Читателски коментари (за „За мишките и хората “ от Джон Стайнбек)

Книгата попадна съвсем случайно в ръцете ми. От доста време мислех да я прочета, но все не оставаше време. Преди около 10 дни посетих една книжарница без намерение да я купувам. Отново се мярна пред погледа ми. Взех я в ръце, заедно с още една книга и дълго време се чудех коя да прочета. Непознат за мен човек, дошъл сякаш от нищото, каза — „За мишките и хората!“. И така се сдобих с нея. Съдба :)

Прочетох я за отрицателно време. Хареса ми още в началото. Мислех си, че съм разбрала, че е за истинското приятелство и доверие (въпреки, че финала остави смесени чувства в мен). Едва днес, по стечение на обстоятелствата и след не много приятни емоции за мен, „препрочетох“ отново наум книгата. И сега- след седмица, разбирам, че в нея се говори за онази силна, голяма любов, за която и Queen пея „Прекалено много любов ще те убие“. За любовта на Лени към мишките и хората, любов, която ги задушава. Една толкова силна любов не може да съществува в този свят — неслучайно Лени е определен за глупав. Той е неразбран, живее в своя си свят, мечтае да отглежда зайци и да се грижи за тях. Толкова проста на пръв поглед мечта. Със своята нежност и любов той убива това, което обича, защото се страхува, че може да изгуби зайците. Така и ние хората, обичайки, затваряме в клетка любимите си същества (страхувайки се да не ги изгубим), отнемаме им свободата, убиваме ги с прекалената си любов. А уж им мислим само доброто. Тази чиста любов, този добър човек не са създадени за грубия свят, в който живеем. Това го разбира единственият му приятел. Смъртта е неизбежна, прекалената любов убива и Лени.