Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Human Touch, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 50 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
Ася (2011)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2011)
Сканиране
helyg

Издание:

Гленда Сандърс. Откраднато щастие

ИК „Арлекин-България“ ООД, София, 1995

Редактор: Саша Попова

ISBN: 954–11–0375–8

История

  1. — Добавяне

Четиринадесета глава

Кайл се прибра половин час по-рано от обикновено и завари Мередит в кухнята, заобиколена от готварски книги и разни записки.

— За партито на Рейчъл ли се подготвяш?

— Вече съм приготвила вечерята — кимна виновно Мередит.

— Не се оплаквам, Мередит. Вършиш си чудесно работата — усмихна се Кайл. — Нямам нищо против да отделиш време и за събирането у Рейчъл. Как върви?

— Подготвих менюто, а сега правя списък на покупките. Ще имам най-много работа в събота, когато отида у Рейчъл.

Кайл се пресегна и покри ръката й със своята. Стисна я леко и се усмихна.

— Това е чудесна възможност за теб. Приятелите на Рейчъл непрекъснато организират събирания, а само един-двама сами подготвят всичко.

Отдръпна ръката си, преди тя да се усъмни, че има задни мисли, но се почувства горд, че е разбрала малкия жест на подкрепа.

— Мога ли да ти помогна с нещо?

— Не — въздъхна тежко Мередит. — Най-големият ми проблем е да намеря някой да гледа Стейси. Отец Марк ми даде имена, но се оказа, че хората или са заети в събота, или не обичат да работят вечер.

— Моята секретарка има малки деца. Може би тя ще препоръча някой.

— Стейси е толкова малка.

— Нека попитам. Като изключим теб, Мици е най-добрата майка, която познавам. Ако тя препоръча някого, можеш да си сигурна, че ще е добър.

— Благодаря.

— Ами ако и други ти дадат поръчки? Ще започнеш ли бизнес?

— Не веднага.

— Но нали с това искаш да се занимаваш?

— Имам нужда от сигурна работа, а организирането на тържества ще ми докарва малко допълнително пари.

И двамата замълчаха, без да се чувстват неудобно.

— Мередит… — каза той. Тя го погледна. — Онази вечер ме попита нещо и аз се ядосах. Бих искал да ти отговоря сега.

— Кайл…

— Отговорът е „не“. Не съм казал на приятелите си, че сме се любили. Това е много лично. Всичко, което се случи между нас, означава твърде много за мен, за да го споделям с други.

Престори се, че не забелязва как очите й се напълниха със сълзи. Дали това бяха сълзи на щастие, или може би на тъга? Не знаеше, но му стана приятно, че случката означаваше нещо за нея, след като реагираше толкова емоционално. Той стана.

— Ще…

— Ще се преоблечеш — довърши тя. — Ще почистя масата и ще вечеряме.

— Добре. Гладен съм. Не можах да хапна на обяд. — Още щом каза тези думи, усети вълчи глад.

 

 

Съботата бе низ от напрегнати моменти за Мередит. Цяла сутрин подготвяше плънки за сандвичи, сосове и режеше зеленчуци в къщата на Кайл, а самите сандвичи и украсата направи в кухнята на Рейчъл.

Преди началото на партито бързо се върна, за да накърми Стейси, да вземе душ и да се преоблече в черна пола, бяла блуза и престилка. Среса се и остана доволна от външния си вид. Изглеждаше професионално.

Мици изпрати любимата си и най-надеждна детегледачка — майка си. Въпреки че й беше трудно да остави детето само за пръв път, Мередит бе спокойна, защото знаеше, че бебето е в сигурни ръце. Когато излезе от банята, госпожа Стилман подрусваше Стейси в скута си и припяваше.

— Ще се върна веднага щом мога — повтори Мередит поне за трети път. А госпожа Стилман я увери, поне за десети път, че не трябва да се притеснява.

Мередит вече тръгваше към задната врата, когато чу звънеца. Реши, че сигурно е пощальонът, но на прага откри жена на средна възраст облечена в роба в индийски стил и малко букетче.

— Мередит? — попита жената.

Безкрайно учудена, Мередит кимна.

— Това е за вас. Подпишете тук.

Мередит не можеше да повярва на очите си. Карамфили, рози и момина сълза. Не бе получавала цветя от някого още от промоцията си. Занесе букета в трапезарията и отвори плика.

„Бъди спокойна и уверена и утре всички ще говорят само за теб.“

Кайл

Точно от това имаше нужда. Какъв мъж! Коя жена би могла да му устои и да не се влюби?

Взе един от карамфилите със себе си за късмет, но почти не й остана време да мисли за това на партито. Вниманието й бе погълнато от таблите с храна и от петдесетината особено близки и скъпи приятели на Рейчъл, които поглъщаха безразборно всичко, приготвено с толкова много труд.

Видя Кайл няколко пъти. Винаги бе наобиколен от хора. Едва когато се вмъкна в кухнята, за да й каже, че партито върви чудесно и храната е великолепна, тя успя да му благодари за цветята.

Притеснен, че е уловен в момент на сантименталност, той се наведе и я целуна по бузата, казвайки й, че ще се видят у дома.

Мередит се върна чак към един. Бе уморена, но въодушевена. С ужас откри, че колата на госпожа Стилман е изчезнала. В следващия миг видя колата на Кайл в гаража и предположи, че Стейси спи и Кайл е изпратил госпожа Стилман да си ходи.

Кайл я чакаше в кухнята.

— Стейси? — попита тя и се втурна към стаята.

— Спи спокойно — каза Кайл. Докато отговори, Мередит вече бе открехнала вратата, за да се увери. Наведе се и целуна детето по бузката.

Кайл вървеше след нея. Хвана я за лакътя. Тя го погледна учудено и постави пръст на устните си. В хола бе оставил бутилка вино да се изстудява.

— Какво е това? — попита Мередит.

— Ще празнуваме успешното ти представяне — обясни той.

— Какво казаха хората?

— Че храната е страхотна и всичко е като картинка.

— Наистина ли?

— Честна дума — увери я Кайл.

— Двама попитаха Рейчъл кой е организирал всичко и тя им каза да се свържат с мен — съобщи гордо тя. — Една златна сватба и тържество по случай четиридесети рожден ден. Може и да не се обадят, но ако…

— Ще се обадят — каза уверено Кайл. — Точно затова празнуваме. Първо седни и отдъхни, докато отворя бутилката и сипя.

— За мен само глътка — предупреди го тя със съжаление, само за да не развали празничното настроение. — Не забравяй, че още кърмя.

— Затова — обясни той, обръщайки с драматичен жест етикета към нея. — Затова съм приготвил газиран сок от грозде вместо шампанско.

Развълнувана от съобразителността му, Мередит се разсмя. Кайл сипа от сока и й подаде чашата. Пръстите им се докоснаха. Той вдигна чашата си и я погледна в очите.

— За успеха и за новото начало.

За момент на Мередит й се стори, че е попаднала във филм за изискани светски хора. Всичко бе твърде романтично, за да е истина. Но чашата бе истинска — хладна и гладка до устните й, а лицето на Кайл излъчваше топлота.

— Не си ли горда със себе си? — попита той, а тя кимна. — Добре. Така и трябва да бъде.

От очите му струеше обич. Щеше да я целуне и тя щеше да му позволи. Всъщност нямаше търпение това да се случи.

И наистина щеше да се случи, ако Стейси не се бе събудила в този момент и не бе заплакала. Мередит се заслуша, за да разбере дали не сънува.

Детето продължаваше да плаче.

— Извинявай. Трябва да я нахраня.

— Стой спокойно. Аз ще я донеса.

— Кайл!

— Искам да останем заедно още малко — каза той и се усмихна широко. — Няма да гледам.

Стейси заплака още по-силно.

— Хайде — настоя той. — Отпусни се. Дъщеря ти идва.

Мередит се подчини. Само след минута, изключително нежно и внимателно, Кайл я постави в ръцете й. Изчака го да седне в големия фотьойл и разкопча блузата си, за да накърми Стейси.

Атмосферата, както и моментът бяха специални. Стейси, малка и доверчива, бе с нея, Кайл внасяше сигурност и спокойствие в къщата.

Усети настойчивия му поглед и вдигна очи.

— Не е това, което мислиш — каза той. — Двете…

Мередит разбра какво искаше да каже. Чувстваше се свързан и с двете и споделяше задоволството им.

Премести се до нея на канапето и прехвърли ръка през раменете й. Тя се отпусна на рамото му. Усещането бе божествено, да си почива в прегръдката на Кайл, докато Стейси се гушеше в гърдите й.

— Какво изпитваш, когато тя суче?

Мередит се засмя тихичко.

— Все едно да ме попиташ какво чувствам, когато се целувам. Просто… Приятно и топло е и оставя хубаво чувство, защото знаеш, че й даваш нещо, което никой друг не бе могъл да й даде. Има и сигурност, защото е тук, близо до мен и знам, че всичко е наред. Когато усещам, че мърда, движението ми е познато, защото още си спомням как се местеше, докато беше в корема ми. А и тя усеща почти същото. Чува сърцето ми и си спомня как бие.

— Мисля, че си красива — каза Кайл. — И двете. Заедно.

След няколко минути, все още облегната на Кайл, премести Стейси от другата страна. Когато Стейси се нахрани, Кайл я пое, за да може Мередит да закопчае блузата си.

Скоро и майката и детето заспаха, а Кайл остана буден, с широко отворени очи, изпълнени с надежда.