Вирджиния Хенли
Ирландска циганка (29)

Глава двадесет и девета

Аутопсията доказа, че смъртта е причинена от изстрел от упор в гърдите. Кити получи писмено съобщение, че след три дни трябва да се яви на разпит в полицията. Целият град говореше само за неочакваната и загадъчна смърт на сър Чарлз. Журналистите от всички лондонски вестници търпеливо чакаха пред вратата на къщата й, за да изкопчат от нея или от прислугата още пикантни подробности за трагичния инцидент. Адвокатът й спомена, че няма да може да се избегне разследването на сделките на сър Чарлз, но неочаквано се оказало, че влошеното му здравословно състояние би могло да се използва при евентуален процес като факт в подкрепа на тезата за оневиняването на съпругата му, ако се потвърди версията за самоубийство. Кити разбираше, че следователите няма да се откажат от ровенето в живота й, докато не открият причината за гибелта на сър Чарлз. Естествено първите подозрения бяха насочени към нея. Адвокатът я посъветва да обмисли внимателно всяка дума, която ще спомене пред следствието, дори й препоръча какви дрехи да избере, как да се държи, какви жестове да избягва.

— Нима всичко трябва да бъде предварително нагласено, като в някоя долнопробна пиеса? — възмути се Кити.

— Точно така! Много е важно да съумеете да спечелите симпатиите им. Трябва да събудите у тях стремеж да ви защитават, да, точно това чувство трябва да вдъхвате, при това не само у съдиите, но и във всеки човек, с когото се срещате. Защото сега съдбата ви е в ръцете на съдиите, ваша светлост.

Липсваше й Патрик. Измъчваше се, че не може да поговори с мъжа, който й бе най-близък, че не може да отпусне уморено глава на силното му рамо. Но се утешаваше с тайните писма, които Джефри редовно й доставяше.

На следващия ден адвокатът отново поиска среща с нея.

— Разследването на имотното състояние на херцога не откри нищо съмнително. Не откриха и опозоряващи или съмнителни факти около личния му живот, които биха послужили като повод за изнудване или заплаха — докладва й адвокатът и не успя да прикрие разочарованието си.

— Никога не съм очаквала, че ще се открие някакъв позорен факт в биографията на Чарлз! — възмути се Кити.

— Личният му лекар подписа клетвена декларация, че съпругът ви не е страдал от сериозна болест. Обстоятелствата не са твърде добри за вас.

— Джефри, този адвокат ме нервира. Той се опитва да открие нещо мръсно в миналото на Чарлз. Искам да говоря с Патрик — настоятелно рече тя.

— В това отношение той е абсолютно категоричен, Кити. Патрик няма да изложи на опасност репутацията ти, като рискува да се срещне с теб — отвърна Джефри. — И той е прав, Кити, не само репутацията ти е изложена на опасност, става въпрос за живота ти! Патрик сигурно ще ми одере кожата, защото думите ми могат да те уплашат, но ако те не открият никаква причина за самоубийство, ще започнат да търсят мотиви за убийство!

В деня преди разпита личният лекар на сър Чарлз дойде в къщата. Посрещна го адвокатът.

— Помолиха ме да дам показания относно здравето на Чарлз. Може ли да говоря с нейна светлост?

— Аз съм в течение на всичко, така че ще е по-добре да разговаряте с мен — отвърна адвокатът.

— Е, има едно нещо, което вероятно ще ви помогне, но то е твърде деликатно, така че бих искал да получа разрешението на нейна светлост, преди да говоря за толкова лични неща.

— Говорете, човече! За какво намеквате? Това може да я спаси от обвинение в убийство!

— Ами, аз го лекувах от импотентност.

— Ето това е! Благодаря ви, човече! Нищо не е по-убедително от подробностите от интимния живот. С този довод окончателно ще ги сразя!

Кити се надяваше, че раждането ще й попречи да се яви в съда. Ала денят на разпита настъпи и тя осъзна, че няма да избегне това унижение. Джефри и Джулия дойдоха, за да я съпроводят до съдебната зала. Адвокатът я чакаше там и й даде последните напътствия.

— Не е прието дама във вашето състояние да се явява на публично място. Да благодарим на Бога, че широката рокля прикрива деликатното ви положение. Не сваляйте пелерината си. И помнете, че през цялото време трябва да гледате надолу, трябва да изглеждате покорна и смирена. Една „нещастна вдовица“ винаги събужда повече симпатии и състрадание.

— Ще се постарая да изпълня съветите ви, въпреки че това не ми е приятно — изчерви се Кити.

Вълна от шепот се понесе, когато влезе в съдебната зала. Кити се изненада, че в помещението имаше предимно мъже. Виждаха се няколко журналисти, но болшинството присъстващи бяха благородници. Потърси с очи Патрик. Остана шокирана, че той не гледаше към нея, а сякаш цялото му внимание бе погълнато от красивата дама до него.

Разпитът започна с няколко уводни думи на съдебния лекар към съдиите.

— Събрали сме се тук, за да обсъдим обстоятелствата и причината за смъртта на сър Чарлз Дрегоу, девети херцог Манчестър. Трябва да разберем дали се касае за самоубийство или има углавно престъпление.

Извикаха първия свидетел, секретаря на сър Чарлз. Свидетелят потвърди, че имущественото състояние на покойния е в пълен ред. Д-р Отис Грант Стюарт описа в какво състояние е намерил трупа и докладва резултатите от аутопсията, които бяха грижливо записани в съдебния протокол.

След това разпитаха слугите. Най-накрая дойде ред на Кати, която каза, че е чула изстрела. Момичето се закле, че е видяла господарката си да тича към стаята на господаря след изстрела.

Личният лекар на Чарлз даде показания за здравословното състояние на покойния си пациент. Когато заяви, че сър Чарлз е бил в отлично здраве, из залата се разнесе неодобрителен шепот.

Кити не смееше да повдигне очи. Опитваше се да следи всяка дума на свидетелите, но не можеше да се съсредоточи. Чудеше се дали раждането няма да започне в следващите минути и дали трябва да повика лекар, или само акушерка. Сепна се, когато чу адвокатът да говори за импотентността на съпруга й. Залата притихна.

Кити чу, че произнасят името й и се изправи като в транс.

— Призовавам Катлийн Дрегоу, вдовстваща херцогиня на Манчестър, да се закълне пред Библията. Повтаряйте след мен: Кълна се във Всемогъщия Бог, че ще кажа истината, цялата истина и само истината.

Тя постави дясната си ръка върху Библията и се закле.

Огледа жадните за сензации лица. Имаше само едно нещо, от което Чарлз се страхуваше. Тя му бе обещала, че никой няма да узнае тайната му, и спази обещанието си. Не каза дори на Патрик. Знаеше, че винаги ще носи в себе си вината за смъртта на Чарлз. Беше го предала приживе, но нямаше да го предаде след смъртта му!

Когато съдията я запита за импотентността на покойния й съпруг, Кити разтвори широко пелерината си. Всички видяха напредналата й бременност.

— Това е абсурдно! — заяви тя. — Ние се любехме всяка нощ!

В залата се вдигна невъобразим шум. Съдията започна да удря с чукчето, за да въдвори тишина. Без да обръща внимание на адвоката си, Кити се обърна към съдията:

— Моят съпруг е чистел револвера си и той е гръмнал. Беше нещастен случай.

В този момент съдията обяви почивка. Патрик не погледна към нея. Тя го видя как напуска залата с непознатата дама подръка.

Джулия я изгледа злобно и Кити изтръпна от ужас, но Джефри окуражително стисна ръката й.

— Не се тревожи. Това е съпругата на съдията.

Решението на съда, че се касае за нещастен случай, не изненада никого. Уморена до смърт, Кити се прибра у дома, за да чака раждането на детето си.

Цял Лондон възбудено коментираше станалата скандално известна херцогиня Манчестър.