Не зная защо, но тази повест ме привлича за пореден път. Може би драматизмът на повествованието, сподавения драматизъм на хората с предначертано бъдеще на къртовски работещи роби с техните съкровени мечти за по-добър живот, а всъщност труд…Трагичната обреченост на Лени, а и на останалите герои. Вижда се, че вътре в тях има човешки помисли и стремежи, които се разбиват в канарите на действителността. На моменти самотата на героите е осезаема, осезаема е и тяхната крехка душевност. Напрежението плавно и мощно нараства и достига кулминацията в убийството на Лени. Дали убийство или спасение?! Милостта да убиеш ми напомня за онова скършено в канавката ударено от колата ми зайче с пухкаво кожухче, на което трябваше да спестя мъките. Не се почувствах късметлия, въпреки че бяхме гладни, бедни, замръзнали…Жан виденовата зима….
Не зная началото кой го е превеждал, но много по-добре звучи следният превод:
И най-добрите помисли
на мишките и хората
пораждат често само
теглила и горести.
РОБЪРТ БЪРНС
„На една мишка“
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.