Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Kleider machen Leichen, 1970 (Пълни авторски права)
- Превод от немски
- Венцеслав Константинов, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 8 гласа)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне (от сайта на преводача)
Пета сцена
(Курт бавно и с несигурни стъпки прекосява стаята, като се подпира на бастуна, спира се тук-там, замислено избърсва праха от някоя мебел, вдига някоя ваза, поставя я обратно — все безцелни действия. На входната врата се звъни пронизително. Курт не чува, куцука до кушетката, сяда. Звъни се. Курт се заслушва напрегнато, после отново потъва в себе си. Звъни се. Курт се заслушва, клати глава, с въздишка се отправя към антрето, отваря вратата. Курт говори на изискано виенско наречие, провлачено, малко носово.)
ПЪРВИ ПОЛИЦАЙ
Добър ден. — Извинявайте, но имаме нужда от още някои сведения, милостива госпожо.
(Курт влиза в стаята заедно с двамата цивилни полицаи. Сяда.)
ПЪРВИ ПОЛИЦАЙ
Вашите показания се оказаха верни. Много сме ви благодарни.
КУРТ
Сега ще ги арестувате ли?
ПЪРВИ ПОЛИЦАЙ
Иска ли питане! — Но защо, милостива госпожо, съобщавате едва сега?
КУРТ
Ама няма да повярвате — вече съм почти на деветдесет.
ПЪРВИ ПОЛИЦАЙ
Разбира се, че ви вярваме. (високо, в ухото на Курт) Защо едва сега?
КУРТ
Какво?
ПЪРВИ ПОЛИЦАЙ
Ами за убийството!
КУРТ
(сочи надолу)
Признаха ли си вече? Тази… тази… тя само безчинства. Цялата нощ той пак бе при нея, пощальонът. Цялата нощ! И заради това бедният Курти трябваше да умре, та да може да безчинства с оня.
ПЪРВИ ПОЛИЦАЙ
Да, но защо мълчахте четиринайсет месеца?
КУРТ
Бедният Курти, бедният Курти!
ВТОРИ ПОЛИЦАЙ
Глуха е като пън, Ханс, напиши й го.
(Първи полицай изважда бележник, написва нещо и го дава на Курт. Той го приближава до очите си, после го отдалечава.)
КУРТ
Обаче нищо не подписвам!
(Втори полицай съзира на бюфета очила, подава ги на Курт, той си ги слага и чете бележката.)
КУРТ
Защото, защото… Всяка нощ го сънувах, но понеже са си признали…, понеже…
ВТОРИ ПОЛИЦАЙ
Какво искаш, вече кара почти деветдесет.
(Първи полицай отново написва нещо, Курт го чете.)
КУРТ
Ами те приказваха, съвсем открито си приказваха къде ще дянат трупа. Понеже си мислеха, че съм глуха. Но аз всичко чувах и виждах, всичко. Мислеха, че съм още в леглото и нищо не виждам и не чувам, но аз всичко виждах и чувах. Всичко. — Бедният Курти, бедният Курти, примамиха го тук горе и ето там, на онова място, там, там го убиха, убиха го, бедния Курти.
ПЪРВИ ПОЛИЦАЙ
Но как? — Как?
КУРТ
Там, на онова място, на онова място, бедния Курти…
(Първи полицай уподобява жестове на стреляне, пробождане и удушаване.)
КУРТ
Тя, тази… тази… тя му правеше мили очи, на бедния Курти, а оня, кръвожадният пощальон, той го удуши, с един шнур. — Отвратително!
(Първи полицай дава знак на другия, той слага едно пакетче на масата, отваря го, показва се парче повреден килим.)
ПЪРВИ ПОЛИЦАЙ
(посочва парчето)
Познато ли ви е това?
КУРТ
Килимът ми, хубавият ми килим! — Там го увиха, бедния Курти!
(Първи полицай пише, Курт чете.)
КУРТ
Да, там го увиха, увиха го, точно там. За да могат двамата да безчинстват.
(Входната врата са отключва.)
КУРТ
Бедният Курти, толкова много обичаше своята Моника, толкова много…
(Влиза Моника, стъписва се.)
МОНИКА
Но кои сте вие?
ПЪРВИ ПОЛИЦАЙ
А коя сте вие?
МОНИКА
Прислужвам у госпожа Вирц.
ПЪРВИ ПОЛИЦАЙ
Ах, крайно интересно! Госпожа Моника Шперл?
КУРТ
Тази… тази! — Отвратително!
МОНИКА
Какво желаете, кажете веднага или ще повикам полицията.
ПЪРВИ ПОЛИЦАЙ
Тя е вече тук.
(с елегантно движение й показва значката си)
МОНИКА
Полиция? — Какво се е случило?
ПЪРВИ ПОЛИЦАЙ
Къде е мъжът ви?
МОНИКА
Мъжът ми ли?
ПЪРВИ ПОЛИЦАЙ
Но седнете, моля… Е, къде е?
МОНИКА
Не зная.
ПЪРВИ ПОЛИЦАЙ
Може би в гробището Лаерберг?
МОНИКА
(ужасена)
Лаерберг?
ВТОРИ ПОЛИЦАЙ
Два метра под земята?
МОНИКА
В Лаерберг, два метра под земята?
ПЪРВИ ПОЛИЦАЙ
Погребан.
ВТОРИ ПОЛИЦАЙ
Вижте, признайте си, знаем всичко.
ПЪРВИ ПОЛИЦАЙ
Всичко!
МОНИКА
(привежда се, взира се в Курт)
Кажи им, че не е вярно, кажи им, ти знаеш!
КУРТ
Разбра се! — Излезе на бял свят! Мислехте, че ще си живеете весело, докато бедният Курти гние в Лаерберг! — Нищо не излезе от това, всичко свърши!
(киска се)
МОНИКА
Няма да позволя на тази коварна старица да ми приписва нещо. Мъжът ми изчезна, а не е погребан в Лаерберг — избяга ми. Но аз какво съм виновна?
ВТОРИ ПОЛИЦАЙ
Избягал? — На летящо килимче може би?
(Втори полицай пъха пред очите на Моника парчето от килима. С въздишка Моника рухва.)
МОНИКА
Е, добре. — Но той е виновен, всичко беше негова идея.
ВТОРИ ПОЛИЦАЙ
Значи, вашият любовник беше подбудителят?
МОНИКА
Ама не! Негова беше идеята, негова! (сочи към Курт) Това е Курти! — Някога това беше той!
ПЪРВИ ПОЛИЦАЙ
Значи, правете се на луда пред съда, там може и да успеете, но на нас такива не ни минават.
МОНИКА
Така е, кълна ви се! Във всичко свято. — Заради пенсията й го направихме. — Този, не, тази там е моят мъж Курти, а пък тя, искам да кажа, истинската госпожа Вирц, тя лежи в Лаерберг. И съвсем не сме я убивали.
ПЪРВИ ПОЛИЦАЙ
Ще ме разсърдите, госпожо Шперл. Какво значи всичко това? Та тук седи госпожа Вирц…
МОНИКА
Да, сега, някаква госпожа, но не и госпожа Вирц. Някога това беше Курти, а щом тя седи тук, значи той не може да лежи в Лаерберг. Там лежи тя!
ВТОРИ ПОЛИЦАЙ
Виждате ли, сега сама казахте: щом тя седи тук, онова в Лаерберг трябва да е някой друг!
ПЪРВИ ПОЛИЦАЙ
Хайде, не се поддавай на глупави брътвежи, Пепи! Виждате ли, проявявам към вас търпение. Значи, още веднъж: онова, което намерихме в Лаерберг, е труп на четиридесетгодишен мъж.
ВТОРИ ПОЛИЦАЙ
На колко години беше мъжът ви, госпожо Шперл?
МОНИКА
(плаче)
Не, не може да бъде! Та трупът няма да се преобрази!
КУРТ
Само я вижте! Сега си го получи. Тази… тази… такава една думичка ми пари на езика.
МОНИКА
Ще те убия, ще те убия!
ПЪРВИ ПОЛИЦАЙ
(крещи)
Тихо!
МОНИКА
Но онова не е мъж, в Лаерберг. От дрехите все нещо е останало!
ПЪРВИ ПОЛИЦАЙ
Какви дрехи?
МОНИКА
Ами черната рокля с дантелите и кафявите дамски обувки…
ПЪРВИ ПОЛИЦАЙ
Поне признавате, значи, дето знаете, че трупът в Лаерберг е бил облечен в женски дрехи?
КУРТ
А прекрасния пощальон, аз и него натопих!
МОНИКА
Сатана! Но почакай, само почакай!
ПЪРВИ ПОЛИЦАЙ
Тихо! — Значи, как беше това с дрехите?
МОНИКА
Когато влязох, тя лежеше там и бе облечена…
ВТОРИ ПОЛИЦАЙ
Не повтаряйте вечно „тя“, бил е той!
ПЪРВИ ПОЛИЦАЙ
Чия беше идеята да му облечете женски дрехи?
МОНИКА
(отчаяно)
Тя си беше облечена!
ПЪРВИ ПОЛИЦАЙ
Значи, внимавайте да не се увличате повече в приказки кое как е било. Това с роклята би могло да бъде фалшива следа, при положение че случайно откриехме трупа. Нелоша идея, защото сигурно щяхме да заложим на хомосексуална история. Но ако сте смятали, че няма да се разбере, че в дрехите е имало мъж, много сте били глупави, защото всеки студент по медицина в първи семестър може и след хиляда години да установи, че е било мъж. — Тъй, а сега да тръгваме. — Пепи, ти ще отведеш пощальона.
МОНИКА
Курти, моля те, кажи им как беше! Не съм виновна, че стана тъй с тебе, та какво можех да сторя? Толкова те обичах, имай жал!
КУРТ
Тя пак ли ме нарича „Курти“? По-рано винаги се обръщаше към мен с „милостива госпожо“. А пощальонът, той удуши бедния Курти. Отзад, с един шнур…
МОНИКА
Курти, все още трябва да си Курти! Разбирам, че ми се сърдиш, но защо затова да съсипваш живота ми, та аз никого не съм убивала, най-малкото тебе, знаеш, Курти!
ПЪРВИ ПОЛИЦАЙ
Да тръгваме, да тръгваме.
(Двамата полицаи със сила отвеждат Моника.)
КУРТ
(крещи след тях, дори и след като вече са извън жилището)
Да, да, сега се разкайва! Но за бедния Курти трябваше да се отмъсти! Тя го уби, той се скапа! — Тази… тази свиня! Тази… тази курва! Бедният Курти гние, а тя си живее прекрасния живот! Но господ ги наказа, курвата и нейния пощальон, да знаят, през целия си живот да знаят, че с Курти не може да се постъпва така… бедният Курти…
(Напълно изчерпан, но разтърсван от конвулсивен смях, Курт се олюлява към кушетката, просва се на нея, подскача. Той е мъртъв. Лежи така, както в началото госпожа Вирц. Ръката му се полюшва над пода.)
1987