Дерин Рийс-Джоунс
Онази, която избяга

Във фабриката в Мидълтън,

където ти работи три лета,

си падна по жена,

за която се зарече, че ще се ожениш,

макар и само заради историята, която би могъл да разказваш

след години:

за деня, в който си я срещнал —

тази сърноока, едробедра

Инспекторка по граха,

 

проверяваща за сладост, плътност и

размер — това ще те довърши, казваш —

със своя Грахометър,

и чийто ангели изкара,

(Боже мой! Едничкият ти грях бе този,

че нежно в нея се притисна,

че захапа памучната престилка островърха,

покриваща гърдите й,

и й прошепна колко много я желаеш…)

и която, от изненада и уплаха,

 

направи дупка съвършена, със формата на грахово зърно,

във палеца ти право.

Тези дни, когато вдигнеш ръката си

към светлината, погледни през себе си за миг,

като художник, с едно отворено око,

а другото — затворено,

към цялото небе болящо,

и започни тази история,

насила или със усмивка —

не зная още.

 

Онази, която избяга?

Плътта, със формата на грахово зърно?

Момичето, налято като круша?