Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Kleider machen Leichen, 1970 (Пълни авторски права)
- Превод от немски
- Венцеслав Константинов, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 8 гласа)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне (от сайта на преводача)
Първа сцена
(Голяма, обзаведена в старонемски стил стая. В средата тежка маса. Около нея столове. На пода килим. Две врати. Тежките завеси са притворени и възпират дневната светлина. Стоящата лампа в ъгъла е запалена. На кушетката лежи госпожа Вирц. Тя е мъртва. До нея на пода бастун. Моника тъкмо се е навела над мъртвата, вдига и отпуска ръката й, която се полюшва. Моника взима бастуна и тропа с него силно по пода, после преравя няколко чекмеджета, като внимава да не създава безпорядък. После отново тропа по пода. На входната врата се звъни пронизително. Моника излиза, връща се с Курт.)
МОНИКА
По-добре да не беше идвал.
КУРТ
Трябваше първо да се облека. — Но какво има?
МОНИКА
Дъртата хвърли топа.
КУРТ
Наистина ли?
МОНИКА
Ей я, лежи там.
КУРТ
Няма да гледам, не мога да гледам трупове. — Да се обадим на доктора и на погребалното бюро, те да свършат всичко.
МОНИКА
Хвана те шубето. — Първо да поразгледаме.
КУРТ
(гледа втренчено в една точка)
На кушетката ли лежи?
МОНИКА
На кушетката.
КУРТ
Да поразгледаме… Знаеш ли какво можем да приберем, без да бие на очи?
МОНИКА
Всичко! Та тя си нямаше никого. — Кой знае, може пък всичко да наследя аз. — Полага ми се най-сетне. Пет години й прислужвах и отпред, и отзад.
КУРТ
Къде мислиш да поразгледаме?
МОНИКА
Друг мъж нямаше да пита толкова. Ама ти мъж ли си? Стоиш като дърво и трепериш.
КУРТ
Какво значи трепериш, просто ми призлява от трупове. А и не проумявам, щом ще наследиш всичко…
МОНИКА
Първо да намерим завещанието, после ще видим. — Ключът от касата е на шията й.
КУРТ
Ах! — И аз ли да го взема…
МОНИКА
Спокойно…
КУРТ
Трябваше да се ожениш за мияч на трупове.
МОНИКА
Млък!
(Моника с труд разкопчава роклята на госпожа Вирц, снема ключа и отива в съседната стая. Курт я следва. След малко се връщат. Моника смачква лист хартия.)
МОНИКА
Кранта такава, дърта кранта!
КУРТ
Пет години й бършеш задника, а накрая ти приписва мебелите. Може й да платиш на вехтошаря да ги отнесе.
МОНИКА
А 650 000 шилинга в спестовната книжка за детско селище.
КУРТ
За някакви мутри.
МОНИКА
(сопва се на Курт)
А петте хиляди са за теб, така ли!
КУРТ
Какви пет хиляди?
МОНИКА
Давай ги тук! Не ме прави на толкова тъпа. Много добре видях какво още имаше в касата.
(Курт неохотно вади две хилядарки.)
МОНИКА
И петте!
КУРТ
Делим наполовина.
МОНИКА
Нищо подобно! Няма какво да се докачаме! Да беше печелил малко повече, фризьор такъв!
КУРТ
Какво значи фризьор? — В това няма нищо срамно. А какво можеш ти? — Само да прислужваш!
МОНИКА
А защо се налага да прислужвам? — Давай хилядарките!
(Курт й дава три банкноти.)
МОНИКА
Поне да бе пукнала утре. В касата щеше да има още деветнайсет.
КУРТ
Деветнайсет?
МОНИКА
Деветнайсет, я! Пенсията, а също от някаква къща, дето я е отдала за доживотна рента. Не можа ли да дочака пощальона с парите!
КУРТ
Просто да полудееш! Моя милост се съсипва за половината от това, а тя сигурно е само вдовица на някой висш чиновник. Да приберем бижутата. Къде са й бижутата?
МОНИКА
Също в банката. Толкова бе подозрителна, тази кранта, сякаш не може да ми се има вяра!
КУРТ
Такава мръсница! — Почакай! Ще разбереш хората. Сега подарява всичко! Значи е била голяма мръсница, защото колкото по-нечиста съвест имаш, толкова повече подаряваш, казвам ти. Иде ми да заплача! Ще се разрева заради парите, дето пощальонът ще ги донесе днес.
МОНИКА
Наистина ще ги донесе.
КУРТ
И ще ги върне обратно.
(Изведнъж Моника става любезна към Курт, отрупва го с ласкателства.)
МОНИКА
Курти…
КУРТ
Какво има пък сега?
МОНИКА
Съвсем нищо. — Мисля си само, каквото вече ти казах… Понякога просто се сърдиш.
КУРТ
Ами веднага ми говориш, че не съм бил мъж!
МОНИКА
Тази нощ ще измоля от тебе прошка — като робиня.
КУРТ
(кимва към кушетката)
Малко благочестие, Моника, малко благочестие!
МОНИКА
Не! Трябва веднага да ти кажа, Курти. Тъй като си мъж на място, какъвто можеш да търсиш с фенер, ще направим един удар…
КУРТ
Какъв удар?
МОНИКА
С друг няма да излязло нищо… Но както ти умееш да имитираш разните му звезди като Вико Ториани и Хайнц Конрадс, това ще стане.
КУРТ
Да не си се побъркала? Какви ги дрънкаш?
МОНИКА
Деветнайсет хиляди шилинга, Курти, внимавай в картинката, деветнайсет хиляди. Ще облечеш нейни дрехи, ще се гримираш — тук е доста тъмно, пощальонът няма да забележи нищо.
КУРТ
Това е лудост, престани, чиста лудост, няма никога да стане!
МОНИКА
Хайде, Курти. Само заради мене. И ще ти върна петте хилядарки.
КУРТ
Не, няма да го направя, дори да кажеш, че съм страхливец, дори да кажеш, че не съм мъж, не, няма да го направя.
МОНИКА
Такова нещо не мога да кажа. Не си страхливец, а истински мъж, но си честна душа. Просто си прекалено добър и затова мислиш, че не можеш да го извършиш. — И каква ни е ползата? — Е, както искаш. — Аз бих го направила, но нямам твоя талант. — Ако можех така да имитирам като тебе…
КУРТ
(имитира старица)
Ама сложихте ли млякото в хладилника, госпожо Моника? Защото утре ще се е вече вкиснало…
МОНИКА
Не! Ако човек си затвори очите, ще си помисли, че е тя, цяла-целеничка, самата тя! — На плешивата й глава има перука, две други висят в спалнята, ще вземем едната, а после гласът — трябва да е малко по-дрезгав и треперлив…
КУРТ
Ами ако изгърмим!
МОНИКА
Нищо не може да се случи! С подписа работата е съвсем проста. Ще направиш една заврънкулка, ето тъй (показва му) — и тъй, с кривите си пръсти никога не е можела да пише. Е, ще стане!
КУРТ
В какво само се набутвам!
(Моника подбира рокли от гардероба.)
МОНИКА
А накрая да кажеш: „Благодаря, господин пощальон!“ И да му дадеш пет шилинга за почерпка!
КУРТ
(с подправен глас)
Благодаря, господин пощальон…
ЗАВЕСА