Към текста

Метаданни

Данни

Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5 (× 2 гласа)

Информация

История

  1. — Корекция

В ЧЕРНИ КРАСКИ

ЕПИТАФИИ

* * *

Тук почива Литъл Джон,

дето го прегази кон.

Той не се казва Джон, а Мич,

но Джон се римува с кон, а Мич — хич.

Аноним

* * *

Почивам тук аз, Мартин Единброг,

дано прости ми греховете Бог,

както бих сторил аз, ако бях Бог,

а той пък беше Мартин Единброг.

Аноним

 

НА ЛОРД КОНИНГСБИ

Лорд Конингсби най-после е в земята,

останалото Господ знай — и Сатаната.

Александър Поуп

* * *

Безумец възкликнал: „Сега

ще отида на Марс, без шега!“

После литнал с отскок

от един висок блок…

На този гроб пише кога.

Аноним

 

 

НА НЕВНИМАТЕЛНИЯ ШОФЬОР

Тук гробът погълна

Джон Браун, задето

рекламите зяпаше

вместо шосето.

Огдън Наш

 

НА ЕДИН ПУРИТАН

Той служеше на Бога усърдно и с наслада,

затуй се срещна с него, когато слезе в ада.

Хилеър Белък

 

НА СЕБЕ СИ

Животът е шега — от люлката до края.

Преди го предполагах, ала сега го зная.

Джон Грей

* * *

Тук почива Мери — жена на Бен ратая.

Душата є блажена навярно е във рая.

Но даже да е в ада, горката, според мен

ще бъде по-щастлива, отколкото при Бен.

Аноним

* * *

Пред тази могила сърцето от радост прелива —

тя дарява ме с чудни цветя и жена ми покрива.

Аноним

 

НА ЕДИН СВЕЩЕНИК

Тук почива Питър Лам.

Къде е отишъл, не знам.

Ако е в рая, боже мой!

Прощавайте, любов, покой!

Ако попаднал е във ада,

на Сатаната му се пада!

Аноним

 

 

НА ЕДИН ЗЪБОЛЕКАР

Поклон пред зъболекаря,

що тука се е сгушил

и съвестно последната си

дупка е запушил!

Аноним

 

НА ЖЕНА СИ

Бих те последвал, но не зная

дали си в ада или в рая?…

Аноним

* * *

Опрели гръб до гръб, отдавна вече пръст,

лежим с жена ми тук, под този кръст.

А прогърми ли сетната тръба в безкрая,

ако жена ми стане, аз ще си затрая.

Аноним

* * *

Всеки ден

мисля за смъртта

за болести и глад

насилие, тероризъм, войни.

Помага

да се поразсея.

Роджър Макгоф

 

МАТИЛДА

(която лъжеше ужасно

и затова загина в пламъци)

Матилда лъжеше така, че

човек направо да заплаче.

Дори и леля й Агата,

която вярваше в децата

(след два Матилдини сюрприза,

довели я до нервна криза),

разбра — немирница такава

доверие не заслужава.

Веднъж Матилда от игри

порядъчно се измори

и както бе сама в салона,

прокрадна се до телефона

и спешно призова отряда

на огнеборната бригада.

След миг засвириха сирени,

мъже, във огъня калени,

се устремиха като хали

от всички лондонски квартали,

очите мятаха искри:

Матилдиният дом гори!

Сред бурни възгласи и песни

пожарникарите чудесни

забиха стълби във стрехите,

изкъртиха със взлом вратите

и от мазето до тавана

библейският Потоп настана.

Добре, че лелята все пак,

след малка доза амоняк

им обясни (задача тежка),

че станала е просто грешка

и, ще не ще, по две заплати

им даде, за да ги отпрати.

Не мина месец, и Агата

реши да иде на театър —

представяха добрата стара

пиеса за майор Барбара —

но колкото и да се мръщи,

Матилда си остана вкъщи:

дано накрая разбере, че

лъжата винаги ни пречи!

Пожарът, както често става,

избухна именно тогава.

Ах, как Матилда изпищя,

как само се развика тя!

Взе да се тръшка и да плаче

към доблестните минувачи

(събитията нажежени я

подтикваха към откровения).

Уви! При всеки неин зов

посрещаше я присмех нов:

Дрън-дрън! Ами, на нас ли тия!

Пак лъже, хайде, остави я!

Докато леля й научи,

непоправимото се случи!

Хилеър Белък из „Поучителни истории“

 

ПРИСЪСТВИЕ НА ДУХА

Когато с дъщеря си Нина

изкачвах Анапурна,

внезапно спусна се лавина

и взе, че я катурна.

Сега загазихме! Но ето

че щукна ми идея!

Да срежа ли въжето, дето

ме свързваше със нея?

Че правилно постъпих, знам,

но малко ми е скучно сам!

Хари Греъм

* * *

Изхабява ни времето с присмех нескрит,

но и ние хабим го, така че сме квит.

Аноним

 

БАНЯТА

Широка и права е тази пътека,

що в банята всеки ден води човека.

Но преди да се гмурнете в пълната вана,

преди да ви скрие искрящата пяна,

за да бъде спокоен блаженият час,

прекаран под душа, приканвам ви аз:

О, приятели мои, добре запомнете —

затворете вратата, резето дръпнете!

Приятел аз имах — а вече не ми е,

веднъж незаключил, той взе да се мие.

Ала както лежеше под пяната чинно,

влезе леля му — дева почтена, невинна.

Не го забеляза и взе за беда,

че пусна във ваната вряла вода!

А Джон в бързината, разбирате вие,

не успя със сапун голотата да скрие.

Изкрещя и прехапа си долната устна,

после гъбата своя неволно изпусна…

Къде падна тя, вече никой не знае.

Джон от мъка и гняв бе готов да ридае,

надигна се горд като Зевс всемогъщи,

изскочи навън и препусна към къщи.

Да… Бедната леля примря от уплаха,

да й върнат живота, уви, не успяха…

От какво ли умря? Може би от смущение?

Нима той бе виновен за туй престъпление?!

Ала Джон и до днес не успя да забрави

как, когато презря утвърдените нрави,

загуби брутално, така да се каже,

свойта чест, свойта леля и гъбата даже!

Хари Греъм

 

ТИХА РАДОСТ

Синът ми Август, находчив хлапак,

не скрил учудването си, възторга,

когато минувач запитал как

да стигне бързо до известна морга.

„Най-бързо ли? — възкликнал той. — Окей!“

И го изблъскал под един тролей.

Каквото и да казват за синчето,

умее да се весели момчето!

Хари Греъм

ОЩЕ ЕПИТАФИИ

* * *

Потомството ще занемей

над гроба, дето цял свят знай го —

почива тук лорд Касълрей!

Спри, пътниче, и препи… го!

Дж. Г. Байрън

* * *

Почива тук нещастен канибал.

Макар предупреждаван от медик,

най-страшната отрова той изял —

умрял от политик!

Дж. Б. Мортън

* * *

Аз имах кон, жребец бе над жребците,

така обичах с него лисиците да гоня…

Но му изсвириха „Печален валс“ глупците,

уви, от таз мелодия умря ми коня!

Дж. Б. Мортън

 

НА ЖЕНА МИ

Тук погребах жена си.

Нека спи, оттогаз

тя намери покой,

а без нея и аз.

Джон Драйдън

 

НА ЕДИН ГРЕНАДИР

Почива тук във мир Макдоналд, гренадира,

защото беше потен, а пи студена бира.

Така че кой не иска кат него да изпати,

когато изпоти се, да пие концентрати!

Аноним

* * *

Тук почива Питър Хил,

това го всеки знае.

Че кой е той? Какъв е бил?

Какво пък ви касае?!

Аноним

 

НА ЕДИН ПОЛИТИК

Сред присмех зъл погълна тук земята

най-мразения политик в страната.

И аз единствен искрено тъжах,

че на въжето да го видя не можах!

Хилеър Белък

* * *

Тук почива Мери — на Каргил дъщеря.

Родена бе почтена, а във бордей умря.

Девствена остана до петнадесет жената,

което е наистина рекорд за общината.

Аноним

ХАРИ ГРЕЪМ (из „СТИХОВЕ БЕЗ ЖАЛ“)

* * *

Убих жена си късно снощи,

след толкова години сбърка.

Не исках да я коля още,

но трябваше да спре да хърка.

* * *

Бебчо падна във казана

и в казана си остана.

Жалко, беше толкоз мил,

а се е попреварил.

 

ПОСЛЕДНАТА КАПКА

О, колко тъжен бе денят, когато

избяга мама миналото лято!

Но днес е дваж по-мрачна нашта къща —

получихме писмо, че ще се връща.

 

БЕЗРАЗЛИЧИЕ

Днес леля Матилда от лодката падна

и бавно погълна я бездната гладна.

А моята щерка от кикот се пръсна,

за малко ушите й щях да откъсна.

* * *

Горчив бокал съдбата ми отрежда —

влакът днес прегазил леля Гейл.

А аз я чаках с толкова надежда…

Щеше да ме води на коктейл.

* * *

Бях писал на едно момче,

когато казаха ми, че

починало от едра шарка.

Язък за пощенската марка!

* * *

В кладенеца леля

падна във неделя.

Май ще се наложи

филтър да се сложи.

 

МЕКО СЪРЦЕ

В камината падна добър мой другар

и стана на пепел в пламтящата жар.

Днес нашата стая е малко студена,

но нямам сърце да го ръчкам с ръжена.

 

ДЕТСКО ПРОСТОДУШИЕ

Пес зъл и страшен за закуска

едно невинно бебе схруска.

А то не знае и до днес,

че го е схрускал страшен пес.

А. Е. Хаузмън

 

ТУЗЕМЕН ФОЛКЛОР

Как? Не искаш в казана? Ще плачеш напук?

Ами стой си суров! Не издържал на лук!

Щом така ще се цупиш, не ща да те знам,

непослушни деца като тебе не ям.

Шърли Брукс

 

БАНАЛНОСТ

При един стар и лаком скъперник от Хитчинг

живяла готвачката Мери.

Но в кухнята имало само корички,

а в гостната — свинско и шери!

И Мери накрая, примряла от глад,

сварила за обед прислужника млад.

Нека смуче скъперникът шери с яхнията!

Междувременно в много по-ведра тоналност

под игривия напев на ножа в чинията,

из малката кухня цари канибалност.

Уолтър де ла Меър

ЗА ФИЛОСОФИЯ, ИЗКУСТВО, НАУКА И ДРУГИ СЕРИОЗНИ НЕЩА

* * *

Писател слаб отдавна убеждава ме:

„Като критик познават ме навред!“

И нищо чудно — често получаваме

от лошо вино поносим оцет.

Аноним

* * *

Укорили един млад поет:

„Бъркаш ритъма в този куплет.

А без ритъм, уви, май стихът не върви!“

Той отвърнал: „Е, да, но по принцип страшно

обичам да набутам колкото може

повече думи в последния ред!“

Аноним

 

 

ПОЕМА, ОТКРИТА ПОД ВЪЗГЛАВНИЦАТА

НА ЕДНА КАМЕРИЕРКА СЛЕД СМЪРТТА Й

О, Луна! Щом съзра твоя прелестен лик

да пръска в тъмата безценний светлик,

аз дивя се дали ще покажеш на нас ти

красотата на своите задни части?!

Аноним

* * *

Космонавт излетял към Луната

и задминал дори светлината.

Очевидци говорят,

че се върнал от полет,

преди да напусне Земята.

Аноним

* * *

Бел възкликнал: „Внимание! Ето,

ще видите нещо, което

още никой не знае —

телефонът това е,

първи разговор! Ало? Заето!!“

Франк Ричардс

* * *

Лудвиг Витгенщайн казал: „Словата

не са еднозначни с нещата!“

И този титан щял да бъде разбран,

но взел, че написал „Трактат“-а.

Питър Александър

 

РАВНОВЕСИЕТО В ЕВРОПА

Най-после мир в Европа — равностойни са страните,

защото не остана вече нищо на везните.

Александър Поуп

* * *

Самолетът цамбурнал в канала,

а конструкторът прихнал под шала:

„По-добре да направя

подводница здрава —

де да знам, току-виж полетяла!“

Аноним

* * *

Човекът скучен е за мен,

защо въобще е бил роден?

Освен единствено за да

си възпроизведе рода!

Огдън Наш

* * *

Приятелството твое да издържа, не мога.

Като приятел моля те — бъди ми враг, за бога!

Уилиам Блейк

* * *

Известно семейство са Щайн,

ето: Ъп, после Гертруд и Айн.

Гертруд пише неясно,

Ъп пък вае ужасно,

а съвсем непонятен е Айн.

Аноним

* * *

Психиатър от щат Арканзас

посетил свой колега в Тексас,

който викнал веднага,

щом го зърнал на прага:

„Здрасти, Джо! Ти си в ред, ами аз?“

Стивън Кас

 

 

АНТРОПОМОРФИЧНО

Дори Иехова,

след като Моисей поел плочите

с Десетте Божи заповеди,

сигурно си е помислил:

Винаги забравям това,

което всъщност искам да кажа.

Кристофър Морли

 

БАЛАДА ЗА САМОУБИЙСТВОТО

Бесилката в градината се свежда —

достатъчно висока, здрава, нова.

Изплитам примката от яка прежда,

кокетно възелче… и е готова!

Но тъкмо на стрехата под покрова

съседите надничат със надежда,

внезапно хрумва ми… Е, аз такова,

май няма да се беся днес, изглежда.

През облаците слънце се процежда,

две лястовички хвъркат в небесата,

за обед има пастърма говежда,

а утре получавам и заплата…

Току-виж, на свещеника жената

визитите си почне да разрежда,

не съм чул още „Лунната соната“,

май няма да се беся днес, изглежда.

Светът ще сменя своята одежда,

ще свири сбор, скептици ще скучаят.

И Бърнард Шоу децата ще разглежда,

а Уелс пък ще ги учи да играят.

Понякога в гората си Безкраят

потайно ъгълче ще ни отрежда,

всезнайковците всичко пак ще знаят,

май няма да се беся днес, изглежда.

Заключение:

Принце, аз чувам, пада гилотина,

и смъртник нов каруцата повежда,

не виждаш ли, че седнал си на мина!

Май няма да се беся днес, изглежда.

Джилбърт Честъртън

 

 

ИЗТЪКНАТИ ФИЗИЦИ

1.

В природата цареше хаос —

непрогледен мрак навред,

но каза Бог: „Да бъде Нютон!“

И биде светлина и ред.

Александър Поуп

2.

Но не за дълго —

Сатаната тропна с крак:

„Да бъде Айнщайн!“

И — отново пълен мрак.

Дж. С. Скуайър

 

 

НА ЕДИН ДРАМАТУРГ

Допадна ми твоята нова пиеса,

макар че накрая е с много баласт.

Щеше два пъти повече да ми хареса,

ако беше откраднал и втората част.

Аноним

 

НЯМА СМИСЪЛ

О, с джинси си се пременила!

Е, ти си знаеш, слънце мое…

Отпред изглеждаш доста мила,

а знаеш ли отзад какво е?

Огдън Наш

* * *

За народа, сбирал век след век

от мъдрост жизнена запаси,

интелигентът е човек,

изневеряващ на жена си.

У. Х. Одън

 

КРИЗА НА ВЪОБРАЖЕНИЕТО

Магията нощна с ефирен воал ме обгръща

и малката спалня в гори и ливади превръща.

За полета волен прегради в пространството няма,

разпервам ръце и… Ох, божке! Потроших си джама!

Аноним

 

 

МИСТЪР СМИТ НАПРАЗНО СЕ ОПИТВА ДА ТЕЛЕФОНИРА

И тъъъй;

Отмерил жадни стъпки, с ясна цел

и наболяла нужда, неотклонно

стреми се Той чрез реч членоразделна

в послушния Ефир живот да вдъхне.

Уви! Суровата съдба изтръгва

бленувания дар, а Той, низвергнат,

безпомощен и сам, в безсилна ярост

вторачва мрачно трескав взор натам,

где някакво изчадие на ада

обсебило е обелиска стъклен

и стиска във екстаз, без срам и съвест

отекващия ебонитов жезъл,

изливайки захласнато порой

безсмислици любовни. Той го чака

с надежда, както нявга Андромаха

очаквала със трепет своя Хектор,

но той не идвал! Злобното желязо

било пронизало гръдта му вече

и мощният Ахил го влачел бясно

в праха след колесницата си бойна.

Накрая той отвръща бледен лик

и тръгва си сломен. А в този миг,

от прилива на думите набъбнал,

изригва Другият талази нови

от краснословие и празна реч

безспир…

Г. Х. Валинс

 

 

СТРАДАНИЯТА НА МЛАДИЯ ВЕРТЕР

Вертер влюбил се в Шарлота

тъй, че хлътнал чак до шия.

Знаете ли как я срещнал?

Тя си мажела филия.

Имала съпруг Шарлота,

Вертер бил със здрав морал —

никога не би допуснал

да я сполети скандал.

Взел да вехне и въздиша,

на фатална страст в ярема,

пръснал тъпата си тиква

и така решил проблема.

Щом видяла да го носят,

без да го покрият даже,

добродетелната дама

продължила да си маже.

Уилиам Текери

 

 

ИЗОБЩО НЕ Е ЗА ЛЮБОВ

(по Реймънд Чандлър)

Филип Марлоу казал: „Суров

е животът в Бей Сити, суров!

Уредя ли си среща

с мадама гореща,

тя все ще измъкне пищов!“

Питър Александър

 

ХАМЛЕТ

(по Шекспир)

Принц Хамлет шум вдигал до Бога,

без да мръдне и пръст, под предлога

че бил особняк.

Е, после все пак

отмъстил — подир шест монолога.

Стенли Шарплес

 

РАЗУМ И ЧУВСТВО

Заклех се с длан на свойта гръд,

че няма да ни разделят.

Каква ли клетва щях да дам

с ръка на челото, не знам.

С. Д. Б. Елис

 

СЪВРЕМЕННИЯТ ХАЙАУАТА

След като уби Мокиви,

от кожуха Хайауата

ръкавици си направи —

козината да е вътре,

кожата да е отвънка.

Той, да бъде топло вътре,

сложи кожата отвънка.

Той, да е студът отвънка,

сложи козината вътре.

За да бъде топло вътре,

за да е студът отвънка,

затова ги той направи

с външната страна навътре,

с вътрешната пък навънка.

Джордж А. Стронг

* * *

Щом мисионерът на Ява

разказал какво означава

туй странно понятие

„непорочно зачатие“,

бил изпечен на бавна жарава.

Аноним

 

 

МЕЖДУ ДРУГОТО

Когато Адам се събуждал щастлив

утрин след утрин в градините райски,

той винаги казвал: „Светът е красив!

Ура! Да пребъде животът лентяйски!“

Но любопитната Ева накрая

го лишила от тази градина богата…

Колкото пъти се сетя за Рая,

толкова пъти пердаша жената.

А. Е. Хаузмън

 

ЕХО И НАРЦИС

Щом Ехо прекрасния Нарцис съзряла,

любовната тръпка разтресла я цяла.

Но Нарцис се влюбил — каква непрактичност —

не в Ехо, а в своята собствена личност.

Сега край потока горкият се скита,

оглежда се в него със страст неприкрита.

И Ехо оплаква си злата сполука —

на нея й трябваше мъж да я

уважава, цени и обича.

Герда Мейър

 

 

КУРАЖ, НЕВЕЖИ!

Гори ме таен срам, и то какъв!

Не съм прочела Одън, Йейтс и Клъф!

Но пък си мисля, че не са ги чели

и Чосър, Шекспир, Милтън, Байрън, Шели…

Джъстин Ричардсън

 

 

АВАНГАРД

Младеж от известен лицей

владеел и ямб, и хорей,

но при тези си данни

пишел стихове странни,

възкликвайки:

Кретени!

не

виж

да

теличепишавсвобо

ден

с

т

и

х

Аноним

 

ПИСАТЕЛ

Не съм прочитал нито стих, ни книга,

че как?! Аз пиша — времето не стига!

Хилдебранд Джейкъб

* * *

Нерядко случва се студента

да е по-умен от доцента.

Но ако има ум в главата,

не бива да му го подмята!

Аноним

* * *

Обвинили един териер,

че напомня в лице Молиер.

Той изхлипал: „Ужасно!

Но поне ми е ясно —

няма как да ме сбъркат с Волтер!“

Аноним

 

 

ЗА ПРЕХОДНОСТТА НА ЗЕМНОТО ВЕЛИЧИЕ

На слона бивните — цял ярд,

сега са топки за билярд,

а мечът — страшен във вражда —

отдавна стана на ръжда.

Лъвът, във бой непобедим,

е вече само стар килим.

И Цезар днес е шепа прах…

Започва да ме хваща страх!

Артър Гитърмън

 

 

ИСТОРИЯ

За крал Джордж Първи се говори,

че бил ужасен. Крал Джордж Втори —

бетер от него. Не че Трети

оказал се от тях пт цвете…

Щом и Четвърти слязъл в ада,

най-сетне спряла таз плеяда!

Уолтър Савидж Ландър

 

ВОЙНИШКИ БЛУС ОТ РИМСКАТА СТЕНА

Вятърът клати дърветата голи,

в косата ми — въшки, в носа ми — сополи.

Дъждецът потропва по портите здрави,

аз пазя стената, какво да се прави!

Мъглата се стеле край стария храм,

жена ми е в Галия, спя съвсем сам.

Разправят, Лукул се навъртал край нея,

веднъж да ми падне, така ще го сгрея!

Християните щъкат под път и над път,

ако дойде на тяхното, ще ни скопят…

Не ми тръгна зар, проиграх и халката,

искам жена си и искам заплата!

Като стана сакат, едноок ветеран,

по цял ден ще зяпам във някой таван.

У. Х. Одън

 

ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И НАКАЗАНИЕ

На глава да танцувам не мога —

заболява ме бързо челото.

И защо на пирони, за бога!

По-добре да си спя във леглото.

За какво да преживям овес

и унило да хрупам павета,

щом дори и конете ми днес

ги гощават със сочни кюфтета?!

Аз не искам, не мога да трая

да отглеждат в носа ми коприва!

Ами жабите сутрин във чая?

Тука чашата вече прелива!

Стига толкова, аз се предавам.

Не, не мога така да живея!

Пощадете ме! Край, обещавам!

Вече никога няма да пея!

Алън Крик

* * *

От любовта се уморих, от римите съм дваж по-уморен,

но все тъй радват ме парите ден след ден.

Хилеър Белък

* * *

С присъщата си мъдрост създаде Бог мухата,

но за какво? — забрави да каже в бързината.

Огдън Наш

 

ПОРТРЕТ

Мой познат портретист най-подир се издигна,

но макар че купуват му всяка картина,

тъй желаната прилика той не постигна

дори и при свойте дванадесет сина.

Дж. Ростревър Хамилтън

 

 

НА ЕДИН ПОЧТЕН СЪДИЯ

Баща ви, сър, макар със закъснение,

все пак преряза старите си вени,

но трябваше, горкият, без съмнение,

да стори туй, преди да се ожени.

Джонатан Суифт

* * *

Кутретата се чудеха кой дава им месцето,

и спореха горещо по въпроса.

Улегналите казваха, че иде от небето,

бунтарите пък сочеха подноса.

Аноним

* * *

Признавам, милорд, няма как!

Да, всеки поет е глупак.

Но доказвате вие наглед —

не всеки глупак е поет!

Александър Поуп

* * *

Сонета не презирайте, макар и да е глупав,

не обвинявайте поета плодовит!

С четиринайсет реда сега покрит е трупът,

а можеше със сто да е обвит.

Р. Х. Лойнс

* * *

На сянка както си лежах под строен тис,

съзрях до себе си забравен ръкопис.

„Есе за Бърнс“ на Карлайл бе трактата,

оставих го да си лежи в тревата.

Аноним

 

 

ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ ПРИДВОРНИЯ ПОЕТ СИБЪР

Сибър, изписвай стиховете си на чаши —

сал тъй ще ги спасиш от задниците наши!

Александър Поуп

 

 

ПО „ПРОВИНЦИАЛНО ГРОБИЩЕ“ НА ТОМАС ГРЕЙ

Камбаната тра-ла-ла-ла печални звуци лей

и спомня ми гробовете зад тез стени.

В тях може би лежат велики хора — като Грей,

но и великите умират някой ден. Е, и?

Джъстин Ричардсън

* * *

Предците ни твърдели и палели се даже:

Човек не е виновен, докле не се докаже!

Аз бих ги посъветвал да знаят за друг път —

човекът е невинен, дорде го обвинят.

Огдън Наш

 

В СТИЛА НА…

Блажени старче, съдник строг,

ти бдиш над бъдните ни дни!

Кажи, мъдрецо, де е Бог?

Как да му служа? Помогни!

Въздъхнах и открих, че вече

сълза в окото ми напира,

а мъдрият отшелник рече:

„Ела, момче, да пийнем бира!“

Самюъл Джонсън

 

 

ПОЕМА, НАПИСАНА ОТ ЕДИН КРАЙНО РАЗЯРЕН ЧЛЕН

НА КРАЛСКАТА АКАДЕМИЯ НА ИЗКУСТВАТА

Рисувам, не спирам,

клиенти намирам —

преди да изсъхне, купуват!

Ама Ръскин, дивака —

хоп, с двата си крака,

и вече ми викат: „Не струват!“

Шърли Брукс

 

ПЕСЕН ЗА БАЛЕТА

Повдигни я внимателно,

дръж я грижливо,

хвани я за глезена

и за гъстата грива.

Завърти я със бяс,

а щом уталожи се,

запрати я небрежно

високо към ложите.

Дж. Б. Мортън

 

КНИЖНИТЕ ЧЕРВЕИ

Гризете смело, червеи, творбите вдъхновени

натрупани по прашните полици.

Но към Милорд ако таите капка уважение,

щадете позлатените корици!

Робърт Бърнс

 

ПАСТОРАЛНО

На брега на лазурен поток морен пътник приседнал си бе,

на главата си беше с перука, на перуката — с модно бомбе.

Ала вятърът бузи наду, както странникът седнал си бе,

и политна в потока лазурен прекрасното ново бомбе.

Човекът присегна с бастуна, но както протегнал го бе,

изтърва и перуката вътре, без да стигне до свойто бомбе.

В гърдите му гибелен гняв като пламък развихрил се бе,

та захвърли бастуна в придатък към бившето свое бомбе!

Внезапно му хрумна идея, както седнал сломено той бе —

реши по потока да погне човекът бастун и бомбе.

Главата му, доста дебела, натежала от размисъл бе

и… цопна и той подир свойте: перука, бастун и бомбе!

Джордж Канинг