Емилио Салгари
Двата тигъра (10)

X. СТРАШНАТА БИТКА

Чули бойния зов на Тигъра на Малайзия, моряците, които тъкмо спускаха котвите и платната, прекъснаха маневрите и се устремиха към командира си с вик:

— На оръжие!…

Страшните Тигри на Момпрацем, непобедимите пирати на моретата на Малайзия, които някога бяха накарали да трепери даже и Леопарда на Англия и бяха сломили мощта на Джеймс Брук, славния раджа на Саравак, се събудиха.

Жаждата за кръв и битки, приспана от няколко месеца, ги обзе отново. Само за миг петдесетимата мъже се намериха на бойните си места, готови за абордаж: артилеристите — зад големите спингарди; останалите — зад бордовете и по мостика с карабини в ръце, ками крие, стиснати в зъбите, и страшните саби паранги край тях.

ТремалНаик и Яниш изтичаха при Тигъра на Малайзия, който наблюдаваше зорко от кърмата двата граба.

— Готвят се да ни нападнат ли? — попита бенгалецът.

— И да ни вземат между два огъня — добави Сандокан.

— Негодници!… Използват пустото място, за да ни нападнат. Даймънд Харбър е вече далеч и по реката няма никакви кораби. Вижда се, че бързат да ни унищожат.

— Да ги пуснем да се приближат — каза Яниш с привичната си флегматичност. — Екипажът им е многоброен, но индийците не могат да се мерят с Тигрите на Момпрацем. Не се засягай, ТремалНаик.

— Знам боеспособността на съотечествениците си — отвърна ТремалНаик. — Вярно е, че не могат да се мерят с малайците.

— Какво чакаме, Сандокан?

— Първи те да открият огън — отвърна Тигъра на Малайзия. — Ако бяхме в открито море, бих ги изпреварил, но тук, в реката, в английски води, не се осмелявам. После може да си имаме неприятности с властите и да ни третират като пирати.

— Но тугите ще се възползват от това, за да заемат удобна позиция.

— Виждам, но предпочитам отговорността за битката да падне върху тях.

— Но те са с два кораба.

— Да, но „Мариана“ е много маневрена и ще успеем да избегнем едновременното нападение и от двата граба. Да ги пуснем да се приближат: ние сме готови да ги посрещнем.

— И да ги пратим на дъното — добави Яниш.

— Имат оръдия — отбеляза бенгалецът.

— Въоръжени са с мириами, които не стрелят надалеч, и малките им гранати няма да повредят много кораба ни — отвърна Сандокан.

— Тези оръдийца са ни познати, нали Яниш?

— Играчки — рече презрително португалецът. — Я виж единия откъде ни приближава във фланг!

— Нареди да спуснат малката котва от носа — каза Сандокан. — Без вериги, само с конопено въже, което ще прережем, когато настъпи моментът. Да се опитаме да излъжем тези негодници.

Двата граба бяха вече навлезли в канала. Част от платната им бяха спуснати на марсовете.

Единият плаваше до самия плаж на островчето, другият обаче се държеше към отсрещния бряг. От тази маневра бе лесно да се разбере, че искаха да вземат „Мариана“ между два огъня по средата на канала.

По палубите на двата вражи кораба цареше известно оживление. Моряците щъкаха по носа и кърмата. Изглежда издигаха барикади за защита от картечния огън. Други влачеха някакви тежки предмети, ако се съди по броя на мъжете около тях.

Сандокан, спокоен, сякаш това не го засяга, следеше внимателно маневрите на двата кораба, докато Яниш инспектираше спингардите и нареди да се приготвят куките за абордаж, за да бъде всичко готово за прехвърляне върху вражеските платноходи, станеше ли нужда.

Беше се смрачило и луната вече надничаше през върховете на големите дървета, с които беше обрасъл брегът, когато двата кораба свиха рязко и се намериха на около триста метра от двете страни на „Мариана“.

Почти веднага от по-близкия граб се чу някой да вика на английски:

— Предайте се или ще ви пратим на дъното!

Сандокан вече бе взел рупора и като го приближи до устата си, извика:

— Кои сте вие, че си позволявате да ни заплашвате?

— Кораби на бенгалското правителство — отвърна гласът.

— Тогава благоволете да дойдете да ни покажете документите си — отвърна Сандокан иронично.

— Отказвате ли да се подчините?

— Засега поне, да.

— Ще ме принудите да заповядам да открият огън.

— Щом ви харесва.

Този отговор бе последван от страшни викове, които се надигнаха от палубите на двата кораба:

— Кали!… Кали!…

Сандокан захвърли рупора и изтегли шимитарата си от ножницата.

— Напред, Тигри на Момпрацем! — извика той. — Срежете въжето и на абордаж!

Екипажът на „Мариана“ отвърна, надавайки своя боен вик, още по-страшен и див от този на индийците.

Въжето на котвичката бе прерязано и „Мариана“ се понесе срещу граба, който идваше откъм островчето.

Изведнъж гръмна оръдие и ехото от изстрела отекна сред гъстите гори на отсрещния бряг.

Грабът бе открил огън с малкото си носово оръдие. Вражеските артилеристи се надяваха да пробият лесно „Мариана“ отстрани, но металните плочи, които покриваха кораба, бяха достатъчна защита срещу малките снаряди на мириамите.

— Върнете им го, тигърчета! — извика Сандокан, който бе застанал на руля, за да направлява собственоръчно малкия платноход.

Заповедта му бе последвана от карабинен залп. Пиратите, които дотогава бяха залегнали на борда, скочиха на крака, откривайки силен огън по палубата на граба, докато артилеристите насочваха големите спингарди, за да открият флангов огън.

Битката започна с голям устрем и от двете страни. Имаше убити, повечето сред екипажа на граба.

Пиратите, калени в многобройни битки, стреляха сигурно в целта, докато огънят на тугите, макар и по-чест, беше безразборен.

Сандокан, невъзмутим сред дъжда от куршуми и гранати, които удряха по малкия му, но солиден кораб, пробиваха платната и пречеха на маневрите, насърчавайки непрекъснато хората си.

— Дръжте се, Тигри на Момпрацем! Да покажем как умея. да се бият синовете на дива Малайзия!

Но нямаше нужда да бъдат подтиквани тези морски хищници, калени в дима на оръдията и стотиците абордажи.

Скачаха като тигри, катереха се по бордовете и мачтите, за да се прицелват по-добре във враговете, без да обръщат внимание на огъня от граба, докато артилеристите, командвани от Яниш, трошеха с точна стрелба мачтите и пробиваха обшивката на бенгалския платноход.

Но битката започна в момента, в който зад „Мариана“ се приближи вторият граб и изпразни върху й своите четири мириама.

Ако неприятелят беше само един, победата на пиратите нямаше да изисква големи усилия, но сега трябваше да се бият на два фронта.

Без да губи присъствие на духа, Сандокан прецени моментално опасността и се готвеше да овладее положението, подпомаган активно от приятеля си, с когото се бяха били рамо до рамо толкова години.

С ловка маневра Сандокан направи вираж на място, докато ТремалНаик и Каммамури се хвърлиха с шепа храбреци към левия борд, за да се противопоставят на новия неприятел.

„Мариана“ се изтръгна от клопката, избягвайки кръстосания огън, застана напреки и започна да обсипва с огън двата граба. Малкият кораб се бранеше отлично с карабини и спингарди, които имаха достатъчно олово и за двата нападателя.

Яниш, който стреляше с едната спингарда, вече бе успял с точен изстрел да прекърши фокмачтата на първия граб. Тя падна и изпотроши всичко по палубата и докато моряците се опитваха да я търколят във водата, Яниш зареди оръдията с картеч и ги покоси.

Въпреки това положението на „Мариана“ съвсем не беше розово, защото двата бенгалски кораба, макар и доста повредени, се приближаваха плътно за абордаж от двете й страни.

Силни с големия си брой, тугите се надяваха, че веднъж стъпили на борда, ще могат да изтласкат пиратите.

С блестящи маневри Сандокан се опитваше да се измъкне от клещите. За нещастие, каналът беше доста тесен и вятърът прекалено слаб за подобни маневри.

ТремалНаик дойде при него да се посъветва какво да прави. Смелият бенгалец бе проявил чудеса от храброст, нанасяйки големи загуби на вторият граб, но не бе успял да спре хода му.

— Ще се залепят за нас и скоро ще предприемат абордаж — рече той на Сандокан, зареждайки карабината си.

— Готови сме да ги посрещнем — отвърна Тигъра на Малайзия.

— Но те са четири пъти по-многобройни от нас.

— Ще видиш как ще се бият моите хора. Самбилонг, ела тук! Малаецът, който стреляше от една рея, скочи моментално като тигър на палубата.

— Поемай руля — заповяда му Сандокан. — Тръгваме на абордаж преди тях.

— Към кой от двата, господарю?

— Този откъм левия ни борд.

След това прекоси палубата, викайки гръмогласно:

— Готови за абордаж! След Мен, тигърчета на Момпрацем!

Подпомогнат от петима души на платната, Самбилонг насочи „Мариана“ срещу граба край островчето, който беше по-тежко засегнат, докато Яниш насочвате огъня на всички спингарди срещу другия в опит да го задържи.

— Спуснете кранците! — извика Сандокан. — Готови за хвърляне на куките!

Докато неколцина от моряците спускаха през борда големи бали коноп, завързани на въжета за омекотяване на удара в граба, а други приготвиха куките за скачване към такелажа на неприятеля, Самбилонг абордира граба откъм левия му борд, забивайки бушпрота сред рейте на главната мачта.

Изненадани от тази смела атака, тугите, които се надяваха да отидат първи на абордаж, даже не помислиха да избегнат удара — маневра, която и без това беше доста трудна с една-единствена мачта и сериозно повреден такелаж.

Когато опитаха да избегнат допира, беше вече късно.

Тигрите на Момпрацем, ловки като маймуни, наскачаха от всички страни, хвърляйки се от рейте и топщага.

Сандокан и. ТремалНаик, с шимитара в дясната и пистолет в лявата ръка, се хвърлиха първи на палубата на граба, докато Янига бълваше залп след залп върху другия с всички спингарди, за да му попречи да дойде на помощ.

Тугите, макар и по-многобройни, се бяха пръснали по палубата, без да оказват съпротива, но виковете на главатарите им ги накараха да влязат в бой, ревейки като диви зверове.

Но виковете не им помогнаха срещу страшния напор на малайските тигри. Отказаха се и от примките с оловните топки, които не можеха да пуснат в действие в битката гърди срещу гърди.

Сблъсъкът бе ужасен, но тежките паранги на тигрите на Момпрацем много скоро взеха връх над малките и леки шимитари на бенгалците. Отблъснати навсякъде, те започнаха да се хвърлят във водата и да търсят спасение на острова, когато от мостика на „Мариана“ се разнесоха викове: „Пожар! Пожар!“

Сандокан спря устрема на хората си. Покатери се на борда на граба и скочи като тигър на палубата на „Мариана“, докато ТремалНаик прикриваше изтеглянето и отблъсна победоносно една контраатака на последователите на кръвожадната богиня. Гъст дим излизаше от главния люк на „Мариана“ и обгръщаше платната и мачтите й.

Не можеха повече да мислят за битка. Трябваше да се обърнат срещу новата опасност, много по-страшна от оръжията на тугите. Тигърът бе принуден да търси спасение в бягство: друг избор нямаше.

Парче фитил, плат или въже, подпалено от огъня на спингардите, бе паднало в трюма и на свой ред бе подпалило склада със запасните съоръжения.

Без да обръща внимание на непрекъснатата стрелба от втория граб, Сандокан нареди да приготвят помпата и извика на Самбилонг, който не бе напуснал руля:

— Към открито море! Обръщай към изхода на канала! Всички на борда!

ТремалНаик, Каммамури и другите, които прикриваха изтеглянето, се прехвърлиха на кувертата. Въжетата на абордажните куки бяха прерязани, платната насочени и „Мариана“ се откопчи от граба и мина пред носа на другия.

Изтеглянето се налагаше, тъй като тигрите на Момпрацем не можеха повече да противостоят на двата вражески кораба с пожар на борда, който се разпространяваше и заплашваше всеки миг да обхване и склада с боеприпасите.

Тъй като бе засегната слабо в такелажите от индийските оръдия, чиито артилеристи стреляха страшно неточно, „Мариана“ можеше да се отдалечи бързо, без да бъде настигната, още повече че грабът, с който се бяха скачили, бе останал без фокмачта и не можеше да маневрира на борд, за да поеме след тях.

Сандокан се ориентира мигновено в положението и заповяда на Самбилон:

— Курс към Даймънд Харбър!

Той сметна, и с право, че там ще може поне да бъде подпомогнат от лоцманите в сигналната станция в случай на нужда и че тугите ще си помислят добре, преди да се спуснат да го гонят дотам.

Капитанът на втория граб обаче, сякаш отгатнал намеренията на Сандокан, нареди да вдигнат бързо всички платна, за да догони и да влезе в бой с „Мариана“, преди тя да е успяла да излезе от канала.

Изглежда бе разбрал, че жертвата му се изплъзва.

Спрян за момент, за да не засегне другия граб, огънят от мириамите скоро бе подновен сред оглушителните викове на тулите и гъстата пушечна стрелба.

Това упорство на почти победения враг разяри Сандокан.

— Така ли? — викна той. — Ще ме гониш? Почакай малко. ТремалНаик!

Той се отзова моментално на повикването.

— Какво искаш?

— Ти и Каммамури се заемете с пожара. Заведи Сурама и вдовицата на мостика. Оставям ти двайсет човека. Останалите ще командвам аз.

След това изтича към кърмата, където Яниш бе наредил да пренесат и спингардите от носа, за да противостои по-добре на бенгалските мириами.

— Направи ми място, Яниш, да строша на парчета това корито.

— Това не е нито трудно, нито ще трае дълго — каза португалецът с привичното си спокойствие. — Ето ти един заряд, който ще подгрее задниците на тугите: поллета и гвоздеи. Ще ги татуираме с желязо.

— Ти поемаш двата спингарда на левия борд, а аз останалите на десния борд — каза Сандокан. — Останалите прикриват батареята с пушечен огън.

Наведе се над един от двата спингарда и се прицели внимателно в мостика на граба, който продължаваше да се носи към тях, сякаш имаше намерение да вземе „Мариана“ на абордаж.

Две гранати избухнаха на мостика му. Португалецът и Тигъра на Малайзия бяха стреляли едновременно.

Фокмачтата на индийския кораб, улучена в основата си, се олюля за момент, след което падна с трясък, препречвайки палубата с пръти и въжета и покривайки двете оръдия на носа.

— Зареди с картеч от пирони — извика Сандокан. — Да пометем палубата им!

Последваха нови два изстрела. Бойните викове на тугите се смениха с писъци от болка. Гвоздеите от картеча надупчиха добре задниците на удушвачите.

Стрелбата от граба спря, но не и тази от „Мариана“. Сандокан и Яниш, отлични артилеристи, стреляха без почивка, целейки се ту в корпуса на кораба, ту помитайки палубата му с картеч от носа до кърмата.

Редуваха снаряди с картеч с такава бързина, че не даваха възможност на противниковия екипаж да отстрани счупената мачта, която блокира движението на кораба.

Започна системно и безмилостно разрушаване на граба. Падаха мачти, усукваха се въжета, появиха се големи пробойни. Накрая се срути и главната мачта и наклони кораба така, че го изложи напълно на изстрелите на спингардите.

Корабът на тугите вече представляваше гол понтон без мачти и платна, осеян с трупове. Ураганният огън на спингардите от „Мариана“ не секваше нито за миг, докато пушечните залпове на пиратите избиваха екипажа, търсещ напразно прикритие зад падналите мачти.

Другият граб правеше героични, но напразни усилия да се притече на помощ. Със счупена фокмачта напредваше съвсем бавно и залповете му рядко достигаха целта.

— Яниш — викна Сандокан, — още един последен залп, и да свършваме. — Зареди с граната и стреляй на нивото на водата.

Последваха четири изстрела, които отвориха четири пробойни в подводната част на граба.

И те го довършиха. Нещастният кораб, който продължаваше да се държи като по чудо над водата, легна изведнъж на левия си борд под тежестта на падналите мачти и нахлулата през пробойните речна вода и след това се обърна с кила нагоре.

Хората от екипажа наскачаха във водата и заплуваха отчаяно — едни към островчето, а други към втория граб, който явно бе заседнал на плитчината, защото престана да се движи.

— Да ги пометем ли? — попита Яниш.

— Остави ги да вървят да си търсят смъртта другаде — отвърна му Сандокан. — Мисля, че засега им стига. Самбилонг, дръж курс нагоре по канала!

След това се хвърли към главния люк, откъдето част от екипажа изливаше непрестанно вода с дървени ведра.

— Как върви гасенето? — запита Сандокан.

— Вече няма никаква опасност — отвърна му ТремалНаик.

— Големи ли са щетите? Барутният погреб изолиран ли е?

— Огънят е вече под контрол и хората в трюма опразват склада с платната и резервните съоръжения.

— Треперех за моята „Мариана“.

— Накъде ще тръгнем сега?

— Ще се върнем отново в реката и ще слезем под островчето. Моментът не е подходящ да се появяваме в Даймънд Харбър.

— Лоцманите сигурно са чули канонадата.

— Ако не са глухи…

— Хубаво им посвирихме на тугите!

— Известно време няма да ни създават неприятности.

— А другият граб?

— Виждам, че не се движи повече. Мисля, че е заседнал, а освен това е така разнебитен, че и да иска, не би могъл да ни последва в морето — отвърна Сандокан. — Така че ще можем да пристанем на брега необезпокоявани и да пратим нашия кораб в Райматла без шпиони зад гърба ни. Евтино се отървахме: в последна сметка злото не бе толкова голямо. Ако слезем на брега по на юг, ще можем ли да се доберем до Кхари?

— Да, като пресечем джунглата.

— Десет-дванайсет мили през бамбуците няма да ни уплашат, даже и да има тигри. Самбилонг продължи напред и направи вираж на края на островчето. Връщаме се в Хюгли.