утре, за да раздаде поканите.

— Изненада ли ще бъде?

Ракел се засмя.

— О, не! Не бих рискувала втори път. Когато той беше на девет години, поканих гости, без да го предупредя и дойдоха всички, с изключение на него. Беше отишъл да лови риба и се върна тъкмо когато хората си тръгваха. Кажи ми нещо, Таня — Ракел изведнъж смени темата. — Какъв е проблемът с лейтенант Янг? Адам ми спомена нещо. Защо родителите ти не му кажат направо да престане да те тормози. Страхуват ли се от него?

— Много е сложно, Ракел. Аз бях сгодена за него, когато Адам ме взе в плен. Всъщност, ние пътувахме към Пуебло за сватбата ми с него. Той ме е чакал две и половина години. Утешавал е семейството ми и е тъгувал заедно с тях. Организирал е групи от войници да ме търсят при индианците и беше заедно с генерал Кастър, когато най-сетне ме откриха. Родителите ми са му задължени не само за това, че ме е върнал вкъщи, но и за времето, когато ме е нямало. Когато стана ясно, че не искам да подновя връзката си с него, те го съжаляваха. Отначало смятаха, че трябва да съм благодарна, задето той все още иска да стана негова жена.

— А сега? — попита Ракел.

— Сега вече осъзнават каква грешка щях да съм направила, ако се бях оженила за него. Откакто се върнах, той показа що за човек е всъщност. Направо е обладан от мисълта да ме притежава до такава степен, че вече го смятам за луд. Неговата настоятелност започва да става досадна. Отнасях се с него отвратително — бях груба, дори жестока, но той си е наумил да ме има и нищо не може да го разубеди. Стигна дотам, че се опита да ме изнасили, когато ме настигна след опита ми за бягство през февруари.

Ракел възкликна:

— Адам знае ли за това?

— Да. Знае също и че баща ми дойде навреме, за да ми се притече на помощ. От този момент семейството ми се опитва да ме защити от него и много се зарадваха, като проявих интерес към Адам. Мисля, че те все още се чувстват задължени към Джефри. А освен това той е командир на кавалерията в Пуебло. Има твърде много власт за човек на тази възраст, а и е ужасно амбициозен и способен да използва положението си за постигане на своите цели. Има ужасен нрав и когато се ядоса, може да направи доста бели.

— Разбирам — каза замислено Ракел. — Те се чувстват донякъде задължени да му угаждат, независимо от това дали го заслужава, или не.

— Сякаш това не е достатъчно, ами Джули взе, че се влюби в него, и все се надява той да й обърне внимание. Когато се върнах, тя много се разочарова и мина доста време, преди да успея да я убедя, че нямам никакви претенции към него. Сега отново сме приятелки. Тя много се радва, че на сцената се появи Адам. Родителите ми пък направо припадат, като виждат колко е влюбена в Джефри. Затова я взех с мен — да я откъсна за малко от него.

Ракел изглеждаше объркана.

— Но нали той не споделя чувствата й? Тогава какъв е проблемът?

— Родителите ми се страхуват, че ако Джефри някога се откаже от мен, той ще се прехвърли на Джули. А тя не е по-малък инат от мен, като си науми нещо.

— Както и Роберто — засмя се Ракел. — Да видим кой ще надделее! Ти как мислиш?

Таня се засмя.

— Аз залагам на Роберто.

 

 

Роберто наистина не отстъпваше пред инатите на Джули.

— Ела да пояздим, гълъбице! — молеше я той.

— Нали знаеш, че предпочитам да яздя в каретата! — тросваше се тя.

— Ако те е страх от коня, ще те сложа да седнеш пред мен на моя — не отстъпваше той и се хилеше хитро. — Недалеч от тук реката прави красив завой. Там е толкова хубаво и усамотено!

— Не се страхувам от коня, а онова, което предлагаш, е твърде нахално.

— Човек ще си помисли, че ми нямаш доверие. Та аз изпитвам безкрайно уважение към теб, querida!

— Не мога да ти се доверя ни най-малко! — ядосано му отвръщаше Джули.

Роберто притискаше с ръка гърдите си, за да покаже колко го е наранила.

— Думите ти направо пробождат сърцето ми! Нима не знаеш, че те обожавам!

— Глупости! Искаш ме само защото знаеш, че не можеш да ме имаш! Животът ти е един флирт, Роберто!

Вместо да се ядоса, той нагло заявяваше:

— Казвал съм ти, че мога и ще те имам. Просто ще трябва да се примириш с този факт, скъпа. Как можеш да ми устоиш, като имам толкова много да ти дам?

Джули врътваше очи отегчена.

— Да. Сега разбирам. И къде ще живеем, господин краварю? В обора? Или в хамбара? Мама ще е толкова щастлива, като идва на вечеря! — подиграваше се тя.

Роберто я поглеждаше стреснат и избухваше в смях.

— Значи ти мислиш, че като работя при леля Ракел, аз съм просто някакъв беден роднина? Не, миличка! Грешиш! Правя го от добро сърце — той замълча за миг, за да може тя да възприеме казаното и добави: — С риска да се ожениш за мен само заради парите ми, трябва да ти съобщя, че аз съм богат човек. Баща ми има къща и много земя край Санта Фе, която аз, като най-голям син, ще наследя някой ден — той се поклони галантно. — А сега те оставям да си помислиш на спокойствие. Добре си помисли от какво се отказваш, ако не приемеш предложението ми. Аз съм млад, богат, очарователен и здрав. А освен това ще ти направя такива прекрасни деца!

— Няма да имаш тази възможност! — извика тя след него, когато най-сетне се окопити.

— Най-малко една дузина! — отвърна той със смях и се отдалечи.

В другата стая се тръшна врата и Таня се събуди от дълбокия си сън. Размърда се, за да се сгуши по-плътно до Адам, и в същия миг една ръка запуши устата й, защото оттатък Джули извика името й.

Таня отвори очи и погледна Адам. Той направи жест да остане на мястото си и когато се увери, че е напълно будна, стана от леглото. Тъкмо когато безшумно плъзна резето, отвън някой натисна бравата. Таня изтръпна при мисълта как за малко щяха да ги открият. Обикновено тя заключваше вратата, но предишната вечер беше забравила.

След миг вратата в нейната стая отново се затръшна и те чуха гласа на Джули в коридора. Явно отиваше към кухнята.

— Защо е станала толкова рано? — зачуди се Адам.

Таня поклати глава и се измъкна от леглото.

— Не знам, но най-добре е да се обличам.

— Първо си заключи вратата. Нали видя какво можеше да стане.

Таня послуша съвета му. Облече се и се измъкна през прозореца. Тъкмо зави към кухнята и насреща й изскочи Джули.

— Добро утро, скъпа. Много рано си станала! — поздрави я тя съвсем спокойно. — Случило ли се е нещо?

— Ти къде беше? Търсих те! — попита раздразнено Джули.

— Много мило от твоя страна, че се интересуваш. Бях излязла да се поразходя.

— Извинявай. Не можах да спя и си помислих, че мога да поговоря с теб.

— Какво има?

— О, Таня! Толкова съм объркана! Роберто направо ме подлудява!

Таня не можа да не се засмее.

— Много е настойчив, нали?

— Това да е! Той настоява, че някой ден ще ме има, а сега като разбрах, че е заможен, това ме плаши.

— Че защо? Нали няма да се омъжиш за пари?

— Не, но и това има значение. Искам да кажа, че сега той също е подходящ обожател.

— Не мога да разбера как може финансовото му състояние да ти влияе, освен, разбира се, ако той те привлича.

— Точно така. От години обичам Джефри, а сега изведнъж, Роберто ме привлича. Толкова е красив и направо излъчва чар! Не искам да го желая! Аз искам Джефри! Но Роберто всеки ден ме завладява все повече, а аз не искам това. Толкова е объркващо! Мислех, че знам какво искам, а сега изобщо не съм сигурна.

— Сподели ли с Роберто чувствата си?

— За бога! Не съм, разбира се. Той и без това е толкова самоуверен.

— Джули, страхувам се, че не мога да ти помогна много. Това е нещо, което сама трябва да решиш. Но позволи ми да ти дам един съвет. Вслушай се в сърцето си. Независимо от онова, което ти казва разумът, ти винаги слушай сърцето. Само тогава ще си сигурна, че постъпваш правилно.

Джули прехапа устни.

— Предполагам, че си права. Сега трябва да видя какво ще ме посъветва сърцето. Напоследък нещо не го разбирам.

Таня се възползва от малкото време, когато не беше с Адам, за да му приготви подарък. Ракел й даде парче обработена кожа и тя направи от нея колан. Освен това изработи и ножница, а после ги украси с индиански мотиви.

Дните минаваха бързо, изпълнени със спокойствие и обич, с топло чувство на семейна близост.

Повечето време топлото пролетно слънце галеше земята след дългата зима. Рядко заваляваше дъжд и тогава те оставаха вкъщи.

Един четвъртък ги посрещна мрачно, сиво утро и облаци, натежали от дъжд. Небето се раздираше от светкавици, а в далечината тътнеха гръмотевици. Таня се чувстваше неспокойна и не можеше да се захване с нищо.

Адам се приближи и прошепна на ухото й:

— Ела в хамбара след петнайсет минути. До вратата в кухнята има закачено непромокаемо пончо.

Таня кимна.

Четвърт час след това тя се вмъкна в хамбара и хвърли мокрото наметало. В същия миг две силни ръце я притиснаха в нежна прегръдка.

— Лицето ти е мокро и блести — прошепна Адам и изпи с устни дъждовните капки.

Тя се повдигна на пръсти и зарови пръсти в косата му.

— И твоята коса е мокра.

Устните му намериха нейните и се сляха в дълга сладостна целувка. Таня тръпнеше в ръцете му, а душата й сякаш се сля с неговата.

— Ела! — повика я той и я поведе по стълбата към сеновала, където ухаеше сеното.

Дъждовните капки ромоляха по покрива, но те бяха на сушинка сред дъхавото сено. Адам разкъса две от балите и направи прекрасна постеля за двама.

— Досега не сме го правили в сеновал — засмя се тя.

— Нима искаш да кажеш, че такава сладострастница като теб не е пробвала да се люби върху сено?

Таня го погледна хитро и рече:

— Ама господине, вие сигурно се шегувате! — и тя се сгуши до него. — Нали знаеш, че си единствения мъж в моя живот! А сега можеш да ме научиш на тънкото изкуство да се любиш в сеновал.

— С удоволствие — сръчните му пръсти вече се справяха с копчетата на роклята. Смъкна корсета й и устните му се спряха върху издутата гръд над дантелата.

— Прекалено много дрехи! — промълви той с глас, дрезгав от изгарящото го желание.

Щом ръцете й се освободиха от дрехите, тя бързо му помогна да се съблече, като през цялото време галеше бронзовата му кожа.

Тя не обръщаше внимание на сламките, които се забиваха в нежния й гръб. Огънят, който той разпалваше в жилите й, бе обхванал както сетивата, така и съзнанието й. Устните му шареха по тялото й, а ръцете галеха и всяваха смут в душата й. Дрезгавият му глас нашепваше любовни слова, които изпълваха зажаднялата й душа с обич.

Тя протегна ръце и докосна всички онези места, които знаеше, че ще го възбудят. Обгърна го с тялото си и любовта си. Когато той я облада, тя го притисна силно до себе си, изпепели го в своята жар, а тялото й се разтопи в неговото.

Умелите му движения я караха да заживее в друг свят — там, където човек се среща със звездите. Тя го понесе със себе си към тези сияйни върхове. Той я притискаше на прага на екстаза, докато най-сетне страстта им експлодира като нова звезда.

Тя не преставаше да шепне името му, а в далечината отекваха гръмотевици.

Отмаляла от любов, Таня бавно отвори очи и съзря лицето му над своето, огряно от бледата светлина на бурята. Черните му очи блестяха нежно от удоволствието на заситената страст.

— Моята дива котка! — прошепна Адам и устните му благоговейно докоснаха нейните.

— Пантеро, любов моя! — въздъхна тя.

Тази вечер на масата Таня все още излъчваше доволството на влюбена и задоволена жена. Лицето й грееше, очите блестяха, а устните й бяха все още леко подпухнали от горещите му целувки.

Мелиса и Ракел не обърнаха внимание, защото знаеха каква може да е причината, а Джули, която изобщо не подозираше какво е любов, така и не забеляза нищо. Роберто обаче бързо ги разкри и цялата вечер не преставаше да поглежда тайничко ту към нея, ту към него. По едно време се наведе и тихичко попита нещо Джъстин. Той само повдигна рамене и не каза нищо, но от този момент той също поглеждаше изпитателно към приятеля си и към Таня.

По-късно Джъстин придърпа настрани Мелиса.

— Таня нищо не ти е казвала за отношенията си с Адам, нали?

— Не, защо?

— Роберто е решил, че те… е, ами, че те се любят — смотолеви той. — Мисля, че е прав.

— Не е наша работа какво нравят, нали? — отвърна тя спокойно.

Джъстин я погледна изненадан.

— Не, но мислех, че Адам е по-голям джентълмен и не би се възползвал от една дама, а аз, независимо от всичко, смятам Таня за дама.

— Това не ни засяга.

Джъстин изглеждаше озадачен.

— Не очаквах от теб подобна реакция, особено като имам предвид как ме държиш на разстояние. Изненадваш ме!

Мелиса сви рамене.

— Не съм толкова тесногръда, че да осъждам приятелите си за онова, което те смятат за правилно. Моето мнение може да е различно от тяхното, но това не значи, че точно аз съм права. В този свят няма само черно и бяло, Джъстин. Ако не друго, през последните години се научих да бъда по-толерантна към другите.

Джъстин погледна малката блондинка, която толкова обичаше, и поклати глава.

— Ще те разбера ли някога?

Мелиса се усмихна загадъчно.

— Човек никога не знае.

 

 

В деня на фиестата всички бяха заети с последните приготовления. Из цялата къща се носеха ухания на вкусни гозби. Навън, на дълги шишове, от сутринта се печеше говеждото. По масите и рафтовете в кухнята и трапезарията бяха наредени тави с какви ли не сладкиши и лакомства.

Навън слагаха маси и окачаха фенери за вечерта. За гостите, които щяха да останат да преспят, бяха приготвени още стаи, защото празненството, без съмнение, щеше да продължи до сутринта.

Семейство Мартин пристигнаха късно следобед. Джереми ги посрещна пръв, защото гореше от желание да им разкаже за новите си постижения. Таня също излезе да ги посрещне, като остави цветята, които подреждаше за вечерта. Тя грабна малкия Марк и му рече:

— Хайде, паяче! Ела да видим баба и дядо! Джули и Мелиса вече бяха навън, където Ракел посрещаше гостите си. Точно в този момент иззад къщата се зададе Адам, яхнал своя кон с Хънтър на рамене. Той слезе от коня и с широка крачка се запъти към гостите. Малкият Марк го издебна, хукна към него и разтворил ръце, усмихнат запелтечи:

— Та-та. Та-та.

Изненадана до дън душа от първите думи на сина си, Таня се изчерви до уши. Адам, напротив, запази самообладание и рече:

— Умник! Май проговори много рано!

Таня пое дълбоко дъх и кимна, но от погледа й не убегна шокираното изражение по лицата на родителите й. Изведнъж тя се засмя.

— Не очаквах, че ще проговори на английски. Ама че изненада!

Ракел също се засмя.

— Голям разбойник е! Миналата седмица му изби ново зъбче, като си чешеше венците върху дръжката на любимия ми люлеещ се стол, а после се скри в килера. Какво ли ще измисли сега?

Бащата на Таня най-сетне проговори:

— Е, поне можете да се радвате на вкуса му, ако не на дискретността. Веднага познава истинските мъже!

— Не мога да не съглася с вас, сър! — отвърна Ракел.

— А сега да видим дали и майката е така добра, като сина си — рече Роберто и се усмихна хитро към Таня, която отново пламна.

— Разбира се — отвърна Адам и ги поведе към къщата, прегърнал здраво Таня през кръста.

За празника дойдоха приятели и съседи от цялата околност. Къщата и дворът преливаха от весел глъч. Всички се забавляваха — и съдията, и краваря. Изчезваха планини от храна и веднага от кухнята се носеше още, а напитките сякаш се лееха от бездънна бъчва. Някои от гостите проявиха таланта си и нежната музика на китарите до късно огласяше нощния въздух. С напредването на вечерта все повече от гостите се включваха в песните и танците.

Адам се справяше отлично с ролята си на домакин, а постепенно и незабелязано Ракел прехвърли своите задължения върху Таня. Тя беше непрекъснато до него и той често слагаше ръка върху раменете й или я прегръщаше през кръста, така че за всички да е ясно, че тя е негова.

Таня се запозна с много нови хора и срещна други, които познаваше отпреди. Тук бяха съдията Кер с жена си, както и малката Прудънс със своето семейство и нейния Стюард. Младата двойка изглеждаше безкрайно щастлива и Таня беше сигурна, че Пру е приела предложението на своя обожател.

Бяха дошли също шерифът и доктор Емет Джоунс, известен в цялата околност. От хорските приказки Таня знаеше, че шерифът Том Мидълтън не одобрява присъствието на войските в града. Изглежда те не се съобразяваха с неговата воля в желанието си да защитят жителите на Пуебло. Особено неприятен му беше лейтенант Янг, който смяташе, че властта му е дадена от бога и при всички случаи е по-голяма от тази на шерифа.

От родителите си Таня научи, че Джефри бил като разярен звяр от деня, в който тя напуснала Пуебло заедно с Адам. Единствената причина, поради която все още не се бил появил лично в ранчото, била непрекъснатият поток от преселници на запад, които ежедневно се стичали в Пуебло.

— Идват от изток и градът процъфтява — обясни Едуард. — Затова и Елизабет и Джордж не можаха да дойдат. Някой трябваше да отвори магазина.

С напредването на вечерта Таня забеляза, че докато Джъстин се занимаваше изключително с Мелиса, Роберто прилагаше друга тактика. Той флиртуваше и танцуваше с всяко хубаво момиче, като изобщо не обръщаше внимание на Джули. Изглежда този номер подейства, защото Таня забеляза как Джули не отделя поглед от него и при всяка нова дама, лицето й се смръщва все повече. Таня познаваше добре сестра си и знаеше, че блясъкът в зелените й очи не се дължеше на вълнение, а по-скоро на ревност.

Таня и Адам танцуваха изключително двамата. Разбира се, отдадоха дължимото на благоприличието и приеха няколко чужди предложения. Тя учтиво, но твърдо отказваше на другите мъже и скоро те разбраха. Дори жените забелязаха, че Адам и тя са прекалено често заедно на дансинга и той я притиска твърде интимно.

Положила глава на рамото му, унесена в музиката, тя прошепна:

— Адам, скъпи, много ме притискаш. Хората започнаха да говорят.

— Просто ревнуват — докосна с дъх косите й той.

— Теб или мен?

— И двамата, предполагам.

По-късно, на масата, темата отново бе подхваната от родителите й:

— Таня, трябва да те предупредя, че поведението ти тази вечер предизвиква хорските езици. Какво ли не приказват!

Таня се усмихна сухо:

— Майко, при мен това не е нищо ново. Сигурна съм, че половината от присъстващите очакваха да ме видят облечена в кожи и с томахавка в ръка.

— Не се шегувай, дъще! — смъмри я и баща й. — Майка ти е права. Наше задължение е да се погрижим репутацията ти да не страда повече.

— Няма да е задълго — рече провлечено Адам, като отпиваше от чашата си.

Едуард рязко повдигна глава.

— Какво искаш да кажеш?

— Няма още дълго да отговаряш за нея, Едуард. С твое разрешение, бих искал да помоля за ръката на дъщеря ти.

Таня не бе подготвена за смелото предложение на Адам, но истински се зарадва на изненадата на родителите си. Майка й направо зяпна, а баща й се чудеше какво да каже.

— Таня вече се съгласи да стане моя жена, а аз възнамерявам да осиновя децата, разбира се. — Адам продължи съвсем спокойно, сякаш разговаряха за времето.

Таня се чудеше дали баща й не е онемял.

Най-сетне той се изкашля и рече:

— Аз… ъъ… да, разбира се — той поклати глава. — Наистина ме изненада.

Сара повдигна ръка към гърлото си.

— Не е ли малко прибързано?

В очите на Таня проблеснаха дяволити пламъчета.

— Не си съгласна, така ли мамо?

— За бога! Не, разбира се! — побърза да отговори Сара и се изчерви. — Просто искам да сте сигурни.

— Аз обикновено бързо вземам решенията си — обясни Адам. — Искам Таня за жена и доколкото разбирам, имам вашето съгласие.

Сара и Едуард се спогледаха.

— Да — отговориха едновременно.

Ракел грейна.

— Вие така си подхождате! Така се радвам за вас! Толкова се вълнувам! Таня, нека ти помогна в плановете за бъдещата сватба — очите й се спряха с любов върху Адам. — Той ми е единствен. Нямам си дъщеря, на която да помагам за сватбата.

— Разбира се — заяви Сара, разчувствана от молбата на Ракел. — Елизабет и аз и без това ще сме много заети — тя вече кроеше планове. — Ще трябва да обявим официален годеж…

Адам се наведе напред.

— Извинете, мисис Мартин, но ще трябва да ускорите подготовката. Сега, когато имам съгласието на Таня, аз изгарям от желание. Само след няколко минути всички слухове ще престанат, защото лично ще обявя годежа ни.

Ракел, която бе привикнала с мигновените решения на сина си, само се усмихна на притеснението на Сара. Тя я потупа по рамото, за да я успокои:

— Сара, всичко е наред. Можем да направим годежното тържество след няколко седмици.

— Трябва да са много малко седмици, мамо, защото ние с Таня искаме да се оженим до първи юли.

Сара възкликна:

— Но, мило мое момче! Не е възможно да приготвим всичко дотогава. Та това са само четири-пет седмици!

— Защо да се бавим? По-добре е да побързаме до олтара, че може да си промени решението!

— Таня! — възмути се Сара.

Останалите се разсмяха и Едуард каза:

— Права е, скъпа! Един господ знае кога пак ще ни се отвори такава възможност!