Хенри Райдър Хагард
Тя (29)

XXVIII. Из планините

Когато се събудихме, почувствувах вдървеното си тяло. В измъчения ми мозък бродеше мисълта, че представлявам килим, на който се изтупали прахта.

Отворих очи и видях почтеното лице на стария приятел Биллали, който седеше до мен, като замислено гладеше бялата си брада. Неговото присъствие ми напомни всичко, което ни се бе случило. После видях бедния Лео, който лежеше до мен с почерняло лице и бяла коса^[1]. Затворих очи и изпъшках.

— Дълго спа, сине мой! — каза Биллали.

— Колко време, татко?

— Слънцето и луната направиха обиколката си. Спа цяло денонощие. Също и Лъвът. Погледни, той още спи!

— Да бъде благословен този сън! — казах аз. — Той поглъща спомените ни!

— Кажи ми — заговори Биллали, — какво ви се случи, каква е тая странна история за Нейната смърт, когато знаем, че е безсмъртна! Помисли, сине мой! Ако това е вярно, ти и младият Лъв се намирате в опасност!

Ще нахлузят на главите ви нажежени гърнета и ще ви изядат, защото са жадни за вашата кръв! Та нима не знаеш, че моите деца, народът Амахаггер, ви мразят? Те ви мразят като чужденци, мразят ви и защото Аеша по ваша вина е предала на мъки мнозина от техните братя! Щом узнаят, че няма защо да се боят от Хийя, веднага ще ви убият!… Е, разкажи ми всичко, сине мой!

Аз му разказах, че Аеша вече не съществува и че е изгоряла в Огъня на живота. Разказах му всички ужаси, които бяхме преживели. Разказът ми произведе дълбоко впечатление, макар да не вярваше в смъртта на Аеша. Ние можехме да мислим каквото си искаме, но за него „Тя“ бе изчезнала само за известно време.

— Веднъж — добави Биллали, — още при живота на баща ми, Аеша изчезна в течение на цели дванадесет години и отново се появи, като уби жената, която искаше да се провъзгласи за кралица.

Аз печално поклатих глава, знаейки, че Аеша никога няма да се върне и че Биллали вече няма да я види.

— Е, какво ще правиш сега, сине мой? — попита Биллали.

— Не зная, татко! — отговорих аз. — Не можеш ли да ни помогнеш да напуснем вашата страна.

Той поклати глава.

— Това е твърде трудно. Ако минете през развалините на Кор, ще ви видят и веднага… — Биллали замислено се усмихна и повдигна ръка, сякаш слагаше новото си бомбе. — Има още един път, през скалите, по него извеждат добитъка на паша. Зад пасището се простират блата; едва се изминават за три дни. Чувал съм, че по-нататък, зад тях тече голяма река, която се влива в черната вода. Ако стигнете бреговете на реката, бихте могли да си отидете.

— Биллали — казах аз, — веднъж спасих твоя живот. Отплати се, татко мой, и спаси нашия! Ще ти бъде приятно да си спомниш и с това ще изкупиш стореното от теб зло. Ако Аеша се завърне отново, щедро ще те възнагради!

— Сине мой! — отговори старецът, — Не мисли, че сърцето ми е неблагодарно. Помня, че ти ме спаси, когато тия кучета стояха и гледаха как потъвам. Ще ти се отплатя за това и ако мога да ви спася, ще ви спася. Слушай: утре, на разсъмване, ще бъдат приготвени носилки. Ще направя това по заповед на кралицата; който не чува нейните думи, ще стане храна на хиените и чакалите! Когато ви пренесат през блатата, ще можете да избягате и да стигнете до черната вода, за която само съм чувал. Виж, Лъвът се събужда и сега ще трябва да изядете храната, която приготвих за вас!

Положението на Лео не беше толкова печално, както би могло да се очаква; ние ядохме, защото се нуждаехме от сили.

После отидохме на потока, измихме се, върнахме се и спахме до вечерта, когато отново ядохме. През целия ден не видяхме Биллали. Вероятно се разпореждаше за носилките и носачите. В полунощ бяхме събудени от появата на много хора.

На разсъмване Биллали дойде при нас и ни каза, че само благодарение на „Тя“, на която всички се подчиняват, успял да набави необходимите носачи. Той предложи да потеглим на път, като заяви, че иска да ни придружи, страхувайки се от измяна. Останах трогнат от добротата на стария дивак. Всред мрачните диваци очевидно се намираха хора с добри сърца. Без съмнение, за Биллали това представляваше известна изгода, защото се надяваше, че „Тя“ отново ще се появи и ще му поиска сметка за нас. Въпреки тази негова вероятна сметчица, завинаги ще запазя добър спомен за Биллали.

Като закусихме, седнахме в носилките; психически бяхме отпочинали от преживяното.

Започна ужасното изкачване на скалите. Носилките станаха безполезни, защото бяхме принудени да вървим. Около пладне стигнахме върха на една огромна скалиста стена, от която се откри чуден изглед към равнината Кор, в центъра на която ясно различихме развалините на храма на Истината, а от другата страна бяха безкрайните блата. Тая стена, очевидно някога гърло на кратер, нямаше растителност, само рядко се срещаха локви с вода. Слязохме доста спокойно и се спряхме да нощуваме на един широк склон, който се спускаше до блатата.

На следната сутрин, в единадесет, започнахме ужасното пътуване през блатата. Цели три дена се задушавахме от вонящите изпарения, газейки до колене калта; така стигнахме до твърдата почва на необработена и лишена от гори местност.

Там, на заранта и не без съжаление, се простихме със стария Биллали, който тържествено ни благослови.

— Прощавай, сине мой — каза той, — прощавай и ти Лъв. Не мога с нищо повече да ви помогна. Но, ако се завърнете благополучно, послушайте съвета ми и не се опитвайте да отивате в непознати страни, откъдето няма никога да се завърнете и където вашите кости ще бъдат граница на пътешествието ви. Прощавайте още веднъж! Аз често ще си спомням за вас. Не ме забравяй, Маймуно, сине мой; лицето ти е грозно, но имаш честно и вярно сърце.

Биллали се обърна и замина, а след него и високите мрачни носачи. За последен път през живота си виждахме диваците Амахаггер. Дълго гледахме след редицата от празни носилки, която приличаше де погребална процесия.

Останахме сами сред обширната пустиня, печално се озъртахме наоколо и споглеждахме. Преди три седмици четирима наивници за пръв път вървяха по блатата на Кор. Двама от тях бяха умрели, а ние двамата, останали живи, преживяхме толкова горести и страдания, такива приключения, че и самата смърт не би могла да бъде по-ужасна.

Три седмици — само три седмици! Наистина, времето трябва да се измерва със събития, а не с часове! Струваше ни се, че са изминали тридесет години, откакто ни плениха в нашата лодка.

— Трябва да стигнем Замбези, Лео — казах. — И Бог знае, дали ще успеем.

Лео само кимна с глава; той беше станал много мълчалив. Ние потеглихме на път, имайки в себе си само компаса, револверите и пушките си, и ония дрехи, с които бяхме облечени.

С това завършва историята на нашето посещение сред развалините на великия и царствен Кор.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

В тия страници аз накратко описвам пътешествието и приключенията ни, които са още пресни в паметта ми; а останалите, те не са интересни за никого. Достатъчно е да кажа, че след неописуеми бедствия и лишения, стигнахме Замбези, на 170 мили по на юг от онова място, където се простихме с Биллали. Там цели 6 месеца бяхме пленници на едно диво племе, което ни считаше за свръхестествени същества, главно поради младото лице на Лео. Успяхме да избягаме и дълго време скитахме, докато ни се усмихна щастието, което ни даде възможност да се срещнем с един португалски ловец, който придружаваше слонове, нейде във вътрешността на страната. Този човек твърде добре се отнесе с нас и с негова помощ стигнахме залива Делагоа, след 18 месеца от деня, в който бяхме напуснали блатата на Кор.

Пътешествието ни до Англия беше благополучно; ние стигнахме на Сусемптонския кей, след две години от заминаването ни за нашата оригинална експедиция.

С това завършва цялата история; но тъй като тя е започнала преди две хиляди години, ние с Лео мислим, че тя може да продължи още дълго време, в мъгливата далечина на бъдещето…

Дали Лео се е преродил в телесната обвивка на прадядо си Каликрат? Или Аеша се е измамила, благодарение на наследствената прилика? Може би Устана пък да е била Аменартас? Нека читателят сам реши това, но според мен Аеша не би могла да се измами.

Когато съм буден през нощта, аз се опитвам да проникна в мрака на времето и да разбера как ще завърши великата драма; каква роля ще играе в нея прекрасната египтянка Аменартас, принцеса от царската кръв на фараоните, от любов към която жрецът Каликрат е нарушил обета си към Изида и преследван от гнева на оскърбената богиня, е избягал към бреговете на Либия, за да умре в развалините на царствения Кор от ръката на Аеша!