Робърт Асприн
Още един прекрасен мит (20)

Глава двадесета

Ако изборът на съюзници е добре обмислен, може да се гарантира победата при всеки конфликт.

Б. Арнолд

— Дръж ги, Глийп! — ревнах аз.

Драконът се хвърли в атака — действие, което комай изненада повече мен, отколкото гнусните ми нападатели.

Той скочи между моя милост и напредващата банда, после приклекна, съскайки заплашително. Опашката му се метна като камшик и ловко подкоси краката на двамина от фланговите членове на сбирщината. Побеснял, звярът изглеждаше някак си много по-голям.

— Пази се! Тоя има дракон! — викна водачът.

— Мерси за предупреждението! — изръмжа някой от падналите, докато се опитваше да се изправи на нозе.

— Уцелих го! — долетя глас нейде отляво.

Извърнах се точно навреме, за да видя как една дълга цял фут кама пори въздуха към шията на животното. На моя Глийп!

Изведнъж се върнах към практическите уроци. Умът ми се стрелна нагоре и докопа ножа. Той рязко спря в пространството и увисна на място.

— Добър ход, хубавецо! — обади се момичето.

— Хей! Този фъстък е магьосник!

Шайката отстъпи няколко крачки.

— Точно така! — ревнах. — Името ми е Скийв, а магиите са игра за мен. Да не мислите, че си имате работа с някой бунак?

При тия думи аз смъкнах камата по-долу и я размятах напред-назад из техните редици. Бях побеснял. Един от въпросните боклуци се бе опитал да убие моя дракон!

— Дузина като вас не са достатъчно! — подвикнах им. — Идете и насъберете още приятели… ако изобщо разполагате с такива!

Отчаяно се озърнах за нещо друго, което да хвърля. Погледът ми попадна върху купчината тор. Въпреки гнева си се усмихнах вътрешно. Защо не?

В следващия момент замерях от разстояние моите нападатели с големи шляпки фъшкии. Точността ми не беше върхът, но все пак бе подходящо добра, както засвидетелстваха вбесените ревове.

— Левитация! — изкрещя водачът им. — Куанто! Я го спри!

— Слушам, шефе!

Един от мършогнусниците махна в потвърждение и взе да бърника в кесията на пояса си.

Сгреши, защото се издаде. Не знаех с какво ще ми излезе, ала бях сигурен, че не искам да изчакам и да видя.

— Спри го, Глийп! — заповядах аз, посочвайки жертвата.

Драконът врътна глава и се втренчи в пипкащия се разбойник. Със звук, който ако бе по-възрастен, щеше да е истински рев, звярът изригна струя пламък и нападна.

Струята не бе кой знае каква (а и пропусна целта), но се оказа достатъчна, за да привлече акъла на бандита. Той вдигна очи, съзря цяла планина дракон-ка плът да се носи насреща му и се паникьоса. Без дори да викне на своите другари, негодникът се обърна; след миг бягаше с писък, гонен по петите от Глийп.

— Добре, мъник! Ха да те видя как ще реагираш на това!

Прехвърлих вниманието си към водача. Беше се изправил и самоуверено бе издигнал една пръчка. Вчера подобна заплаха въобще не би ме развълнувала, ала знаейки онова, което знаех днес, замръзнах на място. Нямах представа какъв модел е, но явно главатарят бе убеден, че магическата й мощ надминава моята.

Ухили се злобно и бавно започна да я насочва към мен.

Отчаян се опитвах да измисля поне елементарна защита, обаче не можех. Не разбирах дори от какво трябва да се защитавам в случая!

Изведнъж нещо проблесна през полезрението ми и пръчката изчезна.

Примигнах, сетне пак погледнах. Дръвцето лежеше на земята, срязано от метателен нож с черна дръжка.

— Някакви неприятности, майстор Скийв? — избоботи нечий глас.

Извърнах се към източника на звука. Аахз стоеше със зареден и нацелен в бандата арбалет. Той се усмихваше широко, което (както вече споменах) не действа успокояващо на никой, дето не го познава.

— Перверт! — изахка водачът.

— К’во? — Аахз завъртя оръжието си към него.

— Исках да кажа, первект! — на бърза ръка се поправи онзи.

— Така е по-добре. Какъв жребий ще им отредиш, Скийв? Мъртви ли ги искаш, или бягащи?

Изгледах шайката мижитурки. Без да развалят живата картина, която представляваха, те ме умоляваха с погледи.

— Ъ-ъ… май бягащи — замислено проточих аз. — И живи миришат достатъчно зле. Ако пък са умрели, могат да извадят лошо име на Пазара.

— Чухте го — изръмжа моят партньор. — Шавайте!

Те изчезнаха, сякаш се стопиха в земята.

— Аахз!

Момичето литна напред и обви ръцете си около него.

— Танда! — възкликна демонът, като свали арбалета. — Да не си се забъркала с тая банда?

— Шегуваш ли се? Та аз съм примамката! — и тя мръснишки му намигна.

— Не е ли малко долнопробно за теб?

— Аах… изкарвам си парите.

— Защо си напуснала убийците?

— Писна ми да плащам профсъюзната такса.

— Ъмм… хръмм… — намесих се на свой ред.

— Ммм? — Аахз се огледа. — О, момче, съжалявам. Слушайте, вие двамата да не сте се запознали?

— Нещо такова — потвърди девойчето. — Ние… хубавецо, я кажи, това ли е приятелят, когото търсеше?

— Хубавецо? — сбърчи нос люспестият Аахз.

— Ами да… — признах си. — Разделихме се при…

— Хубавецо? — повтори первектът.

— О, я трай! — изкомандва го момичето и после игриво го шляпна по корема. — Той ми харесва. Има стил.

— Всъщност не мисля, че сме се запознавали официално — пропях аз, като пуснах най-завладяващата си усмивка. — Казвам се Скийв.

— Ей бож-кей! — измърмори Аахз.

— Не му обръщай внимание. Викат ми Тананда, но ти ме наричай Танда.

— С удоволствие — ухилих се похотливо.

— Ако вие двамата вече сте привършили… — вметна демонът, — аз имам един-два въпроса.

— Глийп! — рече зеленият звяр и се привдигна на задните си лапи пред нашата групичка.

— Какво е туй? — запита Аахз.

— Дракон — подсказах услужливо.

Танда грубо се изкикоти.

— Това го знам — лавна первектът. — Имам предвид, що дири тук?

Изведнъж се разкандърдисах да му изтърся цялата история.

— На Пазара се срещат много чудесии, друже — замънках, без да го поглеждам. — Всъщност точно на пътя имаше един яхър…

— Какво търси тук този дракон?

— Глийп! — възкликна живописният екземпляр, потривайки глава на гърдите ми.

— Ммм… той е мой — признах.

— Твой? — избуча Аахз. — Заръчах ти да погледаш драконите, а не да си купуваш!

— Но, приятелю…

— К’во ще правим сега с някакъв си дракон?

— Сключих добра сделка за него — изпях обнадежден аз.

— Що рече, момче?

— Казах, че съм сключил добра сделка…

— С някой девол?

— Ох, разбирам какво имаш предвид.

— Хайде, давай, докладвай. Какви бяха условията на тази фантастична спогодба?

— Ама… аз… тоест…

— Приключвай!

— Пробутах медальона на Куигли за него.

— Медальонът на Куигли! Онзи, който прозира през магиите? Разменил си един хубав вълшебен амулет за недопораснал дракон?

— О, Аахз, не го тормози — прекъсна го Танда. — Какво си очаквал, като си го оставил да се шматка тук самичък? Имаш късмет, че не е затънал с половината говна за туристите на Дева! Впрочем ти къде беше?

— Ами… бях… ъ-ъ…

— Не ми казвай — рече тя, вдигайки ръка. — Доколкото те познавам, или си гонил някоя фуста, или си се натъпкал до пръсване, така ли е?

— Тука вече те хвана, Аахз — забелязах аз.

— Мълчи бе, момче.

— Затова не си го изкарвай на Скийв. Ако си помислиш какво можеше да му се случи, той не се е набъркал и в половината възможни каши. Между другото как ни откри?

— Ослушвах се за патърдия от сбиване и се ориентирах по звука — призна люспестият.

— Ето, видя ли! Очаквал си младежът да попадне в беда. Мога ли да изтъкна, че тъкмо преди ти да ни се натрапиш, той се оправяше съвсем добре? Скийв и неговият дракон бяха натикали тези главорези в миша дупка сам-сами. Знаеш ли, твоят приятел е твърде изкусен в магията?

— Знам — гордо отвърна Аахз, — аз съм го учил.

— Е-е-е, друже, благодаря.

— Мълчи, момче.

— Глийп — рече драконът, като протегна шия, за да погледне Аахз отгоре надолу.

— Дракон, а? — каза первектът, оглеждайки животното някак по-замислено.

— Би могъл да ни помогне срещу Исстван — с надежда вметнах аз.

— Исстван? — лукаво подпита Танда.

— Да — отговори Аахз. — Нали си го спомняш? Е, пак се е заловил за неговите си номера, този път на Буна.

— Значи такава била работата, м-м? Добре, какво ще правим?

— Ние ли? — кимнах не без изненада.

Тя се усмихна:

— Разбира се. Това изнудване си е малко долнопробно, както отбеляза Аахз. Спокойно мога да се пошляя мъничко с вас двамата… ако естествено нямаш нищо против.

— Страхотно! — рекох аз и за разнообразие сега наистина си го мислех.

— Не бързай толкова, Танда — предупреди я демонът. — Има някои подробности, които още не са ти известни.

— Като например?

— Като например факта, че загубих вълшебните си способности.

— Да не се майтапиш? Леле-е, кофти история.

— Което означава, че ще трябва да разчитаме на това хлапе да ни пази гърба откъм магии.

— Още една причина да дойда с вас. Аз самата научих няколко номера.

— Зная — похотливо се ухили Аахз.

— Не такива — каза тя и му удари як юмрук в ребрата. — Говоря за магически номера.

— И така да е, не ни чакат леки удоволствия.

Настъпи затишие.

— Хайде, Аахз — сгълча го Танда. — Да не се опитваш да ме убедиш, че няма да ви е от полза да имате на ваша страна една обучена убийца?

— Хм… това би ни дало известно предимство — съгласи се первектът.

— Добре! Значи е уредено. Какво ще правим най-напред?

— Точно зад ъгъла действат няколко щанда за оръжия — предложих. — Можем…

— Спокойно, чирако. Аз вече се погрижих по въпроса.

— Погрижил си се? — запитах изненадан.

— Да. В раздела за дебелашки шеги намерих тъкмо онова, което ни трябва. Само теб търсех, та да се върнем обратно.

— Значи сме готови за тръгване?

— Аха — намигна Аахз и извади И-скачача от ризата си.

— Ами моят дракон?

— Какво те вълнува, момче?

— Ще го вземем ли с нас?

— Разбира се, че ще го вземем. Нищо ценно няма да им оставим…

— Глийп! — рече драконът, облизвайки мустаци.

— … а пък той може да е ценен за някого! — довърши нашият демон, вторачен в звяра.

Ето че Аахз натисна бутона на И-скачача. Пазарът затрептя, избледня… и ние се озовахме обратно в магазина на Фръмпъл… донякъде.

— Интересно местенце сте си намерили тук — сухо отбеляза Танда. — Вие ли направихте декора?

Всичко, което бе останало от дюкяна на коварния Фръмпъл, бяха едни обгорели стени.