Гленда Сандърс
Откраднато щастие (9)

Девета глава

Мередит погледна към отражението си. Косата й бе подстригана, с грижливо направена нова прическа за по-малко от десет долара.

От толкова време бе занемарила външността си. Бретонът й бе пораснал чак до средата на лицето, а кичурите висяха неподравнени. Сега всичко излишно лежеше на пода на фризьорския салон.

Излизайки от салона, Мередит разтърси глава и усети косата си лека и приятна, почувства се по-млада и хубава, отколкото преди да замине от Индиана, преди Томас да я отблъсне и да откаже да поеме задълженията си към детето им, преди да преживее сама трудностите на бременността и раждането, преди да я изхвърлят от квартирата, преди да бъде принудена да живее в колата си…

Поспря и се поколеба как да прекара остатъка от следобеда. Стейси се държа чудесно и спа, докато пазаруваха, но скоро щеше да се събуди и да демонстрира колко е гласовита. Мередит реши да не прекалява и се насочи към колата, но в този момент забеляза видеотеката. Без да се замисля, влезе и прегледа касетите под наем. Кайл бе казал, че може да използва видеото, когато пожелае. Щеше да е толкова приятно да се отпусне и да изгледа някой филм. Дори можеше да се отбие до супера и да купи пуканки. Поне денят щеше да е по-различен.

 

 

Кайл нямаше намерение да се прибира веднага след работа. Мередит имаше свободен ден и той реши да вечеря с колеги. Смяташе да се преоблече и чак тогава да излезе. Щеше да е сам, също както преди. Никой нямаше да го кара да закачва щори, нямаше да среща тъжните сиви очи, когато станеше въпрос за уличната котка… Колко хубаво е да се изтегнеш на канапето и да се наслаждаваш на краткотрайната самота.

Учуди се, когато забеляза колата на Мередит пред къщата, но не се подразни. Всъщност, защо беше изненадан? Колко време можеше една жена с дете да отдели за пазар? А и след това, къде можеше да отиде? Да се обади на стария си шеф? Онзи, който я изгонил от работа, когато най-много е имала нужда от пари? Или да посети приятелката с похотливото гадже? Или дори Кастър? Пази Боже!

Нищо чудно, че е приютила улична котка.

Мередит седеше на канапето, гушнала Стейси, погълната от нещо, което гледаше.

— Не те видях — каза тя и изключи видеото.

— Сигурно гледаш нещо интересно.

Тя го погледна виновно.

— Филм. Нали ми каза, че мога да гледам видео.

— Разбира се. Винаги, когато поискаш. Какво гледаше?

— Взех два филма — отвърна тя и спомена нашумял полицейски трилър.

— Чувал съм, че е хубав — отвърна Кайл и се отправи към стаята си. — Извинявай, че те прекъснах.

Преоблече се и се върна в хола. Мередит бе погълната от действието, но филмът съвсем не бе полицейски.

— Това не е ли „Бамби“?

— Ш-ш-т! — Мередит вдигна ръка да замълчи.

— Не съм го гледал от дете — прошепна Кайл и седна до нея на канапето. Пред тях бе поставена купа с пуканки и той си взе цяла шепа.

— А сега ловците… — Мередит рязко си пое въздух, когато се чу изстрел. Жалният плач на Бамби я накара да се просълзи, а когато бащата каза, че майка му няма да се върне, сълзите на Мередит потекоха на воля.

— Моля те, не плачи.

Мередит подсмръкна.

— Обикновено не…

— Не мога да гледам жена да плаче.

— Извинявай. Аз…

— Ш-ш-ш — успокои я той и посегна да избърше сълзите й. И двамата се почувстваха неудобно от тази интимност. Мередит искаше да каже нещо, но нищо подходящо не й идваше наум.

Най-сетне Стейси изгука и Мередит използва момента, за да извърне глава.

— Колко глупаво! Да плачеш заради един анимационен филм.

— Не е само заради филма, нали?

Тя поклати глава.

— Загубих майка си, а сега самата аз съм майка и разбирам колко уязвими са децата. — Сведе поглед към Стейси. — Толкова е малка, а има нужда от толкова много неща.

— Ти се грижиш добре за нея.

— Не знам какво бих правила, ако я загубя. Затова… Толкова се страхувах, че ще ми я вземат, ако се обърна за помощ към властите. Мислех, че ще кажат, че не мога да я издържам.

Взе дистанционното, спря и пренави филма. Кайл си взе още пуканки.

— Страхотни са.

— Маслото беше с намаление — отвърна Мередит.

Кайл я погледна. Изглеждаше по-свежа, по-хубава. Откакто се хранеше и спеше нормално, страните й бяха поруменели, нямаше го изпитото лице и тъмните кръгове под очите.

— Правила си си косата — забеляза той.

— Подстригах я.

— Отива ти.

— Благодаря.

Бе облечена различно — плисирана бежова пола и бледосиня блуза, която придаваше кадифен оттенък на лицето й. Ами да, сети се Кайл. Женствените дрехи, новата прическа, първата заплата. Бе решила да се погрижи за себе си, да отбележи случая. Почувства се горд заради нея.

— Какво ще кажеш за една вечеря?

Думите му бяха неочаквани и тя се поколеба.

— Не съм приготвила нищо, но има още от соса за спагети от снощи.

Той се разсмя.

— Не и когато имаш свободен ден. Исках да кажа да излезем.

— Ами Стейси…

— Ще я вземем с нас.

— Но ние не би трябвало…

— Да ходим заедно на вечеря ли? Защо пък не?

— Не е прието.

— Да те виждат с шефа ти ли?

— Не мога да ти позволя…

— Можеш, можеш. Имаш нова прическа и си чудесно облечена. Нека да излезем. Ще празнуваме.

— Това не е истинска прическа. Обикновено така си нося косата. Просто… Растеше невероятно бързо, докато бях бременна и затова напоследък изглеждаше проскубана.

— Месо или риба?

— Кайл!

— Добре, да се хванем на бас.

— Моля?

— Правилно ме разбра. Обичаш да си похапваш, нали?

Тя присви подозрително очи.

— Ами, да.

— Бас държа, че ще те заведа да ядеш нещо, което никога не си опитвала.

— Съмнявам се.

— Добре тогава. Отиваме на вечеря и ако никога не си яла това, което поръчам, аз плащам. Ако обаче си опитвала нещо подобно, ще ти удържа вечерята от следващата заплата.

— Добре — съгласи се тя. — Стига да не става въпрос за маймунски мозък или кози очи.

Кайл се разсмя.

— Не се притеснявай. Твърде строг почитател съм на традиционната кухня, за да ти предложа нещо чак толкова екзотично.

„Насладата на Питър“ се оказа дървена постройка, наподобяваща рибарска лодка.

— Да знаеш, че съм опитвала спагети с октопод — каза Мередит, докато вървяха към една от свободните маси. — Дори мога да се похваля, че зная как се правят.

— Звучи доста противно — намръщи се Кайл.

— Не повече от гъбите — отвърна Мередит. — Яла съм и жабешки бутчета.

— Водиш по точки. Аз не съм.

— И прерийни стриди. Това са добре изпържени тестиси на бизон. В много заведения на юга ги сервират.

— Ако на всеки мъж, с който излизаш, разказваш такива гастрономични подробности, нищо чудно рядко да се намира някой да те целуне за лека нощ.

— Някои хора вярват, че като се ядат гениталии, човек става по-потентен. Научих го в колежа.

— Доста си си обогатила общата култура.

— Едно от момичета в класа ми направи две торти, слепени, с формата на… приличаха на… Както и да е, всички бяха много впечатлени и й казаха, че ще има голям успех. Тя ги послуша и се премести в Чикаго. Откри еротична пекарна.

— Сигурно ще забогатее, а някой ден може да й присъдят почетна докторска титла.

— Ако преди това не я арестуват — отвърна Мередит.

На таблото бе записан специалитетът на деня.

— Това не звучи като специалитет — отбеляза тя.

Едва сега Кайл разкри изненадата си.

— Алигатор? Пържена опашка от алигатор?

— Местен специалитет — обясни Кайл. — Да разбирам ли, че не си яла такова нещо?

— Не съм, но съм чувала, че е хубаво. Имало вкус на пиле.

— Малко по-жилаво. В сравнение с прерийните стриди е истински разкош.

— Никога не съм казвала, че обичам прерийни стриди. Само споменах, че съм ги опитвала.

Пържената опашка напомняше пилешко и на вид и на вкус. Неочаквано Стейси се размърда нервно. Мередит и Кайл се опитаха да я успокоят, но напразно.

— Аз ще я подържа — каза Мередит.

— Но ти не си се нахранила.

— Нито пък останалите хора в заведението. А не са и длъжни да слушат плача на бебето.

Кайл престана да спори. Бе забелязал неодобрителните погледи към тяхната маса, когато Стейси отпусна гласа си.

Детето бе неспокойно, а Мередит полагаше непрекъснати усилия, за да я накара да утихне. Кайл се нахрани, преди Мередит да е изяла и половината.

— Дай — предложи той и протегна ръце през масата. — Дай ми я, а ти се храни.

— Не знам дали ще можеш да я успокоиш — предупреди го Мередит и внимателно постави Стейси в протегнатите му ръце. — Трябва да яде чак след час, но е гладна.

— Откъде разбра? — попита Кайл.

— Смуче си юмручето.

Кайл погледна към детето и се усмихна. Тя наистина си смучеше юмручето.

— Детенце, трябва да поумнееш. Нищо няма да получиш оттам.

Мередит се усмихна с пълна уста на разговора на Кайл с бебето. А колко уплашен бе от нея в началото!

Само след минута лицето на Стейси се сгърчи и тя нададе пронизителен писък. Неколцина души се обърнаха към тях. Един мъж го изгледа толкова гневно, че той се притесни.

— Истинско дете чудо — обясни той на непознатия. — Още отсега се упражнява за Метрополитън.

Мередит едва не се задави от смях.

— Човек би казал, че господинът никога не е чувал плач на бебе.

— Или поне не иска да чува, докато вечеря.

Стейси изплака отново. Мередит сложи салфетката си на масата, стана и протегна ръце.

— Ще я нахраня, преди да е съборила сградата с тези писъци.

Кайл й подаде детето.

— Не си си изяла алигатора.

— Нека ти го увият за вкъщи — каза тя и се усмихна. — О, Кайл забелязах, че имат лимонова торта.

— Ще поръчам.

 

 

Вече нахранена, Стейси остана мила и кротка в креватчето си и оглеждаше ресторанта с интереса на дете, отишло за пръв път на цирк.

— Невероятна промяна — отбеляза Кайл.

— Струва ми се, че от миризмата на храна й се е дояло.

Кайл се закани с пръст на Стейси.

— Какво ще кажеш за малко алигаторска опашка? От теб ще излезе добро момиче от Флорида. — Погледна Мередит.

— Как е тортата?

— Не е лоша, но не са използвали натурален лимон.

— Голяма работа.

— Почакай, докато опиташ моята лимонена торта. Аз слагам пресни лимони.

Когато се върнаха, Чамп посрещна Мередит и се погали в крака й, мяучейки. Вниманието му почти веднага се насочи към пликчето, в което бе алигаторската опашка.

— Пак ли се занимаваш с тази пършива котка?

— И той обича пържена опашка.

— Той обича всичко, което е на аванта — промърмори Кайл, докато наблюдаваше как котката се умилква около плика.

— Погали го, много е сладък.

Кайл приклекна до нея и постави ръка над главата му. Котаракът в пристъп на любопитство се надигна и я помириса. Усети, че не е нещо вкусно и отново насочи интереса си към пликчето.

Мередит се разсмя.

— Обичам котки, които бързо се ориентират.

Подаде Стейси на Кайл, отвори плика, извади една хапка и я остави в купичката на Чамп.

— Искаш ли да гледаш втория филм, който си взела? — попита Кайл.

— О, да — отвърна Мередит и остави плика с храната в хладилника. — Само да си измия ръцете. Омазах се с алигаторската опашка.

Кайл пренесе Стейси в хола и седна на канапето. Тя премлясна, а Кайл я погледна. Бебето се ухили с беззъбата си усмивка.

— Като гледаш изражението й, чудила ли си се дали мисли?

— Не дали, а за какво — отвърна Мередит. — Бебетата могат да мислят. Учените твърдят, че изпитват голямо разочарование, преди да проговорят, защото никой не ги разбира.

— Моля? — Кайл наведе ухо към устничките на Стейси.

— Да, добре, ще й кажа. — Обърна се към Мередит. — Тя ме помоли да ти предам, че с удоволствие би опитала малко опашка.

— Предай й, че ще има възможност да опита след няколко часа. Точно сега гледам филм.

Докато зареждаше касетата, Кайл я наблюдаваше. Женствените дрехи подчертаваха движенията и меките извивки на тялото й. Очите му проследиха бедрата, които леко прозираха под плисираната пола и той си спомни как я бе прегърнал.

Твърде дълго си бил сам, помисли си той, не го забравяй.

— Искаш ли да я взема? — предложи Мередит, щом седна на канапето.

— И така й е удобно.

Твърде удобно, помисли си Мередит. Обзе я не ревност, а страх. Стейси твърде много свикваше с Кайл. Отново изникваше същата дилема.

Към края на филма Стейси спеше дълбоко. Кайл я пренесе в стаята на Мередит.

— До сутринта ли ще спи?

— Зависи какво имаш предвид като казваш сутрин. — Върна се с него в кухнята. Сякаш бяха имали среща и сега се чувстваха близки, и същевременно малко притеснени.

И двамата едновременно изрекоха имената си и се засмяха нервно.

— Благодаря за вечерята.

— Беше ми приятно.

— Благодаря, че ми показа какво е алигаторска опашка.

— Удоволствието бе изцяло мое.

Мередит се разсмя.

— Не мога да повярвам, че каза на онзи човек, че Стейси, детето чудо, се готви за Метрополитън.

— Той беше досадник.

— Но ти го сложи на място.

И двамата замълчаха.

— Слагаш ли си парфюм?

— Не — отвърна Мередит, учудена от въпроса.

— Мислех… Ами докато се връщахме…

— А! — възкликна Мередит. — Сигурно е лосионът за ръце. Днес го купих.

Кайл взе ръката й, доближи я до лицето си и я помириса.

— Хубав е.

— Беше на половин цена.

— Слагай си от него по-често — каза той и наведе лице към нейното.

Тя затвори очи, когато устните му нежно докоснаха нейните. Отвори ги и си пое дълбоко въздух.

— Опасно е — предупреди го тя. — Аз съм жената, която яде жабешки бутчета и прерийни стриди, нали не си забравил?

— Усетих вкуса само на лимонена торта и жена — отвърна той и отново я привлече към себе си.

Мередит плъзна ръце към раменете му. Наклони приканващо глава и посрещна устните му.

Целувката бе бавна. Двамата вкусваха от насладата миг след миг, секунда след секунда. Но се отдръпнаха, преди целувката да е загубила невинността и сладостта си.

Мередит положи глава на рамото му, заслушана в ударите на сърцето му. Отпусна ръце, отдръпна се и му се усмихна срамежливо. Дланите му се спряха на кръста й.

— Лека нощ — казаха двамата едновременно и се засмяха.

Най-сетне Мередит въздъхна и му пожела „лека нощ“ по-решително.

Кайл кимна и я проследи с поглед как отива в стаята си.