Жорж Нурижан
Латински сентенции и мъдри мисли (5)

D

dat veniam corvis, vexat censura columbas (дат вениам корвис вексат цензура колумбас) — критиката прощава на гарваните, а обижда гургулиците (Ювенал).

Davus sum, non Oedipus (Давус сум нон Едипус) аз съм Давий (слугата), а не Едип мъдрецът, който обяснил загадката за Свинкса), мисъл на Теренций която с известна ирония е искал да подчертае: азъ съм невежа, а никакъв учен — ти знаеш по-добре от мен!

dediscit animo sero, quod dedicit diu (дедесцит анимо серо, квод дедецит диу) — късно душата отвиква от това, на което е навикнала дълго време.

deductio ad absurdum (дедукцио ад абсурдум) — заключение от нелепо съпоставяне на понятия.

de facto (де факто) — в същност, в действителност, фактически.

de jure (де юре) — по право, по закона, формално.

de gustus et coloribus non disputandum (де гусгибус ет колорибус нон диспутандум) — за вкусовете и цветовете не се спори.

de hoc satis (де хок сатис) — до тук достатъчно.

delenda Carthago (деленда картаго) — трябва да се разруши Картаген. — Думи, с които Катон Старият завършвал всичките си речи, по какъвто повод и да говорел.

deliberaudum est diu, quod statuendum est semel (делиберандум ест диу квод статуендум ест семел) — дълго трябва да се обмисля, понеже веднъж трябва да се реши.

deliberando discitur sapientia (делиберандо дисцитур сапиенциа) — мъдростта се учи чрез мислене.

de minimis non curat Praetor (де минимис нон курат претор) — на малките неща не трябва да се отдава голямо значение.

de mortibus, nihil nisi bene (де мортибус нихил низи бене) — за умрелите не трябва да се говори нищо, освен добро.

de nihilo nihilum, in nihilum nie posse reverti (де нихило нихилум ин нихилум ние посе реверти) — нищо не ражда от нищо, нищо не може да се върне в нищо.

desideria pia (дезидериа пиа) — хубави желания, които обикновено остават неизпълнени.

despicere oportet, quicquid possis perdere (деспицири опортет квиквид посис пердере) — трябва да презираш това, което не можеш да изгубиш.

de te fabula narrator (де те фабула наратур) — за теб се разказва в баснята (подметане, когато някой не разбира).

Deus est qui regit omnia (деус ест кви регит омниа) — има един Бог, който управлява всичко.

dictum factum (диктум фактум) — речено-сторено.

didecere glere feminae in mendacium (дидецере флере фемине ин мендациум) — някои жени са се научили да плачат, за да лъжат.

dies quod donat, timeas; cito raptum venit (диес квод донат тимеас цито раптум венит) — бои се от подаръците на деня; бърже той идва да ти ги отнеме.

defficile est crimen non prodere vultu (дифициле ест кримен нон продере вулту) — мъчно е да не издадеш престъплението си с израз на лицето.

difficile satiram non (дифициле сатирам нон скрибере) — мъчно е да не пише човек сатири.

discordia fit carior concordia (дискордиа фит кариор конкордиа) — понякога свадата заякчава сговора.

diu apparandum est bellum, ut vincas celeries (диу апарандум ест белум ут винкас целериус) — дълго време трябва да се готвиш за война, за да победиш по-скоро.

diuturna quies vitiis alimenta ministrant (диутурна квиес вициис алимента министрат) — продължителната почивка е храна на пороците.

divitiae apud sapientem virum in servitude sunt, apud stultum in imperio (дивицие апуд сапиенцем вирум ин сервитут, сунт, апуд стултум ин империо) — богатството робува на мъдрия, а на глупавия заповядва.

divide et impera (дивиде ет импера) — разделяй и владей! (политическо правило на Макиавели, усвоено и прилагано от монарсите на бившата Австро-Унгарска империя, която се населяваше от разни народности, управлението на които е било възможно само чрез противопоставяне на техните интереси.

dixi! (дикси) — казах! (формула, с която некои оратори, защитници пред съд и др. завършват речта си.

dona ingeni et fortunae proposita omnibus (дона ингени ет фортуне пропозита омнибус) даровете на ума и на щастието са достъпни за всички.

docendo discimus (доцендо дисцимус) — като учиме другите и сами се учиме.

dolorem dies consumit (долорем диес консумит) — времето унищожава скръбта.

dones eris felix, multos numerabis amicos, tempora si fuerint nubila, solus eris (донек ерис феликс мултос нумерабис амикос, темпора си фуеринт нубила солус ерис) — докато си щастлив много приятели ще имаш, изменят ли се времената, сам ще останеш.

do ut des (до ут дес) — дай за да ти дам.

dos non facit faustum conjugium, sed virtus (дос нон фацит фаустум конюгиум сед виртус) — зестрата не прави брака щастлив, но добродетелта.

dulce et decorum est pro patria mori (дулце ет декорум ест про патриа мори) — приятно и хубаво е да умреш за отечеството си (стих от Хораций, отправен до младите римляни, за да ги посъветва да подражават примера на своите прадеди).

dulcis malorum praeteritorum memoria (дулцис малорум претериторум мемориа) — сладък е споменът за изминалите нещастия.

dulcia non novit, qui non gustavit amara (дулциа нон новит, кви нон густавит амара) — не знае сладостта онзи, който не е изпитал горчивина.

dum spiro spero (дум спиро сперо) — докато дишам, надявам се, т. е. докато съм жив не губя надежда.

dum vivimus, vivamus (дум вивимус вивамус) — докато живеем, нека живеем.

dum vivant stulti vitia, in contraria currunt (дум витант стулти вициа ин контрариа курунт) — докато глупавите бягат от едни пороци, изпадат в други.

duplicatur bonitas, simul accessit celeritas (дубликатур бонитас, симул ацесит целеритас) — двойно е стореното добро, щом е на време.

dura lex, sed lex (дура лекс сед лекс) — законът е строг, но е закон! (употребява се, когато се говори за някоя неприятна наредба, на която човек трябва да се подчини).