Сюзън Елизабет Филипс
Избрах теб (22)

9.

— Стига си се чумерил, Дарнъл. Плашиш фотографите.

Фийб стисна ръката на Дарнъл Пруит, действие, от което ползата беше точно такава, каквато щеше да бъде, ако се беше опитала да изкриви парче стомана.

Тя кимна на единия от журналистите. През цялата седмица тя вършеше работата си, решена да не позволи на никого да забележи болката й. Тази вечер Дарнъл й правеше компания и тя му беше благодарна, че се съгласи да я придружава при излизането й преди мача с „Долфинс“.

Очите му се присвиха злобно, когато той изкриви устни към фотографа от Асошиейтед прес и промърмори на Фийб:

— Няма начин да позволя някой от защитата на „Долфинс“ да види моя снимка, където съм усмихнат.

— Благодаря на Бога, че наблизо няма малки деца.

— Не разбирам защо го казвате. Аз обичам децата.

Вечерният му час наближаваше, когато си тръгнаха и от последното празненство. Когато застанаха пред асансьорите беше почти единайсет.

Дарнъл ухажваше госпожица Чърмейн Дод, но резултатите идваха по-бавно, отколкото му се искаше. Сега се надяваше някой от чикагските вестници да помести снимка, където е заедно с Фийб, за да предизвика ревността на госпожица Дод.

Фийб се постара контактите й с Дан да бъдат минимални, затова пристигна в Маями едва този следобед. Беше облякла набързо роклята си, купувана за коледно празненство преди няколко години. Тя беше права и тясна, изработена от бляскава златиста дантела, с подплата в телесен цвят.

Дарнъл беше облечен в смокинг, черна копринена риза и златисто шалче, което подхождаше на златния му зъб.

Асансьорът беше празен и това позволи на Дарнъл да продължи разговора, който водеше предимно сам със себе си, откакто дойде в стаята й преди няколко часа.

— Не виждам защо всички смятат, че капитан Ейъб е лош. По дяволите, ако не беше кракът му, аз бих го взел в отбора си по всяко време. Той не позволява на никого да му се пречка, разбирате ли? Точно тези хора печелят футболните мачове.

Моби Дик беше само една от книгите, които тя му препоръча и които Дарнъл погълна през изминалите месеци в стремежа си да се самоусъвършенства. Фийб не се нуждаеше от много време, за да разбере, че футболът беше обогатил материално Дарнъл, но играта го беше лишила от възможността да използва интелекта си. Дарнъл беше грамаден, черен и силен и никой не си беше направил труда да открие, че той е доста умен.

Дарнъл продължи да хвали капитан Ейъб, чак докато стигнаха до нейната стая в хотела. Ужасяваше се от уединението и й се искаше той да няма вечерен час, за да може да го покани вътре. Но вместо това тя му пожела късмет с целувка по бузата.

— Утре строши малко кокали и заради мен, Дарнъл.

Той се ухили. Тръгна по коридора с обувките си четиридесет и шести номер. Тя въздъхна и затвори вратата. Чърмейн Дод щеше да се окаже глупачка, ако не го грабне.

Телефонът иззвъня. Тя махна едната си кристална обица и седна на кушетката.

— Ало.

— Къде беше цяла седмица?

Острите ръбове на кристалната обица се забиха в дланта й. Тя стисна очи, за да спре заливащата я болка.

— Здравей, треньоре.

— Минах през вас във вторник вечерта, за да се видим, преди да тръгна, но Моли ми каза, че вече си легнала. Даваше интервюта, когато ти се обадих в офиса в четвъртък и петък, а снощи телефонът у вас не отговаряше. Идвам в стаята ти.

— Не! — Тя прехапа устни. — Уморена съм. Седмицата беше много тежка.

— Имам нужда да те видя.

Не се искаше кристална топка, за да разбере защо. Искаше секс, искаше да се позабавлява набързо с празноглавката, докато бъдещата му съпруга стои недокосната.

— Не тази вечер.

Той беше искрено удивен.

— Виж, дай ми номера на стаята си. Трябва да поговорим.

— Друг път, Дан. Изтощена съм. — Тя си пое дъх несигурно. — Късмет утре. Ще се видим на страничната линия.

Когато остави слушалката, очите й блестяха от сълзи. Тя окачи на вратата знака „Не ме безпокойте“, отиде до прозореца и се загледа в трепкащите светлини на залива Бискейн.

През изминалите няколко месеца беше научила много неща от играчите. Научи, че ако искаш да участваш в играта, трябва да се научиш да поемаш ударите. Точно това правеше сега. Дан й беше нанесъл убийствен удар, но тя нямаше да му позволи да види раните й. Утре, когато чуе мелодията на „Не е ли сладка тя“, ще вдигне глава, ще помаха на тълпата и ще вика за отбора. Никой няма да разбере, че е влязла в играта контузена.

 

 

Следобедът, когато „Старс“ биха „Долфинс“ в полуфиналите на Американската футболна конференция, Рей Хардести седеше в кабинета си, с пистолета си трийсет и осми калибър и се молеше да има достатъчно уиски в къщата, за да се напие.

След една седмица „Старс“ щяха да се срещнат с „Портланд Сейбърс“ за титлата на Американската футболна конференция. Той надигна бутилката и я изпразни докрай. Но огънят в гърлото му не пламтеше толкова силно, колкото гневът му. „Старс“ никога не бяха стигали толкова далече с Малкия Рей в отбора, а сега се справяха без него.

С приглушен, почти нечовешки звук, той метна бутилката през стаята. Тя се блъсна в рафта с трофеите и изтрещя, но той не се тревожеше за шума. Наоколо нямаше никой, който да чуе. След брак, продължил три десетилетия, Елън го беше напуснала. Беше му казала, че се държи като луд и има нужда да отиде на психиатър или нещо такова. Майната му! Нямаше нужда да ходи на никакъв психиатър. Просто имаше нужда да се разплати с Дан Кейлбоу.

След мача с „Чарджърс“ си мислеше да убие Кейлбоу. Но накрая отхвърли идеята, не заради угризения, а защото смъртта на Кейлбоу не означаваше непременно, че „Старс“ ще започнат да губят.

Имаше нужда от нещо съвсем просто. Не беше достатъчно богат, за да подкупва когото и да било. Освен това в последно време играчите изкарваха твърде много пари, за да бъдат подкупени, а и повечето съдии бяха почтени. Трябваше му нещо сигурно.

На екрана се появи Фийб Съмървил. Миналата седмица, когато Кейлбоу я доведе вкъщи, той беше скрит в гъсталака до дома на треньора. Лампите в спалнята светнаха след по-малко от половин час.

Преследваше ги от месеци, като заемаше коли, за да не го забележи Кейлбоу. Знаеше, че отношенията им вече са сериозни. Беше събрал информацията, но досега не знаеше какво да я прави.

Идеята, която се оформяше бавно в ума му, беше едновременно сложна и учудващо лесна. Сигурно ще го хванат, но тогава ще бъде твърде късно, а той и без това не се интересуваше какво ще стане с него. Само едно нещо имаше значение. „Старс“ да не спечелят титлата на Американската футболна конференция.

На екрана интервюто на Фийб Съмървил беше свършило и камерите се върнаха към треньора на „Старс“. Рей вдигна пистолета си и стреля в екрана.

 

 

Като играч Дан беше преминавал през хаоса, който заобикаляше финалите, но това не беше му се случвало като треньор. Добре че се беше научил да оцелява без сън. Въпреки това се чувстваше скапан, когато във вторник следобед, след победата им над „Долфинс“, се поосвободи за няколко маса. А и беше адски ядосан на Фийб.

Докато караше по алеята към дома й, той си мислеше, че първото нещо, което ще напрани, когато се добере до нея, е да я целуне. После ще й даде малко ум. Знаеше колко е заета, но същото се отнасяше и за него, така че можеше да отдели десет минути през последните два дни, за да поговори с него. И двамата бяха подложени на голямо напрежение, но това не означаваше, че не бива да се виждат. Миналата неделя тя дори не се върна с полета на отбора, а той беше очаквал това с нетърпение. За последен път я видя в съблекалнята, където я беше довел Рон, за да поздрави отбора.

Икономката на Фийб, Пег, го пусна вътре, точно преди да си тръгне, защото беше привършила работата си. Той метна палтото си на перилата. Чу пискливи викове от дъното на къщата. Първо не разпозна звуците, не защото бяха необичайни, а защото бяха неочаквани.

Пух се затича да го посрещне. С кучето по петите си, той прекоси всекидневната, но внезапно спря, когато стигна до арката, откъдето се влизаше в кухнята. Онова, което видя там, едва не го зашемети.

— Аз искам да го направя, Фийб!

— Мой ред е!

— Мой!

— Тихо! И двамата може да го направите, немирници такива. Ето ви по един нож. Точно така, Джейръд. Добра работа, Джейсън. Още малко крем отстрани. Не, Джейръд, не ближи ножа… Е, добре, какво са няколко микроби между приятели? Нали така, приятел?

Исусе! Осъзна, че очите му започват да щипят не от липсата на сън, а от вълнение. Никога не беше виждал нещо по-красиво от Фийб, която слагаше крем върху грозноватата торта и тези две малки къдрокоси момченца, коленичили на столовете до нея.

Тя въобще не приличаше на майката от въображението му. Убийственият й маникюр беше лакиран в кървавочервено. Големи халки се поклащаха на ушите й и си играеха на криеница с косата й на момиче от някоя реклама. На всяка от китките й подрънкваха поне по три гривни. Беше облечена в голям анцуг на „Старс“… поне това беше улучила… но вместо да носи някакви прилични джинси, както се очаква от майките, тя си беше сложила най-тесния и прилепнал златист клин, който беше виждал през живота си.

Не, тя не изглеждаше като майка, но тези две малки момченца, с лица, омазани с шоколад, очевидно я обожаваха. Както и той. С цялото си сърце.

Той си я представи как отива на родителска среща на децата им, облечена в червен сатен и бляскави камъни, но вместо да му стане неприятно, идеята го изпълни с удоволствие. Тя ще се омъжи за него. Разбира се, че ще го направи. Докато я наблюдаваше, той отблъсна съмненията, които му нашепваха сенките от миналото. Една жена не прекъсва петнайсетгодишно сексуално въздържание, заради мъж, когото не обича.

— Изпей ни отново онази песен, Фийб — помоли едно от децата, докато Пух облизваше нападалите по пода трохи.

— Коя песен?

— Онази за чудовищата.

— Песента за върколаците?

Момчетата кимнаха и Фийб започна една вдъхновена интерпретация на „Върколаците на Лондон“ на Уорън Зийвън, като подчертаваше ритъма с поклащане на прекрасните си бедра. Господи, беше красива! Докато я наблюдаваше, Дан бе завладян от странно спокойствие. Не можеше да си представи нищо по-хубаво от това да прекара остатъка от живота си с нея.

Тя свали близнаците от столовете им, за да танцуват, като все още беше обърната с гръб към вратата. Наблюдаваше я как се върти в ритъма, а когато момчетата се опитаха да й подражават, се засмя. Тя ги завъртя и замръзна, когато го видя.

— Няма да развалям празненството — каза той с усмивка.

— Какво правиш тук?

— Пег ме пусна, когато си тръгваше.

Момчетата започнаха да подскачат и Фийб ги пусна.

— Опасявам се, че моментът не е подходящ.

Джейръд задърпа ръката й.

— Тортата вече е съвсем замръзнала. Може ли да си вземем по едно парче с Джейсън?

— Разбира се. Чакайте да донеса чинии.

Ръцете й се справяха несръчно с чиниите. Видя, че Дан е клекнал пред момчетата, за да са на една височина. По лицето му имаше следи от умора, но тя не можеше да си позволи съчувствие към него. Без съмнение да се занимаваш с две жени едновременно е изтощително. Отново я заля болката и тя премигна.

— Тази торта изглежда страхотно добре, момчета. Вие ли я правихте?

— Пег я направи — отвърна Джейръд.

— Но Фийб ни позволи да й сложим крема — добави близнакът му.

— Шоколадов — обясни Джейръд.

Не беше необходимо, тъй като кремът покриваше по-голямата част от лицето му.

Дан се разсмя и този звук разкъса сърцето на Фийб. Тя бързо сложи по едно парче в две чинии и ги сложи върху претрупаната маса.

Дан гледаше как момчетата се катерят по столовете си.

— Еййх, тази торта наистина изглежда добре.

Джейсън не позволи на факта, че устата му е вече пълна, да попречи на разговора.

— Човекът иска торта, Фийб.

Тя се опита да контролира гласа си.

— Не толкова големи хапки, немирнико. Ще се задавиш.

Моли влетя в стаята.

— Вече съм у дома. Здрасти, момчета! Здрасти, треньоре!

Тя потупа всеки от близнаците, наведе се, за да получи целувка от Пух, който подскачаше към нея, после изгледа Фийб предпазливо.

— Пег каза ли ти какво стана?

— Каза, че имаш среща.

— Имаше неприятности в единия от кабинетите и госпожа Милър искаше да поговори с нас за това. Благодаря, че гледа момчетата.

Фийб изми ръцете си от крема и ги изтри в една кърпа, докато Моли се занимаваше с близнаците.

Дан се приближи зад нея.

— Сега, когато прехвърли гледането на децата на Моли, какво ще кажеш да се поразходим?

— Навън е прекалено студено.

— Ами, навън времето е много приятно.

Без да й даде възможност да продължава да се противи, той я хвана за ръка и я изведе от кухнята. Тя не можеше да се бори с него пред децата, затова тръгна с него, докато излязоха във фоайето и вече никой не можеше да ги чуе.

— Пусни ме!

За миг той не каза нищо, просто я гледаше.

— Май бавничко схващам. Смятах, че си била заета през последната седмица, а ти си ме избягвала.

— Бях заета.

— Имаме нужда от уединение. Вземи си палтото.

— Няма.

— Чудесно.

Той стисна ръката й и я повлече нагоре по стълбите.

— Спри! — изсъска тя. — Не искам.

— Твърде неприятно.

Той я довлече в спалнята и затвори вратата. Едва тогава я пусна и сложи ръце на кръста си, точно както го правеше край страничната линия. Имаше същото необуздано изражение на лицето си, което се появяваше щом го очакваше битка.

— Добре, да видим сега. Защо е това дълбоко замразяване?

Беше се опитала да отложи тази среща, надяваше се дори да я предотврати напълно, но трябваше да знае, че това е невъзможно. Дан не беше човек, който избягва противопоставянето. Тя прехапа устни, защото ако започнеше да плаче, нямаше да успее да спре, а не можеше да си го позволи пред него.

— Сигурно си ядосана, че не ти се обадих веднага, след като спахме заедно? Знаеш как беше през седмицата. Мислех, че разбираш. — Той погледна часовника си. — Всъщност сега имам много малко време. В шест имаме среща на треньорите.

— Тогава е по-добре да побързаш да си свалиш дрехите.

Опита се гласът й да звучи безразлично, но в него имаше някаква болезнена нотка.

— За какво говориш?

— Секс. Не си ли тук само затова? Едно бързичко чукане преди срещата?

Собствените й думи я нараняваха непоносимо.

— По дяволите! Това е една от онези женски истории, нали? Писнало ти е от нещо, а когато аз те попитам защо ти е писнало, ти ще ми кажеш, че щом не мога сам да разбера, няма за какво да говорим. Дявол да го вземе, не искам да играя игрички с теб.

Тя усети, че гневът започва да го завладява.

— Извини ме!

Измъкна гривните от едната си китка и ги метна на леглото. Знаеше, че е по-безопасно да покаже гневът, отколкото болката.

— Да започваме тогава. — Тя изрита обувките си и ги запрати в другия край на стаята. — Побързай, треньоре. Панталоните ти са все още върху теб.

Той се приближи до нея и я хвана за раменете. Пръстите му се впиха в плътта й.

— Престани! Не мога да повярвам. Какво ти става?

Беше изневерила на решението си да премине през този спор с достойнство. Сега замръзна в ръцете му и като си пое несигурно дъх, заговори тихо:

— Няма да спя повече с теб, Дан. Беше грешка и въобще не биваше да го правя.

Той се отдръпна и вече не я докосваше. В гласа му вече нямаше войнственост, но се усещаше опасна предпазливост.

— Знам, че държиш на мен. Нямаше да спиш с мен, ако не беше така.

— Срещнах Шейрън на мача с „Билс“.

Виновното изражение, което се появи за миг на лицето му, й каза всичко:

— Много мила жена е. Имаш добър вкус.

— Шейрън няма нищо общо с нас двамата. Ако си мислиш, че спя с двете, се лъжеш.

— И аз така разбрах. Вземаш най-хубавото от двете места, нали? — Гласът й изневери. — Идваш да чукаш празноглавката, а бъдещата си съпруга пазиш недокосната.

Вместо да се опитва да се извинява, той се разгневи.

— За такъв човек ли ме смяташ?

— Трудно е да смятам нещо друго.

Виждаше как се опитва да контролира яда си.

— Още преди седмици се бяхме уговорили с Шейрън, че ще дойде на мача с „Билс“ и нямаше как да го отменя в последната минута. Вече не се срещам с нея. Мислех, че тя е жената, която искам, но след като бяхме заедно последния път, осъзнах, че се залъгвам.

Двамата с Шейрън се бяха разделили и това трябваше да я направи щастлива, но не беше така. Искаше да чуе как той й казва, че иска не само секс, че иска любов и докато не изречеше тези думи, нещата помежду им не можеха да бъдат наред.

— Да не би да си спрял да се срещаш с нея, защото не е достатъчно пламенна?

Думите й прозвучаха тихо и несигурно.

Той преглътна трудно.

— Не го прави, Фийб! Не започвай да говориш разни неща, които не могат да се вземат назад. Казах ти колко скапано беше семейството ми. От дълго време искам истински брак, а не една постоянна оргия, както беше с Валери. Искам деца.

— Значи направи прослушване за бъдещи майки на децата си и Шейрън спечели наградата.

— Не е трудно да се види защо ми е харесала. Исках жена, която ще обича децата и няма да ги пердаши щом обърна гръб.

— Ясно. Чия точно майка се очакваше да бъде тя? На децата ти или твоя?

Той се сви, но тя не се почувства удовлетворена от това, че го е наранила. Не това искаше. Просто искаше той да си тръгне, преди да се е разплакала.

— Отвратително е да говориш така.

— Сигурно. Но подозирам, че е вярно.

Гласът му прозвуча дрезгаво.

— Знаеш ли, че когато те видях с тези деца долу, бях най-щастливия мъж на света. Днес за няколко минути си мислех, че нещата помежду ни ще потръгнат.

Тя се поколеба, но внезапно осъзна какво ще стане.

Сякаш вече беше изрекъл думите. В стаята беше топло, но тя усети хлад.

Не казвай това. Кажи ми, че ме обичаш, кажи ми, че искаш любов от мен, не само деца.

Той мушна ръце в джобовете си.

— Никога не бях те виждал с деца. Предполагах, че и ти мислиш като Валери. Но когато те видях как се държиш с тези момчета, беше ясно, че те са толкова луди по теб, колкото и ти по тях.

Цялото тяло я болеше.

— Това означава ли, че сега, когато Шейрън е извън картинката, аз съм наред?

— Не знам защо говориш по този начин за това, но да, мисля, че от теб ще стане страхотна майка.

Тя преглътна.

— На първо място ли съм сега или пред мен има още жени?

Той стисна зъби.

— Няма никакви други жени.

— Значи съм единствената кандидатка за момента?

— Вече не помня откога не съм спал повече от два часа на нощ — изръмжа той рязко. — Карам на суха храна и адреналин и нямам намерение да се извинявам, че искам да се оженя за теб.

Разбира се, че ще иска да се ожени за нея. Подхождаха си страхотно в леглото, а и знаеше, че тя няма да бие децата му. Освен това имаше вероятност тя да му донесе „Старс“ като зестра.

До този момент тя въобще не беше помисляла за подлите намеци на Рийд, но сега всичко това се завърна в мислите й. Стаята се завъртя. Тя затърси думи.

— Това твое внезапно желание да се ожениш за мен… — Тя прочисти гърлото си. — Само защото ме видя с близнаците ли възникна или има нещо общо с факта, че остава само един мач, преди да стана собственичка на „Старс“?

Той замръзна и лицето му пребледня.

— Какво точно искаш да кажеш?

— Познаваме се от месеци, но това е първият път, когато показваш, че искаш от мен нещо повече от секс. Затова ли е цялата работа днес? Полагаш основите за истинско предложение, в случай, че отборът спечели в неделя?

— Не мога да повярвам, че ми казваш тези неща.

Тя се засмя задавено.

— Май никога не съм се замисляла колко добра партия ще бъда. Ако „Старс“ спечелят, който се ожени за мен, получава голям бюст и великолепен футболен отбор. Аз съм мечтата на всеки мъж.

Лицето му беше напрегнато.

— Не казвай нищо повече.

— Всички треньори в лигата ще ти завиждат.

— Предупреждавам те…

— Ще имаш ли същото желание да се ожениш за мен, ако „Старс“ загубят?

Върху лицето му подскочи един мускул.

— Каквото и да се случи на мача в неделя, то няма нищо общо с нас двамата.

— Но ако спечелите, никога няма да бъда сигурна, нали? Единственият начин да узная, че си искрен, е, ако загубите мача и ти все още искаш да се ожениш за мен.

Кажи, че ме обичаш. Дан! Кажи, че искаш да се ожениш за мен, защото ме обичаш, а не защото ти е добре с мен в леглото или искаш да ти раждам деца или пък копнееш за моя футболен отбор. Кажи, че ме обичаш и нека всичко грозно си отиде.

— Ще спечелим този мач.

— Тогава нямаме никакъв шанс — прошепна тя.

— Какво искаш да кажеш?

Душата й кървеше, искаше й се тази болка да престане. Гърлото й беше толкова стегнато, че вече не можеше да говори.

Той я изгледа студено.

— Няма да загубя мача.

В началото не разбра какво иска да каже той. Но когато видя нетрепващото му изражение, тя усети, че й прилошава.

Гласът му беше твърд и гневен. Тя си спомни, че този мъж криеше силните си чувства зад гнева.

— Цял живот съм играл твърдо, но винаги честно, независимо от изкушенията. Предлагали са ми пари. Предлагали са ми наркотици и жени. Но никога не съм губил мач нарочно. И никой не може да ме накара да го направя. Дори и ти.

— Не исках да кажа…

Той я изгледа с презрение и излезе от стаята.

Тя седеше на ръба на леглото и стискаше ръце в скута си. Почти не усещаше как минава времето. Чу гласове в коридора, после Моли заведе близнаците до дома им и малко по-късно се върна. Пух драска известно време на вратата, но Фийб не му отвори и той замина нанякъде. Седеше в стаята и се опитваше да се стегне. В десет часа чу водата в банята на Моли. Съблече се и облече най-стария си халат за баня. Намери утеха в меката, износена тъкан. На вратата й се почука.

— Добре ли си, Фийб?

При други обстоятелства щеше да й стане приятно, че Моли се е загрижила за състоянието й, но сега чувстваше само празнота.

— Боли ме глава. Ще се видим утре, преди да тръгнеш за училище.

Отиде до прозореца, дръпна завесите и се загледа в дърветата, които обграждаха къщата. Очите й се замъглиха от сълзи.

— Фийб?

Не беше чула, че Моли е влязла. Не я искаше при себе си. Рано или късно ще трябва да каже на сестра си, че напускат Чикаго, но не можеше да го направи тази вечер.

— Вратата беше затворена.

— Знам, но… Сигурна ли си, че си добре?

Лампите в стаята светнаха.

Фийб остана обърната към прозореца, защото не искаше Моли да види, че е плакала. Чу лекото тупване от лапичките на Пух по килима.

— Просто ме боли глава.

— Скарахте се с Дан, нали?

— Двамата с Дан се караме постоянно.

— Вие се дразните един друг, но не се карате.

— Сега не се дразнехме, Моли. Беше наистина.

Последва дълга пауза.

— Съжалявам.

— Не виждам защо ще съжаляваш. Да не си забравила, че ме мразиш?

Знаеше, че не е честно да си го изкарва на Моли, но сега това не я интересуваше. Пух се беше наврял в краката й, сякаш я укоряваше.

— Не те мразя, Фийб…

В очите й отново се появиха сълзи.

— Имам нужда да остана сама, ясно ли е?

— Но ти плачеш?

— Просто моментна слабост. Ще я преодолея.

— Не плачи, Дан щеше да се почувства зле, ако знаеше, че толкова те е натъжил.

— Искрено се съмнявам в това.

— Мисля, че си се влюбила в него.

Тя преглътна и сълзите се плъзнаха по лицето й.

— И това ще преодолея.

Тя усети една ръка на рамото си. Гърлото й се сви и нещо в нея сякаш се скъса. Без да знае как се случи това, тя се оказа в прегръдките на Моли.

Моли я потупваше леко по гърба.

— Не плачи, Фийб. Моля те, не плачи. Всичко ще се оправи. Наистина ще се оправи. Не плачи — бъбреше Моли, точно както правеше и с Пух.

Въпреки че положението им беше доста неудобно, защото беше по-ниска, те останаха прегърнати.

Фийб не знаеше колко дълго са останали така, но нищо на света не можеше да я накара да отпрати сестра си. Когато най-после тя се наплака, Моли се отдръпна, но след малко се върна със салфетка от банята.

Фийб седна на леглото и издуха носа си.

— Утре ще бъда по-добре. Сега просто се самосъжалявам.

Леглото се раздвижи, когато седна до нея. Изминаха няколко мига в мълчание.

— Бременна ли си?

Фийб я изгледа удивено.

— Защо се сети за това?

— Едно момиче, с което сме заедно в часовете по история на древността, е бременно. Знам, че може да се случи, дори и с по-възрастни хора, които би трябвало да знаят как да се пазят. Сигурна съм, че Дан ще иска да се ожени за теб, ако е така, а ако не иска… Ние двете… — Тя заговори забързано. — Ще ти помагам да се грижиш за бебето. Няма да ти се наложи да правиш аборт да го даваш на някого или да го гледаш сама.

Когато видя напрегнатото изражение на сестра си, Фийб се усмихна леко и се поуспокои.

— Не съм бременна. Но благодаря. Много ти благодаря.

— Няма пак да започнеш да плачеш, нали?

Фийб кимна и издуха носа си.

— Не мога да се спра. Това е най-милото нещо, което някой ми е предлагал. — Тя изхълца тихо. — Обичам те, Моли! Наистина!

— Ама наистина ли?

— Да.

Фийб изтри сълзите си.

— Въпреки че бях толкова гадна.

Фийб се усмихна.

— Наистина беше гадна.

— Никой по-рано не ме е обичал.

— Майка ти те обичаше.

— Наистина ли?

— Много те обичаше.

— Не си я спомням. Бърт казваше, че е била празноглава.

Фийб се разсмя задавено.

— Вярно е. Моята майка също. Бърт се женеше само за такива жени. Той обичаше да са руси, привлекателни и не много умни. Наследили сме ума си от него, Мол, не от майките си. — Тя се заигра с кърпичката в ръцете си. — Но майка ти беше една от най-милите жени, които съм срещала. Тя те обичаше толкова много. Аз избягах, когато ти беше съвсем мъничка, но все още си спомням как тя те държеше часове наред, дори когато ти беше заспала. Просто не можеше да повярва, че те има.

— Иска ми се да помнех нещо.

— Мила жена беше. Често ми разказваше разни неща от живота си. Същото правеше и Кууки, втората съпруга на Бърт. И двете бяха много мили.

Моли поглъщаше всяка дума.

— Разкажи ми за тях.

Фийб подсмръкна и попи носа си.

— Ами… Бърт открил и трите си съпруги в Лас Вегас. Никоя от тях нямала нищо друго, освен хубава външност. Бяха изключителни жени. Понякога си мисля, че празноглавка е просто дума, която мъжете са измислили, за да се чувстват нещо повече от жените, които успяват да оцелеят по-добре от тях.

Пух скочи в скута й и тя погали пухкавата му козина.

— Вместо да се самосъжаляват, съпругите на Бърт бяха работили здраво, за да постигнат нещо в живота си. Бяха оцелели след лошите мъже, отвратителните условия за работа, бронхитите, които хващали заради оскъдните дрехи. И всичко това — с усмивка. Майка ти не се отчайваше, дори и след като разбра какъв човек е Бърт в действителност. — Тя се усмихна несигурно на Моли. — Имаш в наследство пайети и мрежести чорапогащи, Мол. Трябва да се гордееш с това.

Сестра й, с мрачното лице и великолепния ум, очевидно беше възхитена от идеята. Фийб я наблюдаваше и внезапно в главата й проблесна ужасна мисъл, която измести собствената й мъка.

— Имаш нейни снимки, нали?

— Не. Няколко пъти молих Бърт, но той ми каза, че няма никакви.

— Как можах да не те попитам.

Фийб стана, отиде до гардероба си и се върна след малко с една от кутиите, които беше изпратила от Ню Йорк. Моли я наблюдаваше как обръща съдържанието й на леглото и търси това, което й трябва.

— Знам, че е някъде тук. А, ето я.

Тя извади снимка в евтина рамка. Лейра седеше на един шезлонг до басейна и държеше в скута си новородената Моли. Русата коса на Лейра беше прибрана с шарен шал на цветенца, а тя се беше навела и се усмихваше на Моли, която беше увита в розово одеялце.

Фийб си пое дълбоко дъх и подаде снимката на сестра си.

Моли я докосна внимателно, сякаш се страхуваше, че тя ще се стопи в ръцете й, после се вгледа в лицето на майка си. Тя сякаш бе изпълнена със страхопочитание.

— Красива е.

— Мисля, че имаш нейните очи — каза тихо Фийб.

— Иска ми се да я познавах.

— И на мен ми се иска.

— Ще ми я дадеш ли?

— Разбира се. Аз я взех с мен, когато избягах. Преструвах се, че е моя майка.

Моли я изгледа, после от устните й се изплъзна стон. Този път Фийб я прегърна.

— Извинявай, че бях толкова лоша. Толкова ти завиждах, че Бърт те обича, защото мен ме мразеше.

Фийб погали косата на сестра си.

— Не те мразеше, нито пък мен обичаше.

— Не, обичаше те. Той винаги ме сравняваше с теб.

Тя се отдръпна бавно и Фийб погледна набразденото й от сълзи лице.

— Казваше, че го карам да потръпва и че винаги, когато говори с мен, изглеждам така, сякаш ще припадна. Каза ми, че ти си можела да му се противопоставяш.

Фийб отново я притегли до себе си.

— Чак когато пораснах, започнах да му се противопоставям. Повярвай ми, единственото, което правех, когато бях на твоите години, беше да не се мяркам пред очите му.

— Казваш го, за да се почувствам по-добре.

— Бърт беше тиранин, Моли. Той беше мъжко момче в най-лошия смисъл. Нямаше представа за какво са жените, щом не се грижат за него или не спят в леглото му. А ние не влизахме в тези категории.

— Мразя го.

— Разбира се, че ще го мразиш. Но когато пораснеш, може би ще разбереш, че трябва да го съжаляваш.

Докато говореше, тя усети, че нещо в нея се успокои и осъзна, че пренебрежението на баща й вече е изгубило силата си над нея.

— Бърт имаше две от най-добрите дъщери на света, но на него не му пукаше. Струва ми се, че това е тъжно, не мислиш ли?

Моли се замисли.

— Да. Май че е така.

Светлината на зимната луна се промъкна върху килима. Пръстите им се срещнаха някъде върху главичката на Пух.

Те стиснаха здраво ръце.