Стоян Михайловски
Врабци, петел и сокол

Един планинец карал

на воденица жито…

Из пътя се пробил чувалът —

та няколко зърна се разпилели…

Дошли врабци —

и подкачили^[1] да кълват…

Един петел ги зърнал —

притекъл се при тях

и ги прогонил…

От тази петлюва постъпка домъчняло

на мънинките птички,

та отишли да се оплачат на сокола.

Соколът долетял, разкъсал

петела, ала и врабците не пощадил…

 

        За вас е писана таз басня,

о, лихи^[2] партизани,

които се ядете помежду си —

и после хлопате на царските врати

да дирите подкрепа!