Брайън Перо
Гневът на Енки (10)

9
Жабите

На следващата сутрин първи отбори очи Кутубиа бен Гелиз. Водачът се изправи и трескаво се заоглежда, за да се увери, че всичко е нормално. Сънищата му бяха изпълнени с кървави реки, обезобразени удавници и полудели от жажда живи трупове. Злокобната изненада от предния ден го бе разтърсила до дъното на душата му.

Около лагера нищо не даваше вид на странно или неестествено, като се изключи Мино, който се бе наместил удобно върху един каменен къс и бе заспал по време на нощната си стража. Слънцето едва бе надигнало глава, когато един горещ лъч стигна до Кутубиа и го утеши, сякаш бе нежна милувка. Водачът притихна успокоен и пак си легна.

Кутубиа бен Гелиз намести възглавницата, която сам си бе направил, и легна на дясната си страна, свит като зародиш. От твърдата земя долната част на гърба му го болеше и тази нова поза го накара да се усмихне доволно. Тогава в ума му се запечата един образ: образът на жаба.

Почти заспал отново, Кутубиа се запита дали наистина е видял онова, което си мисли, че е видял! Дали погледът му действително бе спрял върху жаба. И на всичко отгоре жаба, която го гледаше настойчиво.

Както се опитваше да прогони от съзнанието си тази глупава илюзия, дочу квакане. Все така в полусън, той отвори едно око и видя на няколко сантиметра от носа си една зелена жаба с две огромни топчести очи, които го гледаха втренчено.

— Ти пък какво правиш тук? — изруга водачът, вече поразсънен. — Изчезвай и ме остави да спя!

— Квааак! — за втори път се чу от инатливото земноводно.

Раздразнен, водачът се извърна наляво в удобна поза. Така обърна гръб на нахалницата с надеждата да потъне бързо в царството на сънищата.

Само след няколко мига, усещайки, че още е наблюдаван, той повдигна единия си клепач и… видя жабата все още да стои пред него! Животинчето също се бе преместило от другата страна!

— Няма ли да ме оставиш да спя, мръсно животно? — избухна Кутубиа и се върна в първоначалното си положение. — Имам нужда от сън, а ти ми пречиш.

Като си обеща, че ще смачка жабата, ако продължава да стои залепена към него, водачът пак се опита да заспи. Все пак реши да отвори едно око, за да се увери, че натрапницата си е отишла. Ала Кутубиа видя две жаби, които го гледаха!

— Аз явно не съм на себе си! — възкликна той на висок глас, като търкаше очи.

Зрението му ставаше още по-мътно, защото откри вече не две, а четири жаби.

— Ама тия откъде извират? — зачуди се водачът, изнервен и вече напълно събуден.

Тъкмо в този миг един великолепен слънчев лъч окъпа целия лагер и като по божествен знак събуди всички земноводни, които се намираха в него. Бяха хиляди!

Жабите започнаха да квакат едновременно и този оглушителен шум, като вибрация на разбеснял се вулкан, изведнъж изтръгна от съня всички от групата на Амос.

Още недоразсънен, Мино скочи на двата си крака и сигурен, че пред него стои цял полк кавалеристи, атакува едно палмово дръвче.

Беорф нададе уплашен вик и почти незабавно се преобрази на мечка. Пристегнато в завивката си, едрото момче се изтъркаля от импровизираното легло, като по пътя си премаза Лолия с цялото си тегло. Ужасените викове на младата магьосница задействаха извънредно бързите рефлекси на Медуза, която незабавно се хвърли върху Беорф, като го взе за чудовище. Амос, с разчорлени коси, разтуптяно сърце и крайно изумен, се изправи със скок. Кракът му се подхлъзна върху една жаба и той се озова с лице върху земята. При падането си юмрукът му удари с все сила лицето на Кутубиа, което изпрати последния право в прегръдките на съня. Водачът искаше да спи — е, сега вече спеше!

— Но какъв е този шум? — попита Амос сред цялата какофония. — Адски силен е!

— Ще ме премажеш, Беорф! — изкрещя Лолия, притисната под тежестта на беорита.

— Ти ли си това, Беорф? — изненада се Медуза, като не спираше обаче да обсипва с удари мнимия си враг.

— Спри! Стига си ме удряла, Медуза! — провикна се дебеланкото, докато приемаше отново човешката си форма. — Не съм чудовище, аз съм Беорф! Просто се бях оплел в одеялото!

— Уф! Навсякъде има жаби! — извика Амос, отвратен при вида на лепкавото гъмжило. — Те са хиляди! Хиляди жаби! Квакането им причинява целия този шум! Бързо да се махаме оттук! Сигурно идват от онази рекичка! Да си вземаме вещите и да бягаме до онзи хълм! Оттам ще видим най-добре какво е положението!

Никой не чака втора покана, всички хукнаха презглава. Само Кутубиа остана неподвижен, все още замаян от случайния удар, който Амос му бе нанесъл. Като видя това, Беорф се върна, за да го събуди. Водачът трудно дойде на себе си и с олюляване последва другаря си.

Скоро групичката се озова в безопасност на върха на хълма. Всички обаче бяха слисани от гледката на пълчищата земноводни, които се стелеха докъдето поглед стига.

— Но какво става пак? — почеса се по главата Беорф. — Вчера — кръв, днес — жаби! Намираме се в странна земя.

— Погледни! — Амос посочи с пръст към хоризонта. — Извират с хиляди от кървавата река. Както е тръгнало, скоро ще покрият цялата страна!

— Всичко това не е нормално! — добави беоритът. — Какво става тук?

— Ами ако това е краят на света? — подсказа с половин уста Кутубиа. — Слепецът, когото срещнахме вчера, може би е прозрял истината. Да се молим и да се надяваме боговете да ни пощадят.

— Е, на добър час! — иронично му пожела Амос. — И те уверявам, Кутубиа, че няма смисъл да се молим. От опит знам, че на боговете не им е до нашата съдба. Дали са на страната на доброто или на злото, те се интересуват повече от собствената им сила и дребните им крамоли. Само това наистина ги вълнува! Обаче се случва боговете да си служат с вярващите, за да увеличат влиянието си върху света, и ако въобще някога удостоят с милост някой човек, то е само защото знаят, че ще извлекат големи ползи от това.

Всички запазиха мълчание. Амос нямаше навик да се изказва така рязко и юношите бяха изненадани от думите му.

— Трябваше да предприема това пътуване, за да помогна на майка ми — продължи Пазителя на маските след известен размисъл, — но в действителност Фрила е само повод за тази експедиция. Убеден съм, че кулата е свързана с целия този хаос и аз съм тук, за да се справя със случая Енки. Това е моята мисия на Пазител на маските — да се изправя срещу волята на боговете! За мен е все по-ясно, че Ал Баб трябва да бъде разрушена.

— Да разрушим кулата? Нали не говориш сериозно, Амос? И как ще я бутнем тази кула? — скептично попита Беорф.

— Още не знам — сериозно, отвърна юношата. — И точно това ме тревожи.

Изведнъж силен земен трус прекъсна Пазителя на маските.

— Вижте! — извика Медуза. — Сега се виждат хиляди и хиляди насекоми! Като че ли бягат!

— Леле! Вярно! — забеляза и Беорф. — Гледайте! Виждат се мравки, всякакви бръмбари и дори личинки! Всички отиват в една посока.

— Това е необичайно! — прибави огладнялата горгона. — Изглежда, тези насекоми са преследвани.

След последната забележка групата едновременно се обърна и…

— Да бягаме! Бързо! Да се спасяваме! — ревна Амос, макар да остана като вцепенен на мястото си.

Милиони прескачащи се жаби създаваха приливна вълна, която заливаше земята и помиташе всичко по пътя си. Дивата лепкава гмеж бе образувана от дългокраки дървесници с огромни, налети с кръв очи, от едри червени крастави жаби, покрити с мехури, от хищни озверели жаби с рогчета, явно отровни. Сред огромен облак прах гладните вероятно земноводни караха земята да трепери. Беше повече от ясно защо подлудяваха при наближаването на насекомите. Те желаеха само едно — да ги изядат!

— Да бягаме? — възкликна Кутубиа, парализиран и паникьосан като останалите. — Но къде?

— Там, откъдето дойдохме! Където прекарахме нощта. Ще се покатерим на палмовите дървета! — отвърна Амос и изведнъж хукна като див заек.

Без да чака повече, Беорф се преобрази в мечка и по примера на Амос, с пълна скорост се спусна по хълма. Благодарение на сръчността си и с помощта на ноктите си, за рекордно кратко време той се озова на самия връх на гигантска палма. Амос пусна пред себе си Лолия, Медуза и Кутубиа. Само Мино остана долу, тъй като не можеше да се катери по дърветата с копитата си. Затова огромният минотавър се облегна на палмовото дърво с надеждата, че необятната вълна от жаби ще премине, без да му причини твърде голяма болка.

Като същинско цунами, животните помляха всичко, не бе пощадена и палмата, приютила Кутубиа и юношите. Точно преди тя да се сгромоляса, Беорф погледна Амос. Пазителя на маските разбра, че този поглед е последен поздрав на приятел, който никак не е сигурен, че ще оживее от тази беда. После дървото сухо се прекърши и тежко се стовари върху приливната вълна от лепкави жаби.

Мино също не можа да удържи дървото. Повлечен от потока жаби, той се озова на няколко десетки метра встрани.

Докато палмата падаше, Медуза разгъна крилата си, после сграбчи Лолия и с нея се стрелна към небето. Пазителя на маските едва смогна да й осигури една вихрушка, която да я отнесе към облаците. Той бе схванал, че положението е безизходно, но за щастие двете приятелки успяха да се измъкнат.

Докато се вдигаше във въздуха, младата магьосница с ужас видя как Амос, Беорф и Кутубиа изчезват в жабешкия водовъртеж, без да може да им се притече на помощ.

* * *

— Амос! Събуди се, Амос! — настоятелно повтори Лолия, като леко го разтърсваше. — Медуза, погледни! Като че ли бавно идва на себе си! Отвори си очите, Амос!

Момчето отвори очи и с радост видя своята приятелка, магьосницата.

— Спасени ли сме? — с едва доловим глас попита юношата. — Какво стана? Къде съм? А, да, жабите…

— Ти загуби съзнание малко след като получи пристъп — обясни му Лолия. — Видях всичко отгоре! Ама че гледка беше!

— Така ли? — Амос се опитваше да си припомни случилото се. — Какво съм направил? Вече нищо не помня.

— Великолепна загуба на самоконтрол! — уточни Медуза.

— Както в доброто старо време! — пошегува се Беорф, покрит с пепел и сажди от глава до пети. — Нали помниш Берион? Е, да кажем, че и този път ти направи пълна програма!

— Странно — прошепна Амос. — Нямам никакъв спомен за пристъп, но… съм толкова уморен, усещам се така отпаднал…

— Господин Дарагон ни спаси живота! — изведнъж се провикна Кутубиа.

— Но какво съм направил?

— Ако позволите — обади се Лолия, — нека му разкажа. Когато падна в морето от жаби, си помислих, че си умрял. Като те гледахме от облаците, двете с Медуза не вярвахме, че може да оцелееш. После видяхме, че от мястото, където падна, се вдигна малко торнадо, което започна да мята жаби във всички посоки. Кутубиа беше в краката ти, на сигурно място в центъра на вихрушката. После видях как Беорф се бие с жабите, за да стигне до теб, а накрая и Мино дойде да потърси закрила при теб. Когато всички се събраха в центъра на торнадото… ти… ти… Леле мале! Как да го опиша с думи?

— Ти сякаш обезумя! — продължи на свой ред Беорф. — Започна да си говориш сам и да призоваваш народа на огъня, после изведнъж торнадото се запали. Ти опече хиляди жаби и ги разхвърля из равнината. Като метеоритен дъжд!

— Благодарение на тази топлина и този вятър — обясни Медуза — можах да се задържа във въздуха, като използвах топлите въздушни вълни.

— Твоята магия продължи много дълго — поде пак Лолия. — Чак докато загуби съзнание. За щастие по-голямата част от жабешката напаст бе преминала, така че Беорф и Мино се заеха да унищожат последните живи от тях. Тогава с Медуза се спуснахме от небето и се опитахме да те събудим.

— Дълго ли се опитвахте, преди да успеете да ме върнете в съзнание? — попита Амос. — И… брр! Каква е тази смрад?

— Опитваме може би от час — отвърна Лолия.

— А колкото до смрадта, тя е от овъглените жаби! Ти превърна околността в същинска пещ. Погледни сам!

Амос вдигна глава и разбра какво иска да каже приятелката му. Долината беше една пустиня от пепел, откъдето се издигаха струйки дим. Реката от кръв бе засъхнала и овъглена на повърхността си. Всички дървета бяха изгорели, а прахта от хиляди земноводни изпълваше въздуха с воня.

— Да тръгваме — реши Амос и с мъка се изправи. — Има още много път до Ал Баб, а ме е обзело чувството, че това съвсем не е краят на всички беди.

— Но ти как се чувстваш? — тревожно попита Лолия.

— Болят ме всички кости — призна Пазителя на маските. — Замаян съм и силна мигрена притиска черепа ми като в менгеме. Въобще имам крайно неприятното усещане, че цял табун коне ме е тъпкал в продължение на часове. Като изключим тези дребни подробности, аз съм в много добра форма!

— Радвам се да видя, че си добре — изсмя се Беорф. — За да продължим с добрите новини, трябва да знаеш, че вече нямаме нищо за ядене, нито за пиене и най-вероятно ни очакват нови изненади.

— Уф! — въздъхна Амос. — Тази сутрин трябваше да си остана да се излежавам.