Александър Литвиненко
Лубянската престъпна групировка (24) (Показанията на един офицер от ФСБ)

„Коля, кого правиш генерал?“

Между другото аз бях научил, че Хохолков има ресторант на Кутузовския проспект, вила за стотици хиляди долари и много други неща. И точно по това време се случи и историята със загубата на Хохолков в казиното.

— Това беше скандална история. Имаше депутатско питане в Думата. И какво се разбра?

— По закон правоохранителните органи имат право да създават предприятия с оперативни цели. Дето има една приказка, ако искаш да хванеш гълъб, трябва да наръсиш зърно. А ако искаш да хванеш бандит, трябва да наръсиш пари. Съществуват специални фирми, които служат за примамка за престъпниците. Една от тези фирми беше казиното в хотел „Ленинградская“ — там следяха кой с кого идва, кой с какви пари разполага и т.н. Та именно в това казино е бил забелязан Хохолков, който за една нощ загубил на комар сто и двайсет хиляди долара.

Депутатът от Думата и журналист Юрий Шчекочихин, щом чул за това, отправи депутатско питане — вярно ли е, че полковник от ФСБ е загубил такава сума? Е, какво да отговори ФСБ? Няма как да каже, че не е вярно, след като има видеозапис. Мислили, мислили и съчинили версията, че полковникът не е играл, а е провеждал оперативно мероприятие: осъществявал контакт с „обект“, някакъв чуждестранен бизнесмен. И профукал тези пари, за да покаже колко е богат!

Всички оперативни работници щяха да се спукат от смях: че кой ще даде сто и двайсет хиляди долара за такава работа! И изобщо полковник, официално лице да работи по легенда като бизнесмен? Много ги бива да измислят, щом поискат. За друго не ги бива, но на лъжите са майстори!

Занесох цялата събрана информация на Волох. Разказът на Платонов за видеокасетата в РУОП можеше да се провери само като се обърнем към високите етажи. Волох каза: „Ти си симпатичен на генерал Трофимов. Опитай да се обърнеш към него.“

— Трофимов още ли беше началник на УБКК?

Не, по онова време Трофимов вече беше генерал-полковник, началник на Управлението на ФСБ за Москва и областта. И заместник-директор на ФСБ.

Малко преди тези събития бяха свалили Барсуков и за директор на ФСБ бяха издигнали Ковальов. А се знаеше, че Ковальов е в добри отношения с Трофимов, уважава го и дори май го тачи като свой учител. И аз се реших да разговарям с Трофимов.

Изслуша ме Трофимов и рече: „Да вървим при Ковальов.“

Отидохме. Разказахме му. Трофимов каза на Ковальов: „Коля, кого правиш генерал! На кого даваш цяло управление!“

А онзи взе да се оправдава: „Нали разбираш, Толя, той е много ценен кадър, след Чечения го подкрепят от най-високо място. Не съм само аз тук, има решение на предишното ръководство, Елцин вече подписа, нищо не мога да направя.“

Излязохме от кабинета. Анатолий Василиевич ме погледна изразително, сиреч, такъв си е той, послушко, гледа началството в устата (т.е. хората от пето, политическото управление на КГБ). Въздъхна и си тръгна.

След известно време разказах за това на един офицер от Управлението за собствената сигурност. Той завъртя пръст около слепоочието си: „Намерили сте при кого да идете. Хохолков дели със самия Ковальов. Ние го разработвахме няколко години. Но щом Ковальов стана директор, веднага поиска делото и каза да го прекратим.“