Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1945 (Пълни авторски права)
- Форма
- Философски текст
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 14 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- Buse4kata
Източник: http://bezmonitor.com
София — 1945 г., печатница „Мусала“ — София, ул. Три уши, 15
История
- — Корекция
I
iacet omnis virtus, fama nisi late paret (иацет омнис виртус фама низи лате парет) — всяка заслуга остава в неизвестност, ако мълвата не я разгласи.
ibidem (ибидем) — пак там, на същото място (употребява се, когато се цитира няколко пъти едно и също съчинение).
ibi pote velet populus, ubi leges valent (иби поте валет популус уби легес валент) — там е силен народът, дето се зачитат законите.
id agas, tuo te merito ne quis oderit (ид агас туо те мерито не квис одерит) — така постъпвай, че никой да не те мрази заслужено.
id alteri crimini no dabis, quod ipse fecisti (ид алтери нон дабис квод ипсе фецисти) — не вменявай във вина другиму това, което сам си извършил.
idem (идем) — същият или същото (употребява се за избегване на повторения).
ignoramus et ignorabimus (игнорамус ет игнорабимус) — не знаем и не ще знаем, думи на естественика Дюбоа Раймонд за основните въпроси на човешкото познание, т. е. световни загадки (същност на душа, материя — и др.).
ignorantia legis neminem exusat (игноранциа легис неминем екскузат) — незнаене закона не извинява никому.
ignosce saepe alteri, nunquam tibi (игносце сепе алтери нунквуам тиби) — прощавай другиму често, на себе си никога.
ignoti nulla cupido (игноти нула купидо) — за непознатото никакво силно желание няма.
imago animi vultus est (имаго аними вултус ест) — лицето е огледало на душата.
immodica ira gignit insaniam (имодика ира гигнит инсаниам) — неумереният гнев ражда безумие.
imedit ira animum, ne possis cernere verum (импедит ира анимум не посис цернере верум) — гневът пречи да не можеш да видиш истината.
imperium in imperio (империум ин империо) — държава в държава, кога известни лица в една държава избягват да се подчиняват на общодържавните закони, а се подчиняват на свои и в такъв случай изглеждат като че ли представляват друга държава.
in abstracto (ин абстракто) — в абстрактността, т. е. без да се държи сметка за действителността.
in corpore (ин корпоре) — вкупом; в пълен състав.
in globo (ин глобо) — изцяло, вкупом, глобално.
in aeternum (ин етернум) — във вечността, т. е. за винаги.
in cauda venenum (ин кауда вененум) — в опашката е отровата (когато искаме да кажем, че жлъчността се проявява в края на една реч или на едно писмо).
in extenso (ин екстензо) — изцяло, на дълго и широко, обширно.
in extremis (ин екстремис) — в крайния, последния момент (напр.: изповедвам се ин екстремис).
in infinitum (ин инфинитум) — до безконечност, до безкрайност.
in dubiis abstim (ин дубиис абстим) — в колебанието си спри да вземаш всякакво решение.
insertus animus dimidium est sapientiae (инцертус анимус димидиум ест сапиенцие) — съмнението е половин мъдрост.
in amore forma plus valet, quam auctoritas (ин аморе форма плус валет квам аукторитас) — в любовта хубостта има по-голямо значение от властта.
in amore semper mendax iracundia est (ин аморе семпер мендакс иракундиа ест) — в любовта винаги гневът е престорен.
in facto (ин факто) — на дело, в действителност.
in honorem (ин хонорем) — в чест.
in hoc signo vinces (ин хок сигно винцес) — с този знак ще победиш. — Според преданието, когато император Константин тръгнал да воюва срещу Максенций, на небето се появил кръст с горните думи.
iniquum est collapses manum non porrigere (иниквуум ест колапсис манум нон поригере) — несправедливо (жестоко) е да не подаваш ръка на падналите (Сенека).
ingrato tellus homine nil peius creat (инграто телус хомине нил пеиус креат) — нищо по-лошо земята не създава от неблагодарния човек.
inimicum, quamovis humilem, docti metuere est (инимикум квамовис хумилем докти метуере ест) — мъдрият се бои и от най-слабия враг.
in limine (ин лимине) — на прага, в самото начало.
in medias res (ин медиас рее) — в самия въпрос, в средните работи.
in medio stat virtus (ин медио стат виртус) — добродетелта стои по средата, т. е. не отива до крайности.
in memoriam (ин мемориам) — в памет на, в спомен, за спомен.
in nihil sapiendo vita est in iucundissima (ин нихил сапиендо вита ест юкундисима) — животът е приятен, когато не мъдруваме.
in omnia paratus (ин омниа паратус) — готов за всичко.
intus et in cute (интус ет ин куте) — вътре и под кожата; прен. основно: той го познава интус ет ин куте.
in partibus (ин партибус) — в страните (на неверващите). Този израз се употребявал за епископи с чисто почетни титли, без никаква юрисдикция. Днес за ирония, се казва за министър — висш чиновник и др., които нямат занятие или са без функции.
in rerum natura (ин рерум натура) — в природата (естеството) на нещата.
in secula seculorum (ин секула секулорум) — отговаря на старобългарското, во век и веков: във вековете на вековете — вековечно.
instar omnium (инстар омниум) — по подобие на всички.
in statu quo ante (ин стату кво анге) — в по-раншното, т. е в същото положение.
intensus arcus nimium facile rumpitur (интензус аркус нимиум фациле румпитур) — прекалено обтегнатият лък лесно се чупи.
intelligenti pauca (интелигенти паука) — на човек, който знае да разбира, малко думи са потребни.
in tempore opportuno (ин темпоре опортуно) — в благоприятния момент.
inter arma silent leges (интар арма силент легес) — между оръжията законите мълчат, т. е. там, дето говори оръжието, законите остават мъртва буква.
in terminis (ин терминис) — на края, на последно място, в последния момент.
inter nos (интер нос) — помежду нас, т. е. помежду нас да си остане.
inter os et offam multa accidere possunt (интер ос ет офам мулта акцидере посунт) — между устата и залъка много нещо може да се случи.
in Venere semper certat dolor et gaudium (ин Венере семпер цертат долор ет гаудиум) — в любовта винаги се борят скръбта и радостта.
inventus-ventus (инвентус-вентус) — младостта минава като ветъра.
in usum Delphini (ин узум Делфини) — за употреба на престолонаследника или дофина.
ipso facto (ипсо факто) — по силата на самото дело, на фактите.
ipso jure (ипсо юре) — по силата на правото, на закона.
ira furor brevis est (ира фурор бревис ест) — гневът е краткотрайна лудост (стих от Хораций).
iratus, cum ad se rediit, sibi tum irascitur (иратус кум ад се редиит сиби тум ирасцитур) — разгневеният, щом се опомни, се гневи на себе си.
is fecit cui prodest (ис фецит кви продест) — тоз го направи, който има от това изгода.
iter est, quacumque dat prior vestigium (итер ест квакумкве дат приор вестигиум) — всеки може да мине, дето преди него е оставено човешка следа.
iusta atque audire magistratum decet (юста аткве инюста аудире магистратум децет) — на управника прилича да изслуша справедливото и несправедливото.