Александър Литвиненко
Лубянската престъпна групировка (41) (Показанията на един офицер от ФСБ)

Скрито-покрито

— Нека си представим, че беше се съгласил да ликвидираш Березовски. Как щеше да стане това?

— Всяка банда има свой почерк. Една взривява, друга стреля със снайпер, трета работи с брадва. Една банда обира жилища, друга банки, трета работи по пазарите. А професионалистите, обучени в спецслужбите, грижливо подготвят информационния съпровод на едно убийство, особено ако то е политическо. Задачата е да се отклонят в невярна посока следствието и общественото мнение, да се създаде правдоподобна лъжлива версия. Такъв е почеркът на спецслужбите.

Ако човекът е бизнесмен, общественото мнение се подготвя за версията, че дължи пари на някого. Ако е лидер на криминална групировка, се подхвърля информация, че има врагове в престъпния свят. Ако е политик, обикновено се разнасят слухове, че се е занимавал с бизнес или е бил корумпиран. Подобни статии се публикуват във вестниците, и то може би не най-популярните. Пуска се една малка бележчица, в някое ъгълче.

С една дума, такова събитие винаги е предшествано от подготовка на общественото мнение. В случая с Березовски това нямаше да е трудно. Например, преди да убият Галина Старовойтова, една почти неизвестна руска журналистка писа, че когато Елцин бил в Лондон, Старовойтова организирала интервю на руския президент за вестник „Сънди експрес“ срещу заплащане. Позоваваше се на източници, намиращи се в Англия.

Забележете как бяха нагласили нещата: защо информацията е дошла от Англия? Защото са планирали след убийството да насочат следите именно нататък. Там живеят нейният първи съпруг и синът й. По вестниците дори писаха, че в Англия те се занимават с нефтен бизнес. На читателя всичко му е ясно: „Аха, тя се е занимавала с нефтен бизнес!“ Та нали у нас всички, дето се занимават с нефт, ги гърмят най-редовно.

Тоест ликвидирането на Березовски щеше да бъде съпроводено с добре режисиран пиар.

— И както убийството на Старовойтова, щеше да остане неразкрито?

— Разбира се. Не защото е неразкриваемо, а защото всички щяха да разберат кой стои зад него и да се страхуват да не научат истината. Както стана с убийствата на Листев, на Холодов…

— Да се върнем към Старовойтова. Ти как би водил разследването на това престъпление?

— Първата нишка е всичко, което е свързано с тази статия, и хората, които са я поръчали. Бих започнал с най-подробно проучване на съдебния иск на Старовойтова за клевета, което дело тя спечели.

В хода на съдебното заседание така и не е бил установен мотивът: защо журналистката е написала това? Клеветата е умишлено престъпление, но е останало неизяснено защо тя го е направила. По чия поръчка журналистката е наклеветила Галина Старовойтова? Кой на два пъти е изпратил тази студентка по журналистика в Лондон и я е снабдил с адресите и документите, чиито номера тя цитира в статията?

Трето. На съдебното заседание беше установено, че журналистката е обикаляла много вестници, но всички са отказали да публикуват дезинформацията. И кой я публикува? „Московский комсомолец“ — фактически това е орган на спецслужбите. Спецслужбите не искат всичко кално да излиза в „МК“, но когато всички отказали, не са имали друг начин.

Четири месеца след решението на съда^[1] Галина Василиевна беше убита. И първата версия, по която следствието започна да работи, беше убийство от „икономически“ характер. Версията с нефта беше не основна, а пробна. После измислиха друго — уж й дали осемстотин хиляди долара и тя ги донесла в Питер за своята партия. Тоест просто са я ограбили. Изобщо по всякакъв начин отдалечаваха следствието от политическата версия.

Аз знам, че нито синът, нито съпругът на Галина Василиевна се занимават с нефтен бизнес. Наистина, синът й по едно време е работил в някаква фирма, но отдавна я е напуснал. Бил е дребен чиновник, който не е имал никакво отношение към бизнеса. Семейството живее доста скромно и няма никакви впечатляващи доходи. Да, обаче някой е измислял всичко това, някой го е подготвял. Някой е потърсил и е намерил начинаещата журналистка, дал й е в ръцете „материала“. Именно английска версия са създали осем месеца преди убийството, за да отдалечат случая от Русия.

Ако тя не беше подала съдебен иск, може би щяха да я убият и по-рано. А сега ето един много важен въпрос. Какво щеше да стане, ако Галина Василиевна не беше подала иска? Ако не беше забелязала публикацията? Тогава версията, свързана с нефтения бизнес на нейни роднини в Англия, щеше да стане основна. И след убийството щяха да измъкнат на светло този вестник и да кажат: „Обаче виждате ли! Писали са за нея! И тя не е съдила вестника за клевета. Значи е била съгласна.“

Аз мисля, че спецслужбите са убили Галина Василиевна Старовойтова. Между другото именно входовете на сградите са тяхно работно място. Логиката и стилът на събитието, характерът на клеветата срещу нея след убийството подсказват именно този извършител. Един криминален тип няма за какво да убива политик. Между другото Аркадий Мурашов, бивш началник на Московската милиция, неин приятел, потвърди всичко това дума по дума в словото си на панихидата.

— Защо са я убили — според тази версия?

— Мотивацията е следната. Загива Галина Василиевна. След известно време при странни обстоятелства умира Собчак. А Путин и неговата питерска команда влязоха в Кремъл като демократи. До ден днешен на Запад Путин е представян като ученик на Собчак. Защото във ФСБ има информация както за вътрешно ползване, така и за външно. На своя народ те казват: ето този служител на КГБ ще въведе ред в страната. А за Запада подобна логика не върви. Затова на Запад те казват: той е ученик на Собчак и Старовойтова, значи — демократ.

Ако Собчак и Старовойтова бяха живи, би ли могъл Путин да върши това, което върши сега? Би ли могъл да прогони Гусински от Русия и да разтури НТВ? Би ли могъл да гради вертикалата на властта върху руините на конституционния строй? Защото нито Собчак, нито Старовойтова нямаше да се съгласят на компромис по такива принципни въпроси.

— Старовойтова беше убита вече след скандала с Березовски и ликвидирането на УРПО. Значи все още има отдели за специални задачи?

— Не съм работил в други УРПО. Но мога да кажа — имаше ги, има ги и ще ги има, докато Системата е жива. Холодов например беше убит от професионалисти много преди създаването на УРПО.