Добри Жотев
Паун

Колко жалко, колко жалко —

рекли, че съм самохвалко!

Кой голям лъжец можа

да скрои такваз лъжа?

 

Но за тая зла обида

аз реших и ще отида

зад реки и зад блата

чак на края на света.

Ще отида и тогава

всеки тук ще съжалява,

ще ме вика с много скръб:

„О, ела, Пауне скъп!

О, ела, Паунче мило,

с твойто прелестно ветрило,

с твойте гиздави крилца

и коронка от перца!“

Ще се върна тук, а всички

някакви си прости птички,

ще признаят, че в света

аз съм пръв по красота?

 

Колко жалко, колко жалко

рекли, че съм самохвалко!…