Сюзън Елизабет Филипс
Избрах теб (4)

4.

Дан отвори хладилника, извади бутилка мляко и отвинти капачката. Чу, че зад него Валери идва в кухнята на къщата, която някога споделяха. Той вдигна бутилката с мляко до устните си и отпи, защото знаеше, че това ще раздразни Валери.

— За бога, Дан, вземи си чаша — измърмори тя с онзи гаден глас, който той ненавиждаше.

Дан отпи отново, преди да завинти капачката и да върне бутилката в хладилника. Подпря хълбок на вратата и се вгледа във Валери. Беше изчистила грима от лицето си и се виждаха острите черти на лицето й с малко дълъг нос, уравновесяван от високо, гладко чело. Светлокестенявата й коса, освободена от сребърната шнола, падаше почти до раменете, а младежките дрехи бяха заменени от син пеньоар, гарниран с черна дантела.

— Откъде взе сакото?

— От дъщерята на моята секретарка. Казах й, че отивам на маскарад.

Тя знаеше, че той мрази да пушат край него и въпреки това запали цигара.

— Снощната лудория прекрачваше границата на отвратителното. Шестнайсетгодишни момичета не са ме възбуждали, откакто навърших дванайсет.

Тя повдигна рамене и издиша дима.

— Беше различно, това е всичко.

Не чак толкова различно, помисли си той. По един или друг начин, сексуалните фантазии на Валери водеха към мъжкото надмощие. Дяволски смешно, като се има предвид фактът, че тя беше първокласен играч. За съжаление единственият човек, с когото можеше да сподели шегата, беше Валери, а той знаеше, че тя няма да се разсмее. Точно обратното. Тя винаги се дразнеше, когато той критикуваше шантавите й сценки, а вече и без това имаха достатъчно други неща, за които да се карат.

Ръката й се премести отзад. Тя разтърка мястото през тъмносинята коприна и го загледа с неприязън.

— Не биваше да ме удряш толкова силно.

— Скъпа, сдържах се.

Той можеше да познае по изражението й, че тя се опитва да реши дали да забие зъби в него или не. Очевидно реши да не го прави, защото отиде до малкия кухненски шкаф и започна да разгръща бележника, оставен там.

— Няма да се връщам във Вашингтон още няколко седмици. Каква е програмата ти за края на седмицата?

— Ще бъда в Медоуландс. Ще играем с „Джетс“.

Той се отдалечи от хладилника и взе един банан от металната фруктиера.

Тя си сложи очилата, които лежаха върху шкафа и остави цигарата си в голям пепелник от черно стъкло.

— Какво ще кажеш за четвъртък вечерта, преди да заминеш?

— Имам съвещание. Но петък е добре.

— Тогава вицепрезидентът ще бъде в града и има прием.

— Сряда вечерта, но след полунощ.

— Струва ми се, че ще стане. Само че… — Тя затвори бележника. — Ще бъда в мензис.

Тя свали очилата и разтри носа си. Дръпна още веднъж от цигарата и каза рязко:

— Ще измислим нещо. Правили сме го и преди.

— Вал, разведени сме почти от година. Не мислиш ли, че трябва да поговорим и да сложим край на това?

— Все още няма нужда да слагаме край. И двамата решихме, че това е най-доброто, докато единият от нас си намери някого.

— Или докато се избием един друг. Което се случи по-напред.

Тя не обърна внимание на забележката му и показа рядко проявяваната уязвимост, която винаги го трогваше.

— Просто… просто не знам как да се справя. Привличат ме силните мъже. А как ще кажа на такъв човек, че няма да спя с него, докато не видя резултатите от пълно изследване на кръвта му?

Той хвърли кората на банана в мивката.

— Сексът на деветдесетте. Той улеснява случайните връзки.

— Бившите съпрузи не са длъжни да се чукат, ако единствената причина за това е, че по една случайност нямат СПИН.

Тя изгаси цигарата си в пепелника.

— Съгласен съм.

Нещата му харесваха много по-малко, отколкото на нея, но всеки път, когато той решеше да приключат, тя го караше да се чувства като мерзавец. Но въпреки всичко, щом откриеше жената, която щеше да му ражда деца, той щеше да сложи край на това.

— И двамата сме прекалено разумни, за да играем на рулетка в секса.

— А ти си падаш страхотно по тялото ми.

В последно време чувството й за хумор не беше кой знае какво и неговото остроумничене я извади от равновесие. От ноздрите й заизскачаха пламъци и скоро тя го обвиняваше в абсолютна безчувственост, безразсъдно поведение, лош характер, никакъв интерес към нещо друго, освен спечелването на футболните му мачове и емоционална непочтеност.

Тъй като тя доста се повтаряше, престана да я слуша, докато се справяше с банана. Което си е право, той знаеше, че нейният проблем е по-лош от неговия. Фактът, че я съжаляваше, беше една от причините да се примири с това ненормално състояние на нещата. Като жена — член на долната камара на парламента, я съдеха по по-строги морални правила, отколкото нейните колеги — мъже. Гласоподавателите можеше и да простят някоя и друга история на някой конгресмен, но със сигурност нямаше да простят такова нещо на жена. За жена като Валери, която си падаше по секса, но нямаше съпруг или мъж, когото да обича, това наистина беше проблем. От друга страна пък, тя беше сред малкото почтени законодатели във Вашингтон и Дан приемаше всичко това като свой патриотичен дълг.

Не че нямаше полза за него. В началото на кариерата си на футболист той беше имал толкова много неангажиращи връзки, че беше загубил апетита си за разнообразие. Освен това, не беше и глупав и нямаше намерение да поема риска със случайни партньорки. Но сексът от дълго време не му беше доставял истинско удоволствие, като се оставят настрана екстравагантните сценарии на Валери.

Сега вече знаеше, че от самото начало не са си подхождали, но между тях хвърчаха толкова много искри от страст, че никой от двамата не забеляза това, преди да направят грешката да се оженят.

В началото Валери беше запленена от недоизгладените ръбове в характера му и от бурната му агресивност — качествата, които по-късно я вбесяваха. Нейното възпитание и изтънченост бяха неустоими за хлапето, израснало в мизерия в пущинаците на Алабама. Но скоро той откри, че тя няма чувство за хумор, няма и желание за семейния живот, за който той копнееше.

Последната й тирада против него привършваше и той се сети, че има свои сметки за уреждане.

— Така и така си изливаме болките тук, Валери, затова и аз ще си кажа моята. Ако дадеш още едно интервю като онова от миналата седмица, адвокатът ми ще позвъни на твоя адвокат и разводът ни вече няма да бъде приятелски.

Тя избягваше погледа му.

— Беше грешка.

— Знаеш ли какво казвам на отбора? Няма грешки, има само липса на предвидливост.

Толкова дълго беше сплашвал хората с размерите си, че вече го правеше автоматично. Той се приближи инстинктивно, докато се надвеси над нея.

— Не ми харесват публичните обсъждания на нашата раздяла. Не съм във възторг от това, че някой друг, освен спортните журналисти, ме нарича психопат.

Тя започна да си играе с дантелата върху предницата на пеньоара си.

— Забележката не влизаше в интервюто. Не е трябвало да я отпечатват.

— Първо не е трябвало да правиш тази забележка. От сега нататък, когато някой те запита за нашия развод, ще сдържаш изказванията си до двете думи, които аз използвам, когато ме интервюират. Непримирими противоречия.

— Това ми звучи като заплаха.

Тя се опита да изглежда разгневена, но не успя и той разбра, че се чувства виновна.

— Просто ти напомням, че много мъже в този град не биха гласували отново за жена, която оплюва бившия си съпруг, който някога е направил двадесет и девет паса срещу защитата на „Форти Найнърс“ само за един следобед.

— Добре! Съжалявам. Точно бях говорила с теб по телефона и ти ме беше раздразнил.

— Валери, аз те дразня непрекъснато, така че не използвай това като извинение, че се опитваш да ме стиснеш за гушата.

Тя прояви разум и смени темата.

— Чух, че погребението на Бърт се е превърнало в забавление. Лошото е, че ги е нямало всичките му бивши любовници, за да видят как кучето пикае на ковчега му. — Валери се усмихна със стиснати устни. — Все пак има Бог. И Той пази онези, които са неин образ и подобие.

Дан не искаше да спори с Валери за Бърт, особено пък като знаеше, че е на нестабилна почва. Мъжете харесваха Бърт, но не и жените. Ръцете му бяха прекалено палави, а той винаги беше готов с някоя груба шега или поучително мнение. Това не се приемаше добре от жени като Валери. Не се приемаше кой знае колко добре и от Дан, но Бърт беше шефът, затова Дан си траеше.

— Не беше смешно, Вал! Един човек е умрял, а дъщеря му успя да превърне погребението му в цирк.

— Чувала съм разни истории за нея. Какво представлява?

— Прилича на проститутка от висша класа, но не е толкова умна. Право да ти кажа, не си спомням откога не съм срещал човек, който да ми изглежда толкова безполезен.

— Тя е била любовница на Артуро Флорес години наред. Трябва да има някакви качества за компенсация.

— Като изключим очевидното върху гръдния й кош, нямам представа какво още може да притежава. Няколко пъти Бърт ми говори за нея. Дяволски се притесняваше, като знаеше, че голото тяло на дъщеря му виси по стените на всички големи музеи из страната.

— Флорес беше голям художник. Не мислиш ли, че мнението на Бърт може да е малко провинциално? Спомни си, че говорим за човека, който искаше да окачи златни пискюли на чаталите на момичетата от агитката на „Старс“.

— Никое от онези момичета не му беше дъщеря. А продажбите на билетите наистина бяха много ниски.

Тя настръхна.

— Това просташко отношение към жените не е забавно.

Той въздъхна.

— Шегувах се, Вал. Успокой се.

— Отвратителен си! Всичко, свързано със секса е една голяма шега за теб, нали?

— Аз ли съм отвратителен! Поправи ме, ако греша, но не си ли ти тази, която си мечтае за всичките тези ексцентрични сценки, включително и снощното гадничко надникване в детската порнография? И не подгрявам ли задника ти, когато ти се прииска, въпреки че побоят над жени никога не е бил сред нещата, които ме възбуждат.

Тя замръзна.

— Не говоря за това, но както обикновено, ти предпочиташ да изкривиш думите ми. Говоря за отношението ти към жените. Ти си имал толкова необвързващ секс през годините, че си забравил, че жените са нещо повече от цици и задници.

— Е, това се казва приказка от представителка в парламента на Съединените щати…

— Ти не искаш да обсъждаш чувствата си. Отказваш да споделиш вълненията си.

На върха на езика му беше да й напомни, че всеки път, когато той се опитваше да сподели вълненията си с нея, тя го обръщаше в разговор за всичко, което не му е наред и това продължаваше цяла нощ.

— А жените те оставят да си караш така — продължи тя. — Това е, което наистина ме дразни. Оставят те, защото… Няма значение. С теб не може да се говори.

— Не, Валери. Продължавай. Завърши онова, което започна да казваш. Ако съм толкова ужасен, тогава защо жените ме оставят да си карам така?

— Защото си богат и хубав — отговори тя прекалено бързо.

— Друго щеше да кажеш. Ти си тази, която непрекъснато ми говори, че трябва да бъда по-открит в отношенията си с другите. Може би и ти трябва да правиш онова, което проповядваш.

— Оставят те, защото си толкова самоуверен — каза тя рязко. — Изглеждаш така, сякаш нямаш съмненията на всички останали по света. Дори и на преуспелите жени им е приятно да имат сигурността на такъв мъж до себе си.

Въпреки че друг мъж би приел думите й за ласкателни, те имаха обратния ефект върху него. Той усети червената жега на спиралата от гняв да гори дълбоко в него, гняв, който идваше чак от детството му, когато изразяването на чувствата означаваше разходка до гъсталака и пердах от колана на баща му.

— Голяма работа сте това жените — усмихна се той презрително. — Кога ще проумеете, че Бог сигурно е имал някаква причина да създаде два пола? Не става както искате. Мъжът или е мъж, или не е. Не може да хванете някого, който е воин по природа и да очаквате от него, по ваша заповед, да се свие на дивана, да стане мекушав и въобще да се превърне в котенце.

— Махай се!

— С радост.

Той взе ключовете си и тръгна към вратата. Но преди да стигне до нея, се обърна и нанесе последния си удар.

— Знаеш ли какъв е проблемът ти, Валери? Бельото ти не ти е по мярка и те озлобява. Така че следващия път като отидеш в магазина, защо не пробваш да си купиш по-голям номер бикини.

Той излезе с гръм и трясък и се качи в колата си. Когато се поуспокои, мушна Ханк Джуниър в касетофона и усили звука. Когато се чувстваше толкова потиснат, единственият човек, когото искаше около себе си, бе някой друг, който вдига дандания.

 

 

Предсезонната среща с „Джетс“ в неделя следобед беше пълен провал. Ако „Старс“ играеха с някой заслужаващ уважение отбор, загубата нямаше да бъде толкова унизителна, но нищо и никаквите „Джетс“ да ги бият двайсет и пет на десет, дори и преди сезона, беше повече, отколкото Дан можеше да преглътне, особено след като си представяше как тримата играчи, с които още не бяха подписали, са се отпуснали в гореща вана в Чикаго и гледат мача на големите екрани на телевизорите си.

Джим Бийдерот, титулярният куотърбек на „Старс“, се контузи на последната им тренировка, а миналата седмица резервата му си беше разтегнал мускул на бедрото, така че Дан беше принуден да излезе със С. Дж. Браун, ветеран, играл петнайсет години, чиито колене бяха залепени със самолетно лепило. Боби Том, ако играеше, щеше да успее да се освободи, така че С. Дж. да може да му подаде, но Боби Том не играеше.

И за да влоши още повече нещата, новата собственичка на „Старс“ очевидно се беше върнала, но не приемаше никакви обаждания. Дан проби дупка с ритника си в стената на гардероба за посетители, когато Роналд Макдърмит му го съобщи, но това не помогна. Той не беше и помислял, че някога ще мрази нещо повече от загубените футболни мачове, но това беше преди Фийб Съмървил да се появи в живота му.

Въобще седмицата беше мрачна. Рей Хардести, бившият защитник на „Старс“, когото Дан отстрани в началото на август, беше карал пиян твърде много пъти, но този път беше връхлетял върху парапета на шосе Калюмет. Умрял на място, заедно с осемнадесетгодишната си спътничка. По време на цялото погребение, като наблюдаваше лицата на скърбящите родители на Рей, Дан непрестанно се питаше дали не е можел да направи нещо повече. С разума си осъзнаваше, че не е можел, но така или иначе, това си беше трагедия.

Единственото светло петно през седмицата се появи в една от държавните детски градини на областта Дюпейдж, където той беше отишъл, за да заснеме безплатно едно съобщение за Юнайтед уей. Първото нещо, което забеляза, когато влезе през вратата, беше една червенокоса учителка, с лице на фея, която седеше на пода и четеше приказка на група четиригодишни деца. Нещо в него омекна и се сгря, докато оглеждаше луничавия й нос и зеленото петно от нечий пръст на панталоните й.

Когато свършиха със снимките, той я покани на чаша кафе. Името й беше Шейрън Андърсън, а тя беше мълчалива и срамежлива, един контраст, който беше добре дошъл след безочливите жени, с които беше свикнал. Въпреки че беше рано да се мисли за това, не можеше да не се замисли дали пък не е открил обикновената, обичаща уюта жена, която търсеше.

Но сиянието, останало след срещата с Шейрън, избледня до мача с „Джетс“ и той продължи да беснее заради загубата, докато изчакваше да отминат мероприятията след мача. Едва когато зачака да се качи на самолета, който щеше да ги върне обратно в О’Хеър, той изръмжа:

— Копеле!

Извърна се толкова рязко, че връхлетя върху Роналд Макдърмит, а действащият управител загуби равновесие и изтърва книгата, която носеше. Малкият си го заслужаваше, помисли си Дан безсърдечно, щом се е родил толкова мекушав. Въпреки че беше не повече от сто седемдесет и три сантиметра, Роналд не изглеждаше зле, но беше прекалено изряден, прекалено учтив и прекалено млад, за да ръководи „Чикаго Старс“.

В нормалните отбори управителят ръководеше цялата дейност, в това число наемаше и уволняваше треньорите, така че, теоретично, Дан работеше за Роналд. Но Роналд беше толкова уплашен от него, че властта му наистина беше само на думи.

Управителят взе книгата си и го погледна толкова внимателно, че Дан се вбеси.

— Съжалявам, треньоре.

— За бога, аз се блъснах в теб.

— Да, е…

Дан тикна чантата си в ръцете на Роналд.

— Намери някого да занесе това у дома. Аз ще хвана по-късен полет.

Роналд изглеждаше притеснен.

— Къде отиваш?

— Нещата стоят така, Роналд. Ще отида да свърша твоята работа вместо теб.

— Аз… аз съжалявам, треньоре, но не разбирам какво искаш да кажеш с това.

— Искам да кажа, че отивам да потърся нашата нова собственичка, а след това ще я запозная с някои факти за живота в голямата лоша Национална футболна лига.

Роналд преглътна толкова трудно, че адамовата му ябълка подскочи.

— Ъъъ… треньоре, това май не е добра идея. Тя изглежда не желае да я занимават с делата на отбора.

— Толкова по-зле — изръмжа Дан като тръгваше, — защото смятам доста да я занимавам.