Джанел Тейлър
Бъди моя завинаги (21)

Двадесет и първа глава

Рейчъл стоеше на щирборда^[1] на главната палуба и гледаше залязващото слънце, което багреше хоризонта в златно оранжеви цветове. Не се виждаше нищо друго от привидно безкрайния океан и небето, които се сливаха в далечината. Савана и проблемите там бяха останали назад. Предстояха дълги дни на безделие.

Сега на дело се убеди, че Дан е бил абсолютно точен в описанието на „Мери Уинд“. Корабът беше дълъг сто и деветдесет фута, широк тридесет и шест и имаше пет палуби. Кърмата беше правоъгълна, а носът — елегантно извит. Клиперът беше здрав и великолепен с кила си от солиден бряст, облицован с тиково дърво и медни плоскости, за да се предпази от раковините. Можеше да поеме хиляда и сто тона товар и беше по-бърз от параход. Красивият тримачтов клипер пореше с лекота водната повърхност — като ястреб, който пресича високо в небето въздушните течения. Разрязваше високите вълни без сътресение, като нито се издигаше рязко нагоре, нито хлътваше надолу, както става с другите кораби при такова вълнение.

Морският ветрец си играеше с дългите коси на Рейчъл и закачливо замяташе крайчетата на полата й. Тя затвори очи и вдъхна с пълни гърди свежия морски въздух. Чувстваше се спокойна и въпреки това не намираше покой. Беше щастлива и въпреки това — печална. През целия ден капитан Даниел Слейд, неговият помощник и приятелски настроения екипаж бяха изцяло заети с работа по кораба. За да не им се пречка, докато бързаха напред-назад и да не отвлича вниманието им, младата жена бе прекарала по-голямата част от деня в каютата на Дан, възхищавайки се на мъжката й уредба и наблюдавайки през малките кръгли прозорчета, разположени напречно на кърмата.

Искаше й се да му разкаже за спречкването си с Ърл Старджър, но не желаеше да го използва като отдушник на тревогите и неприятностите си. Не беше честно да го товари допълнително, когато и без това беше достатъчно зает с кораба и екипажа си, а трябваше да съсредоточи вниманието си и върху дебнещите ги опасности. Искаше й се да споделя с него всичко, но не беше ли поел и така вече достатъчно от нейните проблеми?

С отслабването на вятъра намаля и плющенето на редиците платна, които бяха по-широки и по-дълги, отколкото при по-старите модели. Слушаше нарежданията на Дан, виждаше колко бързо и умело биваха изпълнявани от екипажа му, който очевидно го уважаваше и му се възхищаваше. Гледаше как моряците спускаха и привързваха платната за през нощта. Чу и дрънченето на котвената верига, което означаваше, че настъпва краят на първия им ден в морето — трети юни.

Членовете на екипажа се пръснаха в различни посоки, някои да се хранят, други да почиват, трети да изиграят някоя игра, а някои — да застанат на вахта. Тези, които минаха край нея, се усмихваха или и казваха по някоя приятелска дума и тя им отговаряше със същото. Не беше виждала кубинците, откакто се бяха качили на кораба на остров Осъбоу след бягството им от Савана. Знаеше, че те използваха единствената свободна каюта, което беше и причината да сподели обширната и удобна каюта на Дан. Той се беше усмихнал, съобщавайки й, че тя ще ползва леглото, а той — хамака, но и двамата знаеха, че едва ли ще спят дълго време разделени по този начин. Екипажът и Люк Конър вероятно също го знаеха, но тя не се притесни от този факт.

С настъпването на мрака океанът стана перлено сиво-син, точно като небето над него. Рейчъл се надяваше, че Дан ще приключи скоро с капитанските си задължения и ще дойде при нея. Обърна се и го видя да се приближава. Черната му коса беше разрошена от вятъра. Носеше широка бяла риза, плътно прилепнали черни панталони и блестящо черни, високи до коляното ботуши. Той й се усмихна и в този момент й заприлича на някой дяволит пират от далечни времена, когато са кръстосвали моретата и са взимали всичко, пленило вечно търсещия им поглед. Беше толкова красив, че дъхът й секна и тялото й пламна.

— Как пътува днес, любов моя? — попита с дрезгав глас той и Рейчъл разбра, че видът й му е подействал също така възбуждащо, както и той на нея.

— Мисля, че ще стана добър моряк.

— Не се съмнявам в това — усмихна се лениво той.

— Наистина не си преувеличавал, Дан, корабът ти е красив и бърз.

— Не си ли разбрала досега, че не бих избрал нещо, което не е красиво?

Рейчъл се усмихна.

— Благодаря ти за ласкателството — каза тя.

— Никога не лаская. Говоря само истината. Радвам се, че стоиш в каютата по-голямата част от деня, за да мога да си върша работата както трябва. Ужасно напрежение беше за мен да те виждам пред себе си последния час. На няколко пъти се изкушавах да те грабна и да те отнеса в каютата си.

— Какво ще си каже екипажът ти за такъв капитан с подобна слабост?

— След като вече те видяха, магьоснице, няма да ме упрекнат. Всъщност, те вероятно не могат да си обяснят как съм успял да се преборя с изкушението.

— Какво им каза за мен? За съжителството ми с теб?

— Всички знаят, че каютата ми е единственото място, където мога да те настаня, за да мога лично да те пазя. Казах им истината, разбира се, че ще станеш моя жена веднага след като се върнем.

— Дан! Знаеш, че и тогава все още ще е прекалено рано да мисля за това. Но този въпрос ще го обсъдим по-късно.

— Винаги отлагаме вземането на най-важните решения в живота си — подразни я той. — Как можеш да продължаваш да ме мъчиш, Рейчъл?

— Не те мъча. Знаещ какъв ще бъде по всяка вероятност изборът ми.

— „По всяка вероятност“, колко неприятно звучи.

— Много сте настоятелен и взискателен, капитан, Слейд.

— Понякога това е единственият начин човек да получи това, което иска.

— И аз ли трябва да постъпя така, за да мога да се нахраня тази вечер? Умирам от глад. Морският въздух дразни страшно лакомията ми.

— За мен или за храна? — пошегува се със закачлива усмивка той.

Знаейки, че вятърът отнася надалеч звуците, тя се приближи към него още повече и прошепна:

— И за двете.

— Ела, скъпа — прошепна той, хващайки ръката й и я поведе към кърмата, където се намираше кабината му.

Дан я настани пред закованата за пода маса. След това се настани на стола срещу нея.

— Радвай се, че пътуването е кратко и имаме достатъчно прясна храна. При по-дългите плавания храната може да се превърне в нещо много еднообразно и неапетитно. Бюли е направил своя специалитет, за да те впечатли: задушено говеждо със зеленчуци, пресен сухар, компот и бутилка от най-хубавото ми вино.

— Какво ще ядат хората ти?

— Същото, което и капитанът им. Добре храненият и добре трениран екипаж е щастлив и послушен екипаж.

— Тази поговорка производство на Слейд ли е? — пошегува се тя, пълнейки чинията си.

— Засега събитията доказват, че съм прав. Няма друг капитан или кораб с по-добър екипаж от моя.

Дан си мислеше, че наистина има късмет, че хората му, с изключение на Люк Конър го знаеха само като Даниел Слейд, а не като Маккандлис, така че нямаше опасност някой от тях да се изтърве пред Рейчъл, преди той да й е обяснил хитрината си. Убеждаваше сам себе си, че не трябва да приема толкова трагично факта, че тя все още има тайни от него, щом има основателни причини за това, когато той самият вършеше същото. Скоро това нямаше да бъде необходимо. Въпреки всичко младият мъж се страхуваше от момента, когато трябваше да направи признанието си, и от нейната реакция.

По време на вечерята говориха за кораби, за екипажа му и за местата, които беше посетил. Бяха спокойни и в повишено настроение сред тази интимна и уютна обстановка. От време на време над главите си чуваха стъпките и гласовете на моряците, които бяха на вахта и наблюдаваха морската шир, в случай, че някой кораб е решил да рискува и да пътува нощем, или че времето неочаквано започне да се разваля. Движението на кораба леко ги полюляваше. Плясъкът на вълните по обкования с мед корпус им действаше успокоително.

— Колко време ще пътуваме?

— Около пет, пет дни и половина. При попътен вятър „Мери Уинд“ изминава петнадесет-двадесет възела в час. Ако времето се задържи все така добро и не изникнат някакви проблеми, ще пристигнем в Куба в понеделник вечерта или във вторник сутринта. Ще се отбием на остров Андрюс за прясна вода. Знам едно закътано изворче, където бихме могли да се изкъпем.

— Звучи чудесно. Правил ли си го и преди?

— Сам или с приятели мъже, ревнивке.

— Добре. Би ми било неприятно да използвам ноктите си срещу някоя съперничка — отвърна закачливо тя.

 

 

Когато се навечеряха, Дан събра чиниите и остатъците от храната върху един поднос и го изнесе пред вратата, така че корабният готвач да не ги притеснява, когато дойде да ги прибере. След това заключи вратата и се обърна да погледне Рейчъл, която стоеше пред прозорчето. Възхити се от играта на косите лъчи на луната върху тъмните коси на младата жена. Изгаси двете лампи, така че сега каютата се осветяваше само от сребристата лунна светлина. Дан приближи до Рейчъл и я прегърна през кръста. Опря брадичка до копринените й коси.

Младата жена въздъхна замечтано и се облегна на любимия си, поставяйки длани върху ръцете му.

— Минал е само един ден, но вече започвам да разбирам защо обичаш толкова много този живот. Той е спокоен и в същото време вълнуващ. Имаш достатъчно задължения, но не ти липсва и време за отдих. Сигурно е прекрасно и напрегнато да обикаляш с кораб света, да посещаваш далечни земи и да изживяваш главозамайващи приключения. Не е невъзможно и аз да се заразя от любовта ти към морето и пътешествията.

— Надявам се да стане така. Ще бъде още по-хубаво, ако и ти си тук.

И той изви глава, за да я целуне по слепоочието и я притисна нежно към себе си.

Сърцето на Рейчъл преливаше от любов и щастие. В крайна сметка се оказа, че неговият свят съвсем не е страшен, че не отправя мрачни заплахи към връзката им или към нея самата. Искаше й се да научи всичко за него. Беше готова да поеме риска да го обича. За първи път от детството си насам се чувстваше в пълна безопасност, истински щастлива и блажена. Тя се извъртя в обятията му и пое лицето му между дланите си. Повдигна се на пръсти и прилепи устните си в неговите. Обзе я настойчиво и непреодолимо желание този мъж да бъде само неин.

Прегръдката на Дан се затегна. Устните им се сляха. Целувките следваха една след друг в безкрайно редуване. Устните му се отделиха от нейните и зацелуваха бузите и очите й.

Рейчъл наведе назад глава, за да му даде възможност да продължи възбуждащата си милувка надолу по шията й. Пръстите й се опитваха да измъкнат широката му риза от панталоните и колана. След това промуши ръце под нея и започна да гали силните му гърди, покрити с къдрави косъмчета, опивайки се от силните му, очертани мускули. После дланите й тръгнаха нагоре по гърба, обхванаха раменете му и го придърпаха още по-близо към нея. Зажаднели за вкуса на кожата му, устните й обсипваха с целувки силния му врат. Чу го да простенва от възбуда и усети доказателството за това между бедрата си.

Двамата влюбени се отделиха за момент един от друг, за да се освободят от част от дрехите си. Когато се прегърнаха отново, голата им плът потръпна от допира.

Дан движеше леко окосмените си гърди, за да дразни зърната на гърдите й, които вече бяха започнали да набъбват от възбуда, като същевременно я целуваше, без да задържа страстта си. Играта на езиците им замайваше главите и на двамата. Дан се измести леко, за да може да обхване с длан едната й гърда и да дразни връхчето й. Ръката на Рейчъл се бе устремила към твърдостта в панталоните му и прокарваше пръсти нагоре-надолу по цялата й дължина. Чу, че той отново простена. Силното му желание, разпалено от нея, я развълнува.

Дръзките й пръсти се бореха с токата на колана. След като преодоля първото препятствие, тя разкопча панталона му и го смъкна надолу по стегнатите му хълбоци. Обхвана с длан туптящия му член. Любящата й ръка не го успокои, а само увеличи още повече желанието му да проникне в нея. Пусна го за момент, само колкото да разкопчее и пусне на пода полата си, която после ритна настрани. Без да сваля пликчетата си, с едната си ръка тя разтвори входа между краката си, а с другата поведе туптящия член към нея.

Дан схвана идеята й. Той повдигна младата жена и проникна в нея. Движенията й станаха почти екзалтирани. Той беше смаян от невъздържаността й. Опасяваше се, че не след дълго щеше да свърши. Обсипваше с целувки косите и лицето й, докато тя се люлееше върху пламтящия му член.

Рейчъл беше обхванала с крака бедрата на Дан. Така триеше и стимулираше най-чувствителната част на нейната женственост. Не можеше да спре движенията си дори когато се задъха от умора. В момента нищо друго не бе по-силно от порива й да го има. Струваше й се, че е минала цяла вечност, откакто за последен път се бе наслаждавала на тялото му, а в действителност бяха изминали едва няколко дни. Движенията й ставаха все по-бързи, докато накрая беше възнаградена с експлозията на удоволствието в утробата й. Тя се вкопчи в тялото му, стенейки в екстаз и целувайки всяко местенце, което можеше да достигне.

— Обичам те, Дан, обичам те — шепнеше тя, извивайки тялото си в блаженство и страст.

Дан започна да излива на тласъци символа на спечелената битка в тялото й. Чувстваше слабост и се олюляваше от силното изживяване. Когато свърши, той я пренесе до леглото, без да разделят телата си. Там поднови за кратко движенията си, за да заглъхнат и последните пламъци от горящата факла. Дишането му бе учестено, но напрежението в мускулите изчезна. Чувстваше се безсилен и напълно задоволен. Легна на една страна и силно привлече любимата в прегръдката си.

— Боже мой, Рейчъл, беше прекрасно. Наистина невероятно — възкликна той. — Обичам те, Рейчъл Маккандлис. Ти ме подлудяваш.

— И аз те обичам, Даниел Слейд.

Когато тя повтори в пълно съзнание думите, които бе казвала и преди, но само в най-върховните мигове на наслада, Дан се надигна на лакът, опитвайки се да пробие с поглед мрака, за да види лицето й. Беше обаче прекалено тъмно, за да успее. Искаше му се да види изражението й в мига, в който най-после беше признала истината, тогава, когато той можеше да я чуе, а тя да съзнава напълно това, което говори.

Рейчъл отгатна желанието му. Пресегна се до нощното шкафче, взе клечка кибрит и запали една свещ. След това отново се обърна към Дан, погледна го и каза:

— Обичам те. Искаш да видиш очите ми, за да разбереш със сигурност, че казвам истината? — подразни го тя и после нежно го целуна.

— Отдавна знам, че това е истина, но исках да те гледам, когато най-после го признаеш. Това означава, че ще се омъжиш за мен, нали?

Тя лекичко го ухапа по ухото.

— Не ме ли чу, когато ти казах, че е възможно да не мога да ти родя деца? Люк каза, че искаш да имаш деца и то сигурно в най-скоро време.

— „Възможно“ е вълшебна думичка, любов моя.

Рейчъл се намръщи и се обърна по гръб.

— Не, вълшебствата са само в приказките. Аз говоря за студената действителност. Може би няма да имаш деца, няма да имаш наследник, никога.

Дан покри голото й тяло със своето.

— „Може би“, Рейчъл — наблегна на думите си той, — но това все още не е факт. Възможно е дори вече да носиш моето дете — прошепна той и погали корема й.

Младата жена хвана ръката му и спря движенията и.

— Но може да стане и така, че никога да не нося твоето дете. Бъди честен и стъпи на земята. Знаеш, че това е от голямо значение за теб. Не се залъгвай с голи надежди. Може би това ще е следващото нещастие, което ще трябва да понеса. Не искам то да стане и твое нещастие.

— С деца или без деца, искам да ми станеш жена.

Тя вдигна поглед към тавана.

— Сега може и да искаш, но какво ще стане по-късно?

— Предпочитам да имам теб, пък дори и без наследници, отколкото да имам наследници, но да нямам теб.

Преливащият й от любов поглед се срещна с умоляващите му очи.

— Хайде да направим една сделка: ще се омъжа за теб веднага щом забременея. Трябва да докажа, че мога да имам деца, преди да сме се оженили.

Тялото на Дан тревожно се напрегна.

— Какво ще стане, ако се окаже, че си права?

— Ще видим дали това ще промени чувствата и отношенията ни. По-добре да ги изпитаме, преди да сме извършили непоправимото, отколкото след това. Нали така?

— Не ми харесва, че трябва да се пазаря за бъдещото си, за любовта си.

— Помисли си само колко много ще се забавляваш, опитвайки се да ме спечелиш — прошепна тя, опряла устни в неговите и започна да се заиграва с неговата отново съживяваща се мъжественост. — Има само един начин, по който мога да забременея, не забравяй.

Дан обсипа с целувки лицето й и обеща:

— Ако това наистина е единственият начин, по който мога да те спечеля, готов съм да се трудя ден и нощ.

— И аз ще направя всичко, което мога, за да ти помогна да успееш — каза с усмивка тя.

 

 

В петък Рейчъл стоеше на носовата палуба на кораба и бъбреше с красивия cubano^[2]. Беше споделила с Дан намерението си да спечели Карлос Торес за приятел и съюзник, а не да се отнася с него като с неприятел. Любимият й се бе съгласил неохотно. Рейчъл знаеше, че Дан ги наблюдава от кърмата. Опитваше се да изглежда уверена и приятелски настроена, но се чувстваше притеснена.

— Разкажи ми нещо за твоята страна и за този бунт — помоли го усмихната тя.

Карлос се загледа в далечната морска шир. Беше необичайно любезен, когато започна да разказва.

— Тя е наистина великолепна, както и ти, Ракел. Час от нея е планинска, но повечето е… от реки и равнини. Това е един голям остров с muchos nioos, много деца. Произвежда една трета от захарта в света, както плодове, кафе и дървен материал. Централната долина, откъдето съм и аз, е много важна за страната, именно там се отглежда голяма част от нашата захарна тръстика, кафе, добитъкът и горите. Когато пуснем котва в Байа де Нипе и слезем на брега, сама ще се убедиш колко красиво.

Рейчъл се надвеси напред и опря ръце в парапета, да запази равновесие. Въпреки че блестящото слънце беше зад гърба им, тя беше заслепена от силния му блясък, отразен от водата.

— Кажи ми нещо за своя народ? Какъв е той?

— Ние сме фермери и рибари, селяни и земевладелци. По-голямата част са бели Criollos^[3], родени там. Останалите са Mestizos^[4], смесица между индианци и испанци, Mulatos^[5], смесица между негри и испанци Amarillos^[6] — китайци. Робството не е премахнато, търговията с роби не съществува от много години. Mejicano^[7] индианци и Chinos^[8] е… трябвало да заместват робите. Повечето са Catdlicos^[9], другите — Africanos^[10] са езичници. Следващия месец ще започне сезонът на ураганите, а сега е дъждовният период — вали по няколко пъти на ден.

На Рейчъл й направи впечатление, че колкото повече се приближаваха до Куба, толкова повече думи от родния си език започваше да използва Карлос. Струваше й се, че разбира причината за това.

— Ще видиш нашия предводител и част от rebeldes^[11]. Бойният ни девиз е: „No hay nada mas importante que la libertad“, което означава: „Няма нищо по-важно от свободата“. Pronto ще разбереш защо сме готови дори да убиваме, за да се снабдим с пушки, с чиято помощ да освободим земята и народа си.

— Кажи ми отсега, за да мога да разбера, когато пристигнем — настоя тя.

— Жадуваш да узнаеш muchos неща, Ракел.

— Ако ти пътуваше към страна, чийто език, народ и обичаи не са ти познати, не би ли постъпил и ти по същия начин?

— Si. Рикардо беше mi maestro, моят учител.

— Защо той не беше изпратен на тази мисия, щом знае толкова много за нас?

— El es la mono derecha de Ramon^[12] — отвърна той, вдигайки дясната си ръка, за да го разбере.

Дясната му ръка, преведе си на ум тя.

— Рамон ли е вашият шеф?

Карлос не отговори на въпроса й.

— Вашата страна е най-големият ни търговски партньор. Тя е наш съдружник, но се страхува да предизвика Madre Tierra^[13] и нейния управител, крал Алфонсо XII. Той е син на Изабела. Войната започна дълго преди той да дойде на власт, вече осем години се борим за нашата независимост. Ще продължим да се бием, докато станем свободни hombres. Отнасят се с нас като с кучета или товарни магарета. Те са corruptores^[14] и не ни оставят да се оплачем в cortes и audiencias.

Той спря и Рейчъл го попита:

— Какво значат тези думи?

— Парламентът и Върховният съд. Заповядват на своите soldados да бъдат жестоки, за да ни уплашат и така да могат да ни владеят. Помолихме americana за помощ, но така и не я получихме. El Presidente, Грант и главнокомандващият войските сеньор Белкнап не отговарят на молбите ни за помощ. Вашето правителство не ни забранява, да се снабдяваме с оръжие и провизии, но не ни и предлага да ни ги достави. Uno dia^[15] обаче и това ще стане — каза той убедено.

Рейчъл се изправи и го погледна.

— Как започна това въстание?

— Източните провинции се обединиха под ръководството на Карлос Мануел де Сеспедес, богат плантатор. Битката започна през октомври 1868 година, когато Източната провинция обяви независимостта си. El Grito de Yara^[16] се чу из цялата страна. Земевладелците искат… икономическа и политическа свобода, фермерите и работниците искат премахването на робството и политическа свобода за todo el mundo^[17]. Де Сеспедес връща свободата на всеки роб, присъединил се в борбата. Националният ни водач е Антонио Масео. Ние следваме неговите инструкции. Войниците на правителството, с които се бием, са истински диваци, но ти ще бъдеш в безопасност в нашия campo^[18].

— Надявам се да бъде така, Карлос, и също така се надявам да успеете да извоювате независимостта си.

— Много си мила, Ракел, una mujer valiente у lista^[19].

Виждайки лицето на събеседника си, по което личеше възхищение, младата жена не го помоли да й преведе последните си думи. Многократно беше произнесъл испанския вариант на името й с особен, дрезгав тон и това я притесняваше. Надяваше се той да не си помисли, че тя флиртува с него. Карлос не можеше да не е разбрал, че тя е жената на капитана. Като си помисли, че скоро ще бъде заобиколена от груби бунтовници в непознатата знойна джунгла, Рейчъл едва се въздържа да не потръпне от ужас и да не се паникьоса.

— Да не би нещо да те притеснява, Ракел?

— Не, това е от жегата. Стоях доста дълго на слънце. Ако ме извиниш, ще отида в каютата да си почина. Беше ми много приятно да си поговорим. Ще имаме възможност и друг път да си побъбрим, преди да стигнем вашия остров.

— Con muho gusto^[20] — отвърна той, усмихвайки се на червенината на бузите й, която според него не се дължеше на тропическото слънце.

— Довиждане — каза тя и остави привлекателния cubano, който я изпрати с поглед.

— Hasta luego, llama е mi Corazon^[21] — прошепна сам на себе си той, тъй като очарователната жена действително бе запалила огън в сърцето му.

 

 

Около три часа след вдигането на платната в събота сутринта, Люк Конър отиде в каютата на Дан.

— Искаш ли да хвърлиш един поглед на Големия Бахамски остров. Той е на много мили оттук, но може да се забележи на хоризонта.

— Онези кубинци на палубата ли са?

— Да. Защо? Да не би да имаш проблеми с тях?

Рейчъл се намръщи и въздъхна тежко.

— Не съвсем, но мисля, че Торес се е увлякъл по мен. Би било по-добре да го избягвам днес. Нали не мислиш, че ще имаме неприятности в лагера им?

— Сигурно ще имаме, но се надявам бързо да уредим проблема с шефа им.

— Защо просто не оставим товара и тези двамата и да не отплаваме?

— Щом отворят сандъците ще открият, че липсват хиляди пушки, при това, без да сме им дали никакво обяснение, те ще се спуснат да ни гонят преди още слънцето да е залязло. Ще бъде заплашен животът и на други хора.

Рейчъл си спомни за заплахите на кубинците към роднините и приятелите й. Наистина не само нейният живот беше изложен на риск. Нямаше да предприеме тази опасна стъпка, ако не беше убедена, че това е самата истина.

— Прав си, Люк, но не искам заради мен да се излагат на риск Дан и екипажа.

— Обичаш го много, нали? — попита сериозно той.

Младата жена забеляза, че този път вечната усмивка беше изчезнала от красивото му лице.

— Да.

— Защо тогава се страхуваш да се омъжиш за него?

Двамата с Люк бяха станали близки приятели през дните, когато я беше пазил в „Мос Хейвън“ и през изминалата седмица. Тя харесваше и вярваше на помощника на Дан. Чувствата на Люк към него изглеждаха искрени. Тя се нуждаеше отчаяно от някой, с когото да може да си поговори и който би разбрал затрудненията й и би й дал добър съвет.

— Защо не седнем, за да си поговорим? — окуражи я той. — В момента не съм дежурен.

Тревожната душа и неспокойното сърце на Рейчъл отвърнаха на доброжелателството и симпатията на Люк. Тя се настани на единия стол, а младият мъж донесе другия, за да седне до нея.

— Всичко е толкова объркано и ужасяващо. Страх ме е, Люк, страх ме е, да не би да се случи нещо с Дан, ако се омъжа за него. Страхувам се, че може да нямам деца, а той толкова иска да има. Толкова пъти вече е рискувал, за да ми помогне и да ме предпази. Заради мен може да го убият тук или като се върнем в Савана. Ако това се случи, аз също ще умра. Толкова много го обичам и се нуждая от него, че се плаша.

— Защо, Рейчъл? Не ти ли е ясно, че любовта е рядък и скъпоценен дар?

— Не зная какво ти е разказвал за мен Дан, нито докъде си стигнал в проучванията си за мен… — започна тя и се усмихна едва-едва. — Но това съвсем не е всичко. Просто не зная откъде да започна.

— Разкажи ми цялата история, имаме достатъчно време. Може да помогна с нещо. Може би двамата с Дан сте прекалено вътре в ситуацията, за да бъдете обективни.

— Не мисля, че някой би могъл да помогне.

Бавно и колебливо тя му разказа цялата си история.

Спря за миг, преди да му разкрие най-големите си страхове и последното посещение на Ърл Старджър в хотела.

— Какво ще стане, ако е казал истината, Люк? Ако наистина съм виновна за всички тези ужасни деяния? Ако…

Тъмнокосият мъж взе ръцете й в своите и заяви с пълни с доверие лазурносини очи:

— Ти не си нито луда, нито виновна, Рейчъл.

С тревожно изражение тя се опита да оспори думите му.

— Но…

— Без „но“ — прекъсна я вежливо той, като постави пръст върху устните й.

След това избърса сълзата, търкулнала се от блестящите й очи.

— Тук няма никаква вина или лудост. Повярвай ми, вече те познавам достатъчно. Той или се заблуждава, или лъже.

— Ако обаче е бил прав, животът на Дан ще бъде в опасност.

— Ти никога не би могла да причиниш зло на Дан, както и той на теб. Обичай го и се омъжи за него, Рейчъл. Няма да съжаляваш никога за това.

— Ще му кажеш ли за нашия разговор? Той ще се чуди какво те е задържало толкова дълго тук.

— Това не е моя работа. Ти сама ще му разкажеш, когато прецениш, че е дошъл моментът.

Двамата станаха и Рейчъл го целуна.

— Благодаря ти, Люк. Ти си истински приятел, и на двама ни.

— Всеки път, когато имаш нужда да се опреш на нечие рамо, аз съм насреща.

 

 

Няколко часа по-късно, когато слънцето залязваше в цялото си великолепие, те пуснаха котва край остров Андрюс — най-големия от Бахамите — за да се запасят с прясна вода. Щяха да останат край брега до настъпването на утринния отлив. Както й бе обещал, Дан я заведе до закътаното изворче, за да се изкъпят.

Островът беше обрасъл с карибски бор и широколистни гори, наричани шубраци, както и с ниска гориста растителност от храсти и пълзящи растения. Край брега на няколко пъти бяха забелязали селца, обитавани от рибари и земеделци, но този район беше напълно безлюден. Климатът беше прекрасен.

Рейчъл и Дан вървяха по брега, държейки се за ръце. Той я поведе към прохладната зеленина, която набързо ги обгърна. Носеха се упойващи аромати. Единствените живи същества около тях бяха жаби, гущери, птици и дребни гризачи.

Когато достигнаха извора, Рейчъл се усмихна. Езерцето беше плитко, а водата му с цвят на тюркоаз. Водеше началото си някъде от непроходимата гора.

— Недалеч оттук има още един извор. От него хората ми ще налеят прясна вода и ще се поизкъпят и изперат.

— Прекрасно е, Дан, толкова е romantico.

И тя го погледна многозначително.

Той долови сладострастния й намек, поклати усмихнато глава и каза:

— По-добре да побързаме, скоро ще се стъмни съвсем. Не можем да се бавим.

Тъй като вечерните сенки се сгъстяваха, те се изкъпаха набързо и напуснаха закътаното местенце. В каютата Рейчъл му предаде разговора, който беше водила с Люк Конър тази сутрин. Дан прояви разбиране към страховете й и я успокои като Люк. Като че ли за да й докаже колко много й вярва, тази нощ той я люби с особена страст.

 

 

В неделя Рейчъл проведе нов разговор с Торес. Надяваше се и се молеше това да й помогне да спаси не един живот.

— Има нещо, което трябва да ти кажа, Карлос. В кораба не е цялата поръчка.

Той я погледна странно.

— Ти си ме измамила?

— Това не е точната дума. Моля те, не се гневи. Почакай да ти обясня. Тъй като и досега не съм открила парите, които сте дали, аз трябваше да намеря средствата, необходими да купя нужните оръжия и амуниции. Джордж ми вярваше, че ще му платя по-късно за амунициите и изпрати цялата поръчка. Те са на борда на кораба. Харисън Клементс обаче ми достави само пушките, за които успях да му платя.

— За какво могат да послужат патроните, щом нямаме пушки, сеньора Рейчъл?

— На борда са натоварени шест хиляди. Това са всичките пари, които успях да събера. Кълна ти се, Карлос.

И Рейчъл обясни с подробности финансовите неуспехи, струпали се за кратко време върху главата й.

— Дан ми помогна с каквото можа — завърши тя, — превозва поръчката безплатно и освен това заплати за по-голямата част от пушките и амунициите. Реших, че е по-добре да изпълним поне част от сделката, отколкото нищо. Единственото, което ме спаси, беше щедростта на Дан и факта, че не трябваше да плащам на Джордж за амунициите. Счетоводните книги на компанията бяха унищожени, така че дългът ми не е записан никъде. Обещавам да продължа да търся парите, които сте платили. Кълна се, че ако ги открия, ще изпратя остатъка от поръчката ви. Дори повече от това, което искате, за да помогна на каузата ви и да се отплатя за вашата любезност и търпение. Това е всичко, което мога да направя.

— То няма да се хареса на шефа ни. Той няма да ти повярва.

— Това обаче е самата истина. Ако не бяхте заплашили роднините и приятелите ми, щях да оставя стоката на брега и да изчезна. Не, щях да оставя вие и Хари да се оправяте с този проблем. Дойдох тук единствено, за да мога да преговарям с вашия предводител. Разбрах, че ти нямаш властта да промениш условията на сделката.

— El lider няма да промени нищо. Той се нуждае от това оръжие, сеньора Рейчъл.

— Не сме ли вече amigos. Пак започна да ме наричаш „сеньора Рейчъл“. Много съжалявам Карлос, ако това ще ти докара неприятности. Ти изпълни дълга си и ми повярва.

— Ти също трябва да изпълниш дълга си или ще пострадат други хора. Този път няма да изпратят мен, за да… убедя теб и съдружника ти да ни дадете това, за което сме платили.

— Моля те, помогни ми да обясня всичко на вашия водач — помоли го настойчиво тя. — Направих всичко, което можех. Нима това няма никакво значение?

— От значение е само победата и животът на хората в моята, както и в твоята страна.

Очите й с цвят на разтопен мед се напълниха със сълзи и тя трябваше да положи усилие, за да не се разплаче. Прехапа горната си устна, надявайки се, че болката ще я отвлече от тази „женска слабост“. Напрегна мозъка си за някакво разрешение на въпроса. Попита със задавен глас:

— Вашият предводител дали ще ми даде достатъчно време да продам къщата си, за да събера необходимите средства за закупуването на останалото оръжие? Това е единственото, което ми е останало и което има някаква стойност. Ще ми е нужно време, за да намеря купувач. Ако покажа, че бързам много, купувачът ще се възползва и ще ми предложи по-ниска цена. Трябват ми сто и двадесет хиляди долара за останалите пушки и динамит.

— Защо не ти помогне сеньор Клементс?

— Защото мисли, че парите са в мен и че когато уплахата ми стане достатъчно голяма, ще му ги дам. Казва, че няма нищо общо със сделката на Филип и затова няма да харчи собствените си пари, за да плаща за нея. Освен това е страшно ядосан, че компанията му беше подпалена и един от работниците — убит. Наел е хора да пазят компанията и дома му от евентуална нова атака от страна на Хоакин и теб. Казва, че не се бои от заплахите ви.

— Aja! Ние не сме направили това, Ракел. Сеньор Ледърс също не би могъл — бил е мъртъв. Ако не е и твое дело, тогава той те е излъгал. Той трябва да изпълни сделката. Обеща го в документа, който лично занесох на mi lider. Същото направи и сеньор Ледърс. И тримата дадоха думата си и се съгласиха сеньор Маккандлис да получи парите и да достави стоката. Ако ти си платила за това, което превозваме, сеньор Клементс е единственият hombre, който ще спечели dinero от това.

Рейчъл този път наистина се ядоса.

— Защо не ми каза това по-рано?

— Не знаех, че това не ти е известно. Сеньор Клементс се срещна с Рикардо на остров Бимини една седмица преди да умре esposo.

Ето защо Хари имаше такъв меден загар в началото на годината!

— Мислех, че Филип е единственият, който е знаел за сделката.

Карлос поклати глава.

— Каза, че би желал да увеличи поръчката и да ни изпрати следващата на… по-ниска цена. Рамон отвърна, че можем да си го позволим, когато набавим още dinero americano.

— Хари ходил ли е в Куба? Срещал ли се е с вашия предводител?

— Не. Поддържаше връзка е Рикардо чрез де Сеспедес. Рамон го изпрати на срещата, а ние с Хоакин отидохме във вашата страна, за да се видим с esposo.

— В такъв случай — започна да разсъждава тя на глас, — Хари е разбрал от Рикардо, че Филип е получил целия милион. Опитал се е да принуди мъжа ми да му даде всичките пари, но Филип сигурно е бил много ядосан, че Хари се е срещал с Рамон зад гърба му. Той и без това вече подозираше, че Хари го мами и за други поръчки.

За да го спечели на своя страна, без да губи време, Рейчъл реши да използва хитростта, която бе замислила още в началото на тази загадка, за да я разреши.

— Затова Филип е взел парите и не ги е разделил веднага между тримата. Искал е да се застрахова, че няма да се случи нищо с платената от вас сума. Къде обаче е скрил парите? Боже мой? Ами ако Хари е видял скривалището им в деня, в който ни посети точно преди смъртта на Филип? Може да ги е взел и те да са били в него през цялото време! Доколко Джордж Ледърс беше в течение на сделката?

— Той се съгласи да произведе и да ни предаде патроните. Подписа el documento, но там не се споменаваха никакви имена. Ако tu esposo не му е казал нищо за нас, той не е знаел наистина кои сме и къде трябва да се изпрати поръчката.

— Това е добре, защото харесвах Джордж и му вярвах. Обзалагам се, че Хари е убил Джордж, за да си осигури мълчанието му и да не му плаща за амунициите. През цялото това време не друг, а Хари, е стоял зад заплахите и атаките, за да ме изплаши дотолкова, че да платя за тази поръчка. Сигурно има намерение и мен да убие, след като се върна, за да няма никакви свидетели на делата му.

И младата жена разказа на кубинеца за бележките, написани с нейния почерк, които бе получила.

— Платил е на някой да имитира почерка ми. Вероятно ще го използва, за да напише предсмъртното ми писмо, така че всички да помислят, че аз съм убила Филип, взела съм парите, извършила съм и всички останали престъпления и най-накрая съм посегнала на собствения си живот, обладана или от лудост, или смазана от угризения. Ако успее да осъществи злия си план, той ще бъде богат и нито представителите на закона, нито вие ще предположите, че виновникът е той. Но няма да успее!

Тъй като Карлос мълчеше замислено, Рейчъл продължи:

— Ако името му фигурира в договора, тогава той също е отговорен за доставката на оръжието. Принудете го да ви предаде остатъка от пушките. Аз изпълних моята част. Освен това ти ми беше казал, че няма писмен договор. Ако знаех по-рано, че не е така, щях по-бързо да разреша тази опасна загадка. Защо ме излъга, Карлос?

— Наистина има документ, но в него няма nada^[22], което би могло да ти послужи. Рамон го е заровил в земята за по-сигурно. Там е написано, че поръчката ни е приета, както и нейната стойност. И tres hombres^[23] го подписаха. Tu esposo се подписа отново при получаването на парите.

— Трябва да убедиш Рамон да ми даде този документ. Мога да го използвам, за да докажа, че Хари е знаел от самото начало къде трябва да се изпрати оръжието. Рикардо може да ми даде подписаните от него свидетелски показания, че се е срещнал с Хари в Бимини.

— No es possible^[24]. Сделката трябва да се пази в тайна. Освен това поръчката е urgent^[25].

— Но без доказателства Хари ще се измъкне въпреки всички злини, които ни стори!

— Рамон е този, който ще реши какво ще правим. На него няма да му се понрави, че е бил измамен и предаден.

— Тогава помогни ми да го убедим, че предателят и злосторникът е Хари.

Карлос впи непроницаемия си поглед в нейния.

— Мога да му кажа само това, което ти ми каза. Това не означава, че истината е такава.

— Името ми не фигурира на вашия документ, така че аз не нося отговорност.

— El nombre de su esposo^[26] обаче фигурира и освен това той взе el dinero. Точно така ще види нещата и Рамон. Qui lastima^[27]!

— Ако в лагера ви възникнат неприятности, убеди водача ви да убие мен, не другите. Пуснете ги да си вървят, без да им причинявате зло. Съгласен ли си?

— Не мога да давам prometas^[28] от името на Рамон. Decision^[29] ще бъде неговото.

Почти се бе смрачило, когато наближиха Байа де Нипе, мястото, където трябваше да хвърлят котва. Пред очите им започнаха да изплуват очертанията на Куба с нейните заливчета, високи скали, пясъчни брегове и безбройни островчета. Пред тях се изправиха възвишенията на Сиера де Нипе и Сиера дел Кристал. Тропическият въздух беше изпълнен с главозамайващи благоухания. Почти до самата брегова ивица се различаваха обработваеми площи. Постепенно местността започна да се покрива с гори от ценни екзотични дървета, овошки, високи палми и мангрови горички. След това се заредиха плодородни долини и буйни „дъждовни“ горички — както ги наричат, обясни им Карлос, защото избуяват през сезона на дъждовете.

Там, където пуснаха котва съгласно уговорката, бреговата ивица, разделяща джунглата от океана, беше тясна или изобщо липсваше. Водата плискаше около кораба пурпурносиня, а край брега ставаше тюркоазносиня. Заливът беше обграден и отляво и отдясно със скали, в които вълните на океана се разбиваха и оставяха след себе си бяла пяна.

— Ще лагеруваме aqui^[30] — посочи към брега Карлос, — докато Хоакин доведе хората ни, за да пренесат оръжието и амунициите. Няма да могат да се върнат преди madana. Двамата с Ракел ще дойдете с мен. Друг никой няма да напуска кораба.

Дан се опита да спори с надеждата, че ще успее да ги склони да оставят любимата му на „Мери Уинд“, където за нея щеше да бъде по-удобно и безопасно, но Карлос отказа даже да го изслуша.

— Тя идва с нас. No argumento^[31].

Докато Дан и Карлос гребяха, насочвайки лодката към брега, над планината започнаха да се събират буреносни сиви облаци. Преминавайки над кораловите рифове, те приемаха най-различни форми, размери и цветове. Рейчъл забеляза стрелкащи се между красивите корали риби и посочи към тях, за да могат и тримата да ги видят. Дан ги погледна, но кубинските бунтовници не им обърнаха никакво внимание.

Мъжете изтеглиха лодката на брега и Дан помогна на младата жена да стъпи на брега. Краката им потъваха в мекия белезникав пясък. Карлос заговори на испански с Хоакин. Грубоватият бунтовник му отговори, или само кимна на няколко пъти, след което се отдалечи. Буйната зеленина го погълна почти веднага.

Мракът бе започнал да се сгъстява, когато се установиха за през нощта. Рейчъл оглеждаше яркоцветната и ухаеща, местност. Ограждаха ги храсти, потънали в цветове с упойваща миризма. Подобен на дантела ясмин в най-разнообразни багри подсилваше красотата, която ги заобикаляше. Изобилието на тропическа растителност, храсти, лиани и дървета, беше невероятно. Рейчъл очакваше с нетърпение утрото, за да може да се наслади на прекрасния пейзаж, но в същото време се страхуваше, защото не знаеше какво ще й донесе то.

 

 

Една ръка разтърси силно рамото на Рейчъл, както спеше по корем, с покрито от тъмната й коса лице. Тя се размърда, обърна се и погледна към мъжа. Очите й се разшириха от изумление, когато откри кой е „единствената й надежда“, както беше казал Филип. Американският бунтовник я изгледа също изумен, намръщи се ядосано и сложи пръст пред устата, си, за да я предупреди да мълчи.