Към текста

Метаданни

Данни

Оригинално заглавие
Кукла, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
Характеристика
Оценка
2,7 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
gogo_mir (2010)

Разказът е публикуван във вестник „Орбита“, брой 37 от 1988 г.

История

  1. — Добавяне

Това беше любовното изкуство, доведено до нивото на точна наука. И въпреки че бе глътнал таблетка алдумин, той не можа да се освободи от усещането, че държи в обятията си просто една механична кукла, която предугажда желанията му.

„Автомат, работещ по втора производна“ — помисли си той.

Програмата обаче бе съставена с отчитане на неговия сексуален клас и той загуби всякаква представа за време. Компанията „Кибернетични Забави за Ергени“ умееше да обслужва клиентите си…

— Недоволен ли си от мен?

— Не, защо… Програмирана си отлично.

— Може би твоят клас е недобре разшифрован?

— Глупости, да не съм за пръв път тук.

Той погледна към хромирания диск на анализатора над леглото. Какво пък, и днешният сеанс не пропадна напразно. Разложеният на хармоници комплекс от биотокове вероятно вече е анализиран от изчислителното устройство, обработен по най-съвършения алгоритъм и коригираният сигнал е записан на магнитна лента. Следващият път всичко ще бъде по-добре. „Постигане на идеала по метода на последователните приближения“ — нещо такова е записано в проспекта на фирмата. В рекламния отдел работят прекрасни специалисти. „Не усложнявайте живота си със сексуални проблеми, половината самоубийства са на сексуална основа, компанията «Кибернетични Забави за Ергени» ще ви подбере партньор съобразно вашия вкус, темперамент и предпочитания, ползувайте най-съвършените в света механични агрегати за любов.“

Наведе поглед — агрегатът лежеше по гръб, сплел ръце под главата си. Имаше нещо поразително познато в тези повдигнати към слепоочията леко разногледи очи, в безукорната форма на раменете и краката, в невероятно гладката кожа. Е, разбира се, това е образът, който го преследваше в юношеските му сънища. „Големи майстори са да се вмъкват в подсъзнанието“ — помисли си той.

Куклата почувствува погледа му и се обърна към него с цялото си тяло.

— Още една таблетка ли искаш?

— Не, време е да си вървя.

Докато се обличаше, той не можа да се освободи от странно притискащото го чувство за болка. Причината, разбира се, едва ли бе в това, че най-голямата му мечта е въплътена в механична играчка. Като стар клиент на фирмата той почти не познаваше жените, а запазените спомени от тях… ужас! Само идиотите днес създават семейства и наплождат деца. И без това става все по-трудно да се живее. „Не усложнявайте живота си със сексуални проблеми, половината от самоубийствата са на сексуална основа…“

— Пийни нещо.

Той набра шифър върху диска на автомата и взе от нишата чаша пенлива течност.

„Откъде ли тази тъга? — помисли си той. — Сега аз ще си отида, нея ще я дезинфекцират, ще сменят програмата. След десетина минути ще бъде в същото легло с друг. Глупости! Не трябва да се ревнуват вещи. Само милионерите могат да си позволят разкоша да имат собствени кукли. И все пак…“

— Довиждане, мили. Ела пак.

Това също влизаше в програмата.

— Господи! — рече той на глас, спускайки се по стълбището. — Кажи-речи го докарах до рев. Не трябва да взимам толкова алдумин, не съм добре с нервите.

— Петнайсет монети — фамилиарно измърмори автоматът във фоайето.

Той пусна парите в процепа.

— Благодаря. Не ни забравяйте.

„Няма — злобно помисли той. — Къде другаде ще ида, няма да тръгна да търся…“

И внезапна догадка го принуди да спре за миг.

— Гадове! — рече той, прекрачвайки автоматичната врата. — Пробутали са ми жива!

Край
Читателите на „Кукла“ са прочели и: