Кони Мейсън
Последният женкар (5)

4

Блис не беше виждала Люк вече няколко дни. Времето се беше развалило, навън не беше нито за хора, нито за животни. Дъжд валеше всеки ден, рибарските лодки стояха закотвени, а селяните си седяха по къщите.

Блис знаеше, че Люк седи сам в къщичката си, защото госпожа Пиджън й го беше казала. Вдовицата добави, че Люк се занимавал с писане на писма и това притесни Блис.

Дали не докладваше на началниците си какво е чул за контрабандните им операции? Или просто пишеше на приятели? Когато помоли госпожа Пиджън да се направи на шпионка и да хвърли поглед към кореспонденцията му, вдовицата категорично отказа. Показа се вярна на работодателя си, макар че Блис й напомни, че той знае достатъчно много, за да представлява опасност за Били.

Пощенската кола трябваше да пристигне след няколко дни и Блис мъчеше мозъка си да измисли как да влезе в къщичката на Люк, докато него го няма, за да прочете писмата му. Това беше може би единственият начин да научи тайните на Люк Уестмор.

Възможността, която търсеше, дойде по-рано, отколкото я очакваше. Тъй като дъждът престана за кратко, тя реши да иде на пазар. Срещна Били Пиджън на площада, той й каза, че майка му има треска и че отивал да осведоми господин Уестмор, че вдовицата ще се върне към задълженията си едва след като се почувства по-добре.

Една идея възникна моментално в ума на Блис. Тя знаеше, че на Брейди това няма да му хареса, но шпионирането й можеше да помогне на всички от селото.

— Не си прави труда да ходиш дотам — каза Блис. — Кажи на майка си, че аз ще се погрижа.

— Мама ще е доволна — каза Били. — Тя се е привързала към работодателя си. Той плаща добре и изглежда, харесва готвенето й.

Блис се върна у дома, изненадана да намери баща си седнал пред кухненската маса.

— Татко, трябва ли да ставаш?

— Не ми се карай, дъще — каза Оуен. — Днес се чувствам по-добре, по-бодър, отколкото от дълго време насам. Може пък да се оправям. Джени ми приготвя нещо различно от ужасната каша, с която ме хранехте.

— Радвам се да те видя на крака, татко, но не бива да прекаляваш. Включително да претоварваш стомаха си с тежки храни. Трябва да се възстановяваш постепенно.

— Джени ми каза, че съм имал посетител преди няколко дни. Нямах представа, че къщичката на Бийтън е била дадена под наем. Какво знаеш за господин Уестмор?

— Не много, татко.

— Той е млад и красив — подметна Джени.

— И женкар, личи си от километър — каза Блис.

Оуен се справи само с половината яйца, които Джени му беше приготвила, и бутна чинията настрана.

— Права си, дъще, апетитът ми не е както преди. Мисля да си отида в стаята да си полегна.

— Татко, няма да ме има тук сутрин за известно време. Джени ще се грижи за тебе.

Оуен се намръщи.

— Къде ще бъдеш?

— Вдовицата Пиджън е болна и ще я замествам като икономка на господин Уестмор, докато тя се възстанови.

— Знаех, че не сме в цветущо състояние, но толкова ли сме закъсали за пари?

— Не е заради парите, татко. Няма кой друг, затова просто правя услуга на вдовицата Пиджън. Няма да е задълго.

— Прави каквото сметнеш за добре, Блис. Имам ти доверие — каза Оуен.

— Трябваше да кажеш на баща си — посъветва я Джени, след като Оуен излезе от стаята.

— Не мога. Той е единственият човек на закона в селото. Знаеш, че може да осуети операцията, ако разбере. Не е толкова добре, колкото казва. Забеляза ли колко малко изяде от закуската си? Лицето му е прекалено червено. Трябва да го заведа в Лондон, а има само един начин да спечеля пари в Сейнт Айвс.

— Внимавай, момиче. Тревожа се за теб и за другите. Може би трябва да се установиш, да се омъжиш за Брейди и да отгледаш куп деца.

— Не искам да се омъжвам за Брейди. Не се тревожи, Джени, ще внимавам. Само трябва да узная какво е намислил Люк. Искам да се убедя, че не е заплаха за нас.

Блис излезе от къщата, преди Джени да продължи с опяванията си. Навън се канеше отново да завали, затова тя забърза, нямайки търпение да стигне до къщичката на Люк, преди небесата да се продънят.

Влезе през задната врата и бързо се огледа наоколо. После мина през килера, за да вземе продуктите, които й бяха необходими за закуската на Люк. Тракането на паници и тигани го доведе в кухнята.

— Закъсняхте тази сутрин, госпожо Пи… — Той се закова на място, зашеметен да види вирнато точно срещу себе си сладкото задниче на Блис, наведена над огнището. Той преглътна мъчително.

— Хм, не сте госпожа Пиджън. Какво, по дяволите, правите тук?

Блис се изправи и му се усмихна.

— Вдовицата Пиджън е болна. Ще я замествам, докато се пооправи.

Измъчен стон се изплъзна от устните на Люк. Несъмнено господ го наказваше заради греховния му живот. Защо иначе ще поставя такива изкушения на пътя му?

— Няма нужда. Напълно съм способен да се грижа за себе си.

— Можете ли сам да си перете дрехите и да си гладите ризите?

— А вие можете ли? — отвърна той с въпрос. — Та вие сте дъщеря на ескуайър, за бога.

— Това не означава, че не умея нищо. Какво обичате за закуска?

— Вече си направих чай и препечен хляб, когато госпожа Пиджън не дойде в уреченото време. Не ми трябва нищо повече, благодаря. Вижте, Блис, това не е добра идея. Вие сте изкушение, което не мога да си позволя.

— Ще се опитам да бъда невидима.

Нов стон се откъсна от устните на Люк.

— Невъзможно — измърмори той.

— Видях прясно одран заек в килера и малко зеленчуци. Ще направя хубаво задушено за обяд, би трябвало да остане достатъчно и за вечеря.

Люк наблюдаваше устните й, докато тя говореше. Имаше разни неща, които една жена би могла да направи с устата си, за да подлуди мъжете. Само като си представяше сочните й червени устни да се обвиват около…

— Люк, слушате ли ме? Заешкото задушено харесва ли ви като идея? Може да не съм чак толкова добра готвачка като госпожа Пиджън, но няма и да ви отровя.

— Брейди харесва ли гозбите ви? — Блис кимна. — Какво друго правите, което той харесва?

Какво, по дяволите, ставаше с него? Сексуалният му намек очевидно остана неразбран от Блис.

— Заешко задушено звучи много добре — избъбри той със задавен глас. — Извинете ме, мисля, че ще отида да поплувам в заливчето.

И почти излетя от кухнята. Беше така ужасно възбуден, че не можеше да мисли, камо ли да води разтвор.

 

 

Блис приготви задушеното и го сложи на огъня, докато довършваше другите си работи. Знаеше, че трябва да побърза, ако иска да претърси спалнята на Люк, преди той да се е върнал. Намери стаята без особени затруднения.

Докато оправяше леглото, усети, че ароматът му се носи от чаршафите… комбинация от подправки и пресен солен мирис. Тя вдъхна дълбоко. Разтърсвайки глава, за да прогони неговия аромат и греховните мисли, които той предизвикваше, тя се отдалечи от леглото и мина с парцала за прах по мебелите. После вдигна една риза, която Люк беше хвърлил на стола, и я сгъна акуратно.

Съзнавайки, че е започнало отново да вали и че той ще се върне скоро, тя отиде към писалищната маса и започна да рови в чекмеджетата. Намери незапечатано писмо, адресирано до лондонския адрес на граф Бракстън.

— Търсиш ли нещо?

Гласът му я близна като парещ пламък.

Блис се извърна с диво разтуптяно сърце, биещо в ритъма на дъжда, който плющеше навън. Люк беше влязъл в стаята, опрял едното си рамо на стената, с ръце, кръстосани на гърдите. Тя пусна писмото в чекмеджето и се насили да се усмихне.

— Чистя стаята ви. Мисля, че това влиза в задълженията на госпожа Пиджън.

— Наистина — той се отдели от стената и се отправи към нея. Небрежно затвори чекмеджето. — Ако търсиш нещо специално, може би ще мога да ти помогна.

— Не съм любопитствала — възрази Блис. — Просто…

— … бършете праха. — Той се приближи към нея, повдигна брадичката й с пръст и запита — Госпожа Пиджън наистина ли е болна?

— Разбира се, защо да ви лъжа?

— Не знам, ти ми кажи.

Блис потръпна. Властната му сексуалност я заливаше. Този мъж беше още по-опасен, отколкото беше подозирала. Тъмни тайни лежаха под фасадата на лондонското денди. Той излъчваше мъжка мощ и чувственост. Здравата колона на врага му представляваше тъмен контраст със снежната белота на ризата му и тя мъчително осъзнаваше начина, по който прилепналите му панталони обгръщаха мускулестите му бедра и прасци. Пронизителният му поглед я караше да забрави името си и с каква цел беше дошла в спалнята му.

— Брейди ли те накара да ме шпионираш? — запита Люк след дълга пауза.

— Не намесвайте Брейди.

— Обичаш ли го?

— Разкажете ми за любовниците, които сте оставили в Лондон, и аз ще ви разкажа за Брейди.

— Предавам се — проточи той.

Блис почувства нужда да увеличи разстоянието между себе си и него. Бързо го подмина и излезе от стаята. Той я настигна.

— Къде отиваш?

— Да нагледам задушеното, после се прибирам у дома.

— Не можеш.

— Разбира се, че мога.

— Погледни навън.

Блис отиде към най-близкия прозорец и надникна навън. Ранният следобед внезапно се беше превърнал в нощ. Небето беше тъмно като бездна, вятърът виеше пронизително. Суграшица удряше по прозорците, яростни вълни се разбиваха в скалите долу в заливчето.

— Вървяла съм в дъжд и преди — каза тя, макар в действителност да не й харесваше мисълта да се прибира у дома си в такава ужасна буря.

Люк я хвана за раменете и я отдалечи от прозореца.

— Никъде няма да ходиш, Блис. Бурята ще премине скоро. През това време може да хапнеш задушеното с мене.

Тъй като не намери учтив начин да му откаже, Блис се запъти към кухнята. Задушеното изглеждаше добре, но зеленчуците още не бяха готови, затова тя отряза дебели филии от хляба, който вдовицата Пиджън беше изпекла предния ден, и извади маслото. Люк я изненада, като сложи чайника на огъня, за да приготви чай.

— Изглежда, знаете как да се оправяте в кухнята — забеляза тя.

— Служих на Арабския полуостров с моя добър приятел маркиз Батхърст — обясни той. — Трябваше сами да се грижим за себе си, иначе щяхме да умрем от глад в повече случаи, отколкото мога да преброя.

— Познавахте ли Уелингтън?

— Срещали сме се няколко пъти, той е велик човек, голям ум. Бяха трудни времена, но ние с Батхърст успяхме да оцелеем.

Блис намери купи в шкафа и сипа задушеното в тях, докато Люк отмерваше чай в чайника. Тя се чувстваше така уютно с него, че едва не забрави, дето той може да е правителствен шпионин.

— Много добре — каза той, след като опита първата хапка от задушеното. — И ти си толкова добра готвачка, колкото госпожа Пиджън.

Блис прие комплимента с усмивка. Джени я беше научила да готви, след като майка й почина, но тя не се смяташе за толкова веща, колкото госпожа Пиджън. Въпреки това думите на Люк й доставиха удоволствие.

След като се нахраниха, тя каза:

— Ще разчистя в кухнята.

Люк се съгласи с готовност. Блис се усмихна на себе си. Макар че той нямаше нищо против да й помогне с готвенето, очевидно разчистването не беше нещо, което го привличаше.

— Ще напаля огън. Тук стана студено.

Когато Блис се появи отново в хола, намери Люк да седи на дивана, прострял крака пред себе си.

— Искаш ли едно бренди? — запита той. — Или предпочиташ вино?

Тъй като Блис пийваше по едно малко бренди от време на време, изрази предпочитанията си към кехлибарената течност. Настани се на дивана, докато Люк наливаше питиетата. После той седна до нея и й подаде чашата.

Близостта й го зашемети като физически удар. Ароматът на цветя, който се излъчваше от нея, накара вътрешностите му да се стегнат, от което дъхът му спря. Как ли щеше да изглежда с коса, разпиляна по възглавницата, с открехнати устни и притворени очи? Той кръстоса крака, благодарен, че Блис, изглежда, не подозираше нарастващата му възбуда.

— Татко ми се безпокои — каза тя замислено.

— Как е баща ти? — запита Люк, опитвайки се да се разсее.

— Все така — отвърна Блис.

— Това е добре — каза той, като не намери по-добър отговор.

Ако не беше обетът му за целомъдрие, щеше да я съблазни тук, на място… и щеше да успее, защото никога не се проваляше в тази област. Докъде би могъл да стигне без истинска консумация, запита се той. Една-две целувки нямаше да представляват нарушение на обета му.

— Много сте тих — каза Блис. — За какво мислите?

— Искам да те целуна — призна Люк. — Ти си привлекателна жена, Блис. Любовникът ти няма защо да знае, че сме споделили една-две целувки.

— Любовник ли? Ако говорите за Брейди, той ми е приятел.

— Разбира се — каза Люк.

Ръката му се обви около нея. Блис се противопостави, но той я задържа здраво, притискайки я към себе си. Взе почти празната чаша от ръката й и я остави на пода до своята.

— Ами обетът ви? — напомни му тя, докато той повдигаше брадичката й.

— Някоя и друга целувка няма да наруши обета ми. Казах ти вече, че добродетелта ти не е застрашена с мен.

— Вие сте истински женкар, Лукас Уестмор.

Люк се засмя.

— Наричали са ме и с по-лоши имена. — Гласът му се сниши до дрезгав шепот — Дай ми устните си, Блис.

Тя не му позволи да се доближи повече.

— Това не е добра идея.

— Това е най-добрата идея, която съм имал от седмици насам.

Той завладя устата й, пиейки от нейните устни като човек, умиращ от жажда. Страстта му беше толкова силна, че му се искаше да я погълне. Езикът му се плъзна в горещото кадифе на устата й, забивайки се надълбоко, завладявайки я изцяло, докато тя не издаде мек, приглушен звук някъде дълбоко в гърлото си.

Люк я усети да потреперва и я притисна здраво, нарочно навеждайки се към нея, за да й позволи да почувства твърдия натиск на члена му. Без да осъзнава напълно какво прави, потънал в естествения ход на съблазняването, той намери гърдите й.

Чист животински глад удави съвестта му, когато стисна пълните й гърди в дланите си, а после започна да дразни зърната, превръщайки ги в твърди връхчета.

— Престанете! — извика Блис и се изтръгна от него.

Люк беше завладян от неумолима жажда. Искаше нещо повече от целувки, но знаеше, че те са всичко, което може да си позволи. Положи я да легне на дивана. Дори тя да беше протестирала, той не я беше чул. Опита се да си каже, че този необясним глад е причинен от въздържанието му, а не от специална потребност, насочена точно към Блис. Тялото му жадуваше за сексуално удовлетворение, а това, че си го отказваше, направо го убиваше.

Но една рационална част от мозъка му възразяваше, че не всяка жена би утолила апетита му. Искаше точно Блис… и не можеше да има точно нея.

Ръцете му се насочиха по собствена воля надолу по ребрата й и се плъзнаха към корема. Тя се сви и се опита да го отблъсне, но той беше прекалено възбуден, за да спре точно сега. Дясната му ръка се спусна надолу, проправяйки си път между бедрата й. Тя подскочи като опарена, когато дланта му се притисна към хълмчето й.

— О, господи, какво правите с мене? — извика Блис.

— Това харесва ли ти?

Гласът му беше бавен, сладостен, съблазнителен.

— Да… не… не знам!

Люк плъзна ръка под полата й, повдигна я и пръстите му си проправиха път по коляното и вътрешната повърхност на бедрото и. Той едва не експлодира, когато пръстите му стигнаха до влажното интимно място между бедрата й. Тя беше гореща и набъбнала, само като я докосна, имаше чувството, че ще се разкъса на части. Когато намери мъничката пъпка, скрита сред копринените къдрици, започна да я масажира.

Блис подскочи. Какво правеше той с нея? Чувственото докосване на пръстите му до тази гореща пулсираща точка изпращаше вълни от нажежена лава из цялото й тяло. Тя се изви нагоре, притискайки се към него, докато той продължаваше да я целува. Нещо странно ставаше с нея. Тялото й пулсираше, гореща кръв препускаше във вените й, кожата й пламтеше. Знаеше, че трябва да го спре, но не можеше.

— Ах, любов моя, ти си толкова чувствителна — измърмори Люк. — Надявам се, че Брейди го оценява.

Показалецът му се пъхна в нея, прибавяйки ново измерение към изтезанието. Блис нямаше достатъчно дъх, за да изрече и една дума. Пъшкаше, отметнала глава, оголила шията си за целувките на Люк, докато той продължаваше да я измъчва долу. Внезапно тя се изви срещу ръката му, изстенвайки нежно.

Ласките му създаваха все по-нарастващо напрежение, което я възбуждаше отвъд границите на разума. В един миг тя се вцепени, спазми обхванаха цялото й тяло, обливайки я в неописуема наслада. Беше ужасно. И прекрасно. Беше плашещо.

Завръщането на сетивата й донесе пристъп на гняв.

— Как смеете! Нямахте право. — Дръпна се тя от ръцете му, стана и се запъти към вратата.

— Къде отиваш?

— У дома.

Беше толкова объркана, че почти не знаеше какво прави или какво казва. Съзнаваше само, че трябва да се махне оттук.

— Ще те отнесе вятърът още щом излезеш навън.

— По-добре, отколкото да стоя тук с вас.

Тя отвори вратата, но вятърът едва не я събори. Тя започна да се бори, но напразно. Люк хлопна вратата и я зарези.

— Сега ще ми повярваш ли?

— Не вярвам на нищо, което казвате. Казахте, че пазите целомъдрие, а вижте какво се случи.

— Това, което се случи, не нарушава обета ми. Дадох ти удоволствие, отказвайки да дам и на себе си. Никакво наказание не би могло да бъде по-болезнено.

Любопитството на Блис се събуди. Тя пристъпи към един стол и седна на крайчеца му.

— Защо се самонаказвате?

— Това е дълга история.

Тя погледна навън към беснеещата буря.

— Имам време.

— По-добре да не знаеш. Не е за разказване.

— Замесена е жена, нали?

Развълнуван, Люк прокара пръсти през гъстата си коса.

— И в най-хубавите, и в най-лошите моменти от живота ми са замесени жени.

Блис му вярваше. Никога не беше срещала истински развратници, но всичко у Люк крещеше за упадък и себеугаждане. Красив и мъжествен, той излъчваше магнетизъм. Никоя жена нямаше шанс срещу опитен съблазнител като него. Невинна девойка като нея би била погълната от сексуалността му.

— Тъй като няма да ходим никъде, защо не ми разкажете?

Люк поклати глава.

— Не мога. Достатъчно е да кажа, че се самонаказвам заради нещо, за което смятам, че съм отговорен.

— Значи целомъдрието е вашето наказание — тя се вгледа в лицето му. — Може би сте прекалено строг към себе си.

Той й отправи усмивка, от която пулсът й се учести.

— Да не би да ме приканваш да наруша обета си? Искаш ли да се любя с тебе?

— Не! — отрече Блис. — Нямам желание да ви отклонявам.

— Много жалко. Защо не ми разкажеш за себе си? — каза той, сръчно сменяйки темата.

Този разговор не беше добър за възбуденото му състояние. В действителност, дори само да говори с Блис беше възбуждащо.

— Уверявам ви, животът ми е доста скучен. Родена съм и съм израснала в Сейнт Айвс. Както знаете, баща ми е ескуайър Хартли. Майка ми почина, когато бях на петнадесет години, опитвайки се да роди наследник на баща ми.

— Защо не си омъжена? Брейди няма ли да направи от теб почтена жена?

— Ние с него сме приятели, нищо повече.

— Кой, освен Брейди се домогва до ръката ти? Може би се целиш в някого с по-висок ранг? Някак си не мога да си те представя като рибарска съпруга.

— Рангът не означава нищо за мене. Освен това не може да става и дума за женитба, докато баща ми е болен.

— Защо си чакала толкова, а не го отведеш в Лондон за преглед при специалист?

— Това не е ваша работа.

— Заради липса на пари — предположи Люк.

— Казах ви, не е… О, вижте — извика тя, поглеждайки през прозореца. — Спря да вали. — Тя стана. — Трябва да си тръгвам.

Люк се надигна.

— Ще дойдеш ли утре?

— Да, ако госпожа Пиджън още е болна.

Тя се запъти към вратата.

— Почакай! Едно предупреждение. Не се забърквай в нищо опасно или противозаконно. Не искам да пострадаш.

Блис замря.

— Какво означава това?

— Мисля, че знаеш. Помисли върху това, докато те изпращам до дома ти.

— Знам пътя.

— Въпреки това един джентълмен никога не позволява дама да върви сама в тъмното. А независимо какво си мислиш за мен, аз съм джентълмен.

Тя го изгледа с абсолютно неверие. Но преди да успее да изкаже на глас присмех или да постави под въпрос предупреждението му, силно почукване на вратата прекъсна мислите й.

Люк отиде към вратата и я отвори. Брейди влезе вътре и погледът му се спря на Блис.

— Джени ми каза, че ще бъдеш тук, и дойдох да те отведа у дома. Трябваше да оставиш друг да замества госпожа Пиджън.

— Нямаше защо да си правите труда — проточи Люк. — Аз щях да изпратя Блис до дома й.

— Стойте настрана от моята жена — изръмжа Брейди. — Не искаме такива като вас в Сейнт Айвс.

Веждите на Люк се вдигнаха.

— Какви?

— Стига, Брейди — предупреди го Блис. — Да вървим.

Брейди хвърли заплашителен поглед към Люк, докато извеждаше Блис навън.

— Искам да престанеш да говориш за мен като за своя жена — смъмри го Блис, когато се озоваха извън обсега на слуха на Люк.

— Защо? Всички в селото очакват да се оженим.

— Не, Брейди, ти си единственият, който очаква това.

Той сграбчи ръката й.

— Какво е станало, докато беше насаме с Уестмор? Натрапи ли ти се?

Тя се измъкна от хватката му, зачервеното й лице издаваше бясно препускащия й пулс. Люк й беше дал удоволствие — факт, който тя не би могла да отрече. Но това беше греховно и тя го знаеше. Не можеше да си позволи удоволствието да се случи отново и в бъдеще щеше да се пази от съблазънта на Люк.

— Единствената причина, поради която заех мястото на госпожа Пиджън, беше, за да се поогледам около този Люк. Трябва да знаем какво прави той тук, в Сейнт Айвс. Ако шпионира за правителството, операцията ни е сериозно застрашена.

— Научи ли нещо?

Блис нарочно не спомена за достатъчно ясното предупреждение на Люк.

— Успях да се поровя в бюрото му.

— Какво намери?

— Само едно писмо до граф Бракстън. Нямах време да го прочета. Заваля и Люк се прибра рано. Ще опитам отново утре.

— Как пък не! Не искам да стоиш близо до този шпионин.

— Не знаем дали е шпионин или бирник.

Ако не беше шпионин, защо я предупреждаваше, запита се безмълвно Блис. Но на глас каза само:

— Трябва да знаем дали е опасен за нас. Освен това — продължи тя намусено, — нямаш право да ми казваш какво мога да правя и какво не мога.

— Нямам ли?

Преди тя да разбере какво е намислил, Брейди я хвана за раменете, притисна я към себе си и я целуна.

Люк нямаше представа защо тръгва след Блис и Брейди. Неуместно чувство, че трябва да я защитава, предположи той. Блис, която искаше, нито имаше нужда някой да я защитава и когато го осъзна, почувства болка. Знаеше, че тя е замесена в контрабандата, и въпреки че не й се искаше да му се довери, той беше решен да я защитава. Опитът го беше научил да разпознава хората, които пазят тайни. А Блис Хартли със сигурност имаше тайни. Той я виждаше зад онези прелестни златисти очи. Нямаше да се изненада, ако тя е била на брега в онази нощ, когато беше пристигнала стоката, и тази мисъл го изплаши.

Продължи да върви след тях. Когато внезапно спряха, той също спря. Щом видя Брейди да прегръща Блис и да я целува, вбесено си каза, че трябва да ги раздели, но разумът надделя. С мрачно изражение той им обърна гръб, възнамерявайки да се върне в къщичката.

Викът на Блис го накара да се обърне. Когато видя, че се мъчи да се изтръгне от Брейди, Люк реагира инстинктивно.

— Пусни я! — извика той, източвайки на помощ на Блис.

Зашеметен, Брейди я бутна зад себе си и се приготви за бой.

— Стойте настрана, Уестмор. Не искате да се забърквате с мене. Какво разбира от бой едно лондонско денди като вас?

— Стига, нищо ми няма — каза тя, отдръпвайки се от Брейди.

Люк спря на място, стиснал юмруци, без да се плаши от войнствената стойка на Брейди. Беше готов да се справя с хулигани като него и го беше правил в много случаи.

— Стори ли ти нещо, Блис? — запита Люк през зъби.

— Не. Не си навличайте беля, Люк.

Макар да не му харесваше, Люк последва съвета й. Но колкото и да се опитваше, не можеше да забрави страстните ласки с Блис. Макар да не беше сексуално удовлетворен в традиционния смисъл, беше получил огромно удоволствие само като я наблюдаваше да се разтапя в ръцете му. Би го направил отново, въпреки собствената си незадоволеност.

Примирена усмивка изкриви устата му. Май му предстоеше да се топне още веднъж в студената вода на заливчето.

 

 

Блис влезе в къщата и веднага се отправи към стаята на баща си. Той спеше спокойно, затова тя затвори вратата и слезе в кухнята. Джени белеше зеленчуци за вечеря.

— Да ти помогна ли? — запита Блис.

Джени трепна силно.

— Божичко, дете, не ме плаши така. Голяма буря беше. Радвам се, че не се опита да се върнеш у дома в такова време. Научи ли нещо?

— Нищо… само…

Джени остави ножа.

— Само какво?

— Люк ми отправи някакво странно предупреждение. Каза да не се забърквам в нищо опасно или противозаконно.

Джени вдигна рамене.

— Знаеше, че господин Уестмор е наблюдавал последната доставка, защото после започна да разпитва за Сянката. Как иначе би могъл да разбере? Послушай го, Блис.

— Знаеш, че не мога, Джени, аз съм част от това, както всички. Освен това, хората от селото са много по-добре, откакто започна операцията ни. Не можем да спрем сега.

— Не казвай, че не съм те предупредила. Лукас Уестмор е намислил нещо, но не непременно лошо. Ако беше искал, щеше вече да е осведомил властите, да е прекратил нашата работа и всички щяхте да бъдете арестувани.

Блис едва чуваше Джени, припомняйки си интимните моменти в хола на Люк. Защо му позволи да я докосва така? Никой мъж не я беше познал толкова интимно, колкото той. Самата мисъл друг да я докосва по такъв начин беше отвратителна.

Продължи да си припомня. Гърдите й набъбнаха, а скритото място между краката й още тръпнеше. Това, което наистина я учудваше, беше фактът, че Люк не беше потърсил собственото си удоволствие. Колко мъже биха постъпили по този начин? Колко мъже притежаваха такова самообладание?

Преди смъртта си майка й, й беше обяснила какво става между мъжете и жените, а след това Джени й каза още неща, така че Блис не беше невежа в интимните отношения между мъжа и жената. Тя знаеше колко е опасно да допусне мъжка близост и нарочно се беше въздържала от това днес.

Ако не внимаваше, можеше да загуби повече, отколкото беше склонна да допусне. Целомъдрен или не — Люк Уестмор беше майстор на съблазънта. Дори неопитна жена като нея разпознаваше крещящата му сексуалност. Сега, след като знаеше това, трябваше да го отбягва. За съжаление, беше по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Необходимостта да научи повече за Лукас Уестмор беше по-важна от собствената й безопасност.

 

 

Люк трепереше, когато се върна от плуването. Това се случваше всяка нощ благодарение на Блис Хартли. Ако имаше разум в главата, щеше да стои далече от тази невероятна девойка. Но Блис беше направила това невъзможно, заемайки мястото на госпожа Пиджън.

Свали дрехите си и се пъхна в леглото, но тялото му още беше твърде възбудено, за да заспи, дори след гмуркането в студената вода на заливчето. Ръката му се плъзна надолу към члена му и той намери освобождение по единствения начин, който познаваше през тази година на въздържание.