Елизабет Лоуел
Пламъци в рая (8)

Глава 7

Ръката на Никол прилягаше точно на горещата и твърда длан на Чейс.

— Мисля, че задържаш нещо мое — каза тя с тон, който издаваше силно раздразнение, но и чувство за хумор.

— Искаш да кажеш — това? — Като се насили да се усмихне, Чейс повдигна ръката й, все едно сега откриваше, че я държи.

— Сигурно. Виждаш ли? — Тя доближи лявата си китка до дясната. — Перфектно съвпада с другата, за щото и тя е моя.

— С фактите не мога да споря. — Той прокара леко пръсти от дланта до лакътя първо на едната й ръка, после на другата. Видимото потръпване, с което тя отговори на това, го накара да си поеме остро дъх. Сърцето му заби по-бързо. — Трудно е да се намери такова съвършенство — каза той, като я гледаше право в очите.

За миг забрави, че планираше бързо и жестоко, безразлично, съблазняване. Светлината от сцената достигаше до тях отстрани, може би затова очите на Никол бяха изненадващо топли и златисти — като течно злато. Цветът им беше така ярък и неочакван, както и неоспоримият огън, стаен в тялото й.

— Затова ми е още по-трудно да те пусна — добави той с надебелял глас. — Но тази вечер се чувствам много щедър. Ще ти върна правото да управляваш ръката си, ако я използваш, за да пиеш с мен.

Обикновено, Никол щеше да откаже предложението с усмивка и весело поднесено извинение, но тази вечер никак не беше обикновена. Всичко беше станало необичайно, още откакто беше чула пръстите на Чейс да изтръгват онези съблазнителни звуци от барабаните, които изпълниха нощта с чувствени потръпвания. Те бяха предизвикали усещания, които още пулсираха дълбоко в нея. Той беше непознат и, все пак, по време на танца, на нея й се струваше, че винаги го е познавала, винаги го е търсила, винаги е копняла за онзи момент, когато той ще се приближи към нея, излязъл от мрака, за да я научи на нещо ново за самата нея.

— Аз… — Гласът й заглъхна, дрезгав, защото се наложи да си поеме дълбоко дъх.

Застави се да откъсне поглед от ясните кристални дълбини на очите му. Не можеше да мисли, когато той я гледаше така. Можеше само да чувства, а онова, което чувстваше, беше горещина и съзнание, че му принадлежи — нещо, което щеше да я изплаши, ако умът й работеше.

— Добре — каза тя, а гласът й беше почти толкова надебелял, колкото и неговият.

Усмивката му спря дъха й. Сети се, че още е потна и топла от танца.

— Ще взема душ и ще дойда на това същото място след десет минути.

Той не пусна ръката й.

— Нужни са повече от десет минути, за да отиде човек до къщата на семейство Камехамеха и да се върне.

— Има баня зад съблекалнята — каза тя и кимна с глава към пространството зад сцената.

— Достатъчно голяма ли е за двама?

Чейс почувства как Никол се смрази на мига, как се отдръпна. Мълчаливо се прокле, че е избързал като първия глупак. Само защото се продаваше на възможно най-високата цена, не означаваше, че е евтина и леснодостъпна. Така нямаше да я накара да го желае повече, отколкото желаеше Дейн. Брат му винаги е бил такова елегантно, учтиво, привлекателно копеле.

— Съжалявам — каза Чейс и отстъпи назад. Освободи ръката на Никол, но така, че пръстите му да се плъзнат нежно по дланта й. — Топло ми е и съм потен. Сигурно мириша като дълго носени чорапи, но ще чакам реда си.

Тя затвори очи за секунда, за да се наслади на неясната ласка на пръстите му. Съжали за инстинктивното си отстъпление и страх при неговата полушеговита, но явна сексуална покана. Не го познаваше достатъчно добре, за да обясни какви са миналите й преживявания, какви са причините й да се страхува от секса. Усмихна се колебливо.

— Не миришеш като стари чорапи.

Ниският й гърлен глас предизвика тръпки по гръбнака му, сякаш някой го галеше нежно.

— Сигурна ли си? — запита я.

Тя кимна. Той й се усмихна бавно, с което й подсказа облекчението си, че тя няма да го накара да си плати за прибързания си опит да я съблазни.

— Тогава, как мириша? — запита я закачливо.

— Като мъж, който се наслаждава на силата на собственото си тяло.

Изражението на очите му подсказа, че е изненадан. Беше очаквал дързък комплимент. Не можеше да каже кое го беше изненадало повече — откровеността й или способността й за прозрение. Тя се обърна и тръгна.

— А ти? — запита той.

Тя погледна назад през рамо.

— Аз — какво?

— Ти наслаждаваш ли се на силата на мъжките тела?

Тя сякаш потрепери и отмести поглед встрани, после отново закрачи. Той я гледа може би секунда как бяга от него, преди да извика:

— Никол? Ще ми отговориш ли?

До него достигна дрезгав шепот, някаква дума, която можеше да е „някога“ или „тази вечер“ или пък и двете. Но в това нямаше никакъв смисъл. Сигурно му се причуваше. Извика й отново, гласът му беше нисък, гърлен, но се чуваше ясно. Тя обаче не му отговори. Просто зави косата си с хавлия, пусна душа и с наслада се пъхна под горещата, пулсираща струя вода. Наслаждаваше се на ритмичните удари на водата по тялото й и на чувството за обновление и съживяване, което винаги изпитваше след добър танц. Добър? Почти се изсмя нервно на глас като празноглава ученичка. „Добър“ беше слаба дума и в никакъв случай не можеше да опише онова, което беше изпитала. Ако част от нея не беше уплашена и дори смразена от ужас, тя щеше да го дръпне при себе си под душа и… И какво? Тръпките, които я побиха, този път нямаха нищо общо с удоволствието. Горещите целувки не можеха в никакъв случай да я направят по-малко фригидна, когато се стигнеше дотам. До леглото. Беше глупачка, че така лесно забрави онова, което беше научила на толкова висока, болезнена цена. Когато се стигнеше до секс, тя просто не беше готова.

Това беше нещо, което трябваше винаги да помни. Един толкова секси мъж като Чейс Уилкокс заслужава гореща партньорка в леглото. А тя не беше. Да си припомня сега провала си като жена, не би могло да я научи на нищо ново. Бившият й съпруг се беше погрижил тя да научи всичко по този въпрос. Тя преднамерено спря топлата вода. Шокът от студената струя спря дъха й. Когато кожата й стана толкова хладна, колкото беше умът й, тя излезе изпод струята и се подсуши. Без каквито и да било мисли в главата, облече чисто бельо и отиде до гардероба, където Боби държеше полички лавалава във всички размери. Избра си смарагдово зелено парче плат с щамповани черни орхидеи и черно потниче. След дълго колебание, извади една индигова поличка, която сигурно щеше да стане на Чейс. Остави я простряна на мивката, където той не би могъл да не я забележи. Няколко бързи движения на тялото й и полата и потничето заеха местата си. Още няколко секунди й трябваха, за да завие косата си на елегантен кок, който добави още няколко предизвикателни инча към височината й. Преди доста години беше избрала тази прическа просто защото тя обезкуражаваше мъжете. Имаше много малко мъже, които мразеха нещо повече от това жената да е по-висока от тях.

Ръцете й се колебаеха. Тази прическа нямаше да сплаши Чейс. Дори да обуеше високи токчета, той пак щеше да е по-висок от нея. Тя сви рамене и, все пак, прикрепи косата си нагоре. Какво значение имаше? Прическата й придаваше студен вид, а свободната коса беше като огнен ореол. Дори само тази причина й беше достатъчна, за да носи косата си така, както тя желае. Отвори дамската си чанта и извади малко шишенце парфюм, чийто аромат сякаш я преследваше, откакто го беше открила преди година. Мирисът му беше като солен морски бриз, който носи уханието на измита от дъжда тропическа градина: нежен, изкусителен, чувствен, дълбоко женствен — всички онези неща, които самата тя не беше. „И за това няма да мисля. Да се оплаквам, дори да вия с глас, пак няма да си помогна, може само да ме заболи гърлото.“

Никол взе две тънки пръчици от слонова кост. Всяка една от тях беше увенчана от „пискюлче“, направено от редички малки златни звънчета. Когато пръчиците бяха закрепени здраво от двете страни на кока й, звънчетата блестяха и нежно звъняха при всяко движение на главата й. Тя се усмихна при този приятен звук. Той й напомняше за миналата Коледа, когато семейство Камехамеха й бяха подарили тези красиви украшения за коса. Сега, когато се чувстваше като самата себе си отново, тя отвори вратата.

— Твой ред е — каза тя и мина бързо покрай Чейс в полумрака, който цареше зад сцената. — Ще бъда на масата на Дейн.

Бързопреходната ласка на нежната й кожа, изплъзващият се аромат на парфюма й и едва доловимият звън на звънчетата разбудиха сетивата на Чейс. Цяла секунда, той беше прекалено изумен, дори за да се помръдне. После разтри замислено брадичката си и отвори вратата на банята със замах, ядосан, че отново е позволил да бъде сварен неподготвен от омагьосващата чувственост на Никол. „Свалям ти шапка, малки братко“ — помисли си мрачно Чейс и пусна докрай студената струя на душа. — „Как си издържал толкова дълго, пък било то и заради Жан и децата.“

Не стоя дълго под душа. Чейс нямаше намерение да остави Дейн насаме с огъня на Никол и секунда повече от необходимото. Без да обърне внимание на поличката, преметната на мивката, той обви една хавлия около хълбоците си и отиде да вземе дрехите си от офиса на Боби, където по-рано ги беше съблякъл, за да облече поличката, с която се беше появил на сцената. Панталоните му бяха памучни и черни, а ризата имаше същия студен сиво-син цвят като очите му. На краката си обу чифт черни кожени мокасини, късата си мокра коса подреди само с няколко нетърпеливи движения на дланта и веднага тръгна да спасява Дейн.

Появи се в залата тъкмо навреме, за да види Никол да се отдалечава от масата на усмихнати мъже и да се приближава към тази на Дейн. Гневът отново се надигна у него, когато брат му се изправи и я посрещна с прегръдка.

— Трябва да прокарат закон против теб. — Усмихнат, Дейн поклати глава и освободи Никол от прегръдката си. — Уоу, бейб! Все още не мога да повярвам, че видях това.

Тя му намигна.

— Виновен е брат ти.

— Да, той е ненадминат на барабаните. Единственото нещо, в което е по-добър, са вулканите. И като говорим за непредсказуемото, как е колата ти? Ще можеш ли да се прибереш с нея тази вечер или…

Със студено изражение на лицето, Чейс пристъпи между двамата и прекъсна въпроса на брат си по средата.

— Ако има нужда от кола, аз ще се погрижа. Дейн познаваше брат си достатъчно добре, за да разпознае гнева под уж учтивото предложение. Той изгледа Чейс доста странно, сви рамене и каза:

— Чудесно.

— Къде е Жан? — запита направо Чейс.

— Работи по върховното предложение, което получи. Къде другаде би могла да бъде?

— Може да има нужда от помощ.

— Аз поне не й се пречкам — каза Дейн с усмивка. — Какво повече би могла да иска?

— Морална подкрепа? — предположи Чейс с глас, който беше едновременно и мек, и студен.

Дейн кръстоса ръце на гърди и каза иронично:

— Кой е пуснал червей в чашата ти с текила? Ти познаваш Жан. Всичко, което иска, когато работи, е спокойствие и тишина. По дяволите, аз се чувствам по същия начин, когато програмирам. Последното, от което тя има нужда, е да надничам над рамото й всяка минута и да я питам дали мога да й помогна с нещо. Тя и без това си има достатъчно проблеми с това предложение. Сега, когато училището свърши, децата непрекъснато се мотаят в краката й. Подлудяват и двама ни.

Мълчаливо, Чейс се запита дали работата по предложението не й отнема толкова много време, защото Жан прекарва по-голямата част от времето си да се тревожи за съпруга си и отношенията му с червенокосата танцьорка, отколкото да мисли за езика и спонсорите. Доста мрачно, Чейс се поздрави за това, че пристигна на Хаваите точно навреме, за да предпази брат си от това, да си прекара добре.

— Хей, танцът наистина беше горещ, малката ми!

Гласът долетя някъде от средата на залата. Разстоянието бързо се скъси, когато Фред и една добре сложена русокоса жена си пробиха път до масата на Дейн. Макар и нисичка, жената не беше точно крехка на вид, поне не и от кръста нагоре.

— Здравей, Фред. — Като се усмихна някак унило, Дейн поздрави първо жената, преди да се обърне от ново към учения. — Това ли е последната ти жертва за лятната лотария?

Фред се усмихна.

— Това е доктор Марша Съмнър. Сеизмолог. И сам можеш да видиш, че е така — като мине през някоя стая, и всичко започва да трепери и да се тресе. — Той намигна дяволито на русокосата, която му намигна в отговор. — Марси, запознай се с доктор Дейн Уилкокс, компютърен магьосник, и Никол Балард, магьосница в областта на секса, и доктор Чейс Уилкокс, който твърди, че познава вулканите.

— Наричайте ме Чейс — каза той и протегна ръката си. — За мен е удоволствие, доктор Съмнър. Видях статията, която сте написали за списание „Природа“ и в която сравнявате повдигането на платото Килауеа, предшестващо изригването на вулкана, и движенията на земната кора преди изригването на Стромболий. Много впечатляващо.

Тя се усмихна.

— Наистина се радвам, че точно от вас получавам тази похвала. Наричайте ме Марси.

— Марси — съгласи се той и без да бърза, освободи ръката й.

Никол наблюдаваше двамата учени и се питаше как ли би изглеждала русокосата красавица, обвита в лиани и с ябълка в устата. После Никол обузда гнева си и се усмихна на другата жена. Напомни си, че не на Марси е вината за това, че е русокоса, осем инча по-ниска от Никол и следователно много по-женствена в мъжките очи. „О, хайде, бъди поне малко честна пред себе си — каза си тя с желание да си причини болка. — Не би дала и пет пари, ако Марси подлуди всички мъже в залата, докато Чейс не е един от тях.“

— Здравей, Марси — каза Никол, стисна ръката й, а мислено си представяше червенокос жираф, който се извисява над изящна китайска кукла. — Запозна ли те Фред с правилата на лотарията?

Марси хвърли кос поглед на Фред. Очите й бяха много зелени.

— Дали ми е казал всичко, не знам — каза шепнешком тя. После погледна отново Никол. — Знаете ли, когато ви видях миналата седмица в лабораторията, не можах да повярвам, че вие сте Пеле. Не се обиждайте — добави тя с усмивка. — Тогава нямахте вид на професионална танцьорка на хюла. Но тази вечер, Исусе, Света Марийо и Свети Йосифе! Това изпълнение би трябвало да хванат и с най-нечувствителния сеизмограф оттук до Афганистан.

— За това благодарете на Чейс — каза Никол и погледна високия мъж, който стоеше до нея. Много близо до нея. — Той добави нещо към моето изпълнение.

Марси изгледа Чейс с откровено женско възхищение.

— Да, мога да се обзаложа. Вие сте достатъчен, за да предизвикате хармонични трептения и у гранитова скала. Като говорим за това — каза тя и се обърна отново към Фред, — видя ли записите от четири до шест следобед? Най-леките трептения, които някога би искал да видиш. Планината повишава температурата си точно по графика, който ви предложих. Няма никакво съмнение.

Фред сви рамене.

— Може би, скъпа. Напомни ми да ти покажа някои от записите, направени миналия септември. Имаше вибрации и трептения и изглеждаше така, сякаш вулканът ще изригне всеки момент. Но никакво изтичане на лава, дори нямаше приличен трус. Същото се случи и по-късно. Масата, която по-рано беше подвижна, сега е стабилна и разположена по-надълбоко. Ако се кани да излезе, Пеле ще трябва да измисли нови трикове.

Мъжът от съседната маса чу дискусията и даде своето мнение за размера и разположението на магмения слой, който представляваше сърцето на Килауеа и беше зоната, откъдето най-вероятно щеше да мине лавата, преди да изригне. Фред и Марси се обърнаха към него и заговориха и двамата едновременно, а очите им светеха от задоволство. Спорът между тримата се разшири със скоростта на огъня и обхвана и другите маси. Скоро дискусията стана нещо като научно събитие, достъпно за всички, както често се случваше в клуб „Кипюка“ и което всъщност беше онова, което привличаше тук верните му членове.

Чейс се заслуша в гласовете, които се изказваха високо, решително и понякога сякаш запращаха думите направо в лицето ти. Усмихнат, той поклати глава.

— И като си помисли човек, че напуснах дома си, за да избягам от хора, които непрекъснато спореха на висок глас — каза той на брат си.

— Да, а аз попаднах на момиче, което стана ботаник и разви склонност да пише грандиозни трудове. Като говорим за способността да подреждаш аргументите си в защита на своето мнение… — Дейн се усмихна накриво. — Жан в действие е нещо страховито.

Никол гледаше ту единия, ту другия, любопитна, но очевидно нежелаеща да задава въпроси.

— И мама, и татко, бяха физици — обясни й Дейн. — Направо ни подлудяваха с вечните си спорове. Не можех да разбера как, по дяволите, интелигентни хора като тях могат да си крещят така за частици, толкова малки, че тяхното съществуване може да се докаже математически, само ако бъдат върнати във времето. — Той сведе поглед към масата и повдигна вежди. — От друга страна, може би точно това се е случило с бирата ми.

Никол му се присмя.

— Да не би и тя да се е върнала назад във времето?

— Да. Чак до времето на Сухия режим. — Той въздъхна опечалено при вида на празната бутилка.

Един келнер се появи в отговор на сигнала на Чейс — той вдигна над главата си празната бутилка от бира и три пръста. Издърпа един стол за Никол и един за себе си до масата на Дейн. Никол с благодарност седна. Главата й започваше да се върти заради комбинацията от дългите часове на съсредоточаване в рисуването, последвани от дивия ободряващ танц. Да не споменаваме целувката, от която коленете й омекнаха.

Келнерът се върна с три бири, голяма кана вода и чаша, която постави пред Никол.

— Благодаря, Пийт. — Тя се усмихна на младежа — Ти просто ми спаси живота.

Той й се усмихна доволно с възхищение, от което на Чейс му се прииска да покрие Никол с някакъв безформен чул, за да я скрие от мъжките очи. Никол като че ли не забелязваше какъв ефект има върху всички представители на мъжкия пол. Наля си чаша вода и я изпи бързо и жадно, макар и да се опита да направи това колкото се може по-деликатно. Чейс наблюдаваше всяко движение на гърлото й, бързото стрелване на тъмнорозовия й език, жаден да оближе и най-малките капчици по устните й, златистото проблясване на гърдите й над извивката на потничето, когато изрази задоволството си от прясната студена вода.

Гладът на страстта отново го завладя, яростна нужда да я докосне, да я задържи в прегръдките си, да познае отново безжалостната съвършеност на тялото й, приело формата на неговото, да усети вкуса на устата й в своята, да се порадва на играта на езиците им.

С нарастваща самодоволност, Дейн наблюдаваше брат си, който гледаше Никол като изгладнял вълк… А Никол въобще и не забелязваше това. Дейн се беше разтревожил от горещата чувственост, която свързваше Чейс и Никол по време на танца. Не мисълта, че може да загуби облога, тревожеше Дейн, а съзнанието за това, че след развода си Чейс не беше посвещавал толкова внимание на никоя друга жена.

Желанието на Дейн беше Чейс да опознае Никол, да научи за нейната нежност и висок дух, за интелигентността й и чувството й за хумор и, преди всичко, за нейната щедрост. Но Дейн не искаше Никол да се влюби в брат му. Поне не веднага. Не и преди Чейс да разбере колко специална е тя, колко искрена. Тогава брат му вече няма да изпитва горчивина, ще бъде по-доверчив, ще прилича повече на мъжа, който беше, преди да срещне Линет.

Но докато не омекнеше, Чейс не беше подходящ за никоя жена. И особено за жена като Никол, чието сърце беше така дълбоко наранено. След като видя как тя отговори на мощните удари на Чейс по барабаните, Дейн искаше да я дръпне настрани и да я предупреди, че брат му не е съвсем подходящ за… Какво? Но като слязоха от сцената, тя се отнасяше към Чейс като към всеки друг мъж. Беше любезна, но студена и се държеше на разстояние — като домашна котка, която поздравява гостите. Независимо какво публиката беше видяла в танца, той беше по-скоро добро изпълнение, отколкото истинско привличане.

Добър старт, реши Дейн и се облегна удобно назад. Много добър всъщност. Чейс беше горещ, а Никол — студена. Докато постигнеше нещо с нея — ако въобще стигнеше донякъде — той вече щеше да знае, че тя е добра жена, а не само пищно парче като Линет. А след това… Е, кой би могъл да каже? На Чейс поне щеше да му се наложи да признае, че Жан не е единствената свястна жена на цялата Земя.

— Ще се насладя до последно на тази ваканция — каза Дейн тихо и вдигна чашата си, за да поздрави сам себе си, че е толкова умен. Отпи дълга глътка бира. — Заслужил съм я.