Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Kleider machen Leichen, 1970 (Пълни авторски права)
- Превод от немски
- Венцеслав Константинов, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 8 гласа)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне (от сайта на преводача)
Четвърта сцена
(Курт в дрехите на госпожа Вирц. Облегнал се е на отворения прозорец, говори на някого отвън.)
КУРТ
Благодаря ви за интереса. — Но вече съм на осемдесет и седем. — Ужасно е, точно така — но повече страдам от студа. — Не, от политика не се интересувам, понеже такова нещо като Франц-Йосиф вече не съществува. — Не, съвсем не чувам по-добре, или всъщност да, понеже си доставих това апаратче.
(Курт показва един слухов апарат. Влиза Моника.)
МОНИКА
Господи, пак ли висиш на прозореца!
КУРТ
Довиждане!
(Моника го отдръпва от прозореца. Курт се олюлява. Моника затваря прозореца.)
МОНИКА
Прекаляваш, Курти. Сега по цял ден стоиш на прозореца и гледаш навън. — Кажи, не ти ли омръзна?
(Курт куцука към един стол, сяда с пъшкане.)
МОНИКА
Какво се преструваш още? А хората вече питат къде си изчезнал. Просто не зная какво да им отговарям.
(Курт бърника слуховия апарат, не може да се справи, раздразнено го слага настрана.)
МОНИКА
Наистина, вече няма защо да се боим, че някой ще разбере нещо. — А и мен ме забравяш, Курти! — Слушаш ли ме изобщо? (слага пред него на масата няколко автомобилни проспекта) — Ето, тази ще си купим! Понеже — ама слушай ме де! — всичко става съвсем просто с твоя подпис. Без никакви възражения се разтичаха, без никакви спънки ми изплатиха десетте хиляди шилинга. — Курти! Сега имаме и парите от спестовната книжка!
КУРТ
(взира се в проспекта)
Тъй-тъй, и ще идем в Ишел.
МОНИКА
И в Париж, и в Рим. Виждаш ли, сега ще си поживеем!
КУРТ
Или ще вземем самолета за Тенерифе…
МОНИКА
И самолета ще вземем! А днес ще поизлезем като големци, ще идем при ония разбойници, нали? Там можем да уговорим всичко. Купих си нова рокля, виж, харесва ли ти?
КУРТ
Един мерцедес няма да е лошо.
МОНИКА
И ново бельо. Искаш ли да го видиш?
КУРТ
(за първи път я оглежда цялата, явно схванал мисълта й)
Не зная… Толкова съм уморен, направо съм капнал…
МОНИКА
То е, понеже непрекъснато играеш дъртата. Купих ти нов костюм…
(Моника излиза в антрето, Курт се занимава със слуховия апарат, отново не може да се справи. Моника се връща, носи кутия за костюм.)
МОНИКА
Тъмносин. Цветът толкова ти отива. — Хайде, смъквай тези фусти! Сега облечи това!
(Моника вдига Курт от стола, съблича го, при това е нежно агресивна.)
МОНИКА
Искам най-после отново да те усетя като мъж!
КУРТ
Какво има? — Остави ме на мира! — Не, не, недей…
МОНИКА
Гъдел ли те е?
(Курт стои по долна риза. Моника го гъделичка, неволно плъзва ръка между краката му, сепва се, опипва го по-здраво, стъписва се.)
МОНИКА
Курти, Курти, но какво е станало с теб? — Та това, това е невъзможно, не е вярно!
КУРТ
Какво има?
(Моника застава на колене, пъха се под ризата на Курт, преглежда го.)
МОНИКА
Не може да бъде! Курти, не се преструвай, не си прави такива шеги! — Не! — Курти! Къде е Курти?
(Моника се изправя, ужасена се отдръпва. Курт плачливо криви лице.)
МОНИКА
Вие сте мъртва! Отдавна сте мъртва!
КУРТ
Как може човек да се държи така с една стара жена!
ЗАВЕСА