Николай Гумильов
Мечти

Зад къща изоставена и бедна,

останки от ограда де чернеят,

стар гарван развълнувано беседвал

с окъсан просяк за съновидения.

 

И този път бил силно разтревожен –

на кулата сред руините снощи,

как сънища небивали сънувал –

 

във полет смел по въздуха се носел,

забравил за тъги и за неволи.

Принц бил в съня окаяният просяк,

а сам той — лебед бял и волен…

 

В безсилие беднякът тихо хлипал…

Нощ тежка от небето се откъснала…

Минаващата покрай тях старица

набързо плахо се прекръстила…