Гленда Сандърс
Откраднато щастие (3)

Трета глава

Кайл отново набра номера на домашния си телефон и забарабани нервно по бюрото. Чу собствения си глас да му съобщава, че не е у дома, и подканянето да остави съобщение. Стисна слушалката, когато чу сигнала за началото на съобщението.

— Мередит! Ако ме чуваш, отговори! Кайл се обажда. Забравих да изключа секретаря, а трябва да говоря с теб!

Изчака цяла минута и едва тогава затвори. Изруга тихо. Така е, като се оставяш да те придумат да вършиш добрини. В замяна получаваш само тревоги. Ако така наречената му икономка не вдигне телефона при следващото позвъняване, ще трябва да отскочи до вкъщи през обедната почивка. Ако въпросната къща все още можеше да се нарече дом. Надяваше се да не е успяла да пребърка всичко и да е отмъкнала каквото й попадне.

Ако все още беше вкъщи, трябваше да вдигне телефона. Едва ли е толкова глупава, че да не знае как работи телефонният секретар. Апаратът бе сложен в кухнята на плота, а бе логично, тя да е в кухнята.

Спомни си, че остави бележка, забодена на дървената подложка. Трябва да е влизала в кухнята. Видяла е списъка с покупките, задигнала е парите и е изчезнала. Точно така. Сигурно е бил в състояние на пълно умопомрачение, когато се остави Марк да го накара да приеме в къщата си една напълно непозната.

Кайл отпусна глава и въздъхна. Ако протежето на Марк е отмъкнало парите за покупки, поне нищо нямаше да му тежи на съвестта. Дори и Марк нямаше да може да го обвини, че не е искал да помогне.

Мередит внимателно пренесе спящото бебе в преносимото легло. Бе я нахранила и през нощта, и рано сутринта. Сега трябваше да хапне и тя. Прозя се, протегна се и си помисли, че е безкрайно удоволствие да спиш в истинско легло, особено след като дни наред си се будил, схванат на задната седалка на колата.

Погледна към часовника и с изумление откри, че е почти десет и половина.

Бебето спеше. Дали Стейси бе усетила изтощението на майка си и я бе оставила да почива след последното хранене?

Мередит се надигна и простена. Бе направила всичко, за да защити детето си, да й внуши малко сигурност, макар че тя самата бе в безизходица. Отпусна ръце. Отново погледна спокойното личице на детето и се изправи решително.

— Никога вече! Това никога няма да ни се случи отново, мъничката ми.

Решението й бе твърдо. Взе креватчето и го пренесе в кухнята на плота. Видя плик с името си.

Огледа го внимателно. Беше залепен, а в горния десен ъгъл се виждаше името и адресът на подателя. Кайл Сойър Брукс. Защо му трябваше да лепи плик, който нямаше намерение да изпраща по пощата? Вътре имаше пари! Пет банкноти по двадесет долара. Пое ги с треперещи пръсти. Дали не я изпитваше? Или това бе предплата? Или очакваше да си тръгне с парите, за да може да заяви с чиста съвест, че е направил необходимото?

Въздъхна облекчено, когато видя бележката.

„Мередит,

Ако колата ти е готова, предполагам, че ще искаш да купиш мебели за твоята стая. Надявам се, че парите ще ти стигнат. Вземи и каквото ти трябва за теб и детето.“

Мередит пъхна парите и бележката обратно в плика, хвърли го небрежно на масата и отвори хладилника. Откри портокалов сок, сипа си пълна чаша и продължи да разглежда какво има в шкафовете. Захар, сметана, различни ядки, бисквити със сусам, овесени ядки, няколко консерви риба тон. Най-сетне щеше да обядва истински. Сети се, че е видяла майонеза и кисели краставички в хладилника.

Извади една консерва. Търсеше отварачката, когато телефонът звънна. Стресна я гласът на Кайл.

Това беше телефонният секретар. Естествено е важна клечка като него да има телефонен секретар.

— Изчакайте продължителния сигнал — съобщи гласът на господин Брукс.

— Изчакайте продължителния сигнал — повтори Мередит и направи кисела гримаса, докато имитираше превзетия му говор. Изпита вина, защото бе в неговата къща, а той я бе приел като гост. Независимо дали харесваше господина, или не, благодарение на него не й се налагаше да спи в колата и да се лута по улиците.

Продължителният сигнал стресна Стейси и тя изплака. Мередит се втурна към детето и го гушна.

— Мередит, ако ме чуваш, отговори!

Тя погледна към телефона и притисна бебето към себе си.

— Опитвам се да се свържа с теб цяла сутрин. Трябва да ти кажа нещо важно. Моля те, ако ме чуваш…

Най-сетне вдигна слушалката.

— Ало?

— Мередит, ти ли си?

В гласа му прозвуча нескрито изумление. Прииска й се да отговори нещо грубо като: „Не, жабока Кърмит е!“, но се въздържа. Той й бе осигурил работа, която при други условия, трудно би намерила.

— Да, господин Брукс — отвърна тя. Опита се да говори както подобава на икономка, въпреки че Стейси плачеше не на шега.

— Детето плаче.

— Стресна я телефонът.

— Нали е добре?

— Нищо й няма, само се стресна. — Залюля Стейси, за да я успокои.

— Чуваш ли ме добре? — попита нетърпеливо той.

— Да. — Притисна телефона между ухото и рамото си и погали Стейси по гърба. Бебето утихна.

— Слава Богу! — чу се гласът на Кайл. — Не ми е ясно как някой може да се съсредоточи при този шум.

— Опитайте! — отвърна Мередит.

Той изсумтя скептично.

— Това умение се придобива още с раждането.

Кайл пренебрегна обяснението.

— Цяла сутрин се опитвам да се свържа с теб.

— Преди малко ми се стори, че чух телефона, но след първия звън, спря.

— Заради проклетия секретар. Изключи го! — Обясни й как да го нагласи. Мередит успя да се справи някак, въпреки че държеше Стейси.

— Марк… Отец Марк звънна тази сутрин и каза, че механикът ще се отбие около един. Името му е Джери. Не се притеснявай, че не го познаваш. — Поколеба се и продължи: — Марк спомена, че сте се разбрали да ходите до един от благотворителните магазини към църквата. Щели сте да купувате нещо за бебето, а после да се отбиете до автосервиза.

— Ще съм готова. — Помълча и добави: — Намерих бележката и парите.

— Добре. Ако искаш да купиш нещо…

— Всъщност, притеснява ме колата. Ако ми позволите да платя на механика с тези пари, ще ги удържите от първата ми заплата.

— Вече съм платил сметката.

— Аз… — започна Мередит, но така и не успя да довърши.

— Парите ти трябват, за да пазаруваш — прекъсна я Кайл. — Не се тревожи за колата.

— Благодаря — прошепна тя. И двамата замълчаха. — Какво искате за вечеря?

— За вечеря ли? — попита недоумяващо той.

— Нали трябва да напазарувам. Помислих, че…

— Не искаш ли няколко свободни дни, за да се установиш, преди да започнеш да готвиш?

— И аз трябва да се храня. Няма значение дали ще готвя за един, или за двама.

— Както искаш. Няма да е зле да поговорим и за делото. Трябва ми предварителна информация.

Мередит се намръщи.

— Какво дело?

— Нали смяташ да заведеш дело за издръжка?

— Не е толкова просто — отвърна тя. — Всичко… Ами, доста е объркано.

— Как няма да е объркано, като дори не сте поискали помощ! — И двамата замълчаха. — Ще поговорим довечера — каза той най-сетне. — И освен това, Мередит…

— Да?

— За вечерята… Не съм придирчив. Каквото сготвиш.

— По кое време обикновено се прибирате?

— Различно. — Помисли за миг и добави: — Шест и тридесет. Тази вечер ще се прибера в шест и тридесет. Тъкмо ще имаме време да обсъдим нещата.

Мередит се почувства неловко.

— Господин Брукс?

— Да?

— Много благодаря… за всичко.

Кайл притеснено се покашля.

— Имам уговорена среща след малко.

Мередит затвори и прегърна Стейси.

— Новият ни шеф не е чак толкова лош. Ще го издържим, нали? — Защото трябва някъде да живеем, и то на хубаво място!

На Кайл не му се искаше да говори с новата си икономка. Как се остави Марк да го въвлече във всичко това? Бе споменавал, че трябва да потърси жена, която да поеме готвенето и чистенето, но не бързаше. Предпочиташе да уреди въпроса с някоя агенция, чийто служител да извършва тези услуги веднъж седмично, тъй като той повечето време отсъстваше.

Не обичаше да се съобразява с никого и не искаше някой да му налага по кое време да обядва или да вечеря. Точно това искаше да уточни с Мередит. Понякога оставаше до късно на работа, а друг път се прибираше още по-късно, ако вечеряше навън. Нямаше намерение да променя живота си заради една икономка.

На тротоара пред къщата му бе паркирана стара очукана кола. Без съмнение — на Мередит. Беше я взела от сервиза. Трябва да й каже да я остави на страничната алея до гаражите. Някой полицай ще я забележи и глобата няма да му се размине.

Влезе през задната врата. Ухаеше чудесно на готвено, но икономката я нямаше. Кайл въздъхна облекчено, когато не я видя.

По навик отиде до бюрото си и остави куфарчето. Изтри съобщението от сутринта, отиде до печката и вдигна капака на тенджерата, макар че все още не си бе закачил сакото.

— Яхния с телешко — чу глас зад себе си.

Кайл остави капака и се обърна.

— Мирише хубаво.

— Има и салата. Готова съм да сервирам, щом кажете.

Кайл тръгна към вратата, но спря и се обърна.

— Къде е бебето?

— Спи.

За пръв път видя усмивката й и с изненада установи, че си е сложила червило. Очевидно се бе опитала да си направи и косата. Или просто я е измила, помисли заядливо той.

— Отец Марк намери креватче — каза му тя. — Джери го докара. За пръв път Стейси спи в истинско легло. — Сведе колебливо очи. Кайл усети, че иска да му каже нещо, но няма смелост. — Поставих го в стаята, която казахте, че ще мога да ползвам. Реших, че така ще е по-лесно, отколкото да го монтирам в стаята за гости, а после да го местя.

— Правилно — каза Кайл, спокоен, че е подхванала безопасна тема.

— Така ще мога да чувам Стейси, докато работя — продължи Мередит. — Нощем обаче ще е при мен.

Кайл кимна. Изглежда бебетата притежаваха удивителната способност да създават единствено и само неприятности. В този момент бе доволен, че има икономка с бебе, а не е обвързан със съпруга и собствено дете.

— Имаше само това легло в благотворителния магазин — разказваше тя. — Доста старо е, но дървото е солидно и… ако нямате нищо против… бих могла да го боядисам и…

— Не е нужно — прекъсна я Кайл. — Купи каквото…

— Няма значение — каза Мередит. — Обичам старите мебели. Оказва се, че са по-здрави и стабилни от новите.

Кайл сви рамене.

— Тогава го боядисай.

— Ще стане хубаво — увери го Мередит.

— Сигурно — отвърна напълно незаинтересовано Кайл, само за да не го занимава повече с проблемите си. Въздъхна тежко и рече: — Отивам да се преоблека.

Мередит сложи хляба във фурната, отнесе салатата и чаша студена вода в трапезарията, разбърка яхнията и зачака Кайл да дойде.

Той се върна след няколко минути, преоблечен с риза без яка и памучни панталони. Видя, че е сложила прибори само за него.

— Ти няма ли да ядеш?

— Вече ядох — отвърна тя. — Мислех, че няма да искате…

— Така ли?

— Какво предпочитате, студен чай или мляко?

— Само вода.

Мередит кимна и отиде в кухнята, за да донесе яхнията. Той ядеше салатата, когато се върна. Бе покрила топлите филийки с ленена салфетка.

— Харесва ли ви заливката на салатата? Нямаше друга в хладилника.

— Хубава е — отвърна с безразличие той.

— Ако имате нужда от нещо, в кухнята съм.

— Няма звънец за прислугата — вмъкна подигравателно Кайл.

— Кухнята е само на една крачка — отбеляза Мередит. — Свирнете ми. Знаете как, нали?

— Гледал съм по филмите — отвърна той шеговито.

— Чудесно — отвърна Мередит и излезе. Пресипа останалата яхния в по-малък съд и се зае да измие тенджерата. Чу шум и се обърна. Кайл пренасяше чиниите на малката маса в кухнята.

— Седни. — Той посочи стола срещу себе си.

Мередит се поколеба, но Кайл присви строго очи. Тя си изми ръцете, избърса ги и седна.

Мъжът остави вилицата и въздъхна тежко.

— Трябва да поговорим — каза той така, сякаш съобщаваше на любимия си пациент, че не му остава да живее дълго.

Мередит усети, че я обхваща страх. Ами ако й каже, че е премислил и няма нужда от икономка? Двете със Стейси отново ще останат на улицата.

— Разбирам какво се опитваш да направиш. Сервираш ми в трапезарията, очакваш да се храним отделно. Няма да стане.

Мередит се насили да запази спокойствие. Отец Марк пак ще им помогне. Все някой ще им помогне. В никакъв случай не можеше да се върне и да живее в колата. Никога!

Той замълча. Чудеше се как най-точно да се изрази.

— Виж, споменавал съм пред Марк, че имам нужда от икономка, но не и от слугиня. Искам да кажа, че се храня в трапезарията, само когато имам гости. Обикновено си слагам в кухнята.

— Само исках…

— Знам. И ти благодаря. Но не съм човекоядец. И не живеем в някое снобско имение в Англия. Няма нужда от такива… официалности.

— Ще се опитам да не се повтаря.

— И още нещо — продължи той, доволен от отговора й. — Аз невинаги… Програмата ми е доста разпокъсана. Понякога се прибирам и хапвам каквото ми попадне, и отново излизам. Случва се да отида на вечеря направо след работа. Искам да кажа, че не се прибирам по едно и също време.

— Разбирам. Значи нямате точен час, в който вечеряте.

— Не.

Мередит сви рамене.

— Тогава ще се погрижа винаги да има нещо сготвено, което да подгрея.

Кайл се замисли над думите й.

— Така е най-добре. Между другото, яхнията е много вкусна.

Мередит кимна. След фъстъченото масло, телешката яхния й се стори като амброзия.

— Обичате ли месо с картофи? — поинтересува се тя.

— Не съм капризен.

— Ще ме улесните, ако ми кажете какво обичате.

— Казах ти, че не съм капризен.

— Ако знам какво предпочитате, ще…

— Предпочитам по-обикновени храни. Това достатъчно ли е? Не обичам да ме занимават прекалено много с кухненски проблеми.

О, Боже, помисли си Мередит. Явно ще трябва сама да открие какъв е вкусът му. Нали той даваше парите. За нея бе добре дошло да знае, че ще се храни редовно. Въздържа се да му каже какво мисли. Ако наистина искаше да се храни редовно и да запази работата си, трябваше да внимава какво говори.

Стейси я спаси с пронизителен вик. Мередит скочи и погледна извинително Кайл.

— Спа много дълго и сега е гладна. Трябва да я нахраня.

— Върви — отвърна Кайл.

Мередит взе Стейси на ръце и я гушна, за да я успокои. Тръгна към стаята за гости, за да я накърми.

— Много е гладна — повтори тя през рамо. — Оставете чиниите. Ще ги вдигна, щом я нахраня.

Когато Стейси вече бе сита, Мередит я изкъпа.

— Сега ще миришеш на хубаво — говореше тя на детето, докато втриваше бебешки лосион в кожата й. Имаше го още от родилния дом и вече бе на свършване. Трябваше да купи, когато излезе на пазар.

Затвори мрачно очи. Нещата, от които майката и дъщерята се нуждаеха, нямаха край. Бебешкият лосион изглеждаше истинско разточителство след преживените трудности, но защо да не намажеш кожата на едно детенце с омекотяващ лосион? Отвори очи и се усмихна сладко на Стейси.

— Нали ти е приятно, когато мажа малките ти краченца? И не е никакво разточителство, след като така се чувстваш добре. Можеш да ми вярваш! — Взе една чиста пелена. — Знаеш ли какво съм ти приготвила? Чисти дрешки. Прани и мекички. Ти си най-красивото бебе, в най-чистите пелени. — Пое Стейси в ръцете си. — Хайде, съкровище! Ти ще поседиш, докато мама измие чиниите.

Кайл гледаше новините по телевизията. Когато тя мина през хола, за да се заеме с чиниите, той стана.

— Готова ли си да поговорим?

Мередит го погледна.

— Исках да прибера в кухнята.

— Кухнята може да почака. Искам да ми дадеш сведения, за да мога да се заема с делото.

— Добре — каза с явно нежелание Мередит.

Седна на масата в трапезарията и положи Стейси на коленете си. Кайл донесе касетофон и бележник.

— Готова ли си?

Мередит несъзнателно притисна Стейси към себе си.

— Какво да ви разкажа?

Кайл включи касетата, съобщи датата, мястото и името на клиентката. След това отново насочи вниманието си към Мередит.

— Първо ми кажи кой е бащата на детето. След това искам да разбера защо не искаш да го подведеш под съдебна отговорност.