Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
La Vie Terne de Sebastien Suche, ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 2 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
moosehead (2011)
Сканиране
?

Издание:

Списание „Фантастични истории“, бр.3, 1993 г.

Художествено оформление: Иван Велчев

Технически редактор: Павлина Лефтерова

Коректор: Зоя Стефанова

ИК „Златното пате“, София, 1993

ДФ „София принт“, София, 1993

ISSN: 0861-685-X

История

  1. — Добавяне

В самия център на златистата равнина, висок и съперничещ си с кристалните кули на космодрума, за старт се готвеше имперският лайнер. Носът му бе остър като острие на кинжал и върху него, в жълто-виолетово-белите лъчи, идващи от трите изкуствени слънца на Земята, се преливаше емблемата му на главен кораб на ескадрилата. Тези три цвята много приличаха на цветовете от знамето на империята.

Четвъртото слънце — истинското, голяма и палеща топка, все повече се приближаваше към своя зенит и набъбваше в очите.

Себастиян Сюш умираше от скука. Той стоеше на балкона в своята квартира на осемдесет и осмия етаж в блок „Рай“ и разглеждаше звездолета. От едно място на друго, плод на изтънчената фантазия на психографа, из квартирата му скачаха и прелитаха приказни риби, а по стаите — изключително подобие на РАЯ — се веселяха разголени момичета.

Настана обед. Себастиян Сюш печално въздъхна и отблъсна храната, която ръката на робота-кулинар услужливо му поднесе. Едва по-късно той все пак долепи устни до чашата с канопска амброзия и печално въздъхна.

Въздишайки за трети път, той се прибра от балкона. Обвиха го облаци от благоухания, но той побърза да напусне огромния си дом. Кристалните колони и фонтаните с чиста изворна вода напразно се опитваха да го очароват със сластните си мелодии — не, той минаваше покрай тях, без да се спира.

Отправи се към Централния извор и като се качи на персоналното си водно конче, се спусна надолу. Прелетя край Великия площад на звездите, когато обичайният следобеден дъждец весело забарабани по енергочадърите на разхождащите се.

Себастиян Сюш освободи водното конче и то полетя обратно към къщи, а той самият пеша се отправи към Триетажния булевард. Бързаше и не обръщаше внимание на тълпата, жадуваща за удоволствията на големия град.

Какви ли не срещна по пътя си Себастиян Сюш — и фомалтейци с треперещи мустаци, и прозрачни вегани, и грамадни насекоми, току-що пристигнали от единствената обитаема планета в системата Магу, и постоянно цвърчащи розови топки със зелени очи, и съвсем дребнички динозаври. Той едва не се блъсна в гъстия облак, скриващ жителите на четвъртата планета 6,804 АЛФА + 30 — новата съюзница на Земята.

Срещаха го чиновници от многобройните посолства на Общия космически пазар, принцове от Обединените съзвездия, излезли на разходка със своите свити…

Въоръжени до зъби членове на Малвиновата лига…

Пътешественици във Времето, за миг изплували от Миналото, за да могат след изморителния лов на милодонти да съберат сили за вечерната оргия у фараона Аменхотеп…

Капитани от флотата, чиито лица бяха станали бронзови, обгорени от лъчите на милиони разноцветни и чужди слънца…

Равнодушни момичета мутантки; редки птици, които пляскаха с криле над тълпата…

Слепи убийци, безобидни денем и опасни нощем…

Докато най-накрая Великият площад на звездите остана отзад.

Себастиян за миг вдигна глава, за да изпрати с поглед звездолета, стрелнал се към небето далече напред и нагоре към един от най-отдалечените светове на галактиката Триъгълник.

Той дори не обърна внимание на момчето, което му предлагаше най-разнообразни пътешествия в Миналото — от екскурзия в третичния период до експедиция в епохата на Кублай хан…

Себастиян не смигна на продавачите на сънища, на които нищо не им струваше да изпълнят всяка негова прищявка.

Той вървеше бързо, без да се отбива никъде по пътя си.

Зад него остана и Арката на разноцветната дъга, издигната точно на мястото, където Триетажният булевард пресичаше Парка на чудовищата. Сюш задмина Космическия център за вербуване на пилоти, заобиколи Храма на нечуваните наслади, премина край Двореца на немислимите радости.

После се спусна надолу. По булеварда точно встрани от него остана Проекцията на обществения психограф, която мигновено отразяваше всяка мисъл, появила се в ума на минаващите край нея. Това бе някаква причудлива мозайка от голи полужени, полувойници, полудървета, полудеца, някакви странни архангели и зверонасекоми…

Два етажа от Булеварда се сливаха недалече от Спиралната кула, стърчаща край брега на реката, по която един зад друг плуваха кораби-канички, стари и овехтели плоскодънни лодчици, с накачулили се по тях художници-андроиди, рисуващи неуморно като Моне едно и също момиче с цветя…

При вида на Кулата погледът на Себастиян се възпламени В тялото му като че ли се вляха нови сили. Той пое дъх с пълни гърди радостно и облекчено.

Летящият чадър го издигна на последния етаж, високо, високо над реката, която блестеше отдолу под лъчите на четирите слънца и гледана отгоре, приличаше на бавно гаснещ огън…

И ето — Себастиян Сюш е вътре в кулата. Той върви по дългия безлюден коридор със сиви стени, минава под стъклената арка с надпис:

БИБЛИОТЕКА

Малко по-нататък, там, където двата коридора се пресичат във вид на фонтанче, струи прекрасно пенливо червено вино.

Себастиян свива надясно по един коридор, из който се мотаят всякакви същества. Най-напред край него се стрелва вечно забързалият се нанякъде Заек, поглеждащ от време на време джобния си часовник. После се появява Котарака. От ранни зори той е започнал да ръси обиди по адрес на оня, който е цялото си нахалство му е откраднал и втория ботуш. Секунди след него Себастиян среща момиченце с червена шапчица, което умилкващо го пита за къщата на бабата в гората. Това е интимната му приятелка, но днес на Себастиян не му е до нея.

Нито един от тези хитроумни андроиди не може да го задържи сега. Продължавайки пътя си, Себастиян махва с ръка на Печалния принц, нарочно се прави, че не забелязва Педя Човек — Лакът Брада и Бременските музиканти, които се носят към него под звуците на весел марш. Целта на Сюш е вече близко. Още един завой и пред него се изпречват Синята брада и Снежната кралица, играещи на карти точно под дръжката на вратата.

Но Себастиян няма време да ги слуша. Вратата вече е съвсем наблизо.

Четири стъпки, три — и ето: с чаровно проскръцване тя вече се отваря.

Себастиян влиза вътре и, както обикновено, замира във възхита пред планината от книги.

Тук го чакат Бредбъри и Шекли, Саймък и Тен, Камп и Азимов, Андерсън и Лейнстер, Лейбър и Найт, Йънг и Блиш, Харисън и Шоу, Вейнбаум и Матисън, Диксън и Купър… и много, много други.

Едва ли не опипом, подобно слепец, Себастиян Сюш се приближава към подножието на планината. Той се спъва в Макинтош и падайки, се вкопчва в Хамилтън. Непохватно се изправя на крака, бута пирамидата разноцветни томчета и се приземява на мозаечния килим, изтъкан от Крайтън, Фини…

От гърдите му се изтръгва въздишка на облекчение и блажено удоволствие: той знае, че само след миг скуката му ще изчезне. Защото скоро, много скоро, той ще се озове в чудния свят на фантастиката.

Край
Читателите на „Скучният живот на Себастиян Сюш“ са прочели и: