Хелън Филдинг
Дневникът на Бриджет Джоунс (3)

Февруари
Касапницата в деня на СВ. Валентин

[На 14 февруари 1929, деня на Св. Валентин, Ал Капоне се разправя в Чикаго с основните си конкуренти-мафиоти и по негово нареждане в един гараж са застреляни 7 души. — Б. пр.]

 

1 февруари, сряда

 

56,5 кг. алкохолни единици 9, цигари 28 (но скоро ще ги оставя във връзка с постите, така че сега спокойно мога да се тровя до пълно гнусно помрачение), калории 3826.

 

Прекарах уикенда в борба да остана презрително жизнена след ебателното премеждие с Даниел. Повтарях си: „себеуважение“ и „ха!“, докато ми се зави свят, опитвайки се да заглуша вътрешното: „Ама много е шлааадък.“ Пушенето е мн. вредно. Има един герой на Мартин Еймис [Английски писател (роден 1949 г.), син на известния писател Кингсли Еймис (1922–1995). — Б. пр.], който е такъв пушач, че му се пуши още докато има цигара в устата си. Това съм аз. Приятно беше да се обадя на Шарън и да се изфукам, че съм била Мис Железни кюлоти, но щом се обадих на Том, той веднага прозря какво става, каза: „Горкичкото ми“ и ме накара да млъкна, за да не избухна в самосъжалителни сълзи.

— Ти си вещица — предупреди ме също така Том. — Сега той ще пъхти от желание. Ще пъхти!

— Не, няма — казах тъжно. — Провалих всичко.

В неделя отидох на обилен тлъст обяд при родителите ми. Мама е яркооранжева и по-голям инат от всякога. Тъкмо се е върнала от едноседмична почивка в Албуфейра в компанията на Уна Алкънбери и Одри, жената на Найджел Коул.

Беше ходила на църква и внезапно беше осъзнала като споходена от ослепителна светкавица, че викарият е обратен.

— Просто ги мързи, скъпа — изрази тя мнението си по цялостния проблем с хомосексуализма.- Не им се занимава с противниковия пол. Виж твоя Том. Това момче, ако имаше малко пипер в себе си, щеше да излиза с теб, вместо да хленчи по нелепите си „приятели“.

— Мамо — вметнах аз, — Том от десетгодишен е разбрал, че е хомосексуален.

— О, скъпа! Я стига. Знаеш как хората си втълпяват какви ли не глупости. Но човек винаги може да ги разубеди.

— Означава ли това, че ако поговоря с теб много настойчиво, ти ще оставиш татко и ще завъртиш любов с леля Одри?

— Сега пък ти започна да говориш глупости, скъпа.

— Ами да — обади се и татко. — Леля ти Одри мяза на чайник.

— За Бога, Колин! — клъцна го мама, което ми се видя странно, тъй като тя по принцип не му се зъби.

Татко, крайно нетипично, настоя да направи пълен преглед на колата ми, преди да потегля, макар да го уверих, че нищо й няма. Но се поизложих, като не можах да си спомня как се отваря капакът й.

— Не забеляза ли нещо необичайно у майка си? — попита той сковано и неловко, докато се бъзикаше с пръчката за маслото, бършеше я с парцали и я ръчкаше обратно по един тревожен начин, ако човек е фройдист. За разлика от мен.

— Освен дето е яркооранжева ли? — отвърнах аз.

— Ами да и... такова... обичайните признаци.

— Видя ми се необичайно газирана на тема хомосексуалност.

— А не, просто новите одежди на викария я наежиха тази сутрин. Да ти кажа правичката, те действително бяха твърде фру-фру. Наскоро двамата с абата на Дъмфриз са се завърнали от Рим. Издокарани от горе до долу в бонбонено розово. Не, питам те дали си забелязала нещо по-различно от обичайното у майка ти.

Взех да си ровичкам из главата.

— Честно казано, не забелязах нещо повече от това, че ми се видя жизнена и наперена.

— Хм — рече той. — Както и да е. Тръгвай, преди да е мръкнало. Много поздрави на Джуд. Как е тя?

След което хлопна капака — сякаш ми казваше хайде, тръгвай — толкова силно, че се уплаших да не си е потрошил ръката.

Мислех, че в понеделник нещата с Даниел ще се изяснят, но него го нямаше. Нито пък вчера. Работата започна да ми прилича на ходене на купон, за да се чифтосаш с някого, само за да установиш, че той не се е появил. Тревожа се за собствените си амбиции, напредък в службата и морална сериозност, тъй като имам чувството, че съм свела всичко до нивото на проучване на дискоклубове. В крайна сметка успях да изкопча от Пърпетуа сведението, че Даниел е заминал за Ню Йорк. Той несъмнено вече се е свалил с някоя страхотна тънка американка на име Уайнона, която бута на който й поиска, ходи с пищов и е всичко, което аз не съм. На всичкото отгоре довечера съм на вечеря у самодоволните женени Магда и Джереми. Подобни мероприятия неизменно свеждат самочувствието ми до размерите на охлюв, което обаче не значи, че не ми е приятно да ме канят. Обичам Магда и Джереми. Понякога оставам да преспя у тях, възхищавам се на свежите чаршафи и многобройните красиви буркани, напълнени с различни видове макарони, и си представям, че те са моите родители. Но когато са с техни женени приятели, имам чувството, че съм се превърнала в госпожица Хавишам [Героиня от романа на Дикенс „Големите надежди“ — стара мома, изоставена навремето от годеника си в навечерието на сватбата. — Б. пр.].

11,45 вечерта. Божичко. Бяхме аз, четири женени двойки и братът на Джереми (умряла работа — червени тиранти и червено лице. Нарича жените „кобилки“).

— Е — изрева Козмо, докато ми наливаше питие, — как върви любовта?

О, не. Защо го правят? Защо? Може би самодоволните женени общуват само с други самодоволни женени и вече не умеят да общуват с индивиди. Може би наистина изпитват нужда да ни покровителстват и да ни карат да се чувстваме неудачници. Или може би до такава степен са влезли в сексуалния коловоз, че си мислят: „Там някъде навън има цял един друг свят“ и се надяват да изживеят чрез нас силна тръпка, карайки ни да споделяме умопомрачителни подробности от сексуалния ни живот.

— Вярно, Бридж, защо още не си се омъжила? — попита Уони (глезено от Фиона, жена на Козмо, приятеля на Джереми) уж със загриженост, докато поглаждаше бременния си корем.

Защото не искам да свърша като теб, тлъста, досадна краво — ми идеше да й отвърна, или: — защото, ако ми се налага да приготвям вечеря на Козмо и да легна дори веднъж в едно легло с него, да не говорим за всяка вечер, бих предпочела да си откъсна главата и да я изям, — или: — защото да си призная, Уони, под дрехите цялото ми тяло е покрито с люспи. Но премълчах, защото иронията на положението се състоеше в това, че не исках да я засегна. Затова се усмихнах извинително, при което един на име Алекс се обади:

— Ами, нали знаете, прескочиш ли определена възраст...

— Именно. Всички свестни мъже вече са взети — додаде Козмо, като се потупа по огромното шкембе и се заля в самодоволен смях, при което бузите му се затресоха.

По време на вечерята Магда ме беше курдисала в кръвосмесителен секс-сандвич между Козмо и онзи умопомрачителен досадник, брата на Джереми.

— Време ти е да се поразтичаш и да се уредиш с някого, момичето ми — продължи Козмо, докато изливаше поне четвърт „Пойяк“, реколта 1982, директно в гърлото си. — Времето ти изтича.

Аз самата вече бях погълнала не по-малко от половинка „Пойяк“.

— Не си спомням един на три брака ли свършваше с развод, или всеки втори? — попитах завалено, опитвайки се безпредметно да демонстрирам сарказъм.

— Съвсем сериозно ти говоря — настоя той, без да ми обръща внимание. — В службата е пълно с такива като теб — стари моми, прехвърлили трийсетте. При това физически прекрасни екземпляри. Не могат да си набавят мъже.

— Всъщност не това ми е проблемът на мен — заявих аз, издишвайки дим и размахвайки цигара във въздуха.

— Ууу, разправи ни — обади се Уони.

— Казвай кой е — нареди Козмо.

— Да не си наблегнала на секса, момичето ми? — попита Джереми. Всички очи се обърнаха ококорено към мен. Всички усти се поотвориха и от тях потекоха лиги.

— Не е ваша работа — заявих надменно.

— Значи не е пипнала мъж — изграчи Козмо.

— Божичко, вече е единайсет! — изписка Уони. — Детегледачката!

И всички скочиха на крака и се заприготвяха да се прибират у дома.

— Извинявам се заради тези несретници. Нали не си се засегнала? — прошепна Магда, която много добре разбираше как се чувствам.

— Искаш ли да те откарам? — предложи братът на Джереми и придружи предложението си със сочна уригня.

— Чакат ме в един нощен клуб — изчуруликах аз и забързах по улицата. — Благодаря за чудесната вечер!

След което взех едно такси и избухнах в сълзи.

Полунощ. Ха-ха. Току-що говорих с Шарън.

— Трябваше да им кажеш: „Не съм омъжена, защото съм единачка, скапани самодоволни, преждевременно остаряващи, тесногръди мизерабъли — развилня се приятелката ми. — И защото съществува повече от един шибан начин на живот! Всяко четвърто домакинство се състои от един член, повечето в кралското семейство са неженени, социологическите проучвания показват, че младите мъже в тази страна изобщо не стават за брак и в резултат на това съществува цяло едно поколение неомъжени момичета като мен, със собствени доходи и свои домове, които си живеят живота и хич не им трябва да перат чуждите чорапи. И щастието ни щеше да е непомрачено, ако тъпанари като вас не съзаклятничеха, за да ни карат да се чувстваме глупаво само защото ни завиждате.“

— Единачка! — изревах аз щастливо. — Ура за единачките!

 

5 февруари, неделя

 

Даниел още не се е обадил. Не ми се мисли за цяла една неделя, просната до безкрай отпреде ми, когато всеки освен мен се въргаля в леглото с някого, киска се и прави секс. Най-лошото е, че остава само седмица и нещо до неизбежното унижение на Деня на влюбените. Няма начин да получа дори една от традиционните картички. Сериозно се замислям дали да не пофлиртувам енергично с някой, който би могъл да се самопредума да ми изпрати честитка, но отхвърлям мисълта като неморална. Ще трябва с достойнство да приема пълното унижение.

Хм. Сетих се. Май ще ида да се видя отново с мама и татко, тъй като се тревожа за баща си. И тогава ще се чувствам като грижовен ангел или светица.

2 ч. следобед. Издърпано бе изпод краката ми последното миниатюрно чердже на сигурността. Великодушното ми предложение да направя внезапно грижовно посещение бе посрещнато от странно звучащ баща.

— Ъъ... не знам, миличка. Би ли почакала?

Щях да падна. Част от високомерието на младостта (да, младостта!) е увереността, че родителите ти ще зарежат начаса каквото и да правят и ще те приветстват с разтворени обятия в секундата, в която решиш да им се натресеш. Той се върна след малко.

— Виж, Бриджет, ние с майка ти си имаме малко проблеми. Искаш ли да ти се обадим към края на седмицата?

Проблеми? Какви проблеми? Опитах се да изтръгна от татко обяснение, но нищо не постигнах. Какво става? Нима целият свят е обречен на емоционална травма? Горкият татко. Нима сега на всичкото отгоре ще бъда и трагична жертва на разбито гнездо?

 

6 февруари, понеделник

 

56.5 кг (вътрешната тежест внезапно изчезна — мистерия), алкохолни единици 1 (мн. д.), цигари 9 (мн. д.), калории 1800 (д.).

 

Даниел се връща на работа. Ще бъда равнодушна и хладна, ще помня, че съм стойностна жена и нямам нужда от мъже, за да бъда пълноценна, най-малко от него. Няма да пращам никакви съобщения и изобщо няма да го забелязвам.

9,30 ч. Хм. Даниел май още не е дошъл.

9,35 ч. Все още никакъв признак на живот от Даниел.

9.36 ч. О, Господи, Господи! Може да се е влюбил в Ню Йорк и да е останал там.

9,47 ч. Или е отишъл в Лас Вегас и се е оженил.

9,50 ч. Хммм. Ще ида да си проверя грима, в случай че все пак се появи.

10,05 ч. Щях да си глътна сърцето, когато на излизане от тоалетните зърнах Даниел в компанията на Саймън от „Маркетинг“ до ксерокса. Последния път, когато го видях, лежеше на канапето си крайно озадачен, докато аз си закопчавах полата и неистовствах относно емоционалното ебаване. Видът му сега беше изцяло „бях в чужбина“ — свежо лице, здравословно излъчване. Докато минавах покрай тях, той изгледа настойчиво полата ми и ми се ухили до уши.

10,30 ч. На екрана проблесна ИМАТЕ СЪОБЩЕНИЕ. Натиснах да го прочета.

 

СЪОБЩЕНИЕ ДО ДЖОУНС

ФРИГИДНА КРАВА.

КЛИЙВ

 

Изсмях се. Не можах да се сдържа. Когато погледнах към малкия му стъклен кабинет, той ми се усмихваше някак с облекчение и обич. Въпреки това няма да отвърна на съобщението му.

10,35 ч. Все пак е невъзпитано да не се отговаря.

10,45 ч. Ще пукна от скука.

10,47 ч. Ще му изпратя само едно кратко дружелюбно послание, нищо кокетно, само колкото да възстановим добрите отношения.

11 ч. Хи, хи. Подписах се като Пърпетуа, за да му изкарам акъла.

 

СЪОБЩЕНИЕ ДО КЛИЙВ

И БЕЗ ТОВА ЕДВА СМОГВАМЕ С РАБОТАТА А ТИ ГУБИШ ВРЕМЕТО НА ЕКИПА МИ С БЕЗСМИСЛЕНИ СЪОБЩЕНИЯ.

ПЪРПЕТУА

ПП ПОЛАТА НА БРИДЖЕТ НЕ СЕ ЧУВСТВАШЕ ДОБРЕ И Я ОТПРАТИХ ДА СИ ВЪРВИ

 

10 ч. вечерта. Цял ден си пращахме с Даниел съобщения. Но ще има да взема да легна с него.

Звънях на нашите отново, но никой не вдигна. Крайно необяснимо.

 

9 февруари, четвъртък

 

58 кг (наддаването вероятно е причинено от зимното натрупване на китова мас), алкохолни единици 4, цигари 12 (мн. д.), калории 2845 (срамота).

 

9 ч. вечерта. Много ме кефи зимната страна на чудесата, защото ми напомня, че сме подвластни на стихиите и не бива да се задълбочаваме чак толкова в самоусъвършенстването и упорития труд, а по-скоро да си седим на топло и да гледаме телевизия.

Вече трети път се обаждам на нашите през тази седмица и никой не ми вдига. Да не би снеговете да са откъснали къщата ни от света? От отчаяние се обадих на брат ми Джейми в Манчестър, за да чуя поредното му забавно телефонно съобщение по секретаря, този път шум от течаща вода — Джейми се прави на президента Клинтън в Белия дом, после пускане на вода в тоалета, а през цялото време в дъното се кикоти гаджето му.

9,15 ч. вечерта. Ей сега звънях три пъти подред на мама и татко, като всеки път оставях телефонът да звъни по двайсет пъти. Най-накрая мама се обади, звучеше много странно и ми заяви, че сега не може да говори, но ще ми звънне през уикенда.

 

11 февруари, събота

 

57 кг, алкохолни единици 4, цигари 18, калории 1467 (но изгорени чрез пазаруване).

 

Прибрах се от пазар и заварих на телефонния секретар съобщение от татко, че моли да се срещнем в неделя и да обядваме заедно. Обля ме гореща и студена вълна. Татко не идва току-така в Лондон, само да обядва с мен по неделите. Той поглъща говеждо печено или сьомга с пресни картофи у дома, при мама.

— Не ми се обаждай — продължаваше съобщението. — Ще се видим утре.

Какво става? Прескочих до ъгъла, защото притрепервах за цигарка. Върнах се и заварих съобщение от мама. Май и тя се кани да обядва с мен утре. Щяла да донесе парче сьомга и ще е тук в един.

Звъннах пак на Джейми и този път получих двайсет секунди Брус Спрингстийн [Прочут американски рокпевец, композитор и китарист (роден 1949 г.), чиято най-известна песен се нарича „Роден съм да бягам“. — Б. пр.], последван от ръмженето на Джейми: „Скъпа, роден съм да бягам... от телефонния секретар“.

 

Неделя, 12 февруари

 

57 кг, алкохолни единици 5, цигари 23 (нищо чудно), калории 1647.

11 ч. сутринта. А, не, не могат да ми се натресат и двамата едновременно. Може би цялата история с обяда е просто дебелашка шега от страна на родителите ми, породена от прекаляване със сапунени опери и комедийни сериали. Току-виж, майка ми се появила с жив кефал, теглен на въженце и пляскащ с опашка, за да обяви, че зарязва татко заради него. Или пък баща ми ще се провеси с главата надолу от горния прозорец, облечен в някаква национална носия, ще скочи със замах в стаята и ще започне да налага мама по главата с овчи пикочен мехур, или ще падне по лице от гардероба с пластмасов нож, забит в гърба. Само чаша водка с малко доматен сок може да намести нещата. В края на краищата почти е обяд.

12,05 през нощта. Мама се обади. „Нека тогава той да дойде — каза. — Нека пак се наложи, както винаги, дявол да го вземе. (Мама по принцип не ругае, а използва какви ли не евфемизми.) И сама ще ми е добре. Ще почистя къщата като шибаната Джърмейн Гриър. [Австралийска писателка и видна феминистка (родена 1939 г.), автор на «Женски евнух», «Секс и съдба», «Пълноценна жена». — Б. пр.]“ (Господи, възможно ли е, въобразимо ли е да е била пияна? Мама пие само от време на време в неделя вечер по чашка сладко шери, откак през 1952 г. се напила от чаша ябълково вино на двайсет и първия рожден ден на Мейвис Ендърби и не пропуска често-често да напомня този факт: „Няма нищо по-грозно от пияна жена, миличка.“)

— Мамо, недей. Не може ли да обсъдим всичко по време на обяда? — попитах аз, сякаш това беше „Безсъници в Сиатъл“ и обядът ще свърши с мама и татко, хванати за ръце, докато аз намигам сладуресто в камерата със светеща раница на гърба.

— Ти само почакай — зловещо издума тя. — Ще разбереш какви са мъжете.

— Ама аз вече...

— Трябва да затварям, съкровище — прекъсна ме тя. — Ще изляза и ще легна с мъж!

В два часа на вратата позвъни татко с грижливо сгънат неделен вестник в ръка. Докато се настаняваше на канапето, лицето му се сгърчи и сълзи се застичаха обилно по бузите му.

— Откак ходи в Албуфейра с Уна Алкънбери и Одри Коулс е все такава — хлипаше той, опитвайки се да обърше буза с юмрук. — Щом се върна, взе да твърди, че трябва да й се плаща за домакинската работа и че си е прахосала живота като наша робиня. (Наша робиня? Знаех си аз, че съм виновна за всичко. Ако бях по-свестен човек, мама нямаше да спре да обича татко.) Иска за известно време да се изнеса от къщи и... и... — Той кротко се затресе в хлипове.

— И какво, татко?

— Каза, че според мен клиторът бил вид нощна пеперуда.

 

13 февруари, понеделник

 

57,5 кг, алкохолни единици 5, цигари 0 (духовното обогатяване премахва нуждата от пушенето — решителен пробив), калории 2845.

 

Макар да съм сломена от злочестието на родителите ми, трябва да призная и паралелното безсрамно чувство на самодоволство от новата ми роля на техен грижовник и — нищо, че сама го казвам — мъдър съветник. Толкова отдавна не съм правила нищо в ползу някому другиму, че усещането е съвършено новаторско и опияняващо. Ето какво ми е липсвало в живота. Фантазирам си как ставам самарянка или учителка в неделно библейско училище, варя супа за бездомните (или, както предложи моят приятел Том, приготвям им сладурести мини брушети [Брушета е открит италиански сандвич от препечен хляб с домати, маслини, зехтин и пр. — Б. пр.] със сос песто [Сос за макаронени изделия от стрити заедно босилек, ядки, чесън, зехтин и пармезанско сирене. — Б. пр.]), или дори записвам да следвам медицина. Ако тръгна с някой лекар ще е още по-добре, тъй като ще бъда преизпълнена както сексуално, така и духовно. Взех дори да се замислям дали да не дам обява в колоните за самотни сърца на големите медицински списания. Ще му служа като телефонистка, ще отпъждам пациентите, искащи да му се натресат през нощта, ще му приготвям малки суфлета със козе сирене, а като стана на шейсет, ще почна да му се муся и да правя гадории, също като мама.

О, Боже. Утре е денят на Свети Валентин. Защо? Защо? Защо целият свят се е юрнал да кара незамесените в романтични връзки да се чувстват нелепо, след като на всички много добре им е известно, че любовта, така или иначе, е празна работа и от нея нищо не излиза. Вижте кралското семейство. Вижте мама и татко.

Денят на Свети Валентин и без това е една комерсиална измишльотина и цинично начинание. Крайно ми е безразличен.

 

 

14 февруари, вторник

 

57 кг, алкохолни единици 2 (почерпих се за романтичния ден на влюбените, сам-самичка, ха!), цигари 12, калории 1545.

 

8 ч. сутринта. Ууу, гот! Свети Валентин. Интересно, минал ли е пощаджията? Може да имам картичка от Даниел. Или от таен обожател. Или цветя, или кутия шоколадови бонбони с формата на сърце. Да си призная, доста съм възбудена.

Мимолетен изблик на дива радост при откриването на букет от рози в коридора. Даниел! Юрвам се и ликуващо го вдигам в мига, в който се отваря вратата на апартамента под мен и на прага се появява Ванеса.

— Ууу, много са хубави — рече тя завистливо. — От кого са?

— Не знам — казах игриво, докато свеждах поглед към придружителната картичка. — А! — дръпна ми се усмивката. — За теб са.

— Това пък е за теб — окуражително ми каза Ванеса и ми подаде неплатена сметка, пусната по погрешка в нейната кутия.

Реших на път за работа да пия капучино с шоколадови кроасани, за да си оправя настроението. Пука ми за килограмите! Какъв смисъл да пазя талия, като никой не ме обича и не го е еня за мен!

По пътя за метрото от пръв поглед можех да позная кой е получил картичка-валентинка и кой не. Всеки се оглеждаше и се опитваше да улови погледа на другия, при което или се подхилкваше високомерно, или извръщаше очи, за да прикрие чувствата си.

Добрах се до офиса, за да намеря Пърпетуа с букет колкото овца върху бюрото й.

— А, Бриджет — ревна тя, за да не би някой да не чуе. — Колко букета получи?

Пльохнах на стола си, просъсквайки: „Млъкни ма!“ с ъгъла на устата, като унизен пубертет.

— Кажи де, колко?

Имах чувството, че ще докопа ухото ми и ще започне да го извива, или нещо подобно.

— Цялата тая дандания е нелепа и безсмислена. Комерсиална експлоатация и нищо повече!

— Знаех си, че нищо не си получила — грачеше Пърпетуа. Чак тогава забелязах, че Даниел ни слуша от другия край на стаята и се превива от смях.

 

15 февруари, сряда

 

Неочаквана изненада. Тъкмо излизах от къщи за работа, когато забелязах върху масата в коридора на по-долния етаж розов плик — явно закъсняла валентинка, надписана „За тъмнокосата красавица“. За миг засиях, въобразявайки си, че е за мен и дори се видях като смугъл, таен обект на мъжкото желание по улиците. После си припомних проклетата Ванеса и елегантно подстриганата й черна коса.

9 ч. вечерта. Тъкмо се прибрах, а картичката още си беше там.

10 ч. Още е там.

11 ч. Невероятно. Валентинката е все така върху масата. Явно Ванеса не се е прибрала.

 

16 февруари, четвъртък

 

56,5 кг (отслабване чрез тичане по стълбите), алкохолни единици 0 (отлично), цигари 5 (отлично), калории 2452 (не мн. д.), слизания до долния етаж да проверя дали пликът с валентинката е още там 18 (лошо за психологическото здраве, но добре за линията)

 

Картичката е още там! Явно това е нещо като изяждането на последния бонбон или последното парче торта. И двете сме прекалено възпитани, за да я вземем.

 

17 февруари, петък

 

56,5 кг, алкохолни единици 1 (мн. д.), цигари 2 (мн.д.), калории 3241 (лошо, но ги изгорих по стълбите), проверки на картичката 12 (маниакално).

 

9 ч. сутринта. Картичката е още там.

9 ч. вечерта. Още е там.

9,30 вечерта. Още е там. Повече не издържам. Ванеса явно си беше у дома, тъй като от апартамента й миришеше на готвено, така че почуках.

— Мисля, че е за теб — казах аз и й протегнах валентинката, щом тя отвори вратата.

— Аз пък мислех, че е за теб — отвърна Ванеса.

— Дали да не я отворим? — предложих.

— Добре.

Подадох й я, тя ми я върна с кикот. Аз пак й я подадох. Обичам момичетата.

— Хайде, давай — насърчих я и тя отвори плика с кухненския нож, който държеше. Картичката беше доста изискана и имаше вид на купена от картинна галерия.

Ванеса опъна лице.

— Нищо не ми говори — рече и ми я подаде. Вътре пишеше: „Малко безсмислена комерсиална експлоатация за скъпата ми фригидна крава.“ Аз нададох висок писък.

10 ч. вечерта. Току-що говорих с Шарън и й разправих цялата история. Тя ме посъветва да не допускам да ми завърти главата с евтина картичка и да зарежа Даниел, тъй като не е добър човек и нищо хубаво няма да излезе от цялата работа. Обадих се на Том за второ мнение, най-вече дали да се обадя на Даниел през уикенда.

— Неееее! — изврещя той. После ми зададе няколко въпроса, например как се е държал Даниел през последните няколко дни, когато не е получил никаква реакция от мен, след като ми е изпратил картичка. Отговорих, че поведението му е било по-флиртаджийско от обикновено. Рецептата на Том беше да изчакам до другата седмица и да се държа все едно, че не го забелязвам.

 

18 февруари, събота

 

57 кг, алкохолни единици 4, цигари 6, калории 2646, познати числа от лотарията 2 (мн. д.).

 

Най-сетне разнищих мама и татко. Бях започнала да подозирам следпортугалско-ваканционен романтичен сценарий и че ще отворя неделния вестник, за да съзра майка си по изрусена коса и леопардов сутиен в скута на някой Гонзалес само по дънки как обяснява, че ако истински обичаш някого, разликата от четирийсет и шест години няма никакво значение.

Днес тя ме помоли да обядваме двете в ресторанта на универсалния магазин „Дикенс и Джоунс“ и аз направо я попитах дали си има някого.

— Не, няма друг — каза тя, загледана в далечината с израз на меланхолична храброст, прекопиран, кълна се, от принцеса Даяна.

— Тогава защо се държиш така с татко?

— Скъпа, просто след пенсионирането на баща ти осъзнах, че съм прекарала трийсет и пет години нонстоп в гледане на къщата и децата му...

— Ние с Джейми сме и твои деца — прекъснах я аз наранена.

–... и ако питат него, той си е отработил своето, но не и аз моето. Точно така се чувствах, когато бяхте малки, в събота и неделя. Човек има само един живот. Взех решение да променя нещата и да прекарам остатъка от моя в грижи по себе си.

Докато вървях към касата да платя сметката, обмислях думите й и се опитвах като феминистка да видя нещата от мамина гледна точка. Тогава погледът ми се спря на висок, изискан на вид мъж с прошарена коса, сако с европейска кройка и мъжка чантичка. Надничаше в ресторанта, почукваше с пръст по часовника си и повдигаше вежди. Извърнах се на пети и улових как майка ми беззвучно му казва: „Още съвсем малко“, кимайки извинително към мен.

Нищо не й казах, само се сбогувах, но се върнах и я проследих, за да се уверя, че не съм си въобразила. Както и очаквах, намерих я при парфюмите. Разхождаше се с високия лъскавеняк, пръскаше си вътрешната страна на китката с къде каквото видеше, вдигаше флаконите към очите си и се кискаше кокетно.

Прибрах се у дома и заварих на секретаря си съобщение от брат ми Джейми. Обадих му се и всичко му разправих.

— Я стига, Бридж — запревива се той от смях. — Толкова си се побъркала на тема секс, че ако видиш мама да се причестява, ще я обвиниш, че прави минет на викария. Получи ли валентинка тази година?

— Ако искаш да знаеш, да — изсъсках ядно. При което той пак се запревива и каза, че трябва да затваря, защото двамата с Бека отивали в парка да правят китайска гимнастика.

 

19 февруари, неделя

 

56,5 кг (мн. д., но от чиста тревога), алкохолни единици 2 (ама нали е неделя), цигари 7, калории 2100.

 

Обадих се на мама да я конфронтирам относно лъскавеняка в залеза на живота й, с когото я видях след нашия обяд.

— О, трябва да си ме видяла с Джулиан — изчурулика тя.

С което веднага се издаде. Моите родители не говорят за приятелите си на първо име. Винаги е Уна Алкънбери, Одри Коулс, Браян Ендърби: „Нали познаваш Дейвид Рикетс, скъпа, женен е за Антея Рикетс, с нея сме заедно в църковния комитет.“ Правят го, защото знаят, че представа си нямам коя е Мейвис Ендърби, нищо че през следващите четирийсет минути ще ми говорят за Браян и Мейвис Ендърби сякаш ги познавам от четиригодишна възраст.

Веднага ми стана ясно, че Джулиан няма да има жена, с която мама е заедно в ротарианския клуб или в църковния комитет. Също така имах вътрешното усещане, че се е запознала с него в Португалия, преди да започне проблемът с татко, и че ще се окаже не толкова Джулиан, колкото Хулио. Освен това имах чувството, нека си го кажем направо, че именно Хулио е проблемът с татко.

Споделих й право в очите тези си проникновения. Тя отрече. Дори ми излезе с някаква фантасмагория за това как „Джулиан“ я блъснал без да иска в магазина на „Маркс и Спенсър“ до Мраморната арка, при което тя изтървала току-що закупената френска чиния върху крака си, а той, в знак на извинение, я завел на кафе в съседния магазин „Селфриджис“, при което се зародила здрава платоническа дружба, основана единствено на магазинни кафенета.

Защо хората си мислят, когато зарязват партньорите си, понеже имат връзка с друг, че е за предпочитане да се правят, че няма друг? Да не би да смятат, че за партньора ще е по-малко мъчително, ако си мисли, че другият просто си е тръгнал, защото не го е понасял повече, и чак след две седмици е имал късмета да срещне някой висок Омар Шариф с мъжка чантичка, докато бившият партньор си прекарва вечерите, избухвайки в плач при вида на чашата, в която са си държали четките за зъби? Също като онези хора, които измислят лъжи за оправдание, за да не кажат истината дори когато истината е за предпочитане пред лъжата.

Веднъж чух моя приятел Саймън да отлага среща с момиче, по което страшно си падаше, защото имаше гнойна пъпка отдясно на носа и защото му се наложи да отиде на работа с нелепо сако от края на 70-те, предполагайки, че ще вземе нормалното си сако от химическо по време на обедната почивка, ама то не било готово.

Затова реши да каже на момичето, че няма да може да се видят, защото сестра му най-неочаквано му дошла на гости и трябвало да я забавлява, добавяйки най-безумно, че се налага да изгледа служебно няколко видеофилма, преди да отиде на работа сутринта, при което момичето му напомни, че вече й бил казал, че няма братя и сестри, и му предложи да отиде да изгледа филмчетата при нея, докато тя приготвя вечеря. Така или иначе, филмчета за гледане нямаше и той трябваше да оплете още по-сложна мрежа от лъжи. Случката приключи с това, че момичето, убедено, че той се среща с друга, след като това бе едва втората им среща, му каза повече да не й се обажда, а Саймън прекара вечерта в самотно пиене с пъпка на носа и сако от 70-те години.

Опитах се да обясня на мама, че не казва истината, но тя така преливаше от похот, че нямаше реална представа за нищо.

— Станала си крайно цинична и подозрителна, скъпа — обвини ме тя. — Хулио — ха-ха-ха-ха — е само приятел. Имам нужда от лично пространство.

Така че в крайна сметка, за да не й счупи хатъра, татко се мести в покоите на починалата баба на Алкънбери в долната част на тяхната градина.

 

21 февруари, вторник

 

Мн. уморена. Татко взе да ми звъни по няколко пъти на нощ просто да си поговорим.

 

22 февруари, сряда

 

57 кг, алкохолни единици 2, цигари 19, мастни единици 8 (ама че гадно понятие — никога преди не съм се сблъсквала с реалността на маста, цвърчаща под кожата на дупето и бедрата. От утре се връщам към броенето на калориите).

 

Том се оказа съвършено прав. Толкова ми е пламнала главата от мама и татко и толкова съм капнала от отчаяните телефонни обаждания на баща ми, че почти не забелязвах Даниел. Чудотворният резултат е, че той се е лепнал за мен. Днес обаче се направих на неповторим задник. Влязох в асансьора, за да ида да си купя сандвич, и попаднах вътре на Даниел и Саймън от „Маркетинг“. Разговаряха за футболисти, арестувани за продажба на мачове.

— Чу ли за тази история, Бриджет? — попита Даниел.

— Ами да — излъгах аз, чудейки се какво да кажа. — Голяма работа. Нали има закон за свободната търговия? Не виждам за какво е цялата тая шумотевица.

Саймън ме изгледа, сякаш са ми поникнали рога, а Даниел ме съзерцава недоумяващо няколко мига, след което избухна в смях. Смя се и се смя, докато двамата със Саймън си слязоха на етажа, след което се обърна и ми каза през рамо, докато вратите на асансьора се затваряха:

— Ожени се за мен.

Хммм.

 

23 февруари, четвъртък

 

56,5 кг (ех, да мога да задържа под 57 кг, а не да изплувам и потъвам нагоре-надолу като удавница, давеща се в тлъстини), алкохолни единици 2, цигари 17 (предлегловни притеснения — напълно разбираемо), калории 775 (последен опит да сляза до 55 кг преди утрешния ден).

 

8 ч. вечерта. По дяволите. Компютърните съобщения някак си се самонажежиха до трескавост. В 6 ч. си надянах решително палтото и си тръгнах, едва ли не за да се сблъскам с Даниел, който се качи в същия асансьор на по-долния етаж. И ето ни само двама, той и аз, насред мощно електрическо поле, притегляни неудържимо като два магнита. Внезапно асансьорът спря и ние се разделихме, задъхани, тъкмо когато Саймън от „Маркетинг“ влезе с отвратително грозен шлифер, увит около дебелото му туловище.

— Бриджет — рече той с подла усмивчица, докато аз неволно си придърпвах надолу полата, — имаш вид, сякаш са те спипали да вършиш свободна търговия.

На излизане от сградата Даниел ме настигна и ме покани да вечеряме утре. Урааа!

Полунощ. Ху. Останах без капчица сила. Нали не е нормално да се готвиш за среща като за събеседване за работа? Подозирам, че невероятно начетеният ум на Даниел може да се окаже досаден, ако нещата се задълбочат. Може би трябваше да залитна по някой по-млад и глупав, който да ми готви, да ми пере дрехите и да се съгласява с всичко, което му кажа. Откакто съм се прибрала от работа, за една бройка да получа дискова херния, докато пъшках по време на напрегнатия час по аеробика, драх голото си тяло седем минути с твърда четка, чистих апартамента, зареждах хладилника, скубах си веждите, преглеждах вестниците и „Най-нови сексуални техники“, пусках пералнята и сама си обезкосмявах краката, тъй като беше прекалено късно да искам час в козметичен салон. Завърших деня, коленичила върху пешкир, докато се опитвах да сваля восъчна лентичка, плътно залепена за задната част на прасеца ми, и в същото време гледах новините, опитвайки се да си изработя интересни мнения относно текущите събития. Кръстът ме боли, главата ми пулсира, краката ми са алени и целите в бабуни восък.

Умните хора биха казали, че Даниел трябва да ме харесва такава, каквато съм, но аз съм дете на „Космополитан“-ската култура [Списание за мода и красота, предназначено за млади момичета. — Б. пр.], травматизирано от супермодели, прекалено много тестове („Харесва ли ме днешният мъж?“) и знам много добре, че нито личността ми, нито тялото ми са на нивото на тази култура, ако бъдат оставени сами на себе си. Но не издържам на напрежението. Ще анулирам срещата и ще прекарам вечерта в ядене на понички по анцуг, изплескан с яйце.

 

25 февруари, събота

 

55 кг (чудо: сексът се оказа действително най-добрата гимнастика), алкохолни единици 0, цигари 0, калории 200 (най-сетне открих тайната на неяденето — просто заменяш храната със секс).

 

6 ч. вечерта. О, радост! Прекарах деня в състояние, което мога да опиша единствено като сексуално опиянение, блеейки из апартамента усмихната и само вдигах разни предмети и пак ги оставях на местата им. Беше тъй прекрасно. Единственото кофти беше: 1) в мига, в който всичко свърши, Даниел каза: „По дяволите! Канех се да откарам колата в сервиза на Ситроен и забравих“ и 2) когато станах да отида до тоалетната, той ми изтъкна, че за крака ми се е залепил чорапогащник.

Ала в мига, в който започнаха да се разпръскват розовите облаци, ме завладя тревожно чувство. Ами сега какво? Никакви планове не бяха правени. Внезапно осъзнах, че пак чакам телефонът да звънне. Как е възможно след първата нощ положението между двата секса да остане тъй болезнено неуравновесено? Имам чувството, че съм положила изпит и сега очаквам резултатите.

11 ч. вечерта. О, Господи! Защо не ми се обажда Даниел? Сега ходим ли, или какво? Как така майка ми с лекота пърха от връзка на връзка, а аз дори една не мога да отлепя от пода? Може би тяхното поколение по го бива да завързва връзки? Може би не хленчат по цял ден, че били параноични и неуверени в себе си. Може би е за предпочитане да не си прочел в живота си нито една книга по самоусъвършенстване.

 

26 февруари, неделя

 

56 кг, алкохолни единици 5 (давя мъката), цигари 23 (опушвам мъката), калории 3856 (задушавам мъката с юрган от тлъстини).

 

Будна, сама, си представям майка ми в леглото с Хулио. Самоизяждам се от погнуса от визията на родителския, или по-скоро полуродителския секс, възмутена съм от името на баща си, изпитвам здрав, себичен егоизъм при мисълта за предстоящите ми още трийсет години необуздани страсти (свързвани с чести мисли за Джоана Лъмли и Сюзан Сарандън), но преди всичко съм обзета от завист и се чувствам глупаво, че съм сама в леглото в неделя сутрин, докато над шейсетгодишната ми майка вероятно тъкмо се кани да повтори... О, Боже, не понасям вече подобни мисли.