Цветан Пеневски
Англопоетичен смеховник (4)

ЗА СЕМЕЙСТВОТО, ЛЮБОВТА И КАКВО ЛИ НЕ ОЩЕ…

НАВЪН И У ДОМА

Том яде веднъж страшен бой от жена си,

побягна навън и едва отърва се.

По-точно, спасиха го негови стари

случайно минаващи трима другари.

Те му казаха ясно какво да направи…

Но Том е човек със порядъчни нрави

съвет като този нима би приел?!

И в праведен гняв обяви им дуел…

Три пъти живота рискува си той,

след което жена му съдра го от бой.

Джонатан Суифт

* * *

Дали да се ожениш? Ако ме питаш мен,

живей като баща си — бъди докрай ерген!

Аноним

* * *

Когато обикнах те, моя любима,

станах смел, заживях без лъжи

и всички се чудеха: „Нещо му има,

я колко добре се държи!“

Но всичко си има начало и край!

Отшумява любовната драма

и скоро ще казват съседите май:

„Пак е същият — нищо му няма.“

А. Е. Хаузмън

 

ФАТАЛНА ЛЮБОВ

До среднощ Питър чака вън свойта любима

и угасна без време в свирепата зима.

Търпелив беше той, а Жената — жестока, —

злият мраз съкрати на живота му срока.

От смъртта му поука дано всеки вземе:

Да се люби във къщи, да ляга навреме!

Матю Прайър

 

 

СЪВЕТ КЪМ СЪПРУЗИТЕ

За да е здрав съюзът брачен

в тревожни и щастливи дни,

когато си сгрешил — признай си,

когато пък си прав — млъкни!

Огдън Наш

 

 

БРАКОСЪЧЕТАВАНЕТО

Той бе стар и богат — от почтен, знатен род,

тя бе двайсет и девет тогава

и му даваше седем години живот —

не че мислеше друго да дава!

Джъстин Ричардсън

 

 

КЬОЛН

В Кьолн, град на монаси и кокали стари,

с потрошени, озъбени, зли тротоари,

в този град на парцали и грозни жени

преброих сто и седем различни вони,

а и двайсет и две миризми отлежали.

О, нимфи на всички помийни канали!

Всеки знае, че Рейн бреговете му мие,

но горещо ви моля, кажете ми вие,

чия ли незнайна могъща ръка

ще измие след туй тая бедна река?!

С. Т. Коулридж

 

НА ЕДИН СНОБ

Щом кажеш „Той не е от породисто семе!“

и перчиш се с унаследената си власт,

си мисля, колко често помиярът Време

е вдигал крак над родословния ти храст.

Патрик Дикинсън

 

НЕДОУМЕНИЕ

Когато дойдох да разкрия страстта си —

непристъпна кат всички девици,

ти, любима, умело прикри радостта си,

но… защо ме изхвърли с ритници?!

А. Бикърстаф

 

ЗЛОПОЛУКА

Изпати си зле братовчедът ми Пат —

един хулиган го замери с домат.

От нормален домат не излиза цицина,

но този се случи покрит с ламарина.

Аноним

* * *

Колко е лесно да имаш семейство,

колко е лесно човек да е млад!

Но опитай и двете — съвсем не е лесно!

Хем млад, хем пък женен — направо е ад!

Аноним

 

БЕДНИТЕ ЖИВОТНИ

Конете живеят по трийсет години,

без нищо да знаят за джин и мартини.

Овцата след двайсет години умира,

а така и не кусва ни вино, ни бира.

И телето е трезво, но трябва да кажа,

че след осемнадесет сдава багажа.

На петнадесет свършва почтеното куче,

макар че коняк и ракия не смуче.

Кокошката само с вода се гощава,

но след десет с живота и тя се прощава.

Ами котката — ето, на мляко я кара

и пак не напредва далеч в календара.

Не пият животните чак от Потопа,

пък все преждевременно хвърлят те топа,

а разгулните, грешни, попийващи хора

доживяват шейсет, че и десет отгоре.

А се срещат родени с късмет екземпляри —

изкарват до сто в алкохолните пари!

Аноним

 

НЕОЧАКВАНО УДОВОЛСТВИЕ

Сърцето ми е като кавалер,

от дамата напуснат и забравен,

като човек с подут от болка зъб —

изваден наполвина и оставен.

Сърцето ми е като примадона,

оплескала на арията края,

сърцето ми е два пъти по-зле!

Пристига тъщата! Защо? — не зная.

Цапни ме яко с нещо по главата,

дано излезе морава цицина,

храни ме с гайки, бомби, арматура,

сипи ми смело в супата стрихнина!

Уший ми дреха с розови маймуни

и пурпурни бродирани фазани,

защото тъщата пристигна вече

и смята до смъртта ми да остане!

Аноним

 

В САФИЧЕСКИ СТИХ

Нежно убийство, сладка мисиз Харгрийвз,

пърхаш по Хай стрийт, сто сърца отнела.

Клетник обречен — всеки, що те зърне!

Без мистър Харгрийвз.

Стари бакали сметките объркват,

чупят кантара, сиренето мачкат.

Пратки в боклука пощальони пускат.

Кучета вият.

Палка отпуснал, полицай препуска,

данък общ доход бюрократ забравя,

с евтини рози пътя ти постилат

цветопродавци.

„Мъко прекрасна“ — вайкат се касапи,

„Viva, Regina!“ — кресва келнер бледен.

Даже кюрето шепне, поглед свело:

„Дявол небесен!“

Ето че в къщи ти, богиньо, влиташ,

вечер дохожда, с нея — мистър Харгрийвз.

Хвърля бомбето, мрачен като буря:

„Гладен съм, слагай!“

Д. Б. Уиндъм Луис

 

ПАРЧЕ СВАТБЕНА ТОРТА

Защо всички тези чудесни девойки

избират ужасни мъже?

Не вярвам да вземеш от благотворителност

някой от кол и въже!

Повтарям — ужасни — не просто селяци

и злонрави, порочни вандали

(сбрани, сякаш да видим край тях как блестят

жените, как все са блестяли),

а ужасни мъже: неграмотни, лениви,

коварни като апачите,

дето, излезеш ли в парка с тях,

се срамуваш от минувачите.

Нима е привършил твоят запас

от свестни съпрузи, о, Боже?

Или все надценявам жената

за сметка на мъжа?

А?

Може…

Робърт Грейвз

* * *

Дано излезе нещо — ти биеш си челото.

Не чукай, няма никой, то празно е, горкото.

Александър Поуп

* * *

Какво, че вечерял си с лордове

и си бил с херцогини на бал,

въшката, драги, е въшка,

дори и в косите на крал!

Робърт Бърнс

 

СТИХОВЕ, ГРАВИРАНИ ВЪРХУ БОКАЛ

Алкохол ние пием по много причини,

но върти ми се тая в главата:

щом не пием през кратките земни години,

как ще пием след туй във земята?!

Аноним

 

 

ПРЕДВИДЛИВОСТ

Ще дойдат и дъждовни дни,

затуй чадър си открадни!

Аноним

* * *

Съдбата те издигна, за да ни докаже,

че може невъзможното да стори даже.

Р. Гарнет

* * *

Професор Робинсън през месец бие

рекордите по риболов и вие

навярно бихте смигнали лукаво —

магистър по история и право.

Дж. Ростревър Хамилтън

* * *

Една личност от Тива

е тъй срамежлива,

че още не знае

мъж или жена е.

Огдън Наш

* * *

Съгледах стършел на стената.

Не ми хареса, но поне

не го оставих да пресмята

аз хубав ли съм, или не.

А. Г. Прис–Джоунс

* * *

Обикаля земята пламтящото слънце,

а луната — света — като в цирков манеж.

Изглежда, умираме не от смъртта си,

а от тоз непрекъснат световъртеж!

А. Маклийш

 

ЧОВЕК Е СТАР САМО ВЕДНЪЖ!

Среднощ часовникът удари,

къде са старите другари?

Един — прехласнат във Росини,

друг — в балерини по бикини.

Във кръчма третият лежи,

четвърти в клуба реч държи,

леглото пети си оправя,

а аз къде съм? БЕБЕБАВЯ!

Огдън Наш

 

СВОБОДЕН

Жените, дето радват ми очите,

сърцето вече не тревожат.

Годините отнеха ви магнита,

жени, които радвате очите.

Край мен като мираж сега прелитат,

с очите си не ме пробождат

жените, дето радват ме. Очите

сърцето вече не тревожат.

Осуалд Колдри

 

ОБИКНОВЕНИЯТ ФАЗАН

Обикновеният фазан

държи яйцата си в тиган.

(Причината е без съмнение

опасността от наводнение.)

Но тези неразумни твари

не знаят, че ята шопари,

когато правят кални бани,

крадат тиганите за вани.

Аноним

 

 

СТИХОВЕ, СЪЧИНЕНИ НА РЕД ПЕТИ ПО СРЕДАТА

От всички всевъзможни лектори

най-мразя този вид познат,

дето прочетените страници

ги връща на купа отзад.

По-поносим е оня лектор,

който от книжната грамада

отделя всеки четен лист

и купчината спада, спада…

А най-обичам онзи, който,

объркал всичко от вълнение,

набързо после произнася

прекрасното: „И в заключение…“

Морис Бишъп

 

ЗА ПОЗНАТИТЕ

Привет, приятелю! Целувки, писе!

Здравейте, сър! О, Господи, смили се!

Хилеър Белък

 

ПОРАСНАХ

Нима затуй пищях и спорех,

и умолявах и се борех,

за да си лягам днес, мърцина,

едва във осем и полвина!

Една Сейнт Винсънт Милей

* * *

Джон се разхлипа, щом видя жена си

от болките родилни да крещи.

„Така е, Джон, аз страдам — тя призна си, —

но не плачи, не си виновен ти.“

Е. Уолш

 

ЦЕЛУВКАТА

„Да, целуна ме.“ „Как можа, грешнице блудна!“

„Не ме кори!“ „Как не! А ти изтърпя?“

„Та той въобще не разбра, че съм будна,

помисли, че мисля, че мисли, че спя.“

Ковънтри Патмор

* * *

Джо мрази всички подмазвачи,

от себелюбие не страда значи.

П. Дод

 

ЗА ИЗМЯНАТА

Защо не може никога измяна да успее?

Че иначе измяна да я нарече кой смее!

Дж. Харингтън

 

ТРАГЕДИЯ

Днес по обед жена ми внезапно избяга

с шофьора ми Джон. Ах, сърцето ме стяга!

Да познавате участ по-страшна? Едва ли…

Тая дяволска бричка не ще да запали!

Хари Греъм

* * *

Не се надявай да го

купиш — чист

е нашият британски

журналист!

Пък и като го знам

какво е писал

и без да е подкупен —

няма смисъл!

Х. Улф

* * *

Чедата Израилеви се молеха за хляб

и Господ им изпрати манна,

но този прост човечец само искаше жена,

а Дяволът му прати Анна!

Аноним

 

ГРАХОВИ ЗЪРНА

Навикнал съм, щом с грах се храня,

върху зърната мед да сложа.

Е, да, вкусът им става странен,

затуй пък се лепят по ножа.

Аноним

 

БЕЗЗЪБАТА СЦИЛА

Днес Сцила е беззъба — съдбата я наказва,

защото като млада тъй много тя приказва

и толкова обичаше да спори и да вика,

че всичките си зъби изтри си ги с езика.

Аноним

 

 

 

НАБЛИЖАВАМ ЧЕТИРИЙСЕТ

Май ще трябва сериозно да скастря съдбата:

Е, какво си забъркала, мила?

Дали още не ми е узряла главата,

или просто е вече прогнила?

Огдън Наш

 

 

ВЪПРОС НА ВКУС

Предложиха ми да изям

парченце от хипопотам

със думите: „Не свивай вежди,

на вкус е като бут говежди.“

И вярно!

Сега говеждо аз не ям —

напомня ми хипопотам.

Огдън Наш

 

ЗА СВЕЩЕНИКА, УХАПАН ОТ КОН

Кон ухапал господаря?

Как е станало това?

Чул, че пасторът повтаря:

„Всичко живо е трева.“

 

 

СЛОНЪТ

Децата ахват, без да щат

пред странното чудовище:

Каква опашчица отзад,

отпред какво туловище!

 

 

СЛЕД ОБЩИТЕ ИЗБОРИ

На Привилегиите силата „свещена“

(с шампанско, бридж и похот напоена)

сломена бе и Демокрация я замени!

(споена с бридж, шампанско и жени).

Хилеър Белък

 

 

СЪС СМЪРТТА НА МЛАДИТЕ

Пратете ми младежка смърт

не ща я смирената там в подредената

спалня смърт със светена вода

и прочувствени сетни слова

чиста во Христа смърт

Нека когато съм на 80

и непресъхващо чувство за тумор

да ме удари червено ферари

призори на път за вкъщи

от целонощен купон

Или когато съм на 91

среброкос бос на монопол

седнал в бръснарския стол

да влетят горилите на конкуренцията

гушнали шмайзери в тромави лапи

и да ми оберат тила до талията

Или когато съм на 103

изхвърлен от всички клубове

любовницата да ме свари

в кревата с дъщеря й

и боейки се за своя син

да ме нареже на късове

и да ги изхвърли без един

Пратете ми младежка смърт

не шепот на пръсти и поп да се кръсти

не смърт с херувимчета с колосани лигавчета

не ща я стерилната и водевилната

„Дай боже всекиму такава“

смърт

Роджър Макгоф

 

КУЧЕТО

Убеден съм (и надали някой отрича),

че кучето свойте стопани обича.

А още твърдя (проверил съм на живо),

че мокрото куче е най-обичливо.

Огдън Наш

 

КОТЕТО

Най-лошото на котето е

как

накрая се превръща във

котак.

Огдън Наш

 

 

БАЛАДАТА НА ОТЧАЯНИЯ СЪПРУГ

Живеехме преди с жена ми двама,

с кавги поддържахме интимна драма.

Аз карах се със нея, тя — със мен

и весело летяха ден след ден.

Сега съм сам, и то на страшен хал —

във шкафа няма даже кашкавал!

Животът е безвкусен и суров

без нейната единствена любов!

„При мен върни се, мила!“ — пиша аз,

„Разкарай се — отвръща, — педераст!“

Е, браво, доживях! Какъв позор!

До гроба да яде оборски тор!

И все пак любя я и още как!

И щерката, и малкия хлапак.

И мисля си, че длъжна е веднага

да дойде пак при мен, а не да бяга.

„А, не!“ — отвръща тя с такава злоба,

че отказът й вкарва ме във гроба.

„Не ще се — казва — нивга прибера

след всички твои кални номера!“

Абе, жена, пред тебе се кълна,

не съм обичал друга ни една!

Повярвай, ни преди, ни даже след,

макар че са ме гонили безчет!

„Добре — ще каже, — нека е така,

но и на мен ми идват на крака,

а хвана ли ги за носа веднъж…

Ех, колко лесно е да лъжеш мъж!

Ще се навличам, както си поискам,

с когото искам ще си се натискам!

Ей ти, дърво, свободна съм! За Бога,

ще дървя който ща и както мога!“

Нима това е моята любима?

Нима бе тя, която в мрачна зима

разбуждаше цветята като фея

и караше дори и мен да пея?!

Да, тя е. Зная. Тя ще е докрая!

И щом е тъй, докрай ще я желая!

И ще є кажа, ще є кажа тъй:

О ти, прекрасна, през нощта, утрото, следобеда!

О ти, прекрасна, прегорила или не обеда!

О ти, най-прекрасна — облечена, съблечена или почти!

О ти, най-прекрасна — ставаща от сън, заспиваща или просто легнала по очи!

 

О, най-прекрасна сред прекрасните, от която няма по-хубава, по-чаровна, по-красива!

О, най-прекрасна сред прекрасните, справедлива или не,

жестока, безразлична, милостива!

О ти, най-прекрасна сред прекрасните, каквото и да правиш, каквото и да виждаш, каквато и да бъдеш!

О ти, най-прекрасна сред прекрасните, каквото и да е времето, и в слънце, и във дъжд!

За време моля, о, любима,

да скърпя таз проклета рима!

Робърт Крийли

 

ПОЕЗИЯТА

И аз не я обичам.

Но докато я четем с пълно пренебрежение,

все пак

откриваме в нея по нещо истинско.

Мариан Мур