Светът НЕ Е черен и бял. Светът е сив. Няма добро, няма зло. Има само гледни точки. За цялата си поредица Мартин се е вдъхновявал от исторически събития — миналото е било кърваво и гадно, не приказно като във Властелина — Властелинът е еквивалент на древен, красив мит. Песен за огън и лед е огледален образ на кървавата действителност. И в най-голямото зло има добро. И най-голямото добро има зло. Хората не искат да взимат страна, страхуват се да се определят. И да, всяко извращение е било приемливо в миналото — и дори сега, някъде, се случват неприятни неща. Това е истината, без розовите очила. И именно затова тъмното фентъзи на Мартин, Джо Абъркромби и останалите, които пишат подобно, е по-популярно отвсякога сега, за сметка на приказното на Толкин.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.