Вирджиния Хенли
Ирландска циганка (16)

Глава шестнадесета

Кити се намираше в състояние на блажена еуфория. Всичко наоколо й напомняше за Патрик. На устните й се появяваше нежна усмивка, когато си припомняше следобеда, прекаран с Патрик на поляната. Всеки път, когато бе целувала любимия си, ъгълчетата на устните му бяха потръпвали от нежното й докосване. Изпитваше радост само да го гледа и да се любува на красивото му лице. Весело си тананикаше, докато приготвяше обяда за нея и мисис Хобсън. След като се нахраниха, Кити реши да се заеме с прането. Бе се натрупало доста мръсно спално бельо, а искаше да изпере и своите дрехи, преди да опакова багажа си. Когато Тери се върне от Лондон, трябваше да е напълно готова за заминаването. Почисти кухнята и приготви багажа си. Чувстваше се много изморена, затова отиде да си легне и много скоро заспа дълбоко.

Внезапно някакъв звук я събуди. Стори й се, че някой вика за помощ. Можеше да се закълне, че това бе гласът на брат й Терънс. Предпазливо стана от леглото, отиде до скрина и извади револвера на Патрик. Ръката й стисна хладната дръжка, тя тихо се приближи към вратата и леко я открехна. Гледката, която се откри пред очите й, смрази кръвта й.

Трима голи мъже се боричкаха на пода. Брокингтън притискаше Тери, докато Саймън се навеждаше над него. Вцепененото й съзнание отказваше да повярва, че това е истина.

— За бога, Броки! Тя е насочила револвер! Вземи го! — заповяда Саймън.

Като в някакъв кошмарен сън Кити видя обляното в сълзи лице на Тери, болката и гнева в разширените му от ужас очи, ухилената физиономия на Брокингтън, който се надигна и се хвърли към нея. Трябваше или да побегне, или да натисне спусъка. Избра второто. След първия гърмеж настана тишина. Изненаданият израз не изчезна от лицето на Саймън дори когато куршумът прониза челото му. Кити стоеше с револвера в ръка, а в главата й проблесна странна мисъл: „Патрик ми предсказа, че скоро ще бъда вдовица. Откъде ли е знаел?“.

До ноздрите й достигна сладникавата миризма на кръв и тя едва не припадна. Терънс изпълзя изпод неподвижното тяло на Саймън и протегна ръка към дрехите си, за да прикрие голотата си. Момъкът се тресеше от ужас.

— Ти го уби! — изкрещя Брокингтън.

— Ти, ти си виновен за всичко, ти си убиецът, Брокингтън — спокойно отвърна Кити.

Младата жена бе натиснала спусъка, но този разглезен и богат лорд също бе виновен за трагедията. Брокингтън не издържа, сви се на две и повърна върху килима.

— Добре ли си, скъпи? — нежно попита тя брат си.

Тери кимна и глухо промълви:

— Той само ме докосна… — след това избухна в ридания.

— За бога, Тери! Успокой се и завържи ръцете на този негодник. Аз ще отида да кажа на мисис Хобсън да извика лекар.

— Оставете ме поне да се облека — изхленчи Брокингтън.

— Намерих те гол и такъв ще останеш, докато не свърша с теб.

Кити знаеше отлично, че ако му позволи да се облече, той отново ще се превърне в надменен и безмилостен господар, за когото тя ще бъде само една незначителна слугиня.

— Тери, иди в стаята ми. Ще ти потърся малко бренди.

Влезе в спалнята на мъртвия си съпруг, отиде до малката масичка в ъгъла и взе гарафата с бренди. Мина покрай вързания за креслото Брокингтън и го изгледа с презрение.

— Аз не съм сторил нищо лошо на Тери — умолително рече той.

— Ще чакаш тук, докато се върна — отвърна тя с мъртвешко спокойствие. — Досега не можех да разбера защо той се ожени за мен. Било е заради Тери, нали?

— Моля те, изчисти тази мръсотия — отново захленчи Брокингтън.

Кити смаяно го изгледа.

— Аз ли? Да чистя твоите мръсотии? Никога! — И без да му обръща повече внимание, тя излезе от стаята.

Когато лекарят от селото пристигна, Кити го заведе в спалнята си, където ги чакаше Тери.

— Моят по-малък брат бе подложен на физическо насилие, докторе — без заобикалки заяви тя. — Ще бъдете ли така любезен да го прегледате и да установите дали се нуждае от медицинска помощ?

— Необходимо ли е да присъствате на прегледа? — попита лекарят. — Моля ви, оставете ни сами и аз ще се погрижа за пациента си.

Кити веднага изпълни нареждането на лекаря. За нея бе много важно да го спечели на своя страна. След половин час той излезе от стаята и седна на креслото до нея.

— Докторе, трябва да бъдете откровен с мен, защото аз отговарям за брат ми. Моля ви, кажете ми цялата истина.

— С радост мога да ви съобщя, мадам, че не открих физически наранявания. Младежът все още е в шок. Необходими са няколко дни, за да възстанови равновесието си. Кой е виновен за състоянието му?

— Съпругът ми — тихо отвърна Кити.

— Той трябва да бъде застрелян! — възмутено извика лекарят.

— По този въпрос сме единодушни. Страхувам се, че има още нещо, докторе. Бихте ли дошли с мен?

Те влязоха в стаята и д-р Фийлдинг изумено се втренчи в мъжа пред него.

— Мили боже, какво е станало тук?

Брокингтън запелтечи нещо неразбираемо и лекарят се обърна с въпросителен поглед към Кити.

— Ще ви кажа точно какво се случи, докторе, цялата истина. Събудих се посред нощ от викове за помощ. Познах гласа на брат си, но знаех, че той и моят съпруг още са в Лондон. Взех револвера и отидох да проверя какво става. Намерих този мъж и съпруга ми, които се опитваха да изнасилят брат ми. Чувала съм, че има някаква дума за такива мъже, но не я знам.

— Наричат ги педерасти — остро отвърна лекарят.

— Брокингтън — този мъж, когото виждате вързан — се опита да изтръгне револвера от ръката ми и аз неволно застрелях съпруга си. Той настоява, че аз съм виновна, аз твърдя, че той е виновен, ала истината е, че и двамата сме еднакво виновни.

Настъпи напрегната тишина. Възрастният лекар се наведе над тялото на Саймън и внимателно го огледа.

— Аз съм лорд Брокингтън. Кажете на тази жена веднага да ме развърже — заповяда той.

Кити отиде до него и освободи китките му. Мъжът се втурна към дрехите си. Докторът поклати глава.

— Това е невероятно, напълно невероятно! — възкликна докторът. — Трябва да разберете, че аз не мога да подпиша смъртния акт. Не знам дали да го нарека „нещастен случай“, или „убийство при самоотбрана“, но сега това няма значение. Трябва да повикаме полицията.

— За бога, човече, не искам да се забърквам в скандал! — извика Брокингтън. — Знаете ли, че баща ми може да ви унищожи?

— Аз ще приема вашето решение, докторе, каквото и да е то — тихо каза Кити.

Лекарят я изгледа замислено, преценявайки различните възможности и накрая заговори:

— Най-доброто, което мога да направя за вас, е да се консултирам с моя колега, който е съдебен лекар в областта. Не знам дали той ще предизвика полицейско разследване. Утре ще дойда отново и ще доведа със себе си д-р Грент Стюърт.

— Отис Грент Стюърт? — извика Брокингтън. — Та той е приятел на баща ми!

Кити разбра, че обстоятелствата се бяха обърнали в негова полза, но се опита да запази самообладание. Щяха да се съюзят против нея и да я унищожат.

— Благодаря ви, д-р Фийлдинг. Оценявам, че веднага се озовахте на молбата ми — каза тя и го изпрати до вратата.

Младата жена се чувстваше изцедена докрай. Мисис Хобсън й помогна да пренесат тялото на Саймън. Странно, но дупката от куршума бе много малка, ала когато го повдигнаха, видяха с ужас, че черепът му отзад бе раздробен. Кити го изми и го облече в дрехите, с които се бе върнал от Лондон. Физически се чувстваше като вцепенена от студ, но мислите й бясно препускаха. Пред очите й се изреждаха лицата на Патрик, Терънс, Саймън, Брокингтън, лекарят и дори лицето на непознатия съдебен лекар, който щеше да ги посети на другия ден.

„Мисли! Какво ще кажеш, когато пристигне съдебният лекар? Ако Брокингтън и онзи д-р Грент Стюърт се съюзят срещу мен, аз ще бъда само една бедна ирландска циганка.“ Кити разбираше, че всички обстоятелства са срещу нея. Беше достатъчно умна, за да проумее, че всички ще се обединят срещу нея и тя е обречена. Дори и съдебният лекар да не се познаваше с бащата на Брокингтън, тя бе само една жена, изправена срещу двама мъже и знаеше, че няма никакъв шанс за успех.

Взе подноса с чая и се качи на горния етаж. Влезе в спалнята, в която Брокингтън винаги отсядаше, когато идваше на гости. Той лежеше в леглото и бе втренчил поглед в тавана.

— Помислих, че ще имаш нужда от чаша чай. Аз също ще пийна една чаша — Кити се опитваше да прикрие треперенето в гласа си. Отпи една глътка и продължи: — Баща ти знае ли, че си… педераст?

Той я изгледа надменно, но тя не отклони поглед и Брокингтън поклати глава.

— Не.

— Това ще го нарани много, нали? — тихо попита младата жена. — Ако бях на твое място, бих заминала за Европа, докато нещата се успокоят. Имам малко пари и мога да ти заема.

Щедростта й го накара да се засрами.

— Не мога да те оставя сама да се оправяш с тази каша.

— Ще бъда откровена с теб, Броки. И двамата сме затънали до гуша в една и съща кал, но аз предпочитам да бъда сама. Ако те си помислят, че ти си офейкал и си ме изоставил, ще проявят повече състрадание към мен, защото ще гледат на мен като на една безпомощна и нещастна жена. — Кити го погледна и добави: — Имам сто лири и те ще бъдат твои, ако тръгнеш още тази нощ.

— Донеси ми ги! Ще имаш ли нещо против, ако взема един от конете на Саймън?

По цялото й тяло премина вълна на облекчение. Погледна надолу и с изненада установи, че дрехите й бяха измачкани и изцапани с кръв. Трябваше да се съвземе, да се изкъпе и преоблече, преди да е пристигнал съдебният лекар.

Каретата пристигна рано сутринта. Кити поздрави доктор Фийлдинг и се обърна към другия лекар. Д-р Отис Грент Стюърт я измери с поглед от главата до петите. Тя умолително го погледна и долната й устна започна да трепери.

— Докторе, лорд Брокингтън е избягал през нощта и е взел всичките ми пари.

Лекарят я изгледа с недоумение.

— Ако това е истина, трябваше веднага да извикате полицията. Още вчера ви предупредих, че трябва да го направите колкото е възможно по-скоро.

Тя погледна умолително към д-р Грент Стюърт.

— Обаче идването на полицаите ще предизвика страхотен скандал. Не се тревожа толкова за репутацията на лорд Брокингтън, колкото за тази на баща му.

— Добре, мадам, добре, ще се постараем да намерим изход от това заплетено положение — промърмори д-р Грент Стюърт, изкашля се и продължи: — Тъй като колегата, д-р Фийлдинг, ми разказа най-подробно какво се е случило тук през изминалата нощ, аз искам от вас само да ми разкажете как загина съпругът ви.

— Благодаря ви за любезността, докторе. Всичко стана съвсем внезапно. Аз държах револвера в ръката си, но бях до такава степен шокирана от сцената, че не осъзнах какво върша, когато Брокингтън се нахвърли върху мен. Миг преди той да се добере до револвера, натиснах спусъка и убих съпруга си.

Д-р Фийлдинг й хвърли многозначителен поглед, удивен от промяната в показанията й.

— Може ли да видя трупа? — тихо попита д-р Грент Стюърт.

— Разбира се, докторе. — Тя се обърна към д-р Фийлдинг и с плаха усмивка го запита: — Ще прегледате ли брат ми още веднъж, докторе? Вчера се справихте чудесно със задачата си, успокоихте го почти веднага… Не знам как бих се справила без вашата помощ…

Той сухо кимна и излезе от стаята. Кити заведе д-р Грент Стюърт в спалнята на съпруга си. Съдебният лекар огледа трупа на Саймън и когато вдигна глава към нея, видя, че очите й са пълни със сълзи.

— Не мога да забравя за страстта му към забавленията. Всяка седмица тук се устройваха пищни приеми, събираха се младежи от най-добрите семейства в Лондон. Страхувам се, че ще настъпи ужасна суматоха, ако се разкрият всички подробности около смъртта му.

Лекарят се изкашля и замислено промърмори:

— Според мен ще мога да ви спестя доста страдания, мадам, ако веднага подпиша смъртния акт. Ще го регистрираме като „нещастен случай“. На по-любопитните ще обясним, че е станал трагичен инцидент по време на лов, пък и не виждам защо да не приемем този вариант и при разпитите в полицията. Ще уредя да го погребат още на следващия ден.

Най-после можеше да помисли и за сън. Погледна към леглото. Последната нощ, когато бе спала в него, бе в надеждната прегръдка на Патрик. Господи! Колко отдавна й се струваха онези вълшебни нощи. Отпусна се уморено в леглото и се зави презглава, за да се скрие от дневната светлина. Спа непробудно двадесет часа. Събуди се от някакво подрусване. Тери се бе надвесил над нея и се опитваше да я разбуди.

— Наред ли е всичко, скъпи?

Вгледа се в кафявите му очи, изпълнени със страдание, усмихна се сънено и бавно промълви:

— Мислех си къде ли е сега Патрик. Веднага след погребението ще заминем при Джулия в Лондон. А когато Патрик се върне от Америка, ние двамата с него ще се оженим.

— Сигурна ли си, че ти е обещал да се ожени за теб, Кити? — недоверчиво попита брат й.

— Разбира се! — възмутено извика тя и в следващия миг се вцепени от подозрение. — За какво намекваш?

— Ами… няма нищо по-лесно от това да обещаеш да се ожениш за жена, която в същото време е омъжена за друг. Знам го от собствен опит. В такива случаи мъжете добавят думите „когато бъдеш отново свободна“, като отлично разбират, че това пожелание никога няма да се сбъдне.

— Не искам да слушам тези глупости! — изкрещя Кити. — Той се закле, че ще ме освободи от Саймън, и аз наистина вярвам, че Патрик щеше да го убие, ако аз не го бях изпреварила!

Тери се усмихна и това още повече я раздразни.

— Добре, скъпа моя сестричке, в такъв случай излиза, че ти си му спестила доста неприятности. Ти и аз свършихме мръсната работа, а неговите ръце останаха неопетнени.

— Винаги съм си мислила, че харесваш Патрик.

— О, да, харесвам го, но това не означава, че съм сляп.

— Всъщност дълбоко в себе си и той е ирландец, също като нас двамата.

Тери презрително се засмя.

— Не е кой знае каква похвала! Помисли си добре, Кити, припомни си часовете, прекарани с него в леглото. Той обеща ли ти да се ожени за теб? Даде ли ти тържествено обещание?

Сестра му се изчерви, но решително тръсна глава.

— Ние си разменихме брачни клетви.

 

 

Саймън бе погребан в гроба на баща му. Кити изслуша надгробната проповед, без да пророни нито една сълза. „Аз съм и възкресението, и животът…“ Тя разсеяно прелистваше молитвеника си и две от Десетте Божии заповеди се набиха в съзнанието й. „Не убивай!“ и „Божият гняв ще се излее върху този, който извърши прелюбодейство.“ А тя бе сторила и двете!

Огледа се и видя двама непознати мъже, застанали близо до нея. За нейна изненада, след края на церемонията те я последваха. Сигурно са били кредитори на Саймън! Тя бе смаяна. Как са успели да научат в Лондон за смъртта му? Тя ги излъга, че завещанието на съпруга й ще се отвори след няколко дни, и им обеща, че ако я посетят на другия ден, ще им плати дължимото. Вече бе похарчила половината от парите, които Патрик й бе оставил, и нямаше намерение да отделя и за дълговете на Саймън. Кобилата, която Патрик й бе подарил за сватбата, отдавна бе изгубена на покер, а Брокингтън бе взел единствения по-свестен кон.

— Тери, ще трябва да стигнем до пощенската станция с тези изнемощели коне.

— Те не изглеждат много добре, но ще ни свършат работа — успокои я брат й. — И двамата не сме много тежки.

— Би било чудесно отново да видя Барбара — замечтано промълви Кити.

— Барбара ли? — Тери внезапно пребледня.

— Да, разбира се. Тя ще остане при Джулия, докато Патрик е в Америка.

Кити знаеше, че Барбара бе лудо влюбена в Тери, но разбираше, че в този момент брат й се чувства много объркан и едва ли възнамеряваше да се забърква в любовна история с едно младо момиче, което очевидно го обожаваше. Тя бързо заговори за друго, като мислено се помоли Терънс да се успокои, докато пристигнат в Лондон.

* * *

Колкото повече приближаваха към Лондон, растеше надеждата да се види с Патрик, преди той да замине за Ливърпул. Колко чудесно би било да му разкаже за ужаса, който бе преживяла, и да се отпусне в силните му прегръдки. Никога не бе изпитвала по-силен копнеж, не можеше да мисли за нищо друго, освен за срещата с Патрик. Носеше рокля от тънък черен муселин, но деколтето бе доста ниско изрязано и разкриваше голяма част от пищните й гърди. Докато прекосяваха лондонските улици, Кити се почувства толкова незначителна и чужда на всичко наоколо, както в онези дни, когато за пръв път бе дошла в Болтън от Ирландия. И сега нещата не бяха по-различни. Всичко, което притежаваше, бе събрано във вързопа до нея. Все още нямаше собствен дом, но се надяваше, че има къде да се приюти, поне временно. Кесията й бе пълна с пари и може би щеше да успее да завари Патрик в къщата на „Кадогън скуеър“.

Оставиха конете в конюшнята и изкачиха стъпалата пред външната врата. Икономът, обикновено студен и сдържан, този път я посрещна с усмивка.

— Мис Кити, добре дошли. Мис Барбара и господарката ще се върнат всеки момент. Разположете се удобно в библиотеката, а аз ще ви донеса чаша чай. — Той се поколеба, преди да продължи: — Няма да бъдете сама там, още един посетител е там…

Кити не се нуждаеше от повече обяснения. Остави чантата на пода и се втурна към библиотеката. Видя някакъв мъж с широки рамене и черни коси, който седеше в креслото с гръб към вратата.

— Патрик! Слава на Бога, че все още си тук! — затича се към него с разперени ръце.

Сър Чарлз Дрегоу се извърна и съзря най-красивата девойка, която бе виждал през живота си. Когато видя лицето му, Кити застина и разочаровано го погледна. Краката й се подкосиха, стори й се, че светът се завъртя пред очите й. Разбра, че е дошла твърде късно. Олюля се, но мъжът скочи и успя да я хване, преди да падне на пода. Лицето й пребледня като платно, а той не можеше да откъсне очи от красивите й устни, които в този миг бяха само на сантиметри от неговите. В паметта му завинаги се запечатаха дългите й черни мигли, подчертаващи неестествената бледност на прекрасното й лице. Крехкото й тяло се отпусна безпомощно в ръцете му и мъжът усети как в гърдите му се надига желание, каквото не бе изпитвал досега. Това го изненада повече от всичко останало, защото от почти две години нито една жена не му въздействаше и се опасяваше, че ще трябва да се прости с тази част от житейските наслади.

Чарлз погледна безпомощно към Терънс и смутено промълви:

— Какво й е? Да не е болна?

— Вчера погребахме съпруга й. Опасявам се, че й се струпа прекалено много.

Чарлз остана като поразен от мълния. Девойката в ръцете му не изглеждаше толкова зряла, че да е омъжена, да не говорим, че изобщо не приличаше на вдовица.

В този момент Джулия и Барбара влязоха в библиотеката.

— Сър Чарлз — извика Джулия, — колко е хубаво, че отново сте у дома. Но, за бога, какво се е случило?

— О, та това е Кити! — изпищя Барбара и погледна безпомощно към Тери.

— Бедното дете се оказа толкова изтощено от преживяното, че дори не успяхме да се запознаем.

Джулия, която от няколко дни очакваше пристигането на Кити, заговори внимателно:

— Това е Катлийн, нашата ирландска братовчедка, а това е брат й Терънс. Остави я на канапето, Чарлз. Барбара, налей й малко бренди. Какво, по дяволите, става с нея?

Тери отново трябваше да обяснява събитията от последните дни.

— Случи се нещо ужасно. Вчера погребахме Саймън.

— Мили боже, сега разбирам защо Кити е толкова зле… — прошепна Джулия.

— Струва ми се, че скоро ще дойде на себе си — обади се Чарлз и се зае да разтрива ръцете й, без да сваля разтревожения си поглед от пребледнялото й лице.

Кити бавно отвори очи. Първото, което попадна пред замъгления й поглед, бе това непознато, но красиво мъжко лице. Можеше да се закълне, че тревогата, изписана на него, бе искрена.

— Извинете ме. Много съжалявам, че ви причиних толкова главоболия. Помислих, че в библиотеката ме чака Патрик, а когато се обърнахте към мен, бях така изненадана, че навярно съм представлявала ужасна гледка…

— Нищо подобно, скъпа моя. Всички ние искаме да ти поднесем искрените ни съболезнования за загубата на съпруга ти. Сега е естествено да си в шок. Не се ли чувстваш вече поне малко по-добре?

— Всички сте толкова мили с мен — прошепна тя и в същото време си помисли: „Колко мил и нежен изглежда този мъж, а каква неподозирана сила се крие в ръцете му…“.

Барбара й подаде чаша с бренди и успокоително заговори:

— О, Кити, Патрик замина вчера. Знам, че той ти липсва, но сега трябва да се опиташ да не мислиш за него, да се съвземеш и да го изчакаш. Той ще се върне в Лондон, преди траурът да е изтекъл.

— Значи Патрик отново е отплавал за Америка, така ли? На мен също ще ми липсва — обади се Чарлз.

— Нямах представа, че сте в Англия — намеси се Джулия. — Изтече ли мандатът ви като губернатор на остров Сейнт Китс?

— Не, остава ми още една година, преди да се върна окончателно. За съжаление ми се наложи да се върна по-рано поради смъртта на баща ми. Погребахме го в Ирландия преди два дни.

— О, съжалявам, сър Чарлз — рече Джулия.

— О, значи вие сте вече херцог Манчестър! — възкликна Барбара.

— Може би съм дошъл в неудобен момент. Ако дамите ме извинят, сега ще си тръгна, но утре отново ще дойда — обърна се той към Кити и многозначително я изгледа.

Скоро след като той си тръгна, Кити се надигна от канапето.

— Съжалявам, че ви причиних тези главоболия, но вече се чувствам по-добре.

— Патрик нареди да те настаним в стаята му, докато той се върне. Извини ме, но сега не съм в настроение. Като си помисля, че можех да се омъжа за Чарлз Дрегоу, вместо за този идиот, който сега е мой съпруг. Представяш ли си, че можех да бъда херцогиня!

— Джулия… искам да ти кажа нещо за Саймън — започна Кити, но Джулия властно я прекъсна.

— Не искам да слушам нищо повече. Не зная какво има между теб и брат ми и не искам да знам. Това е къщата на Патрик и не се съмнявам, че когато той се върне, ти ще бъдеш господарката в този дом. Дотогава можеш да се чувстваш като у дома си. Знаеш, че за нас ти си като член на семейството, така че няма да се отнасям с теб като с гостенка, но, за бога, не ме въвличай в тази история със Саймън!

— Къде изчезна Тери? — попита Кити, за да смени темата на разговора.

— Той занесе багажа си в стаята над конюшнята — обади се Барбара. — Казах му, че ще му бъде много по-удобно да остане в къщата, но той заяви, че предпочита да е близо до конете.

Когато Кити се озова в стаята на Патрик, тя приближи до гардероба, отвори го и се загледа в дрехите. Докосна с ръка кадифеното му сако, притисна ръкава към лицето си и прошепна:

— Където и да си сега, любов моя, надявам се, че мислиш за мен.

Погледна в огледалото, което толкова често бе отразявало неговия образ, и сякаш пред погледа й изплува лицето му. Ръцете й, като че ли докоснаха тъмните му къдрици и чувствените очертания на устните му. Понякога те изглеждаха жестоки и надменни, но в миговете на нежност бяха невероятно сладки и привлекателни. Очите й се напълниха със сълзи и Кити бързо се извърна от огледалото. Леглото в средата на стаята бе огромно и тя с болка си помисли какво би се случило, ако в този момент Патрик бе с нея. При мисълта, че ще прекара нощта в неговото легло, тялото й потръпна от наслада.