Вирджиния Хенли
Ирландска циганка (17)

Глава седемнадесета

Кити се събуди сред разкошните букети, изпратени от сър Чарлз Дрегоу, придружени с картичката му, съдържаща молба да излезе на разходка с него в единадесет часа тази сутрин. Когато влезе в трапезарията за закуска, Джулия неволно изпусна чашата си заедно с чинийката и ядосано извика:

— По дяволите! Тази сутрин нищо не е както трябва!

— Седни на стола — намеси се Кити. — Ще ти налея кафе в друга чаша.

— Чумата да ги тръшне всички мъже! — разплака се Джулия.

— За съпруга си ли намекваш? — попита озадачената й приятелка.

— Да, и дано се провали вдън земя! Страхувам се, че съм бременна. Успя да постигне целта си този негодник!

В трапезарията влезе една от слугините, изплашена от шума, и веднага се наведе да събере парчетата от счупената чаша.

— Махай се оттук! Не се ли досещаш, че искам да поговоря насаме с най-близката си приятелка? Иди в кухнята и кажи на готвачката да престане с този проклет бекон! Отвратителната му миризма се носи из цялата къща. Още малко и ще повърна от нея!

Слугинята побърза да напусне трапезарията. Вратата още не бе затворена зад гърба й, когато Джулия продължи гневната си тирада:

— Казах на Джефри, че в близките две години не искам да имаме деца. И внимавах, дяволски добре внимавах да не забременея през цялото това време! Винаги го предупреждавах, че в никакъв случай не трябва да свършва в мен…

— Да свършва? — учуди се Кити. — Нима искаш да кажеш, че трябва да излиза от теб, преди да…

— Господ да ни е на помощ, ако го измъкне след това! — кресна Джулия.

— О, но това сигурно е много неприятно и за двама ви, пък и няма да ти липсва…

— Насладата ли? — саркастично попита Джулия.

Кити се изчерви.

— За мен… за мен това е неописуема радост.

— Тогава как, по дяволите, си успяла да избегнеш забременяването? Достатъчно е само веднъж, за да заченеш!

— Само веднъж ли? — машинално повтори смаяната Кити.

— Нима си толкова глупава? Не използваш ли някакъв начин за предпазване? — заинтригува се Джулия.

За миг Кити загуби дар слово.

— Джулия… трябва да ти призная, че никога не съм си мислила, че може да забременея. Сега се срамувам от невежеството си.

— Ето какви свине са мъжете! Пълни егоисти! Нарочно оставят бедните жени в неведение, само и само да не пострада удоволствието им. Правят си кефа, където им падне, а после си взимат шапката и изчезват. А ние, нещастните жертви, оставаме да им сърбаме попарата!

Като че ли ледена ръка стисна сърцето на Кити. Обля я гореща вълна, звезди затанцуваха пред очите й, когато от детските й спомени изплува отдавна забравената история за една нещастна ирландска слугиня в съседното село, обесила се на гредата в хамбара, след като забременяла от господаря си. Сега и тя изпита отвращение от миризмата на пържения бекон. Нима всяка сутрин ще й прилошава и ще повръща, също като Джулия? Не искаше да е бременна, но дълбоко в себе си усещаше, че някакво неясно предчувствие се надига в душата й. Нима наистина бе заченала от Патрик О’Райли?

Измърмори някакво извинение и се завтече по стълбите на горния етаж. Искаше да остане сама в стаята, да събере мислите си. Вече бяха изминали шест седмици от последното й месечно неразположение! Как е могла да не обърне внимание на този толкова тревожен признак? Не можеше да си обясни защо досега не се бе замисляла по тези въпроси. Изскочи от стаята и веднага изтича при Барбара.

— Намразих черните дрехи, Барбара. Така ми се иска да облека нещо по-жизнерадостно! Негова светлост ме покани на разходка. Но… аз въобще не го познавам. Ще ми разкажеш ли нещо за него?

— О, той е прекрасен мъж. И освен това е много близък с Патрик. Съпругата му е умряла преди шест години, затова нищо не мога да ти разкажа за нея, защото не съм я познавала. Помня само, че идваше на гости у нас, когато бях много малка. После научих, че заминал за някакъв остров, британска колония в тропиците. Той е приказно богат, притежава много имоти в Лондон, а освен това има няколко имения, разпръснати из Англия и Ирландия. Ако не бе толкова възрастен, би бил чудесна партия! — простодушно рече Барбара, а приятелката й веднага си помисли, че херцогът сега е в най-добрата възраст за един мъж — улегнал и стабилен.

Кити знаеше, че не е редно да излиза с джентълмени, след като не е изтекъл траурният й период, и при никакви обстоятелства не биваше да си позволява да остава насаме с него — в онази епоха се държеше изключително на придружителките на младите дами — но вече не искаше да се съобразява с тесногръдите правила за поведение. Пък и кога ли ги бе спазвала докрай?

Чарлз остана изненадан, че не му се наложи да я чака дълго в преддверието на къщата. Очите му светеха от радост, когато се поклони леко пред нея и я приветства сърдечно:

— Лейди Катлийн, зная, че сега изживявате труден период, но нека се опитаме поне днес да прекараме малко по-весело.

— Моля ви, милорд, за мен е истинско щастие да съм във вашата компания. Но ще се притеснявам, ако на всяка крачка ще трябва да ви наричам „Ваша светлост“. Това обръщение, как да ви обясня… ме сковава. Налага се да ви призная, че не съм лейди по рождение и на всичкото отгоре точно сега съм без пукната пара. Искаш ли да бъдем просто приятели, Чарлз?

Той се наведе и я целуна.

Очите й се разшириха от изненада.

— Нима си мислил само за това още от първия миг, в който се срещнахме?

Сър Чарлз отговори с леко кимване.

— Господи, всички мъже сте еднакви! — засмя се Кити.

— Но не и всички жени. И слава богу! Ти си истинско чудо, Кити. Досега не съм срещал създание като теб. Има един вид жени, които ме плашат до смърт — дебютантките в обществото. Но вече би трябвало да го знам… вече съм бил женен — продължи сър Чарлз и гласът му внезапно заглъхна.

Каретата ги отведе в разкошно имение, но голямата къща изглеждаше затворена за сезона. От вратите бяха свалени чукчетата. Пред очите им се разпростираше огромен парк, с великолепни сенчести дървета, алеи с цветя, езера, поляни и прелестни мостчета. В дъното на парка, зад моравата, обрасла с гъста трева, лъкатушеше бистър поток.

— Всичко това принадлежи на един от моите приятели, който сега е извън страната — обясни й сър Чарлз.

С женския си усет Кити долови, че той говори за себе си.

— Тази зеленина ми напомня за моята родина — въздъхна младата вдовица. Обърна се към него и го попита с тревога: — Как е сега животът в Ирландия?

— Е, сега е малко по-добре. Струва ми се, че тази година реколтата ще бъде по-добра от миналогодишната, но положението все още е доста тревожно.

Тя хвана ръката му и смутено промълви:

— Затъжих се за родната Ирландия.

— Затъжила си се за родината? Мило момиче, сигурна ли си, че разбираш добре значението на тези думи? Понякога в тропиците има дни, когато непоносимата горещина трае по цели месеци и ти се струва, че никога няма да дочакаш залеза на слънцето. Тогава копнежът по родината е най-силен. Дори и най-твърдият мъж може да полудее. Дрехите винаги са влажни от пот, а гърлото — пресъхнало. Единственото облекчение е да се наливаш с пунш, приготвен с повече ром.

— Кажи ми, Чарлз, опасно ли е да се пътува през Атлантическия океан?

— Не мога да те лъжа, Кити. Понякога, когато излезе буря, става доста страшно, но ако не се пътува през лошите месеци, може да бъде чудесно преживяване.

— А скъпо ли е пътуването дотам? — полюбопитства тя.

— Зависи докъде искаш да стигнеш — усмихна се той.

— Да кажем, от Ливърпул до Америка.

— Няма да струва повече от петдесет лири. Но ако искаш да пътуваш в самостоятелна каюта, ще ти струва по-скъпо.

— А може ли сама жена да се отправи на път? Искам да кажа, ще я приемат ли на кораба без съпруг или придружител?

— Някои капитани не възразяват в подобни случаи.

Кити реши да смени темата, за да не събуди подозрения у събеседника си.

— Споменавал ли ти е някой, че приличаш на крал Чарлз II?

Той отметна глава назад и се засмя.

— Да, и то доста често! Същото са го казвали и на баща ми — рече той и й намигна. — Сигурно във вените ни тече кръвта на Стюартите. Навярно някоя от прабабите ми е съгрешила. — Кити също се засмя, а Чарлз добави: — Не бих си позволил такава шега, ако разговарях с една от онези викторианки, които се шокират от най-малката волност.

— В наше време навсякъде цари лицемерие — тръсна глава Кити. — Повечето от жените в Лондон се надпреварват коя да покаже повече от гърдите си, но ако разкрият само част от глезена си, ги смятат за пропаднали!

— Показването на глезена се приема като опит за съблазняване — закачливо я изгледа сър Чарлз.

— Ако не го беше казал, щях да си сваля обувките и чорапите и да потопя краката си във водата — въздъхна младата жена.

Той изпита мигновено чувство на съжаление за прибързаните си думи, макар да не бе сигурен дали тя говори сериозно или се шегува. Стигнаха до един паднал дънер. Кити седна на него и потупа с ръка мястото до нея, за да го покани да седне. Беше толкова близо до нея, че усещаше нежния аромат на кожата й. Почувства как в слабините му се надига възбуда и бе уверен, че този път не си въобразява. Извърна се към нея и тихо прошепна:

— Изглежда, изобщо не подозираш колко възбуждаща и привлекателна си за мъжете.

— Какво искаш да кажеш? — Очите й се разшириха.

— Не мога да ти отговоря, без да използвам по-груб и по-откровен език — усмихна се Чарлз.

— Кажи ми — настоя тя.

— Ти си толкова млада, почти дете, но вече имаш опит в брачното легло. Това е много възбуждаща комбинация.

Кити внезапно изпита съжаление, че го бе накарала да бъде толкова откровен.

— Е, аз те накарах да говорим за това, но предпочитам да сменим темата. А и освен това вече трябва да се прибираме, ваша светлост.

— Съжалявам, ако съм ви обидил, Катлийн. Веднага ще ви отведа у дома ви, но ще ми позволите ли отново да ви изведа на разходка?

Тя се поколеба.

— Имам само една седмица на разположение, Катлийн. Ще дойдете ли с мен?

Сърцето й омекна и тя се засмя.

— На мен ми беше приятно, може би дори повече отколкото на теб.

— Съмнявам се, момичето ми — тъжно отвърна Чарлз.

 

 

Когато се прибра у дома, Джулия незабавно я поведе към спалнята й, затвори вратата и възбудено заговори:

— Кити, трябва да ми помогнеш. Не знам към кого другиго да се обърна. Как мога да се отърва от детето, което нося?

Кити се смути. Ако Патрик знаеше какво възнамерява да направи сестра му, сигурно щеше здравата да я набие. А ако съпругът й Джефри узнаеше, непременно щеше да побеснее. Обаче Кити не одобряваше мъжете, които караха жените си насила да забременяват.

— Джулия, аз не знам много неща за това. Знам само, че в Болтън, работничките, които искаха да се отърват от нежеланото дете, скачаха от кухненската маса или пък падаха по стълбите. Но в повечето от случаите това не даваше резултат. Познавах една старица, която извършваше някакви манипулации с кука за плетене, но много момичета умряха в ръцете й — тъжно завърши Кити.

— Знам, че има някакво лекарство. Било скъпо, но аз имам достатъчно пари, Кити. Само трябва да разбереш името му и къде се продава. Моля те, помогни ми, Кити!

— Обещавам, че ще се опитам да разбера какво е това лекарство.

* * *

Цяла вечер се чудеше как да попита брат си и накрая се осмели:

— Тери, бих искала да те питам нещо и се чудя дали ще можеш да ми отговориш.

— Ще се опитам, скъпа — любезно отвърна брат й.

— Искам да знам как се казва това лекарство, с което една жена може да пометне, а също и дали има някакво средство против забременяване.

— Всемогъщи боже! Нима онова копеле Патрик ти е направил бебе? — гневно извика Тери.

— Не, не става дума за мен! — разгорещено отрече тя, макар да съзнаваше, че го лъже. — Терънс Руни, ако аз съм бременна, никога няма да се опитвам да пометна. За мен това ще бъде сладък товар.

Младежът въздъхна с облекчение, но напрегнатият израз не изчезна от лицето му.

— Както и да е, тези неща не са за млади дами и аз не искам да разговарям за тях с теб.

— Тери, твоето тесногръдие показва, че си от простолюдието!

— Така ли? — спокойно попита той. — Е, може би джентълмените могат да отговорят по-добре на въпросите ти от мен, но само ако си им любовница!

— Нека да забравим за това. Просто проявих любопитство. Всъщност си мисля само дали да замина при Патрик в Америка. Сега съм свободна, така че защо да отлагаме женитбата?

Той присви очи.

— Струва ми се, че току-що ми заяви, че не си бременна.

Кити ядосано тропна с крак.

— За бога, Тери, става въпрос за Джулия. О, не трябваше да ти го казвам! Сега ти ще кажеш на Джефри и тогава в къщата ще настъпи истински ад.

— Джефри винаги се е отнасял много добре с мен, Кити. Той ми предложи работа. Както и да е, ако наистина искаш да заминеш за Америка, и аз ще дойда с теб.

— Не, не, скъпи мой. Искам да тръгна сама. Остани тук и работи за Джефри, а когато се върна, ще бъда вече мисис О’Райли и ще се погрижа за бъдещето ти.

— Каквото и да направя, ти пак ще постъпиш както си си наумила. Винаги си била непоносимо опърничава и твърдоглава, Кити. Искрено съжалявам мъжа, който ще се ожени за теб. — Брат й се засмя и я прегърна.

— Преди да замина, ще отида да видя дядо ни, а когато се върнем с Патрик, ще приберем Суоди от онази бедняшка къщурка и ще го вземем да живее при нас.

 

 

На следващия ден сър Чарлз пристигна, за да я изведе на пикник извън Лондон. След като се нахраниха, той любезно попита:

— Имаш ли нещо против, скъпа, ако запаля една пура?

— О, разбира се, че не! На твоя остров отглеждат ли тютюн?

— Да, макар че най-важните култури са захарната тръстика, бананите, кафето и подправките. Тези пури са от Куба.

Тя го наблюдаваше как пали пурата си и дяволито подхвърли:

— А ти ще бъдеш ли шокиран, ако те помоля да дадеш една и на мен?

Чарлз снизходително се засмя.

— На острова съм виждал много жени да пушат, затова не съм шокиран. Но моят съвет е да не пушиш, и то не защото е неприлично за една лейди, а защото дъхът ти няма да бъде така сладък и тютюнът ще развали белите ти зъби.

— О! Тогава няма да пуша — обеща Кити. — А притежаваш ли кораби? — невинно попита тя.

— Официално, не. Обаче, с риск този път аз да те шокирам, ще ти призная, че навремето съм финансирал няколко пиратски кораба.

— Колко вълнуващо! А аз си въобразявах, че пиратството отдавна е извън закона.

— Наистина е така — сухо отвърна той. — Същото се отнася и за робството, но понякога се налага да си затваряме очите.

— О, не! Не мога да приема робството. Как е възможно ти да се съгласяваш с него? — укорително го изгледа Кити.

— От морална гледна точка аз също съм против робството — въздъхна Чарлз, — но цялата икономика на островите се крепи на него. Не можеш да управляваш плантация без роби. Ако спазваме буквално законите, ще настъпи всеобща разруха и хиляди хора ще гладуват. Налага ми се да избирам от две злини по-малката, както впрочем често се случва в живота.

— Разбирам — тъжно отвърна тя. — Патрик е партньор на един собственик на кораби от Ливърпул. Забравих името му, но знам, че печели доста от търговията с роби.

— Сигурно е Айзък Болт. Патрик е много добър бизнесмен. Някои наши общи познати го наричат на шега Патрик Печалбарят — засмя се той.

Кити лесно бе получила отговор на един от въпросите си и реши да продължи да го разпитва за нещата, които я интересуваха. Наклони глава на една страна и лукаво го попита:

— Чарлз, ти си пътувал из цял свят и знаеш толкова много, а злочестата аз не съм била никъде извън Англия и ми се струва, че съм доста невежа. Може ли да ми отговориш честно на някои по-деликатни въпроси?

— Мисля, че се разбрахме да бъдем откровени един с друг. Какво искаш да узнаеш?

— Има ли вещество, което може да накара една жена да пометне?

Той проницателно я изгледа и тихо попита?

— За себе си ли питаш, Катлийн?

Кити взе двете му ръце в своите и го погледна право в очите.

— Не, не е за мен, Чарлз.

Лицето му се отпусна.

— Да, има такова средство. Препаратът се нарича „Пени Роял“. Може да се купи от някоя аптека.

Тя въздъхна дълбоко и продължи:

— Искам да узная още нещо. Как една жена може да се предпази от забременяване?

— За жените има специални тампони с лента на края, които се слагат преди половия акт, а за мъжете — предпазители.

— Разбирам. Благодаря ти много, че беше толкова откровен с мен, Чарлз.

— Все пак предполагам, че не се интересуваш за себе си? — примигна той.

— Ами… не можеш да отречеш, че това е информация, полезна за всяка жена — засмя се тя.

— Катлийн, остават ми още само два дни в Англия. Съгласна ли си…

Кити бързо постави ръка на устата му.

— Моля те, не разваляй всичко между нас, като ме молиш да спя с теб.

— Скъпа моя, никога не бих те помолил за това! Исках да ти предложа да дойдеш с мен.

Младата жена тъжно поклати глава.

— Навярно ще бъде много интересно, но не искам да бъда любовница на никого, Чарлз.

— Кълна ти се, че не исках да те обидя. Катлийн, би ли се омъжила за мен?

Тя смаяно го изгледа.

— Да се омъжа за теб? За бога, та това означава да стана херцогиня! Не, Чарлз, твоето семейство никога няма да ме приеме.

— Това е мой избор, момичето ми, а те ще бъдат принудени да се примирят — тържествено заяви сър Чарлз.

— Чарлз, никой не ми е оказвал по-голяма чест, но не мога да приема.

Той тъжно я погледна.

— Разбирам. Навярно е твърде скоро. Едно младо момиче трудно може да замени младия си и обичан съпруг с един мъж на средна възраст, когото почти не познава.

Искаше да изкрещи, че това е лъжа, но не можеше да си го позволи.