Ангел Бонов
Митове и легенди за съзвездията (31)

Стрелец (Sagittarius)

СТРЕЛЕЦ е зодиакално съзвездие на юг от небесния екватор. Най-високо е в южната страна на хоризонта и най-добре се вижда през нощите на юли и август. Заобиколено е от съзвездията Козирог, Микроскоп, Южна корона, Скорпион, Змиеносец, Щит и Орел.

По-голямата част от съзвездието Стрелец се наблюдава в Млечния път. Върху неговия млечнобял фон в ясна и безлунна нощ в това съзвездие могат да се видят с просто око около 115 звезди, но, общо взето, те са слаби. Само две от тях са от 2^m и осем — от 3^m. Това са най-ярките звезди в съзвездието Стрелец. Ако те се съединят с линии, получава се много сложна конфигурация от две групи звезди, между които са наредени по-слаби звездички. Колкото и богато да е въображението на наблюдателя, много трудно е в тази сложна геометрична фигура да се види картината на съзвездието Стрелец такава, каквато се рисува в старинните звездни карти и атласи.

В посока на съзвездието Стрелец се намира централната част или ядрото на нашата звездна система, галактиката. Въпреки, че диаметърът на ядрото е около 4000 св. г. и в него е струпано огромно количество звезди, то не се вижда и не може да се наблюдава и с най-мощните съвременни телескопи. Причината за това е, че между него и Слънцето има голям брой огромни облаци от тъмна материя (тъмни мъглявини), които поглъщат светлината от ядрото. Но тези облаци пропускат дълговълновата и особено инфрачервената радиация на ядрото. Това обстоятелство позволи още през 1951 г. да се получи снимка в инфрачервени лъчи на ядрото от съветските специалисти А. Калиняк, В. Карасовски и В. Никонов. Нашето Слънце се намира на около 30 000 св. г. от ядрото на галактиката и обикаля около него, както и другите звезди, със скорост 220 км/сек. Слънцето извършва една обиколка около него за 200 милиона години (галактическа или космическа година).

В съзвездието Стрелец има голям брой разсеяни и сферични звездни купове. Най-ярките от тях са разсеяният звезден куп M23, който е на границата на видимостта с просто око, и сферичният звезден куп M4, от 4^m — най-яркият от всички извести сферични звездни купове.

В съзвездието Стрелец има и три забележителни дифузни светли мъглявини, но нито една от тях не може да се наблюдава с просто око.

На старинните звездни карти и в атласите картината на, съзвездието Стрелец изобразява митическия кентавър Хирон. (получовек-полукон), изпънал своя лък, готов да пусне стрелата в Скорпиона. По всичко личи, че иска да го убие, за да отмъсти, загдето е ужилил легендарния ловец Орион и е причинил смъртта му. На главата на кентавъра се развява широко перо, в края на което блестят две ярки звезди.

Кентавърът Хирон, както и всички кентаври, бил от главата до кръста човек, а останалата част от тялото му — охранен кон с четири крака и здрави копита. Той бил най-мъдрият от всички, кентаври. Неговото високо чело и проницателни очи изразявали мъдрост и дълбоки знания по всичко. Хирон бил учителят на, всички митически герои, прославили се със своите подвизи в сражения и борби със страшни чудовища и зверове, които причинявали големи страдания на хората.

В полите на планината Пелион, скрита от гъста маслинова гора, се намирала пещерата на кентавъра Хирон. В нея върху клони от лаврово и митрово дърво лежал Хирон и свирел със златната си лира. С нежни песни той учел на мъдрост и знания своите ученици, които прехласнати го слушали.

Кентавърът Хирон пеел за вечния и безграничен хаос, който съществувал преди всичко друго, и в него се намирал изворът на живота и света. От него възникнали светът и безсмъртните богове. От него произлязла и Земята — богинята Гея, огромна и мощна, която дава живот и сили на всичко върху нея. Дълбоко в нейните недра е ужасният Тартар — непрогледна бездна, обгърната от вечен мрак, гдето радостта е непозната.

Хирон пеел как от Хаос се родила могъщата сила, която дава живот на всичко — Любовта (Ерос). Хаосът родил вечния Мрак, и тъмната Нощ, от които произлезли Светлината и Денят.

Земята родила безкрайното синьо Небе (Уран), което се простирало над нея, необятно и високо, а през нощите обсипано със звезди, които блестят като брилянти. Родени от Земята, към Небето се издигат планинските върхове, а около планините се простират плодородните поля, които достигат до вечно шумящото море. На високите върхове на Олимп, облени от вечна светлина, живеят боговете и господарят на Небето и Земята — Зевс.

Кентавърът Хирон пеел за огъня в недрата на Земята, който дава мощ и сили на човека да използува рудите и металите. Той пеел за билките, които лекуват болестите и облекчават болките и страданията на хората. Той пеел как човекът може да предсказва бъдещето. Хирон възпявал красотата на здравото и силно тяло на човека, безстрашието и смелостта на героите. Той възпявал силите, които ловът и игрите дават на героите, правят ги непобедими и ги увенчават с вечна слава. Мъдрият кентавър Хирон пеел за величието на музиката, която възвишавала човешката душа, и за благата, които дават на хората мирът и трудолюбието…

Така всеки ден с песни кентавърът Хирон предавал мъдростта си на своите многобройни ученици. Той ги учел да стрелят с лък, както и да хвърлят копието безпогрешно в целта.

Когато Хелиос започвал да се спуска с колесницата си към водите на безкрайния Океан в западния край на Земята, тогава учениците на Хирон отивали на лов в планините. Към залез те се връщали и отдалеч извиквали своя учител, за да се порадва на успеха им. Херкулес оставил пред него два елена, които убил. Пелей оставил две сърни, а Орфей водел жив козел… Хирон нежно погалил по главите своите ученици и ги похвалил за проявените от тях сила и смелост. Пристигнал и Ескулап, стиснал здраво в ръцете си голям букет от различни горски цветя и билки. Той размахвал стръкче с остри зелени листенца. Като се приближил до Хирон, му разказал:

— Видях, учителю, как една змия ухапа коза, която започна силно да блее и да се гърчи от болка. Тя се затича до изворчето и изяде няколко листенца от тази билка. Болките й веднага преминаха. Козата започна да тича нагоре по планината. Набрах от тази билка. Тя лекува ухапване от змия и затова набрах от нея. Набрах и много други билки, които могат да лекуват болестите по хората…

Зарадвал се Хирон от разказа на Ескулап. Погалил го по главата и го насърчил все така старателно да търси билки и да лекува с тях хората от болестите.

С настъпването на вечерния здрач учениците на Хирон отивали в гората за да насекат дърва. Донасяли ги и наклаждали буен огън, в който изпичали убитите елени и сърни. Преди да вечерят, Хирон ги изпратил на извора да се изкъпят и освежат и тогава сядали да вечерят. След като се нахранели, учениците заобикаляли своя мъдър учител Хирон и започвали да беседват с него по различни въпроси. После всеки вземал лирата си и всички заедно със своя учител свирели и пеели. Нежните детски песни и звуците на лирите им огласяли планините…

С настъпването на нощта кентавърът Хирон се изкачвал с лирата си на близкия хълм, отгдето се разкривала удивителна гледка. Там учениците сядали около него, а той започвал да възпява с нежните звуци на златната си лира Нощта, осеяното със звезди Небе и сребристата Луна. В полунощ кентавърът Хирон слизал от върха и завеждал учениците си да спят.

Когато розовопръстата богиня Еос, Зората, отваряла вратите, за да излезе с колесницата си Хелиос, кентавърът Хирон се събуждал. Той отивал на извора да се изкъпе и се връщал в пещерата. Изсвирвал със своя рог и учениците му се събуждали. Вкупом отивали те на извора, гдето сред глъчка и детски смехове хубаво се изкъпвали и се връщали в пещерата. Тогава Хирон ги повеждал из гората на сутрешна разходка, докато Хелиос се покажел на изток със златната си колесница. Освежени и ободрени, те се връщали в пещерата, за да се нахранят. След това кентавърът Хирон ги завеждал на една просторна зелена поляна сред гората. Те сядали около него и слушали мъдрите му слова. Когато свършел, учениците му започвали да се упражняват, да бягат, да скачат, да хвърлят камъни, да стрелят с лък и да хвърлят копие… Така всеки ден учениците на мъдрия кентавър Хирон се упражнявали жизнерадостни и щастливи и огласяли планините и долините със своя смях и крясъци.

Мъдрият кентавър Хирон знаел бъдещето на своите ученици и затова към всеки от тях проявявал съответни грижи, за да го подготви за бъдещите му подвизи. Голяма слава очаквала неговия ученик Ахил — сина на цар Пелей и на богиня Тетида. Прорицателят Калхас предсказал, че атридите ще превземат Троя само ако в похода участвува Ахил. В боевете за превземането на този укрепен град той щял да постигне безсмъртна слава със своите подвизи. Затова Хирон хранел Ахил с мозъци от мечки и черен дроб от лъвове. Научил го умело да си служи с лъка и стрелите му винаги безпогрешно улучвали целта. Това изкуство Ахил овладял напълно. Още шестгодишен той убивал свирепи лъвове, мечки и глигани, а елените и сърните догонвал без кучета и ги улавял живи. Никой не можел да бяга по-бързо от Ахил. Но Хирон го научил и да свири на лира, да пее и да се весели с другарите си след всяка своя победа.

Повечето от учениците на кентавъра Хирон взели участие в похода на аргонавтите за златното руно в далечна Колхида под предводителството на Язон.

Езон, бащата на Язон, бил цар на Йолк. Неговият брат Пелий заграбил властта и избил всички привърженици на Езон. Едва се спасил Езон със сина си, като избягал една нощ през гъстите маслинови гори и лозя, и стигнал до подножието на планината Пелион. Езон показал на сина си пещерата на кентавъра Хирон и му казал:

— При него ще те оставя, сине мой, за да те научи на всичко, което ти е нужно, за да станеш след време безстрашен и смел, да бъдеш справедлив и да отмъстиш на чичо си, за да си възвърнеш престола, който той със сила заграби. Аз съм вече стар, сине мой, едва ли ще доживея до това време, но съм сигурен, че кентавърът Хирон ще те подготви да възстановиш правдата…

Хирон приел Язон и заедно с другите ученици двадесет години го учил, за да изпълни достойно завета на баща си и да извърши всички подвизи, които съдбата му е отредила. Той го учел не само да бяга, да ловува и да използува умело лъка и копието, но и да познава билките, да лекува хората с тях. Затова му дал името Язон (от Иязо — лекувам, изцелявам).

Когато Язон овладял знанията на своя учител, организирал поход до Колхида за златното руно. Всички негови съученици взели участие в похода. Един от тях бил и прославеният певец Орфей.

На път за Колхида аргонавтите се отбили при своя учител кентавъра Хирон. Той много се зарадвал, когато видял своите ученици, тръгнали на далечен поход, за да извършат един от най-големите подвизи.

Сложили богата трапеза с печени елени, сърни и глигани. Донесли меховете с ароматно вино. Започнал да свири Орфей. Далеч в планините и долините се понесли звуците на лирата и нежната му песен… Просълзен от радост, кентавърът Хирон прегърнал Орфей и му казал: „Да накараш хората да забравят страданията си, да ги направиш радостни и щастливи със своите песни — това е най-голямото богатство, което имаш, Орфей! Щастлив съм и аз, че си мой ученик!“

След смъртта на мъдрия кентавър Хирон боговете го превърнали в съзвездие и го оставили на Небето наред с другите съзвездия за награда, че е възпитал и учил най-прославените герои на Гърция, някои от които били синове на Зевс.