Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Kleider machen Leichen, 1970 (Пълни авторски права)
- Превод от немски
- Венцеслав Константинов, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 8 гласа)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне (от сайта на преводача)
Трета сцена
(Курт стои по мъжко бельо посред стаята. Моника е преметнала през ръка няколко женски дрехи. Масата и столовете са сложени както в началото. Килимът липсва.)
КУРТ
Не, не! Никога, никога!
МОНИКА
Не мога да те разбера, Курти, не мога да те разбера!
КУРТ
Никога няма да облека тази одежда. — Това е като… като…
МОНИКА
Е, като какво?
КУРТ
Не зная.
МОНИКА
Но аз зная какво ще се случи, ако не я облечеш. Съседките вече сплетничат. „Отдавна не съм виждала госпожа Вирц… да не е нещо болна?“ — Тези любопитни женоря! Към обяд, когато се връщат от пазар, трябва да си застанал на прозореца.
КУРТ
Моля те, Моника, моля те да престанем. Това няма да свърши добре, казвам ти, няма да свърши добре.
МОНИКА
Вече три месеца върви добре, защо да не върви и занапред? Та всичко си е в ред.
КУРТ
Нищо не е в ред, нищо, чувствам го. Дай си ми панталона.
МОНИКА
Добре, ето ти панталона, обличай се и отиваме в полицията. — Ще се предадем.
(хвърля му панталона, Курт го навлича)
КУРТ
Ще се предадем.
МОНИКА
И после ще влезем в дранголника, а и парите ще трябва да връщаме.
КУРТ
Само всичко да свърши.
МОНИКА
Да, тогава всичко ще свърши. Дори може да ни припишат и убийство.
КУРТ
Няма да ме уплашиш. Ще разберат, когато я изровят.
МОНИКА
Отде знаеш какво ще разберат?
КУРТ
Умряла е от естествена смърт, това сигурно още може да се установи.
МОНИКА
Стига на някого да не му хрумне и да каже, че сме я стиснали за гушата или че сме я удушили с възглавница, това никога не може да се установи, но от нас може и да се очаква, ще кажат те. Ще им хрумнат повече неща, отколкото сме в състояние да измислим.
(Курт смъква панталона си, хвърля го на пода и го тъпче.)
КУРТ
Каква гадория, проклета гадория… Чуй, да не би ти нея… с възглавницата?
МОНИКА
Да не си полудял? След като добре знаех, че няма да я кара дълго!
КУРТ
Насила ме набута в тази история!
МОНИКА
Но когато харчим парите, участваш, тогава няма нужда да те насилвам, нали? — Хайде, виж, Курти, бъди разумен, само по един час в седмицата!
КУРТ
Знаеш ли какво ми е през този един час? Стоя на прозореца и изведнъж имам чувството, че тя лежи отзад на кушетката и не смея да се обърна. Накрая нещо ме кара да се обърна, но аз не искам, а трябва и да легна там, както тя лежеше. И ме е страх, Моника, страх ме е!
МОНИКА
(гали го)
Ама Курти!
КУРТ
А сега ми се присмиваш, нали?
МОНИКА
Ни най-малко, Курти, ни най-малко. Когато стоиш там като дъртата Вирц, направо си мисля: „Господи, та тя е възкръснала!“ — и цялата настръхвам. Добре те разбирам, Курти. Ти така се вживяваш, че самия тебе те обзема страх. Не, и тогава съвсем не ти се присмивам, Курти, не и аз, понеже само един гений може да постигне това. Възхищавам ти се. Ти си гений — и се боиш от собственото си величие, Курти! Това е! Надвий себе се!
КУРТ
Ах, значи мислиш…
МОНИКА
Ти си гений, Курти!
КУРТ
Давай!
(Моника му подава роклята, той я навлича.)
КУРТ
Грим, перука, обувки, чорапи.
МОНИКА
За какво са ти обувки и чорапи, нали само заставаш на прозореца?
КУРТ
Заради усещането, знаеш ли, това ми е нужно, понеже иначе не мога да си преправя добре гласа. А също, за следващия път да ми приготвиш и нейно бельо, сутиен и тъй нататък. Искам да кажа, така ще бъда още по-добър. — Разбираш ли, съвсем истински!
ЗАВЕСА