Гленда Сандърс
Откраднато щастие (15)

Петнадесета глава

— Изпратих документите — каза Кайл.

— И не ми каза досега? — Беше неделя следобед и те пиеха млечен шейк в сладкарницата на Шуоб в „Юнивърсъл Студиъс“ в Орландо, след като цял ден бяха гледали герои от филми — призраци, гигантски горили и огромни бели акули.

— Защо да ти казвам. Щеше да ти е допълнително притеснение, освен партито на Рейчъл.

Мередит остана напрегната и не отговори.

— Всичко това ти е неприятно, нали? — попита Кайл.

— Толкова е… нахално, сякаш го манипулирам. Томас ясно показа какво изпитва към Стейси. И към мен.

В гласа й още се прокрадваше болката, останала, след като Кастър ги бе отхвърлил и изоставил.

Той ще плати, зарече се Кайл. За това, че е наранил Мередит и се е отрекъл от Стейси. На Томас Кастър ще му излезе през носа.

— Той й е баща — рече на Мередит и погледна Стейси, която спеше спокойно. — По закон е длъжен да я издържа. Накарай го да изпълни моралните си задължения.

— Не можеш да превърнеш един безчувствен глупак в човешко същество дори и след съдебен процес.

— Не е нужно да го превръщаш в човек. Просто трябва да го накараме да изпълни законните си задължения.

— Говорили сме по този въпрос и преди — въздъхна Мередит.

Той кимна. И то не само веднъж. Но подозираше, че никога нямаше да застанат лице в лице в разговор по този проблем.

— Кога ще има някакъв резултат?

— Зависи кога се получат документите и какво реши да предприеме Кастър.

— Значи трябва да чакаме.

— Да.

Чакаха девет напрегнати дни. Мередит бе изнервена. Чудеше се как би издържала, ако Кайл не бе толкова мил с нея, ако не й вдъхваше сила и увереност, че постъпва правилно.

Въпреки подкрепата, тя не можеше да забрави строгото изражение на лицето на Томас, когато му каза, че е бременна, спомни си отвратителните му обвинения, че се опитва да му пробута детето на някой друг. Знаеше, че не иска да има нищо общо с нея. Затова се съмняваше, че ще се съгласи да издържа детето, особено след като бе предложил да плати, за да го махне.

Една нощ той се появи в кошмара й. Видя го с лице, изкривено от злоба, докато вървеше заплашително към нея. Събуди се обляна в студена пот и се втурна към люлката на Стейси, за да се увери, че детето й е добре.

Кошмарът не я подготви за изненадата, когато два дни по-късно откри Томас на вратата. Промъкна се покрай нея и влезе, преди да е успяла да произнесе името му.

— Къде е? — изрева той.

— Кой?

— Не ми играй игрички! Говоря за дъщеря ни. Оня усмихващ се пакет, който се опитваш да ми пробуташ.

— Томас! — изрече умолително тя.

Той бе като полудял, влиташе от една стая в друга.

— Не можеш да направиш това! — молеше го тя.

Прегледа всички спални, влезе в хола и се приближи до стаята, където спяха двете със Стейси.

— Не мога ли? — предизвика я той. — Защо да не мога да видя малкото съкровище, наречено моя дъщеря? Седя си най-спокойно в офиса и си върша работата, когато влиза униформен чиновник и ми връчва призовка за дело по издръжка.

Гневът на Томас я плашеше също толкова, колкото и срещата му с детето. Трябваше да го вразуми и да го изпрати да си ходи.

— Седни, Томас. Да поговорим спокойно — рече тя и посочи канапето.

— Няма да стане, сладурче. Опитахме се да поговорим преди месеци. Казах ти какво трябва да направиш, но ти не ме послуша. Реши да си приказваш с адвокатчето.

— Съжалявам, че стана така. Защо не…

— Къде е тя? — попита отново той.

Мередит не отговори.

— Не си единствената, която си има адвокат. Моят ми каза, че ще има кръвни тестове, след като си решила да се правиш на хитра. А ти как мислиш, че ще вземат кръв от едно бебе, Мередит? Ти ще гледаш ли?

— Знаеш, че е твоя! — възкликна Мередит и даде воля на гнева си. — Знаеш, че не е имало никой друг.

— В Индиана, може би — поправи я Томас. — Но това е било, преди да се пренесеш при адвокатчето, сладурче. Адвокатът ми каза, че адресът ти е малко съмнителен и ето какво излезе. Ти живееш с него!

— Аз съм му икономка!

— Така ли му викат вече? — изсмя се той.

— Аз нямах дом, Томас. Дъщеря ти, твоята дъщеря и аз живеехме в колата. Ти не пожела да ни помогнеш. Когато ми предложиха да работя като икономка, веднага се съгласих.

— Да. Предполагам, че е станало точно така. Или може би на някой уличен ъгъл, а? И ти твърдиш, че имаш адвокат, който е решил да ме прекара да плащам издръжка.

Тя бе ужасена от непристойното му поведение. И тя си мислеше, че познава този мъж, мъжът, когото бе обичала. Как е могла да направи такава грешка?

Той влезе в кухнята. Мередит изтича след него и го хвана за ръката, за да го спре, но той я отблъсна.

— Какво има, мамче? Да не би да приближавам целта? И аз имам права, не знаеш ли? И аз имам адвокат. Ако се окаже, че съм платежоспособният татко, ще поискам да посещавам малката. Не ми се ще да пренебрегвам моята кръв и плът. Защо да не се запознаем още сега?

— Моля те. — Мередит бе загубила битката и сега сълзите се стичаха по бузите й.

— Какво има, мамче? Да не мислиш, че съм луд и ще плащам за нещо, което дори не съм видял?

— Недей така, Томас — молеше се тя. — Успокой се. Тя е толкова мъничка.

Той видя люлката през открехнатата врата и се усмихна изкривено.

— Май е прекалено малка, за да познае баща си, а? Или никога не е прекалено рано.

В миг се озова до люлката.

— Не! — изкрещя тя. Майчиният инстинкт я тласна към него и тя сграбчи ръката му, опитвайки се да го издърпа, но той я отблъсна като ненужна вещ.

Мередит с ужас наблюдаваше как вдигна Стейси и я хвана под мишниците, за да я огледа. Не се интересуваше дали няма да й стане нещо.

Грубо изтръгната от съня, Стейси се разплака, но той не й обърна внимание.

— На кого приличаш? На мен или на домакина?

— Остави я, Томас.

Строгият леден глас накара Томас да я остави в креватчето. Мередит се втурна натам, блъсна Томас и пое Стейси в ръцете си.

— Махай се! — извика тя. — Ако не си тръгнеш, ще извикам полиция.

Томас се усмихна злобно.

— Тръгвам си. Но няма да оставя нещата така. Ако призная бащинство, може да реша да стана татко за постоянно.

Мередит го погледна. Това, за което намекваше, бе толкова глупаво, съвсем нелепо.

— Не си доказала, че можеш да се грижиш за себе си. Да живееш в колата си, ха! А сега си съжителстваш с някакъв мъж и то при съмнителни обстоятелства.

— Погрижих се за нея — защити се тя. — Бих умряла за нея! А ти дори не я искаше.

— Аз съм сгоден и скоро ще се женя — отвърна той. — Имам си хубава работа, богата годеница. Тя все още не знае за всичко това, но… кой знае? Обожава децата. Може да решим да заведем дело за пълните права.

— Ти искаше да я убия! Нито един съдия в света няма да ти я присъди след…

Той поклати подигравателно глава и направи тъжна физиономия.

— Съдиите правят това, което е най-добро за детето. Гледай обективно на нещата, Мередит! Имам чудесна работа, а двамата с жена ми ще й осигурим дом и семейство. Ти си една… Бездомница. И освен това живееш с мъж, на когото се водиш икономка. А що се отнася до нещата, които съм казал, преди тя да се роди, ще трябва да прецениш дали твоята дума ще има повече тежест, или моята. Как мислиш, на кого ще повярват в съда?

— Никога няма да я спечелиш! Чуваш ли ме? Никога няма да ти я дам!

— Можеш да се откажеш от делото — предложи той. — Ако го направиш, няма да има защо да се притесняваш. Без кръвните тестове не може да се докаже, че детето е мое, а аз няма да й дължа нищо. — Замълча за повече тежест и продължи: — Помисли, сладурче.

Мередит остана неподвижна, докато чу предната врата да се хлопва. Грабна Стейси и изтича към колата. Трябваше да види Кайл и да му каже да прекрати хода на делото. Не можеше да позволи на Томас отново да докосва Стейси.

На един от светофарите бръкна в чантата си и извади една от визитките на Кайл. Пръстите й трепереха. Знаеше, че кантората му е в центъра на града, но никога не бе ходила там. Пътят й се стори цяла вечност, но часовникът показваше, че са минали едва дванадесет минути. Повтаряше на глас номера на улицата, докато гледаше къде да паркира.

Къде са монетите за паркинга? Защо не идва асансьорът? Най-сетне се втурна пеша по стълбите.

— Трябва да се видя с Кайл… веднага — каза тя на секретарката.

Мици посегна към телефона.

— Ще проверя…

Мередит профуча покрай бюрото й.

— Но моля ви — извика след нея жената. — Моля ви, не можете…

— Тук ли е? — попита Мередит и посегна към един от звънците.

— Не можете…

Мередит вече беше отворила вратата. Кайл седеше на огромно бюро. По лицето му се изписа уплаха в мига, в който я видя.

— Мередит — каза той и стана веднага.

— Трябва да говоря с теб.

Мици вървеше след Мередит.

— Извиках охраната.

— Върни ги. Кажи им, че е станало грешка — каза й Кайл.

Адвокатът, с когото говореше, също стана и погледна любопитно Кайл.

— Ще ни извините ли за няколко минути? — помоли Кайл. — Мици, заведи господин Фелпс до кафе машината.

Въведе Мередит в приемната и затвори вратата. Тя веднага се сгуши в ръцете му.

— Кастър ли? — попита той.

— Откъде знаеш?

— На Стейси й няма нищо. Какво друго би те разтреперило така?

— Дойде в къщата. Взе Стейси, събуди я, изплаши я. Каза, че ако го накараме да плаща издръжка, ще има право на посещения. Каза, че ще ме съди за пълни права над детето.

Кайл я накара да седне на един от кожените фотьойли.

— Това е било предварително замислено, Мередит. Просто се опитва да те сплаши. Адвокатът му се обади днес да си определим среща за утре следобед.

— Моля те, преустанови всичко.

— Как така да го преустановя? Той само блъфира. Ако се откажеш от делото, значи да му позволиш да прави, каквото си иска.

В очите й проблеснаха сълзи.

— Истина е, нали? Ако го съдим за издръжка и спечелим, той ще поиска да я посещава, а ако признаем, че е бащата, ще иска детето да остане при него.

— Възможно е. Но какво те кара да мислиш, че ще я иска? Знаеш какво е отношението му към Стейси.

— Иска да спечели. Ти не го видя, Кайл. Каза, че няма намерение да плаща за нещо, което не е виждал. Каза, че годеницата му обожава децата и двамата могат да осигурят на Стейси истински дом, а аз не мога.

— Той използва страховете ти, Мередит.

— Не мога да рискувам. По-скоро бих…

— По-скоро би умряла, отколкото да се оставиш да те прегази. Предпочиташ да се правиш на жертва и да се откажеш от правата си, вместо да се бориш за това, което си е твое. Той не може да спечели правата над Стейси дори и да се опита.

— Но, Кайл, ти не го видя! Не чу думите му! Ако реши, че иска Стейси, ще спечели. Ще излъже и съдът ще му присъди детето, защото има стабилна работа и ще се жени.

Кайл направи няколко крачки напред-назад.

— Повярвай ми — каза той. — Повярвай ми като на човек, който е загрижен за теб и ти е адвокат.

— Като клиент те моля да преустановиш делото.

— Не мога.

— Не можеш или не искаш?

— Не е нито в твой интерес, нито в интерес на детето да прекратявам.

— Говориш като адвокат — каза му тя. — Аз съм майка, Кайл, не разбираш ли, че не мога да рискувам?

— Трябва да го направиш. Не можеш да се поддадеш още при първия натиск.

— А какво ще правя, ако поиска пълни права и спечели?

— Възможността е едно на хиляда.

— Ти ми говориш за възможности? Кайл, не ме интересува дори и ако е едно на милион. Не мога да разчитам на случайности.

— Поне трябва да говорим с адвоката му. Сега Кастър е ядосан. Когато се поохлади и се вслуша в думите на адвоката си, ще се появи. Нека не вземаме прибързани решения, преди да сме чули адвоката му.

Мередит трепереше.

— Взех решение в момента, когато Томас докосна Стейси. Никога няма да му позволя да я докосне отново. Никога! Той не заслужава да я докосва.

— А ти не заслужаваш да се нагърбваш с цялата отговорност за едно дете, което има двама родители. Дълъг път извървя, Мередит. Не се предавай сега.

— Не разбираш, нали? Всичко, което виждаш, е законът. Погледни ме, Кайл, погледни Стейси. Не виждаш ли, че всичко, което правиш, е заради нас, а не заради законните задължения?

Той коленичи до нея, докосна косата й, а след това главичката на Стейси.

— Разстроена си. Не е нужно точно сега да решаваме каквото и да е. Утре ще говоря с адвоката на Кастър и двамата заедно ще вземем компромисно решение.

— Ако искам да преустановиш делото, ще го направиш ли?

— Ако смятам, че няма смисъл да преустановяваме, а ти настояваш, ще се оттегля от случая и ще те оставя да постъпиш, както решиш.

Мередит кимна мрачно. Разбра смисъла на думите му. Подобно решение от нейна страна би сложило край на бъдещето им заедно. Напоследък се сближаваха, а ето, че отново се появяваше проблем, който можеше да ги раздели. Тя приемаше ролята на жертва, а той искаше справедливостта да възтържествува.

— По-добре ли си сега?

Тя го гледаше, без да отговаря. Добре ли? Сигурно никога няма да е добре, ако и той, и Томас се опитват да постигнат своето.

Кайл погледна часовника си.

— Мога да приключа консултацията си за петнадесет минути и ще съм свободен до края на деня. Защо не ме изчакаш? Ще карам след теб и няма да се налага да се прибираш сама.

Твърде уморена, за да спори, тя кимна.

— Ще помоля Мици да ти донесе нещо безалкохолно.

Тя кимна отново, макар да й трябваше нещо значително по-силно.

Когато час по-късно паркираха пред къщата, тя бе готова да се оттегли в стаята си.

Докато чакаше Кайл пред вратата, чу мяукането на Чамп. Въздъхна и се обърна, за да го погали.

Тогава видя, че куца и целият е в кръв.

— О, Чамп! Защо точно днес?

— Какво му се е случило? — попита Кайл.

Мередит се намръщи.

— Затова се кастрират котараците.

— Не ме обвинявай! Аз съм само хазяина.

— Тогава, господин хазяин, отворете вратата, за да сложа Стейси в креватчето й. После трябва да промия тези рани.

— Сериозно ли говориш?

— След всичко, което преживях днес, не ми е до шеги.

Остави Стейси да спи и секунди по-късно вече бе въоръжена за борба с инфекцията. Кайл я последва навън.

— Къде отиваш? — попита тя.

— Ще имаш нужда от помощ, за да удържиш този звяр, иначе ще те докара до състояние, подобно на неговото.

— Състоянието ми не е много по-различно. Просто не го показвам.

Кайл я хвана леко за китката и изрече името й.

— Какво има?

— Не си сама.

Въздъхна и се облегна на него, а той я целуна по косата.

— Не зная защо Чамп е избрал точно днешния ден за любовните си похождения.

— За любовта няма ограничения — обясни Кайл и я пусна.

Чамп закуцука до тях и измяука.

— Мислех, че животните сами си почистват раните — отбеляза Кайл и коленичи до нея, уви Чамп в хавлия и го прехвърли в скута й. — Не се ли ближат или нещо подобно?

Мередит го погледна нетърпеливо.

— Покажи ми поне една котка, която може да си ближе собственото ухо, а аз ще ти покажа как жонглира слон.

— Ясно, разбрах — отвърна Кайл. — Какво ще правим сега?

Подхвърли памука и кислородната вода към него.

— Натопи памука и леко докосвай раните.

Тя тихичко говореше на Чамп, докато Кайл действаше. Работеше бавно, внимателно и точно.

— Не изглежда да е нещо сериозно — обяви той, след като свърши с едното ухо и се зае с второто. Само дупчици от ухапване. — Заговори на Чамп. — Надявам се, не си им се оставил, стари приятелю.

— Браво, подстрекавай го още.

— Аз да го подстрекавам? Та той няма нужда! Бас държа, че в дъното на цялата работа е замесена някоя женска, която ги е насъсквала един срещу друг.

Мередит разгледа внимателно Чамп и видя, че раните му са повърхностни. Затова го пусна, когато забеляза, че става неспокоен.

— Благодаря за помощта — обърна се тя към Кайл.

— Не е толкова лош.

— И те харесва — усмихна се тя.

Останаха седнали на тревата пред верандата. Кайл я прегърна и лекичко я притисна към себе си.

— Утре ще имаме по-добра идея за делото.

— Аз знам какво трябва да се направи, ти се колебаеш.

Мередит събра използваните памучета и ги изхвърли в кошчето. Кайл я последва в къщата.

Тя тръгна към вратата на стаята си, но се поспря.

— Не съм гладна. Денят беше толкова напрегнат. Имаш ли нещо против…

— Ще се оправя — отвърна той. — Знам, че много ти се струпа. Почини си.

Остана загледан във вратата, след като тя я затвори, а след това отиде в кухнята, за да си направи сандвич. Улови се, че продължава да гледа натам и че присъствието й му липсва.

Не можеше да забрави как се втурна в кантората му, трепереща и ужасена. Идваше му да смаже Томас Кастър.

А Мередит искаше да се откаже от делото! Подразни го фактът, че се оставя толкова лесно да бъде манипулирана. Как е възможно, жена с нейната сила да се оставя така?

Усетът на адвокат му подсказваше, че не трябва да прекратява делото, но тя бе твърдо решена да изостави всичко. Не можеше да реши дилемата. Да пренебрегне ли инстинктите си и да забрави за делото, само за да й угоди? Или да се бори за нея, както би трябвало?

Ами ако спечели делото и й издейства солидна поддръжка, а в замяна на това загуби жената, която обича? Тя го молеше за компромис като майка и жена. Не можа да заспи цялата нощ. Мяташе се в леглото, без да знае как да постъпи.

За трети път поглеждаше към часовника — три и двадесет и осем — когато чу тихи стъпки по мокета и леко почукване.

— Мередит?

Тя влезе в стаята със Стейси на ръце.

— Не можах да заспя — прошепна тя.

— И аз не мога.

— Все си мисля за утре.

— И аз.

— Не исках да съм сама.

Кайл отпусна глава на възглавницата и въздъхна.

— Можем да поиграем на карти.

— Не мога да играя на карти.

— Аз пък дори не знам дали имам. — Отметна завивките. — Можем да се прегърнем.

— И Стейси, нали? — поколеба се тя.

— Най-вече Стейси.

Прекараха нощта сгушени един до друг и когато будилникът звънна, той се пресегна над Мередит и Стейси, за да го изключи.

Наблюдаваше как Мередит отваря очи. Сега, на утринната светлина, изглеждаха още по-големи и изразителни. Погледна и Стейси, свита до майка си.

— Ще направя това, което е най-добро за всички — обеща той.

— Ще преустановиш ли делото?

— Ще направя най-доброто.

Тя затвори очи и тъжно въздъхна.