Стоян Михайловски
Vanitas vanitatum! ^[0]

Дъбът

От всички дърва за горене

в това обилно естество^[1]

аз най-хубаво съм дърво!…

За фурните искат все мене,

без мене нигде не зимуват,

за баните все мен купуват!

Да, няма никакво съмнение,

че вред по земното кълбо

аз съм топливо най-добро…

 

Букът

А мене пък ме търсят, дъбко,

за най-разкошните палати!

Аз се продавам скъпо-скъпо,

аз топля хора деликатни,

отбрани, именити, знатни;

веднъж ноември като доде

и люти ветрове завеят,

великосветските госпожи

на моя пламъчец си греят

тънкопрозрачните ръчици,

крачката мраморномесисти…

В Европа, Азия живеят

народи питомни и диви

и в свойте разкази и химни

все мен прославят, мене пеят!

О, соби^[2] и калорифери

без мене пусти са химери^[3];

един съм аз под небесата

и царят съм на дървесата!

Природата ме е родила,

за да покаже свойта сила!

Дърво си ти, и аз дърво съм —

но разница^[4] между ни има…

 

Въже е друго, друго косъм!

 

Дъбът

Пък аз не искам да попържам^[5],

но пак твърдя, но пак поддържам,

че хора, които разбират

от дърво — мене предпочитат…

И без да се превъзвишавам,

кир буклю, аз ти съобщавам,

че тмутраканската царкиня

на всяка вечеринка-гала

все дъб за печките си иска…

Аз раждам даже и кюмюря,

който през Коледа се туря

на патриарха на мангала!…

 

Борът

А бре, балкански дебелаци,

а бре, безумни дърволаци,

няма защо да се гордейте,

не се препирайте, немейте!

Аз топля сиромашки къщи,

но нашите съдби са същи —

все към огнището вървиме,

каквото и да носим име,

с еднаква бързина гориме!

И дъб, и бук, и бор — все то:

все дим, все пепел — все дърво!