Томас Харис
Ханибал (73)

Глава 73

Крендлър не би могъл да иска по-добро отразяване в медиите. Деветнайсетата годишнина на ФБР включваше обиколка за журналисти из новия център за управление при кризисни ситуации. Телевизионните новинарски екипи се възползваха докрай от рядката възможност да влязат в щаба на ФБР. В предаване на живо C-SPAN излъчи изцяло казаното от бившия президент Джордж Буш и директора на ФБР. Си Ей Ен излъчи репортаж от речите, а телевизионните мрежи включиха събитието във вечерните новини. Мигът на Крендлър дойде, когато величията слязоха от подиума. Младият журналист с късата подстрижка, застанал наблизо, го попита:

— Господин Крендлър, истина ли е, че специален агент Кларис Старлинг е отстранена от разследването за Ханибал Лектър?

— Мисля, че би било преждевременно и несправедливо към агент Старлинг да коментираме на този етап. Ще кажа само, че със случая „Ханибал Лектър“ се заема Кабинетът на генералния инспектор. Обвинения не са предявени към никого.

Си Ен Ен също се намеси:

— Господин Крендлър, според италиански източници доктор Лектър може би е получил сигнал от правителствен източник, който го е предупредил да избяга. Това ли е причината за отстраняването на специален агент Старлинг? Това ли е причината за намесата на Кабинета на генералния инспектор вместо Вътрешната служба за професионална отговорност?

— Не мога да коментирам съобщения на чуждестранни информационни източници, Джеф. Мога да кажа само, че Кабинетът на генералния инспектор разследва твърдения, които до този момент не са доказани. Към нашите служители се отнасяме с не по-малка отговорност, отколкото към нашите приятели отвъд океана — отговори Крендлър и вдигна пръст нагоре като представител на клана Кенеди. — Случаят „Ханибал Лектър“ е в добри ръце, не просто в ръцете на Пол Крендлър. Привлечени са експерти от всички области, от ФБР и Департамента на правосъдието. Работим по проект, за който ще ви уведомим, когато му дойде времето и след като даде резултати.

Немският лобист, хазяинът на доктор Лектър, бе обзавел къщата с огромен телевизор „Грундиг“ и бе опитал да го слее с обзавеждането, като върху ултрамодерния шкаф беше поставил една от по-малките си бронзови отливки на Леда и лебедът.

Доктор Лектър гледаше филм, озаглавен „Кратка история на времето“, за великия астрофизик Стивън Хокинг и неговата работа. Беше го гледал много пъти. Любимият му момент беше падането на порцелановата чаша от масата на пода.

Хокинг, сгърчен на инвалидния си стол, говори с компютърно генерирания си глас:

Откъде идва разликата между минало и бъдеще? Законите на науката не правят разлика между минало и бъдеще. Въпреки това в ежедневието ни разликата между минало и бъдеще е много съществена.

Можете да видите как чаша чай пада от масата и се разбива на парчета на пода, но никога няма да видите чашата да става отново цяла и да скача от пода на масата.

Филмът, пуснат обратно, показва как чашата се качва, цяла, на масата. Хокинг продължава:

Увеличаването на безпорядъка или ентропията е това, което отличава миналото от бъдещето, което дава посока на времето.

Доктор Лектър се възхищаваше на трудовете на Стивън Хокинг и ги следеше, доколкото можеше, в математическите списания. Знаеше, че ученият някога бе вярвал, че вселената ще престане да се разширява и отново ще се свие и че ентропията може да реверсира. По-късно Хокинг бе признал, че е сгрешил.

Лектър имаше нелоши познания в областта на висшата математика, но Хокинг е нещо качествено различно от нас останалите. Лектър бе разсъждавал върху проблема с години, искаше му се Хокинг да е бил прав в началото, вселената да спре да се разширява, ентропията да се оправи, Миша, изядена, да бъде цяла отново.

Време. Доктор Лектър спря филма и превключи на новините.

Телевизионните предавания и събитията, свързани с ФБР, се публикуват ежедневно на публичната Интернет страница на Бюрото. Доктор Лектър преглеждаше страницата също всеки ден, за да провери дали в препратката към десетте най-търсени престъпници все още използват старата му снимка. По този начин научи за юбилея на Бюрото достатъчно рано, за да проследи събитията. Седна на голямото кресло по смокинг и вратовръзка и започна да гледа как Крендлър лъже. Гледаше го с полузатворени очи, държеше чашата си с коняк близо до носа и леко разклащаше съдържанието. Не беше виждал това бледо лице от Мемфис, когато Крендлър бе застанал пред клетката му малко преди да избяга.

По местните новини от Вашингтон видя как пътен полицай глобява Старлинг и как репортери тикат микрофоните си през отворения прозорец на мустанга й. По това време вече според новините Старлинг беше „застрашила сигурността на САЩ“ във връзка със случая „Лектър“.

При вида й кафявите му очи се отвориха широко и в дълбините на зениците му около изображението на лицето й заиграха искрички. Запази лика й непокътнат и съвършен в ума си дълго след като изчезна от екрана на телевизора и после го тласна към един друг образ, образа на Миша, докато двата не се сляха и докато от червеното плазмено ядро на сливането не полетяха искри нагоре, на изток, към нощното небе, за да се понесат със звездите над морето.

Сега, ако вселената се свиеше, ако времето се задвижеше в обратна посока и счупените чаши отново станеха цели, на света щеше да има място и за Миша. Най-стойностното място, известно на доктор Лектър — мястото на Кларис Старлинг. Миша можеше да заеме мястото на Старлинг в света. Ако се стигнеше до това, ако времето се върнеше назад, смъртта на Старлинг щеше да освободи за Миша място, чисто и искрящо като медното корито в градината.