Ангел Бонов
Митове и легенди за съзвездията (27)

Делфин (Delphinus)

ДЕЛФИН е малко съзвездие. Най-добре се вижда през нощите от юли до ноември. Заобиколено е от съзвездията Пегас, Малък кон, Орел, Стрела и Малка лисица.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Делфин могат да се видят с просто око около 30 звезди, но те са слаби. Само три от тях са по-ярки от четвърта звездна величина. Те заедно с още една слаба звездичка образуват добре очертан ромб. От тази характерна геометрична фигура на съзвездието Делфин нашият народ го нарича Малкият кръст. Невъзможно е в геометричната фигура на това съзвездие да се види делфин, какъвто е нарисуван в старинните звездни карти и атласи.

В съзвездието Делфин няма забележителни обекти, които да се виждат с просто око. Интересна е звездата γ от Делфин, която е двойна звезда. Главната звезда в тази система е точно такава, каквато е нашето Слънце. Спътникът й е малко по-гореща звезда от нея. Периодът на тази двойна звезда не е известен. Предполага се, че той е няколко хиляди години. Тази двойна звезда може обаче да се наблюдава само с телескоп. Как делфинът е заел място на небето сред съзвездията, митологията разказва…

В дълбочините на безкрайното море живеел в своя приказен дворец владетелят на моретата Посейдон, брат на великия гръмовержец Зевс. Бурните морски вълни стихвали, щом бог Посейдон вдигнел дясната си ръка със страшния тризъбец.

Много божества заобикаляли Посейдон. Между тях бил и морският прорицател Нерей, който знаел и разкривал най-съкровените тайни на бъдещето на богове и смъртни.

Петдесет дъщери имал Нерей, една от друга по-красиви и по-палави. Хванали се за ръце, една след друга нереидите излизали от морските глъбини и заигравали хоро по зелените ливади на брега на остров Наксос. Стихвали морските вълни, сякаш искали да слушат техните нежни песни, които огласяли морската шир. Даже вятърът утихвал и само полъхвал, за да развява златистите им коси… Излязъл из морските глъбини и владетелят на морето бог Посейдон със своя тризъбец. Заслушал се той в дивните песни на нереидите и се възхищавал на тяхната младост и божествена красота. Амфитрита, най-палавата и най-красивата, пленила сърцето му и той решил да я отвлече със златната си колесница в своя дворец — дълбоко в бездните на морето, за да му стане съпруга. Хитрата Амфитрита познала по очите му неговото намерение и като пеперуда литнала по ливадите и се изгубила от погледа на Посейдон. Дълго тичала тя и най-сетне стигнала западния край на Земята, там, гдето Атлас поддържал на плещите си целия небесен свод. Разказала тя на Атлас, че бог Посейдон я преследва, и го помолила да я скрие. Атлас я скрил в дълбочините на океана…

Дълго търсил Посейдон Амфитрита, пребродил всички морета, надзъртвал и в най-тъмните кътчета на дълбочините им, но напразно… Никъде не намерил прекрасната Амфитрита. Потънал в мъка бог Посейдон, в нищо не намирал утеха. Но един ден при него дошъл делфинът и му казал къде се е скрила Амфитрита. Веднага се понесъл със златната си колесница Посейдон, намерил Амфитрита в океанските дълбочини и я докарал в двореца си. Заживяла с мъжа си Амфитрита в подводния дворец, заобиколена от божества, които изпълнявали всяко нейно желание.

Не забравил бог Посейдон, че за щастливия семеен живот с Амфитрита му е помогнал делфинът. Заради неговата услуга той го отнесъл на небето и го оставил да блести като съзвездие Делфин.