Лора Паркър
Прелъстена (16)

16

В къщата на полковник Карлос цареше невероятна блъсканица. Потискащата горещина не беше попречила на гостите да се представят в най-новите си дрехи. Докато вървеше през залата под ръка с Тайрън, Филаделфия виждаше навсякъде сатен, коприна и дантели според най-новата парижка мода.

Жените размахваха трескаво ветрилата си. Синята рокля беше като слама върху тялото на Филаделфия. В пансиона я бяха научили, че дамите никога не се потят. Но в този момент беше уверена, че лицето й блести като червена лампа. Всички врати бяха отворени, за да пропускат вечерния бриз откъм реката, но от това нямаше особена полза. През август Ню Орлиънс не беше подходящ за мода и екстравагантност.

— Вървете с мен! — заповяда Тайрън, когато влязоха в първия салон. Побутна я доста грубо и я поведе към мраморната камина, която владееше една цяла стена. Филаделфия се огледа с интерес и установи, че решетката беше махната и в отвора бяха наредени саксии с герании. Цялото помещение беше пълно с цветя и малки плодни дръвчета, донесени направо от разсадника.

Тайрън се поклони учтиво пред двойка на средна възраст.

— Добър вечер, полковник Карлос.

— О, Телфор! Не знаехме, че сте отново в града. — Полковникът разтърси ръката му с добродушна усмивка.

— Току-що се върнах — обясни Тайрън и се обърна към съпругата на полковника, крехка дама с безупречен тен и вдигната на старомоден кок тъмна коса. — Мисис де Карлос… — Той поднесе ръката й към устните си. — Прекрасна както винаги.

В черните й очи светнаха дръзки искри, особено когато се обърна към Филаделфия.

— А вие сте били зает… както винаги. Ще ни запознаете ли?

— О, разбира се. Позволете да ви представя мис Филаделфия Хънт от Чикаго. Моя кръщелница.

Полковникът и съпругата му зяпнаха смаяно. Мисис де Карлос се овладя първа.

— Точно на вас ли намериха да поверят настойничеството над една млада дама?

— Мария! — проговори предупредително полковникът и се усмихна бащински на Филаделфия. — Жена ми искаше да каже, че сме много учудени, дето мистър Телфор е поел още една отговорност. Той е много зает човек и рядко се задържа в града повече от три седмици. — Челото му се намръщи, в очите му се появи несигурност. — Предполагам, че след като сте поели грижата за мис Хънт, това ще се промени, нали, мосю Телфор? Племенница ли ви е тя?

— Не. Дъщеря е на един наскоро починал делови партньор. Естествено аз не съм от хората, които често вършат подобни благодеяния… — Той се усмихна злобно, сякаш бе пуснал шега, която разбираше само той. Поне с такова впечатление остана Филаделфия. Тя хвърли бърз поглед към полковника и съпругата му и разбра, че и те бяха помислили нещо подобно. Тайрън си играеше с всички хора. И никой не знаеше защо.

Обзета от дълбоко съчувствие към смутената млада жена, Мария де Карлос сложи меката си ръка на рамото на Филаделфия.

— Ще дойдете ли с мен? Щом ще живеете в нашия град, трябва да ви въведа официално в обществото.

— Не е нужно — възрази властно Тайрън. — Ние с мис Хънт едва започваме да се опознаваме. По-късно ще я запозная и с други хора. — Той направи кратък поклон и бутна Филаделфия към изхода.

— Е, какво ще кажеш?

— Откровено казано, имам чувството, че котката не се е отказала да лови мишки — въздъхна полковникът. — Ако Телфор не се усмири, младата дама скоро ще си пожелае да е попаднала в дом за сираци. Красиво момиче, нали? Никога не бях виждал толкова прекрасни руси коси.

— И аз… — Мария присви очи. — Мислиш ли, че…?

Полковникът енергично поклати глава.

— Телфор е доста своеволна личност, но дори той не би си позволил да доведе такава жена в един уважаван дом. — Ала скептичният поглед на жена му го накара да проследи с по-голямо внимание двойката, която тъкмо влизаше във втория салон. Там беше бюфетът. О, не, каза си отново той и се възхити на прекрасната стойка на мис Хънт. Момичето явно произхождаше от изискан дом. Но може би трудностите тепърва предстояха. — Целият град знае, че Телфор обича жените. Това означава, че трябва колкото се може по-скоро да намери компаньонка за това мило момиче, иначе обществото ще го отхвърли.

Тайрън знаеше какво говорят полковникът и съпругата му, но не го беше грижа.

— Искате ли нещо за пиене? — попита той и поведе Филаделфия към бюфета. — Изглеждате доста… сгорещена. Да бъда проклет, ако допусна да се строполите в безсъзнание в краката ми.

— Колко очарователно се изразявате! — Вбесена от дързостите му, тя забрави страха, който я възпираше. — Няма съмнение, че полковникът и съпругата му ме сметнаха за новата ви любовница. Подопечна, каква глупост! Защо не им казахте истината!

— Изберете си питие, querida — предложи развеселено той, — преди да съм приложил други методи за успокояване на нервите ви.

Филаделфия огледа гарафите на масата, зад която стоеше прислужник, облечен в черно. За дамите имаше охладени тропически сиропи, лимонади с бадемово мляко, оранжади и минерална вода за джентълмените различни вина и западноиндийски сортове ром, освен това за американския вкус уиски с мента и парченца лед.

— Лимонада — поръча тя и си спомни с копнеж за лимоновия сок, който Едуардо всяка сутрин беше размазвал върху косата й, за да я изсветли. Едуардо! Къде ли беше сега? Дали някога щяха да се срещнат отново? Той… дали изобщо искаше да я види?

— Ето, пийте.

Тя погледна смаяно чашата, която й подаваше Тайрън.

— Но аз… не исках това. Какво ми давате?

— Уиски, по дяволите! — промърмори той. — Имате спешна нужда от нещо силно. Но пийте внимателно.

Филаделфия отпи голяма глътка. Сладкият аромат с вкус на мента й хареса, но когато алкохолът опари гърлото й, не можа да си поеме дъх.

— Още една глътка! — заповяда Тайрън. — Розовите ви бузки много скоро ще привлекат Маклауд.

Лицето й побледня.

— Тук ли е той?

— Да — или скоро ще дойде. Хайде, мис Хънт, стегнете се и се огледайте за него. Обиколете салоните, но за бога, не говорете с полковник де Карлос и жена му! За съжаление не умеете да лъжете. — Без да каже дума повече, той я остави сама и се отдалечи.

Обидена и заедно с това облекчена, тя взе чашата с лимонада, която й поднесе келнерът, и се запъти бавно към верандата. От тази посока се чуваше музика. Облегната на парапета, тя разгледа грамадната градина на къщата. В креолските къщи на Вийо Каре имаше само малки вътрешни дворове, но Гардън Дисткрикт носеше името си с пълно право. Между стари дъбове, цветни лехи и розови храсти минаваха широки алеи, а точно под верандата свиреше малък оркестър. На моравата бяха поставени десетина маси под голямо платнище на ивици. Слугите носеха нагоре по стълбите табли със сребърни прибори. Явно сервираха вечерята в градината. По клоните на дърветата висяха хартиени фенери и хвърляха пъстри светлини върху двойките, които танцуваха на плочника.

Филаделфия остави чашата си и се опря на парапета, за да чуе по-добре испанската серенада. Живият ритъм беше създаден само за танци. В увличащата мелодия се примесваше весел смях. Когато очите й свикнаха с мрака, тя видя блещукащите в сенките на дърветата копринени поли. Очевидно немалко двойки предпочитаха да се усамотят в градината. Филаделфия въздъхна тихо и си представи романтичните моменти, които беше прекарала в обятията на Едуардо.

Изведнъж музиката замлъкна. Последваха ръкопляскания. Китаристът се поклони и засвири меланхолична мелодия. Отначало музиката беше тиха и нежна, после зазвуча все по-страстно. Филаделфия слушаше като замаяна. Копнежът й по Едуардо растеше с всяка минута. Пръстите на китариста сякаш галеха струните на инструмента. Една сълза се отрони от окото й и тя не я изтри. Беше съвсем сама в този край на верандата — сама с прекрасната, толкова близка на сърцето й мелодия.

Изведнъж тя разбра. Напълно уверена в прозрението си, събра полите си и хукна надолу по стълбището. На подиума стояха шестима млади мъже, лицата им бяха в сянка. Двамата бяха с цигулки, един свиреше на чело, четвъртият седеше пред малко пиано, петият беше с банджо. Но Филаделфия потърси лицето на шестия музикант. Застанал зад другите, той се криеше в най-дълбоката сянка и представляваше само размит мъжки силует в бяла риза. Ала тя познаваше песента. Макар че я бе чула един-единствен път, знаеше, че никой не може да я изпълни по същия начин.

Останала без дъх, тя зачака изпълнението да свърши. Не се присъедини към ръкоплясканията, не посмя да излезе от сянката на верандата — изпълнена със страх, че се е излъгала. Но знаеше, че е невъзможно да се заблуди. Музикантът не каза нито дума, но тя чу похвалите на другарите му и видя как един след друг стиснаха ръката му.

Най-после музикантите станаха, за да се поразтъпчат и да пият по нещо, и излязоха под светлината. Горчиво разочарование сви сърцето й. Все цветнокожи — от светъл карамел до тъмен мед. Тя си припомни как, докато я обличаше, Пулет й бе разказала, че на соарето ще свири най-добрият мулатски оркестър на Ню Орлиънс. Успя да види за малко лицето на китариста и забеляза, че едното му око беше скрито зад превръзка. Ослепена от сълзи, тя побърза да се отдалечи.

Докато вървеше покрай танцуващите двойки, тя се радваше, че никой не я познаваше и не й обръщаше внимание. Мина зад раираното платнище и навлезе в тъмната част на градината, където растяха бананови дървета и розови храсти. Спря в сянката на един грамаден дъб, облегна се на грапавото стъбло и даде воля на сълзите си.

Отначало чуваше само свиренето на щурците и собственото си хълцане. После се приближиха стъпки, приглушени от тревата. Филаделфия не се помръдна, надявайки се, че испанският мъх, който висеше от клоните, ще я скрие. Когато изпращя счупен клон, тя се стресна и се опита да се прикрие зад стъблото.

Сигурно Тайрън я търсеше. Какво ли щеше да й стори, като я видеше тук — далече от светлината, от семейство де Карлос и гостите им? След онази огнена целувка бяха минали два дни. Той не я докосваше, само наблюдаваше поведението й, проявите на страх, изпълнен с подигравка и триумф. Боже, как го мразеше… Ако не я беше накарал да го последва в Ню Орлиънс, сега нямаше да плаче за Едуардо и то само защото някой свиреше почти като него.

Стъпките спряха, после се приближиха още малко. Зад гърба на Филаделфия прошумоля увехнала шума. Пръстите, които уловиха китката й, бяха силни и уверени. Тя се обърна вбесено срещу чужденеца, осмелил се да проникне в частната й сфера.

— Menina?

Лицето му почти не се различаваше в мрака, но гласът беше същият.

— Едуардо! — Тя падна на гърдите му, усети силните ръце, които я обхванаха, и забрави мъката от последните дни. — Ти си бил! — пошепна възхитено тя. — Наистина си бил ти! Знаех си… Но като те видях…

Едуардо опипа лицето й, за да се увери, че наистина я беше намерил. Преди малко бе забелязал русата дама, беше срещнал втренчения й поглед и бе открил в него страстта, която будеше само той. Само след миг обаче дамата избяга.

— Защо си тук? — попита Филаделфия.

— И аз бих могъл да те попитам същото, menina. Защо си дошла на това соаре?

— Тайрън ме доведе.

При споменаването на това име Едуардо се скова — но само за миг. После равнодушно вдигна рамене.

— Естествено, кой друг? И той ли ме позна?

— Не. Мисля, че е някъде в къщата.

— Трябва да си поговорим. — Той помилва нежно косата й. — Но не тук. Къде живееш?

Филаделфия се поколеба, но отговори честно:

— Аз… ние пристигнахме в града само преди два дни.

— И живееш при Тайрън — допълни беззвучно той. Ръцете му се плъзнаха към талията й. — Имаш нова рокля, menina. Значи той те обсипва с подаръци?

Филаделфия веднага разбра намека му. Отдръпна се и той не я задържа.

— Нямаше да се наложи да водим този разговор, ако беше дошъл с мен в Ню Орлиънс.

— Нямам желание да обсъждам тази тема. Боя се, че ще се ядосам.

Филаделфия вдигна ръце, за да възпре изблика му.

— Моля те, не разваляй срещата ни!

— Имаш ли да ми кажеш нещо? — Гласът му прозвуча толкова студено, че тя моментално отхвърли намерението си да се извини. А се готвеше да му обясни, че много съжалява, задето се е усъмнила в него.

— Ти ме напусна, не помниш ли? Не съм длъжна да ти кажа какво преживях през последните две седмици.

— Това, което чух, ми е достатъчно. За разлика от теб аз познавам Тайрън.

— Ти… ти, копеле!

Филаделфия се отдръпна, но в следващия момент се озова отново в обятията му. Целувката му беше кратка и хладна — но въздействието й беше поразяващо. Той я пусна рязко и тя политна към стъблото на дъба. Чу подигравателния му смях и шумоленето на храстите, когато се отдалечи. Извика го, но той не спря.

След няколко минути Филаделфия излезе на светло и веднага видя Тайрън, който тичаше насреща й и се озърташе към храстите, които бяха скрити в сянка.

— Къде бяхте?

Като видя гневното му лице, тя изпита злобно удовлетворение. Вече имаше тайна от него и нямаше да я издаде, даже да я убиеше.

— О, флиртувах безсрамно с всички представители на мъжкия пол, които се изпречиха на пътя ми. Нали това искахте?

Той хвана ръката й и я привлече към себе си. Горещият му дъх опари бузите й.

— Не ме дразнете, querida! Флиртувайте, колкото си искате. Но ще се върнете вкъщи с мен, разбрахме ли се?

— Ако ви се ще да ме прелъстите, предлагам да изберете друга тактика, мосю Телфор. В момента не ме впечатлявате ни най-малко.

Той стисна до болка китката й и тя едва не извика.

— Когато ви отведа в леглото си, querida, вече няма да се съмнявате в способността ми да разпаля страстта ви.

Филаделфия очакваше, че той ще я целуне, и отстъпи назад — не от страх, а защото не искаше устните му да изличат целувката на Едуардо.

— Не…

Нежеланието й го вбеси. След онази целувка тя се държеше повече от студено. Вече знаеше, че ще я завладее само с брутална сила. Никога не беше насилвал жена, но и не беше свикнал да му отказват. Целувката му имаше единствената цел да я накаже. За облекчение на Филаделфия той се отдели от нея само след секунди.

— Върнете се в къщата и застанете до вратата. Поглеждайте в лицето на всеки мъж, който мине покрай вас. По дяволите, изпълнете дълга си, преди още тази нощ да съм ви натрапил други задължения!

Тя разбра заплахата и потръпна. Обърна му гръб и забърза през моравата. Щом мина покрай музикантите, се почувства по-сигурна. Едуардо беше наблизо. Не биваше да провокира Тайрън, но и нямаше намерение да му помага.

Тя се учуди на спокойствието и овладяността, с които взе решението си. Ако откриеше Маклауд между гостите, нямаше да уведоми никого — нито Тайрън, нито Едуардо. Първо щеше да намери сгоден случай да поговори с Маклауд на четири очи. Тайрън искаше да го убие и тя беше длъжна да му попречи. Може би по-късно щеше да уведоми Едуардо, но той трябваше да й разкаже защо търсеше Маклауд.

Докато се качваше по стълбището към верандата, тя не погледна към музикантите, които след кратка почивка отново се събираха на подиума. Беше й достатъчно да знае, че Едуардо беше между тях. Скоро щяха да се срещнат, както й беше обещал.

Мина почти час, преди да се откаже да оглежда многото гости, които идваха и си отиваха. Уморена, тя приседна в един ъгъл на салона. От горещината я заболя глава. Роклята лепнеше по тялото й и усещането беше повече от неприятно. Дано Тайрън дойдеше скоро, за да я заведе вкъщи.

С ъгъла на окото си тя забеляза как един джентълмен спря зад близката саксия с палма и я огледа. Твърде уморена, за да му се усмихне, тя се направи, че не го е видяла. Но той не се хвана на въдицата и уверено се запъти към нея.

— Скъпа госпожице, не е редно да криете красотата си зад палмови листа.

Тя вдигна глава към него и замръзна на мястото си. Имаше чувството, че пред очите й се е отворил дълъг, предълъг тунел и е погледнала в миналото. Същата червена коса, посивяла с годините… Същите зачервени бузи, които беше видяла в онази зимна вечер на лицето на дядо Коледа… Същият нос с мрежа от синкави венички — толкова често чупен, че беше заприличал на безформена маса… До този момент се беше питала дали ще го познае след толкова години, но сега разбра, че образът му се е запечатал в паметта й и е останал незаличим.

— Уплаших ли ви? — попита той, изненадан от начина, по който го наблюдаваше красивата непозната. — Простете ми. Позволете да се представя — Ангъс Макхю, един от жителите на този красив град. А коя сте вие?

— Филаделфия Хънт.

Мъжът наклони глава настрани и подръпна ухото си.

— Хънт? От Чарлстън ли е родът ви?

— От Чикаго.

— Наистина ли? — прошепна смаяно той. — В Чикаго не познавам Хънтови.

— Баща ми беше банкер.

В светлите очи не се появи особено вълнение, само учтив интерес.

— Всъщност би трябвало да познавам всички банкери в Чикаго. При моите делови занимания…

— С какво се занимавате, сър?

— Играя на борсата, внасям и изнасям, интересувам се от пазара на акции и тем подобни. Все едно дали вали сняг или град, дали Америка страда от наводнения или суша — аз печеля от това.

— Разбирам — отвърна Филаделфия и стана. Много й се искаше да побегне, но не го направи. Трябваше да му заяви, че знае истинското му име, и да го попита каква роля е играл в унищожаването на баща й. Ала не можа да произнесе думите, възпирана от непонятен страх.

— За мен беше удоволствие да поговоря с вас, мистър Макхю. Може би ще се срещнем отново.

— Може би — съгласи се усмихнато той. — Ще останете ли по-дълго в нашия хубав град?

— Зависи от човека, на когото гостувам.

— А кой е той? Вероятно го познавам.

— Мосю Телфор. Търгува с памук.

— Е, тогава би трябвало да го познавам. Желая ви приятна вечер, мадам. За мен беше чест да се запозная с вас.

Твърде смутена, за да отговори, тя кимна и го проследи с изпитателен поглед. Почувства се почти облекчена, когато се появи Тайрън.

Макар че стоеше в другия край на салона, той беше усетил нервността й и се запъти към нея, за да потърси причината.

— Какво ви става, по дяволите?

— Лошо ми е — отговори тихо тя. — Моля ви, отведете ме вкъщи.

— Заради горещината е — обясни нетърпеливо той. — Скоро ще свикнете.

— Не — възрази тя, когато тръгнаха към вратата. — Защото няма да остана дълго тук.

Тайрън я погледна изненадано, но не каза нищо, защото тя стискаше ръката му толкова силно, че той се уплаши да не изпадне в безсъзнание, ако не я изведеше веднага на чист въздух. Заговори отново едва в каретата.

— Предполагам, че не сте видели Маклауд?

— Кого? — пошепна с треперещ глас тя.

Тайрън промърмори някакво проклятие и се облегна назад. Мис Хънт явно беше близо до истеричен пристъп. Нямаше смисъл да настоява.

— Добре, ще опитаме друг път. В Ню Орлиънс постоянно се дават приеми. Непременно ще го намерим.

Докато кочияшът пришпорваше конете, тя се взираше с празен поглед в мрака. Най-сетне беше намерила Маклауд.

Неспособна да заспи, Филаделфия отброи трите глухи удара на часовника. Утре рано сутринта щеше да събере нещата си и да напусне къщата на Тайрън. Имаше достатъчно пари, за да си купи билет за парахода до Сейнт Луис, където живееха роднините й. Преди това обаче щеше да говори с мистър Макхю — Маклауд. Тайрън не можеше да й попречи да го стори. Не можеше да я държи като пленница в дома си. Щом излезеше, тя щеше да избяга, ако се наложи, и без багаж.

В този миг в галерията се чуха стъпки и тя спря да диша. До един часът през нощта Тайрън беше останал навън и тя чуваше неспокойните му разходки. Всеки път, когато спираше пред спуснатите жалузи на стъклената й врата, тя изпращаше безмълвна молба към небето. Най-после, след дълго мъчение, той се прибра в стаята си и след минути тя чу проскърцването на леглото му. Защо ли пак беше станал?

Стъпките се приближиха почти безшумно. Ако беше заспала, изобщо нямаше да ги усети. Филаделфия стисна ръце в юмруци и зачака. По жалузите се плъзна сянка. Който и да беше, мъжът спря пред вратата й. Потискайки с мъка вика си, тя се помоли отново той да повярва, че жертвата му спи, и да се отдалечи.

Но той отвори вратата и тя видя силуета му, облян от лунната светлина, през мрежата за москити.

Скована от ужас, Филаделфия се опита да си представи какво щеше да се случи през следващите минути. Той се приближи бавно до леглото, стъпалата му опипваха внимателно тъмния под. Блъсна се в един стол и тихо изруга. В следващия момент дръпна мрежата и Филаделфия скочи като ужилена.

— Не ме докосвайте, Тайрън! Въоръжена съм!

Тихият смях показа, че не й беше повярвал.

— Не стреляй, menina — помоли той. — Знам, че трябваше да ти повярвам.

Безкрайно облекчена, тя падна на колене.

— Едуардо!

— Шт! Не бива да събудим домакина. Направи ми място, menina.

Господи, той наистина се пъхна до нея под завивките и я прегърна. Безброй въпроси минаха през главата й и той отговори на всичките с целувка. Сгушена в топлото му тяло, тя усети как той вдигна нощницата й и не се възпротиви. Думите можеха да почакат. Преди две седмици се бяха любили за последен път и тя имаше чувството, че е минала цяла вечност. Искаше да навакса пропуснатото също така бързо, както и той. Откопча с треперещи пръсти ризата му, отвори колана, освободи ръцете и краката му и се измъкна от нощницата си. Най-после лежаха голи един до друг.

Май беше забравила колко сладки бяха целувките му… Сега вече можеше да се засмее на нежеланото любопитство, което беше събудила в тялото й страстта на Тайрън. Какво значение имаше тя в сравнение с горещата радост, която й даваше Едуардо. Пламенността му стигна до най-скритите ъгълчета на душата й и сърцата им забиха в един и същ ритъм. О, да, думите бяха излишни, тя нямаше нужда от нежност и окуражаване, за да го приеме в себе си с цялото си същество. Когато най-после се съединиха, от гърлото й се изтръгна сладостен стон.

Светът потъна в мрак. Останаха само двете тела, които се движеха в хармония. Дълго след екстаза Едуардо я държа в прегръдката си и тя не му позволи да се отдели от нея, защото искаше да го усеща с цялото си тяло. Вече нищо не можеше да я нарани, да я уплаши. Тази нощ Едуардо беше дошъл при нея, тя щеше да тръгне с него и да забрави всичко останало.

Изведнъж в стаята пламна светлина и двамата скочиха. Едуардо се овладя пръв и веднага придърпа завивката върху голото тяло на Филаделфия.

— Виждам, че съм дошъл навреме. — Тайрън вдигна лампата. В дясната си ръка стискаше пистолет и макар че хватката изглеждаше небрежна, заплахата беше недвусмислена. — Вратата на моя дом е винаги отворена за теб, Едуардо. Но тази нощ ти се възползва от гостоприемството ми по доста непочтен начин. — Той се обърна към Филаделфия и в погледа му блесна презрение. — Мислех, че предпочитате да спите сама.

— Не е твоя работа къде и с кого спи Филаделфия — отговори твърдо Едуардо. — Тя ще напусне къщата ти още сега. С мен.

— Съмнявам се. — Тайрън проследи самодоволно как Филаделфия хвърли страхлив поглед към пистолета. — Имах намерение да ви убия веднага, но реших да изчакам, за да видя дали бразилецът е в състояние да стопи леда във вените ви — заяви той и изкриви подигравателно устни. — Сладостните ви стонове са очарователни, querida.

След тези унищожителни думи Тайрън се обърна отново към Едуардо. Трудно сдържаният гняв бавно вземаше връх. Ревността беше напълно нова за него и сега имаше чувството, че в сърцето му се е забило жилото на скорпион. След като се върнаха от соарето, беше ходил дълго напред-назад в галерията, а когато си легна, не можа да заспи и така чу леките стъпки на Едуардо. Какво безсрамие! Да се люби с жената, която и той желаеше, под собствения му покрив! Само гордостта му попречи да нахлуе в стаята на Филаделфия и да сложи край на еротичното удоволствие.

— Да не мислиш, че тя те обича, само защото отворя краката си за теб, амиго? Искаш ли да ти докажа противното? — Леденият му поглед накара Филаделфия да се свие под одеялото. — Наистина ли го обичате, мис Хънт? Макар че изобщо не го познавате! Хайде, попитайте го кой унищожи баща ви!

— Тайрън! — изкрещя Едуардо и скочи от леглото. Ала дулото на пистолета, което се насочи към гърдите му, го принуди да се закове на място.

— Не ме принуждавай да те убия, Таварес! Тя не струва чак толкова. Е, мис Хънт? Попитайте любовника си защо търсим Маклауд, кой причини банкрута на Ланкастър и кой написа третото писмо до баща ви. Попитайте го беше ли враг на Уендъл Хънт!

— Не се бой, Едуардо, аз не го слушам — увери го Филаделфия. — Той казва тези неща само за да ни раздели.

— По дяволите, попитайте го! — изсъска Тайрън. — Той не може да лъже.

Филаделфия погледна Едуардо и куражът й се стопи. Той отговори безизразно на погледа й. Не, невъзможно… О, да, всичко си идваше на мястото — споменаването на Бразилия, връзката между двете писма, на която не бе обърнала внимание. Устата й пресъхна. В сърцето й падна камък.

— Ти ли беше?

Едуардо се отдръпна, сякаш го беше ударила.

— Задаваш погрешен въпрос, menina. Попитай защо?

Тя остана неподвижна, обзета от ледения студ, с който бе изпълнен погледът на Тайрън.

— Причините нямат значение. — Гласът й идваше някъде много отдалеч. — Кажи ми истината. Ти ли уби баща ми?

Едуардо се усмихна тъжно.

— Колко крехки са мечтите, menina… Опитах се да те предупредя, да те отклоня от това глупаво разследване, да ти обясня, че ще причиниш болка само на себе си.

— По-скоро на теб! — Пламтящият гняв я освободи и от последните окови на любовта. — През цялото време си ме лъгал и си ме уверявал, че си добър и почтен. Всичко е било лъжа!

— Наистина ли мислиш така? А любовта ми към теб?

— Млъкни! — изкрещя вбесено тя. — Не смей да произнасяш тази дума! Ти ме измами, накара ме да предам всичко, което беше важно за мен!

— Мисля, че е време да се оттегля — подхвърли сухо Тайрън.

— Не! — Филаделфия скочи, без да помисли, че беше съвсем гола. — Сеньор Таварес ще си отиде — и никога вече няма да се върне!

Без да каже дума, Едуардо събра дрехите си и се облече. След това се обърна към Филаделфия и въздъхна облекчено, като я видя загърната, в халата.

— Ако не престанеш с тези глупости, ще преживееш страшни неща, menina. Никога не съм искал да те нараня. Сега вече знам онова, което трябваше да знам от първия миг. Не мога да те спася от самата теб, колкото и да се старая. Ate logo, menina.

След като Едуардо излезе от стаята, Филаделфия се обърна с каменно лице към Тайрън. Вече не се боеше от него. Въобще не я интересуваше какво възнамерява да й стори.

— Вие явно сте по-глупава, отколкото си мислех — въздъхна той. — Таварес е напълно прав — вие зададохте погрешен въпрос. Вярно, той доведе баща ви до банкрут и аз му помогнах. Но вие не попитахте защо. Той е твърде горд, за да говори за случилото се, затова аз ще ви кажа истината вместо него. Баща ви беше безкрайно алчен човек и тази негова алчност причини смъртта на няколко души. Затова си получи заслуженото. И тъй като беше жалък страхливец, предпочете да се самоубие, вместо да се опита да се справи с катастрофата. Ако ви обичаше истински, щеше да остане жив, за да се грижи за вас.

Думите му отекваха като изстрели в ранимата обвивка на мълчанието, с което се беше загърнала. Филаделфия простена, сви се на кълбо и скри лице в ръцете си.

Тайрън изруга ядно и излезе в галерията. Филаделфия вървеше с бързи стъпки към лудостта, а това означаваше, че не беше в състояние да задоволи желанието му. Сега трябваше да се пази и от Таварес — след като беше имал дързостта да каже истината на любовницата му. Тайрън вдигна пистолета си и го насочи към луната.

Нямаше никакъв смисъл да убие единствения приятел, когото някога беше имал. Това си беше чисто пилеене на време и сили, а той мразеше да се изразходва по този начин. Значи трябваше да се задоволи с това, което беше постигнал — Едуардо и Филаделфия вече не бяха любовна двойка. Но тази победа не го ощастливи, тя беше постигната в противоречие със собствения му кодекс на честта, колкото и странен да беше. Чувстваше се така, все едно че беше забил кама в гърба на приятеля си.

Тайрън мушна пистолета в кобура и опря лакти на парапета на галерията. За първи път от много време насам в душата му отново пропълзя подозрението, че наистина е недостоен кучи син, за какъвто го смятаха хората.