Елизабет Лоуел
Пламъци в рая (4)

Глава 3

За миг Чейс изпита страх, че е изказал мислите си на глас. При следващия удар на сърцето си осъзна, че дори да беше извикал високо, пак никои нямаше да го чуе. Буря от ръкопляскания беше заглушила дори музиката на барабаните.

Когато Никол не се помръдна и не излезе от сянката, публиката въздъхна и се укроти. Пеле щеше да танцува, но щеше да спазва собствените си желания, а не техните.

Дълбокият омагьосващ глас на Боби и ритъмът на барабаните му се смесиха и предизвикаха плавните движения на танцьорите, докато той се отдаваше напълно на своята версия на „традиционни“ забавления. Ефектът беше пълно сливане на древност и съвременност в наелектризираща нова разновидност на полинезийски танц. Понякога той преминаваше от английски на пиджин или пък на ритмична, хумористична комбинация от двата езика, която беше уникална дори и за него.

Публиката се усмихваше, докато движенията на танцьорите и думите на Боби им разказваха за мъже, надхитрили дори боговете в опитите си да се надхитрят един друг. Публиката ръкопляскаше в такт с музиката и се радваше на победата на хората над моретата, гледаше с приковано внимание как двама влюбени биват измамени от ревнив дух и се хвърлят в езерото от гореща течна лава в черната уста на Килауеа.

Без дори да трепва, Чейс гледаше внимателно като всеки от зрителите в залата. Той обаче гледаше Никол, не другите танцьори. Те просто не съществуваха, що се касаеше до него. На сцената нямаше нищо друго, освен жената с горящата коса и златистата кожа.

Несъзнателно, той се наведе напред дори още повече, опита се да долови подробности от нейната външност. Не успя. Тя беше доста добре скрита от меката си, падаща свободно до средата на бедрата, коса, както и защото се намираше в сянката в задната част на сцената.

Постепенно, ритъмът на барабаните се промени — от сдържаността и достойнството на хавайския танц хюла премина към по-игривите и по-чувствени ритми на остров Таити. Един по един, всички танцьори, освен Никол, пристъпиха напред, за да покажат умението си и в този нов танц. Движенията им бяха грациозни, бързи, приковаващи вниманието. Танците на таитяните изискваха толкова сила и издръжливост, колкото и добра координация и грация.

Скоро телата на танцьорите започнаха да проблясват като добре полиран махагон. Дори малко встрани от светлината на прожекторите, мракът пулсираше с ритъма на барабаните. А той ставаше все по-бърз и все по-сложен, предизвиквайки танцьорите да го победят, ако могат. Онези, които не можеха да го следват, се оттегляха в края на сцената и сядаха в позата на участници в древен пир. Оттам подхвърляха окуражителни думи, похвали, а понякога и насмешки към останалите танцьори, с което изразяваха своето одобрение.

На сцената останаха само петима, после броят им намаля до четирима и накрая останаха само двама — Никол и млад полинезиец — учен, който се казваше Сам Чу Лин. Той беше висок едва колкото Никол — пет фута и десет инча. И също като нея, беше облечен в къса поличка лавалава. Не носеше нищо друго. Когато застана с лице към нея, отличното му физическо състояние пролича във всяко леко и игриво движение на мускулите му. Той се полюшваше предизвикателно, изкусително, предизвикваше я да се състезава с него.

И, за първи път от началото на танца, Никол пристъпи в кръга ярка светлина. Косата й ярко проблесна, изведнъж станала по-жива. И от публиката се разнесе шепот на изненада и възхищение. Като полюшваше ритмично тяло, тя отговори на предизвикателството на мъжа с движения, които точно отговаряха на неговите. Боби извика, за да я окуражи, и започна да бие барабаните дори още по-бързо.

Сам отговори на промяната на ритъма с повтарящи се мощни и греховни движения на бедрата. Движенията бяха толкова сложни, колкото и откровено чувствени. С всяко сложно движение на тялото, той се приближаваше към Никол, чието тяло блестеше от пот.

Тя не отстъпи. Залюля бедра и започна да изписва осмици с тях. Движенията й бяха толкова бързи, че щампованите цветя на късата й поличка се сляха в разноцветно петно. Косата й се развя диво, когато тя се завъртя рязко и се обърна с гръб към Сам, с което му разкри примамливата гледка на своите бързо въртящи се, стегнати, изкусителни, бедра. После му се усмихна през рамо. Усмивката й беше отколешната женска усмивка, която сигурно е озарявала и лицето на Ева — женско предизвикателство, огнено и разпалващо също като косата й, която подчертаваше всяко бързо и чувствено движение на нейното тяло.

Изпод бързите длани на Боби настойчивият и подлудяващ ритъм сякаш пулсираше. Изглеждаше невъзможно на света да съществува нещо, което да е равно на него, но танцьорите бяха. Те още успяваха да го следват.

Когато Никол отново се обърна с лице към Сам, той подскочи във въздуха. Когато се приземи с невероятна лекота на сцената, бързо люлеещото му се тяло беше още по-близо до нейното, толкова близо, че косата й го докосваше подобно на огнени езици и дори залепваше за горещата му, блестяща от пот, кожа.

Той й се усмихна — първична мъжка усмивка, която издаваше намеренията му толкова красноречиво, колкото и мощните движения на тялото му.

Тя отговори с бързина на движенията, която изглеждаше невъзможна, цялото й тяло се сля в бясно въртящо се цветно петно, кожата й блестеше, дори по-ярка от косата й.

Чейс се чувстваше така, сякаш някой го беше ударил силно в слънчевия сплит. Дъхът му излизате на пресекулки, тежък, със свистене — като че ли нещо го болеше. Кръвта му препускаше във вените. И накрая собствената му възбуда започна да пулсира с настойчивия ритъм на барабаните. Всяко горещо движение на танцьорите заявяваше, че на остров Таити танцът е еротичен ритуал, в който двамата партньори показват своите физически прелести на потенциалния любовник — сила, издръжливост, грация и първична чувственост, която, дори когато си зрител, буквално спира дъха ти.

Чейс би дал мило и драго, за да бъде той мъжът, който бие барабаните, да докара примитивния ритъм до неговата неизбежна кулминация. Би дал дори още повече, за да бъде вътре в Пеле, дълбоко в нея, да води това горещо красиво тяло все по-нагоре и по-нагоре, докато тя започне да крещи от удоволствие.

Когато ритъмът стана още по-бърз, Никол и Сам затанцуваха толкова близо, че пръстите на краката им се докосваха. Телата им се движеха толкова бързо, че отделните движения се сливаха в едно. Съблазняващи, провокиращи, предизвикателни.

Танцът и танцьорите бяха като изригване на първична чувственост, която изумяваше Чейс. Не се чуваше никакъв друг звук, освен бързото примитивно боботене на барабаните и лекото тупкане на босите крака по дървения под.

Ритъмът стана безпощадно бърз, колкото безпощаден беше и гладът на Чейс за червенокосата танцьорка. Той не се опитваше да се бори с нуждите си, защото дори не осъзнаваше, че те са се проявили, че има с какво да се бори. Той вече не съзнаваше собственото си аз. Виждаше и чувстваше само ярката пулсираща сексуалност на Пеле.

Потта придаваше на тялото на Пеле загадъчна прозрачност — като че ли тя гореше отвътре. Партньорът й в танца полагаше повече усилия от нея. Капки пот блестяха по тялото му, събираха се в златисти вадички и капеха по пода. Дъхът му излизаше на неравни и мъчителни тласъци, докато се опитваше да се движи в ритъм с Никол.

Нито един мъж обаче не можеше да се мери с богинята на огъня.

Като нададе дрезгав вик, Сам се строполи всред останалите танцьори, седнали в края на сцената.

А Никол дори не спря да танцува. С предизвикателно полюшване на бедрата по посока на Сам, тя се обърна и протегна ръце към Боби — жест, с който го подкани да заеме мястото на изтощения й партньор.

Боби отговори с ново забързване на ритъма. Новият ритъм завладя Никол, избухна в страстните движения на тялото й, които бяха част от танца, но и много, много по-древни, с корени, толкова дълбоки в човешката същност, колкото и самият живот. С развята огнена коса, с блестящо тяло, с ослепителна усмивка, Никол цялата се отдаде на горещия чувствен танц.

Ръцете на Боби образуваха размазано петно над барабаните. Един дълъг момент успяваше да поддържа ритъма в неговата връхна точка. После, с дрезгав, измъчен вик, той вдигна ръце високо във въздуха и се предаде на жената, която гореше диво в центъра на сцената.

С гърлен, победоносен вик, тя продължи да танцува сама, под акомпанимента единствено на дивите удари на сърцето си и виковете на публиката: „Пеле! Пеле!“, с които те празнуваха нейната победа.

Без предупреждение, танцът свърши.

Никол стоеше сама под изгарящата я светлина на прожекторите, гърдите й бързо се повдигаха и спускаха, ръцете й бяха протегнати като към невидим любовник, кожата й излъчваше топлина, косата й гореше.

Залата потъна в мрак.

Публиката бурно ръкопляскаше и викаше името й. След няколко минути светлините отново бяха запалени. Мъжете и жените се разположиха обратно край масите си и отново подновиха разговорите си. Между думите и фразите, във въздуха, още се усещаше вълнението, останало след танца на богинята на огъня.

Чейс се чувстваше така, сякаш самият той гореше. Беше благодарен, че светлините бяха слаби и всъщност залата тънеше в полумрак, защото силната му възбуда беше очевидна. Тихо, безполезно, той проклинаше тялото си за това, че го беше предало. Но му отговаряше единствено горещото пулсиране на кръвта във вените му.

Каза си, че ще му мине. И преди се беше възбуждал, а животът му си течеше както трябва. Можеше да бъде благодарен на Линет — тя го беше научила, че сексуалният глад е за предпочитане пред това да живееш впримчен в брачния хомот с неподходяща жена.

Издиша бавно, после още веднъж и още веднъж — дотогава, докато сексуалното напрежение започна да намалява. С присвити сиви очи, той огледа лицата на останалите мъже в залата, питайки се колко ли от тях се мъчат да се справят със силната си възбуда. Видя множество различни изражения — удоволствие, вълнение, веселие, възхищение — но на нито едно лице не видя изписан собствения си, неочаквано силен, отговор на чувствения танц на Никол. Единствената му утеха беше, че Дейн, въпреки че много беше харесал танца, също не беше възбуден.

— Време ли е вече да изрека:_„Нали ти казах!“_? — запита самодоволно Дейн.

— И какво по-точно ми каза, малки братко? — Гласът на Чейс, също като мислите му, беше суров и груб.

— Че никога през живота си не си виждал нещо, което да може да се сравни с нея.

Чейс се усмихна леко.

— Тъй като никога в живота си не съм бил в публичен дом, не, май не съм.

— Чейс Уилкокс, истински пуритан! — извика Дейн, който май не вярваше на ушите си. — Кажи го пак. Все още не мога да повярвам. Таитянските танци може и да са малко секси, но далеч не са неприлични.

— Танцът на тази гореща червенокоса танцьорка не доказва думите ти. Изненадан съм, че ченгетата още не са затворили това място.

Дейн разбра, че брат му говори сериозно.

— Но за какво говориш? Огледай се. Клуб „Кипюка“ е изискан, посещават го само учени и студенти.

След секунда, Чейс успя да изобрази подобие на усмивка. Знаеше, че брат му е прав. Около масите се бяха събрали семейства, наслаждаваха се на храната, на напитките, както и на професионалните разговори, които бяха запазена марка на клуба. Неохотно той призна, че ако е сметнал танца на Никол за много възбуждащ, то проблемът е по-скоро в него, а не в танца. И преди беше гледал таитянски танци, беше се наслаждавал на живите и дръзки ритми, на извивките на женските гърди и бедра, но нищо от това не беше предизвиквало у него дори силно сърцебиене, камо ли възбуда.

Но това беше преди червенокосата богиня на огъня. Чейс мислеше, че останалите мъже в клуба сигурно са слепи като камъни, щом не виждат дивата й природа, глада й, горещата й сексуалност.

Господи, колко гореща беше тя!

Веднага след тази мисъл дойде друга, от която устните на Чейс се извиха леко под прикритието на мустаците му. Жените сигурно също бяха слепи, защото, в противен случай, щяха да държат мъжете си у дома всеки път, когато Пеле излиза на сцената, за да изригне като вулкан.

— А кога Никол обикаля масите? — запита, уж между другото, Чейс.

— Да обикаля масите?

— Да. Нали знаеш. Отива до всяка маса усмихва се, притиска плътта си към гърбовете на някои клиенти, чака да пъхнат пари в поличката й.

Дейн поклати глава.

— Май напоследък си бил все в неподходяща компания, братко. Държиш се така, като че ли се намираш в стриптийз бар, а Никол е някоя специална, особено добра, стриптийзьорка. Ако се опиташ да пъхнеш пари в нейната поличка, ще останеш без ръка.

— Не забелязах Жан да танцува тук — отбеляза Чейс.

— Опитай следващата сряда. Тогава танцуват аматьорите. Но ако забележа ръцете ти близо до нейната поличка, ще наема трима здравеняци да ти счупят ръката.

Чейс наклони глава назад и се засмя, засмя се от сърце, прогонвайки част от напрежението, което отдавна се натрупваше в него и беше готово да избухне. Смехът му беше заразителен. Хората около него го погледнаха и му се усмихнаха, защото им беше приятно, че му е толкова весело.

— Виждам, че ти е останал достатъчно разум, та да ревнуваш Жан — каза най-после Чейс.

— Просто съм предпазлив. Жените падат в ръцете ти като узрели, натежали от слънчева светлина, плодове. Не искам тя да бъде близо до опасния ти чар. След петнайсет години спокоен семеен живот, тя може да се замисли дали не е изпуснала нещо, като се е омъжила много млада.

„Точно като теб ли?“ Чейс си го помисли, но не зададе въпроса към брат си на глас. Вместо това каза:

— Жените ще ме стъпчат, за да се доберат до теб. Ти си толкова учтив и цивилизован, и елегантен, че си почти красив.

Дейн се усмихна.

— Да. Не е ли чудесно?

„Дотогава, докато Никол не тича след теб, да.“ Чейс знаеше, че няма начин брат му да има дискретна, неангажираща връзка с Никол, а после да се върне, вече помъдрял, при Жан. Но Дейн не знаеше това, а не слушаше своя по-голям и по-мъдър брат. На Чейс му се прииска да се надвеси над брат си, да го хване за реверите на ризата и да изкрещи в лицето му: „Чуй ме, дяволите да те вземат! Ще пратиш на бунището чудесния си брак и дори няма да се усетиш, докато не стане прекалено късно.“

Макар да му се прииска да удари няколко пъти брат си по главата, знаеше, че така няма да вкара думите в съзнанието му. Мъжете бяха особено уязвими, когато ставаше въпрос за успехите им с жените. Макар че беше глупаво. И със сигурност не беше проява на далновидност.

С изключение на Жан, Чейс не знаеше брат му да се е отнасял така към някоя друга жена, както се отнасяше с Никол. Той показваше към нея открита привързаност, удоволствие, че я вижда, възхищение. Но една силна, цялостна възбуда, като неговата реакция, май не падаше по-долу.

Ако Чейс си мислеше, че да крещи на брат си, да се опита да набие здрав разум в главата му с думи, ще му помогне да победи заслепението, предизвикано от хормоните, той вече щеше да го е направил. Но директните подходи никога нямаха успех при Дейн. Чаровният му брат винаги постъпваше, както е решил, когато му се искаше на него, а останалият свят пращаше по дяволите. Думите нямаше да помогнат да вразуми Дейн. Но действията му щяха. Много специални действия. Такива, които да убедят Дейн, че въобще не познава истинската природа на Никол.

— Какво друго, освен да танцува, прави Никол? — запита той след малко.

— Като например?

— Какво работи, как си изкарва прехраната?

— Говориш като човек, който никога не е правил опити в таитянските танци — каза Дейн. — Ако това не е работа, какво тогава е? Не видя ли Сам Чу Лин? Той се потеше като в сауна, и то не защото не е във форма. Господи, ако аз имах неговите мускули, щях да съм повече от доволен.

Чейс издаде звук, който можеше да означава всичко или нищо. Погледът му неспокойно бродеше из залата, търсейки огнен пламък, грация и нежна женска сила.

Пеле. Никол. Каквото и име да носеше, тя беше жена, която приличаше на горящ вулкан.

— Никол е художничка — каза Дейн.

Чейс, който трудно можеше да повярва на онова, което току-що чу, хвърли кос поглед на брат си.

— О, да, така ли? Така казват всички екзотични танцьорки.

Дейн се пребори с желанието си да се засмее.

— Може и така да е, но не всички излагат картините си в най-известните галерии.

Чейс повдигна мълчаливо, въпросително, вежди.

— Никол прави рисунки с молив и акварели, които са достатъчно точни да илюстрират научни текстове, и достатъчно оригинални, за да се продават като изкуство на острова.

Чейс даде знак на един от минаващите край тях сервитьори, посочи двете празни бирени бутилки на масата и отново посвети вниманието си на брат си.

— Но, все пак, не се доверявай на думите ми, ако не искаш — каза Дейн сухо. — Сам ще се увериш. Тя ще работи с теб по твоя проект „Острови на живота“.

— Какви ги говориш?

— Ти ме помоли да ти намеря илюстратор. И аз намерих. Никол.

— Тя е способна да прави илюстрации за научно-популярни текстове? — попита недоверчиво Чейс. След като беше изобретен трийсет и пет милиметровия фотоапарат, който даваше перфектни снимки, да не споменаваме най-новите дигитални модели, много малко художници имаха желанието, способността и контрола над движенията, необходими за прилежното пресъздаване на природата.

— Не разгледа ли портфолиото с рисунките на вулканите и националните резервати, което ти изпратих преди година? — запита Дейн.

Чейс кимна.

— Всичките илюстрации бяха на Никол.

— Тя е тази Н. Балард? — запита Чейс, преди да успее да възпре думите си. Последното, което искаше да покаже, беше фактът, че е впечатлен.

Но наистина беше.

И как можеше да остане безразличен към таланта, енергията, дисциплинираността и множеството други качества, които се изискваха, за да бъдеш перфектен, както в рисуването, така и във физически по-тежкото предизвикателство на танца. Спомняше си много ясно рисунките в портфолиото с вулканите. Беше изненадан от способността на художника да улови и пресъздаде и научните факти, свързани с един изригващ вулкан, и по-неуловимата емоционална страна на вулканичната реалност. Изведнъж го побиха студени тръпки, като видя нескритата гордост и възхищението в сините очи на брат си, докато той говореше за постиженията на Никол. Звучеше като оглупял от любов към детето си родител. Или като влюбен мъж. „Господи! — помисли си Чейс разтревожено. — Какъв шанс има Жан срещу жена като Никол? Интелигентна, с дарбата на талантлив художник, огнена и толкова топла, че може да стопи душата на всеки мъж.“

Сякаш самата богиня Пеле се беше вселила в нея. С надеждата, че греши, но с дълбоко спотаен страх, че не е така, Чейс започна да разпитва брат си съвсем сериозно за Никол Балард. И всичко, което чуваше, го караше все повече и повече да се страхува.

— Тя се държи великолепно с децата — говореше с топлота Дейн, доволен, че брат му най-после го слуша с интерес. — Почти всеки уикенд ги извежда на дълги разходки с колата, чак до кипюките по склоновете на Килауеа, където никой не ходи.

— А как е открила кипюките? Да не би да искаш да кажеш, че тя е също и изследовател и обича да се катери по склоновете на вулканите, наред с всичко друго?

Дейн се засмя.

— Не. Детето на Боби й показа част от такава скала. Беше любов от пръв поглед. Същото важи и за Никол и децата. Лайза я следва навсякъде като сивоока сянка. Никол я учи как да рисува. — Потокът от думи премина в стенание. — О, по дяволите, предполагаше се, че това ще е изненада. Забрави, че съм казал нещо.

„Чудесна е с децата, ха? Да, сигурно. Линет също вдигаше много шум около майчинството. Избрал си си наистина хубава женичка, Дейн. Също като глупавия си по-голям брат.“

Гневът, който стягаше гърлото на Чейс, докато слушаше Дейн да говори за тази бедна секси танцьорка, която беше хванала окото на един от най-богатите мъже на Хаваите, му пречеше да произнесе и дума. Трябваше да пийне малко бира, преди да се довери на гласа си и да каже:

— Значи Никол танцува хюла и рисува природата.

— От твоите уста това звучи толкова… обикновено.

Чейс сви рамене. Трябваше да намери начин да убеди Дейн, че неговата червенокоса светица далеч не е такава. Защото, в противен случай Дейн щеше да направи най-голямата грешка в живото си. Както беше направил Чейс, когато беше повярвал на Линет за любовта, семейството и брака.

— Звучи доста труден начин да преживяваш, танцувайки по малко и рисувайки по малко — каза Чейс.

— Тя не родена с такъв късмет, с какъвто сме родени ние.

— Късмет? Като този да бъдем богати, например?

Дейн кимна.

— Предполагам, че след като си плати сметките, на Никол не й остава много.

— Много лошо. Това е труден живот.

— Тя обаче не се тревожи много-много за това. Харесва живота си такъв, какъвто е.

Чейс преглътна хапливите думи. „Хич и не вярвай на това, малки братко. Тя ще обърне джобовете ти, ще ги изпразни до дъно. Но, господи, това са само пари. Има още много там, откъдето те идват. Трудно е да се замени с нещо друго самоуважението. Не искам да бъдеш принуден да се погледнеш в огледалото и да видиш на какъв глупак си се направил, да се мразиш за това всеки път, когато се сетиш как едно невинно дете е платило за твоята глупост.“

Точно тази част от сценария Чейс не можеше да забрави, не можеше да прости: Лайза трябваше да плати за лошия вкус на баща си към жените.

— Е — каза той с престорено спокойствие, — предполагам, че любовниците на Пеле от време на време се грижат за нея.

Сервитьорът се приближи с две студени бири, преди Дейн да може да отговори. Чейс извади десет долара от джоба си, хвърли ги на подноса и взе едната бутилка.

— Не — каза Дейн и взе другата. — Тя няма любовници, с никого не живее, няма „приятели“, нищо. Тя е сестра на всички, но не е ничия жена.

— Глупости — каза Чейс, като забрави за предпазливостта.

— Същото важи и за теб, човече — Дейн вдигна наздравица за брат си направо с бутилката. — Аз съм този, който я познава, нали? И ти казвам, че тя е сама.

Чейс затвори очи, за да скрие гнева, който знаеше, щеше да се изпише на лицето му. Сама? Никога. Без мъж, който да сподели огъня й, Никол щеше да изгори, да се превърне на пепел. Но наистина беше успяла да заблуди Дейн.

— От колко време я познаваш? — запита Чейс и отпи от бирата си.

— Достатъчно дълго. Тя продължава да живее без мъж, и то не поради липса на предложения.

— Обзалагам се, че има много предложения. И също така съм готов да се обзаложа, че отказва на мъжете, защото не са достатъчно богати. Учените и въобще онези хора, които ги привлича университетската работа, не са създадени да печелят пари. И, съответно, портмонетата им не са издути. А жените като нея са скъпи.

— Далеч си от истината. — В гласа на Дейн се долавяше нотка, която не се долавяше преди.

— Не, не съм. Искаш ли да се обзаложим, че ще вкарам твоята съвършена мис Балард в леглото си, преди да е изтекъл един месец?

— Няма начин. Дори и за теб, Чейс. Тя не излиза с мъже още откакто я познавам.

— А колко наистина богати мъже са й предлагали?

Настъпи дълго, тягостно мълчание. И дланите на Дейн се отпуснаха, вече не бяха свити в юмруци както преди малко. Почти любопитно, той гледаше право в лицето своя по-голям брат.

— Не знам за нито един — каза Дейн. — Защо?

— Както ти казах, тук няма чак толкова много богати мъже.

Дейн започна бавно да вдишва — достатъчно бавно, че да преброи до десет и да си спомни за ада, през който брат му беше преминал заради жената, която беше толкова хитра, колкото и красива.

— Не всички жени са като Линет — каза Дейн накрая. — Да преследват парите и да са готови на всичко, дори да наранят някого, за да ги получат.

Чейс сви рамене и отново отпи от бирата си.

— Не се знае, братко. Ти извади късмет с Жан. И цял живот ще си живееш щастливо. Трябва само да внимаваш да не развалиш нещо. — И после, преди изненаданият му брат да успее да каже нещо, Чейс го прониза с ясния си студен поглед. — Защо си толкова загрижен? Ако твоята Никол наистина е толкова съвършена и такава светица, аз ще съм този, който първи ще ти се извини. А ако не… — Той се усмихна жестоко. — Е, ще поживеем и ще видим, нали така?

Устните на Дейн се разтеглиха в усмивка, която беше почти толкова нечовешка, колкото и тази на брат му.

— Добре, ти си на ход.

Чейс му протегна дясната си ръка. Дейн я разтърси. А после Дейн се засмя победоносно.

— Господи! Жан ще се зарадва на това. Отдавна иска да отиде на почивка без децата. Ще направя резервация за първи юли, защото ти ще заплатиш изгубения облог с две седмици, прекарани в грижи за децата!

„Значи Жан иска втори меден месец, така ли?“ — помисли си Чейс. Но, по-вероятно, искаше да откъсне поне за малко Дейн от червенокосата сексмашина.

— Независимо дали ще спечеля, или ще загубя, ще взема Сенди и Марк за две седмици през лятото — каза Чейс. — А Жан ще се възползва от почивката. Наистина изглежда уморена.

Или е разтревожена жена, която се мъчи да предпази дебелоглавия си съпруг от извършването на фатална грешка.

— О, ще загубиш — каза Дейн, самоуверен като котка, която вече е хванала мишката. — Никол не е като Линет. Ще видиш.

Чейс просто се облегна назад и се засмя. Никол Балард, така наречената Пеле, беше точно като Линет. И той щеше да го докаже.