Робърт Хайнлайн
Няма да се уплаша от злото (14)

14.

Джейк Соломон помогна на Джоан Юнис да се качи в хеликоптера, настани се до нея и затръшна вратата. Малко след това се издигнаха във въздуха. Пасажерската кабина бе добре изолирана и можеха да разговарят, без пилотът да ги чува. Но Джейк мълчеше, загледан навън.

Джоан изчака да минат няколко минути.

— Джейк, скъпи? Да не ми се сърдиш?

— Аз ли? За Бога, не. Какво те кара да мислиш така?

— Изглеждаш ми малко дръпнат. Помислих си да не съм те обидила, когато целунах съдията Маккамбъл и господин Трейн.

— Това си е твоя работа.

— О, Джейк. Моля те, не се дръж с мен така. Имах тежък ден, особено когато трябваше да се изправя срещу проклетите си внучки. Джейк, сърцето ми се свива, като гледам как ме мразят. Как жадуват да съм мъртва. И въпреки това се налагаше да се преструвам на ведра и усмихната. Да отдам дължимото на Юнис. Джейк, повярвай ми, не е никак лесно да си жена — след като близо век си бил мъж. И знаеш ли как се справям? Казвам си: „Какво би направила на мое място Юнис?“ — и се опитвам да го повторя. Да целуваш тези сладки и услужливи мъже — приятелю, даваш ли си сметка, че не съм свикнала да се целувам с мъже? Ти можеше да ме научиш, но вместо това предпочиташе да ме потупаш лекичко за лека нощ. Казах си: „Трябва да им благодаря по някакъв начин — как би го сторила Юнис?“ И реших, че ще е най-добре, ако ги целуна. Опитах, без дори да знам как се прави. Не ми се сърдиш, нали? Така щеше да постъпи и Юнис.

— Аха… сигурно и Юнис би ги целунала. — („Той знае много добре, че не бих го направила, скъпа.“) „Известно ми е. Мисля, че се сърди.“ („Притисни го. Кажи му, че е чудесен. Джоан, мъжете винаги вярват, когато им кажеш нещо подобно.“)

— В такъв случай, Джейк, не виждам защо трябва да се държиш хладно с мен. Мисля, че беше чудесен през целия този тежък ден — как само се оправяше с всичко и ме защитаваше. Исках да целуна и теб — и ще го направя, — стига само да ми позволиш. Или си нацупен, защото не си облякох наметалото, преди да ги целуна?

— Всъщност… да, щеше да е по-благоприлично за една изискана дама.

(„Натискай в тази посока, мила, уцелихме нерва. Джейк помни, че първия път, когато го целунах, бях почти гола, а втория — съвсем. Не мога да кажа, че се е дърпал. Напротив.“) „Ще се постарая.“

Госпожица Смит изглеждаше разтревожена, което не се отразяваше никак добре на красивото й личице.

— Сигурно си прав. Но, Джейк, аз все още не зная как се държи една изискана дама, а и правилата в наши дни са се променили. Юнис често ме изненадваше с начина си на обличане и поведението си и въпреки това нито за миг не съм се съмнявал, че тя е истинска дама. Джейк, кажи ми нещо, честно и искрено, и ще приема отговора ти като откровение, ще го използвам като пътеводна звезда в поведението си оттук нататък — защото аз наистина искам да отдам дължимото на Юнис, искам да бъда идеалната „Джоан Юнис“. При одевешните обстоятелства, тръпнеща да изрази по някакъв начин благодарността си към двама сладки и желаещи да помогнат джентълмени, дали Юнис би отделила няколко безценни секунди, за да си облече наметалото? Или щеше да се притисне до тях, да им позволи да докоснат голата й плът — защото те го искат, Джейк, сигурно го забеляза. Помисли за това. Познаваш Юнис по-добре от мен, така че отговори ми честно, защото ще използвам думите ти като напътствие за това как да бъда Юнис. Щеше ли да се прикрие? Или щеше да се поддаде на желанията им?

Джейк Соломон изпусна въздишка, която бе почти като стон.

— По дяволите, ти направи същото, което щеше да направи и Юнис! И точно това ме притеснява.

— Благодаря, Джейк. Сега вече се чувствам по-добре. — Тя разкопча колана, премести се до него и прокара пръст по магноципа на наметалото си. — Уф, не мога да сваля това обемисто нещо тук. Джейк, целуни ме, но по-хубаво, отколкото те. Прегърни ме, целуни ме и ми кажи, че Юнис би се гордяла с мен.

— Джоан!…

— Не ме засрамвай, Джейк. Аз съм момиче и имам нужда да бъда целувана. Направи го така, че да забравя техните целувки. Наричай ме Юнис, мили, това е името, което искам да чувам от устните ти. Кажи ми, че съм добро момиче.

— Юнис! — изстена той.

Тя повдигна лицето си към неговото.

— А сега ме целуни, миличък.

Разтреперан, той се предаде.

Целувката продължаваше и продължаваше. На Джоан й трябваха само няколко секунди, за да я превърне от нежна в страстна, но той не се дръпна. „Юнис? Ще припадна.“ („Излишно е да ти го казвам, мила. Чаках този момент толкова дълго.“)

Най-сетне Джейк се освободи от устните й, но тя продължаваше да се гуши в обятията му.

— Благодаря ти, Джейк — за това и за всичко останало.

— И аз ти благодаря… Юнис. Джоан Юнис.

— Наричай ме само Юнис още малко. Нали съм добро момиче? Заслужавам ли тялото й?

— О… да!

— Старая се. Джейк, скъпи, вярваш ли в призраци? Имам чувството, че Юнис беше тук с нас преди малко. Не бих се справила толкова добре без нейната помощ. И друг път ми се е струвало така.

— Хъм, интересна мисъл. Във всеки случай тя наистина би се гордяла с теб. Ти си сладко и добро момиче.

— Опитвам се, Джейк. Знаеш ли, вече съм сигурна, че те обичам.

Той се поколеба само секунда.

— И аз те обичам… Юнис. И Джоан Юнис.

— Радвам се, че спомена и двете имена. Джейк, мили, ще трябва да се ожениш за мен. Знаеш го, нали?

— Какво? О, небеса, не ставай глупава, миличка. Обичам те… но имаме такава огромна разлика в годините.

— Моля? Ах, глупости! Зная, че съм почти четвърт век по-стара от теб. Но нали вече не си личи? А ти ме разбираш по-добре от всеки мъж на този свят.

— Уф, чакай. Исках да кажа, че аз съм по-възрастен от теб.

(„Джоан, не му позволявай да говори така. Кажи му нещо банално — че мъжете и алкохолът се подобряват с възрастта. Пък и преди малко се чувстваше съвсем млад — нали забеляза?“) „Да. Тихо, моля те.“

— Джейк, ти въобще не си стар. Божичко, мен питай какво е старост! Ти си класика, Джейк — а класиката става все по-добра с времето. Пък и преди малко ми изглеждаше съвсем млад.

— Ъъъ… всъщност да де. Макар че едва ли съм като младоците.

Тя се изкиска.

— Джейк, толкова е приятно да си момиче. В твоята компания. Няма да споря с теб, ще чакам. С времето ще осъзнаеш, че имаш нужда от мен, както и аз от теб, и че никой друг не може да ни замести. Тогава ще ме направиш своята вярна съпруга.

— Хм! Не зная дали ще се справя толкова добре, колкото очакваш.

— Не бъди груб, миличък. Казах ти, че съм готова да почакам. Няма да ми избягаш, Джейк. Юнис не би те пуснала.

— Уф, по-добре да не споря. Моят стар приятел Йохан бе твърдоглав човек, същото може да се каже и за Юнис, макар и по нейния сладък начин. Понякога не зная с кого от двамата разговарям. Страхувам се да нямаш някое от онези раздвоения на личността, за които докторите толкова много обичат да говорят.

(„Веднага смени темата!“) „Да, миличка, но не бива да проличава нервност. Не смяташ ли, че все някога ще трябва да му кажем?“ („Разбира се. Но не твърде рано, Джоан. Първо да излезем на чисто. Забрави ли ремъците?“)

— Джейк, мили, не съм изненадана, че мислиш така за мен, защото понякога аз самата се чувствам по този начин. О, нищо, заради което да викаме психиатрите, навярно е нормално за странното положение, в което се намирам. От колко време ме познаваш? От четвърт век?

— Двайсет и шест години, подкарваме двайсет и седмата.

— Именно. Би ли се съгласил с мен, че най-точното определение за мен би било „дърто сластолюбиво копеле“?

— Не бих казал, че държането ти спрямо жените някога е било друго освен джентълменско.

— О, я стига, Джейк! В момента говориш с Йохан.

Соломон се ухили.

— Йохан, според мен ти си остана дърто сластолюбиво копеле до последния ден, преди да те вкарат в болницата.

— Така вече е по-добре. Никога не ме е интересувало, че другите ме смятат за дърт глупак само защото ми потичат лигите, като видя някое хубаво личице или крачета. А след това се сдобих с младото здраво тяло на Юнис. Женско тяло. Погледни ме, Джейк. Аз съм жена.

— Забелязах го!

— Не по начина, по който аз, Джейк! Не можеш да си представиш какво преживявам! Вълненията, Джейк, да не говорим за месечния цикъл. Вече два пъти ме споходи. Джейк, сега съм подвластна на Луната. Имаш ли изобщо представа какво значи това?

— Какво ли? Напълно естествен природен феномен. Здравословен.

— Означава, че тялото контролира мозъка също толкова, колкото и мозъкът — тялото. Че съм склонна към бърза промяна на настроението, че плача, преди да ми дойде цикълът. Чувствата, които ме изпълват, са женски, Джейк — а почти един век са ме вълнували само мъжки чувства. Да вземем за пример моята малка сестра-секретарка Уини — харесва ли ти, Джейк?

— Уф… проклет да си, Йохан! Тя е добро момиче. Петата заповед.

— Тя наистина е добро момиче. Но тъй като съм не само Йохан, но и Юнис, зная какво чувства. Отвътре е като разгонена котка, а ти си стар вълк, Джейк, господар на положението и ако поискаш да я вземеш, тя няма да се съпротивлява дълго.

— Джоан Юнис, не говори глупости. Аз съм три пъти по-възрастен от нея. — („Накъде биеш, шефе?“) „Зная накъде, но не и дали ще стигна там.“ („Само не вкарвай и Уини в играта. Мислех, че ще запазим Джейк за нас.“) „Не бъди егоистка, миличка. Уини е медицинска сестра, свикнала е да се грижи за нуждите на другите.“) — Джейк, мили, моето тяло е почти на възрастта на Уини… а ти си обичал и любил това тяло, макар да нямам спомен за това. Знаем, че Юнис беше скромно момиче, та кажи ми, как успя да й влезеш под кожата? Не вярвам да си я насилил. — („Как ли пък не, по-скоро аз бях тази, която го насили.“)

— Не е честно да ме питаш по този начин!

— Защо, Джейк? Аз съм жена. Познавам ви добре и двамата. Зная, че ти не би прекрачил границата пръв, нито Юнис, но ако е имала някакви чувства към теб, което е най-вероятно, предполагам, че е съумяла да ти го покаже. Да те окуражи, да ти намекне, че ако опиташ, няма да се изложиш. Така ли е? Права ли съм? — („Ако каже не, значи лъже. Всичко стана за пет минути, сестрице — и щеше да свърши след десет, ако не ни бяха прекъснали. Спомняш ли си как бях изрисувана като русалка? Двамата с Джейк замацахме работата, наложи се да се измия, преди да се прибера вкъщи. Пробутах на Джо някакво скалъпено обяснение.“) „Той повярва ли ти?“ („Мисля, че да. Рисуваше, което означава, че умът му е другаде.“) — Джейк, ще ми отговориш ли? Или ще ме оставиш сама да си вадя заключения — най-вероятно погрешни?

— Мога да ти отговоря, но мисля, че не е твоя работа!

— Сигурно ще си прав и Йохан ще ти се извини. Но не и Юнис. Джейк, тялото на Юнис ми подсказва какво се е случило. Но не съм съвсем сигурна, а искам да съм като нея и ако тя е постъпвала по друг начин, държа да ми го кажеш. Не очаквам от теб интимни подробности. — („Защо пък не, миличка, ще ми се да разбера какво е чувствал той. За себе си зная и казах и на теб.“) „Не бъди прибързана, скъпа, виждаш, че съм го подкарала в правилната посока.“

— Джоан Юнис… не, Юнис! Когато си наумиш нещо, можеш да извадиш душата на човек!

— Това отговор ли е, Джейк? Казах ти вече, не разполагам с паметта на Юнис. — („Как ли пък не? Шефе, току-що ми хрумна нещо — и не става въпрос за плоските червеи. Всеки човек притежава временна и дълготрайна памет, също като Бетси — тази, последната, която е тук сега и говори с теб, съм аз. Наречи го «душа». Названието няма значение, говорим за нещо, което не е жлеза или нервна тъкан.“) „Юнис, спести ми философстването, докато си легнем. Опитвам се да се разбера с един мъж, а това невинаги е лесно.“ („Шефе, мислиш ли, че ще останем сами тази нощ в леглото? Искаш ли да се обзаложим?“) „Не зная — малко ме е страх.“ („Не се страхувай. Когато се случи, ти ще си напяваш «Ом мани падме», а аз ще поема кормилото. Като минем веднъж целия път, ще можеш да се справяш и самичка. Само дето винаги ще съм с теб. Да ти призная ли нещо, шефе? По-приятно ми е да съм теб, отколкото да съм твоя секретарка. Нямам търпение да се върна към някои дребни удоволствия.“) „Какво?“ („Душата говори, миличка — става въпрос за секс. Правя го от четиринайсет години — и сега съм изгладняла.“) „Аз го правя от пет пъти повече време и трябва да съм пет пъти по-изгладнял.“ („Съвсем обяснимо, шефе — ти си една сладострастна кучка.“)

Джейк най-сетне отговори:

— Джоан, не смятам, че ще е справедливо спрямо паметта на Юнис да ти разказвам каквото и да било за нея — но мога да разбера твоята гледна точка и защо толкова много държиш да научиш какво е било поведението ти в различни ситуации. Юнис беше честно и прямо момиче — („Изобретателна като змия — но пробутах на Джейк тъкмо този образ.“)… и, изглежда, е решила, че много ме харесва… защото ми позволи да бъда интимен с нея. Не беше нито изнасилване, нито съблазняване. — („И двете по малко, но не искам да си мисли така. Той е много мил мъж, Джоан. Когато го разнежиш, пусни му езиче. Но гледай да го направиш така, сякаш е станало по негова воля.“) „Ще се опитам. Но нека първо приключим с душевния стриптийз — а ти слушай, вместо да ни прекъсваш, може да научиш нещо интересно за мен.“ („Ще бъда добричка, шефе. Обещавам.“)

— Сигурна бях, че е било така, Джейк — след като познавам и теб, и нея. Казах ти, че вече мога да разбера Уини, защото е момиче като мен. Това ми е наследството от Юнис. Но Йохан също е жив и да се навърта по цял ден край Уини, без да може да предприеме нищо, за него е голямо изпитание. — („Хъм, това пък какво беше? Не е вярно, че не предприемаш нищо.“) „Казах ти да мълчиш! Не сме правили нищо повече, освен че се гушкахме. Ако някой ден двете с теб, безсрамна русалко, минем на другия бряг, това ще е десерт, а не черешката на тортата.“ („Няма да остане дълго ненахапана тази черешка!“) „Тихо!“ — Джейк, разбираш ли ме? Старият Йохан — аз, по-точно — смята Уини за страхотно парче.

— Щом го казва Йохан, разбирам напълно.

— Въпросът е представяш ли си какво е да го мисля в тялото на Юнис? Джейк, какво е отношението ти към хомосексуализма?

— Никакво. Никога не ме е интересувал.

— Дори от любопитство? Джейк, аз съм с цяло поколение по-възрастен от теб. Когато бях малко момче, хомосексуализмът беше перверзия, забранена тема, мит, пък и тогава ме интересуваха само момичетата. Не казвам, че не го е имало, просто аз не знаех. На петнайсет един мъж се опита да ми се пусне — първо не разбрах какво иска, после се изплаших. Вярваш ли, че в наши дни едно петнайсетгодишно момче ще е толкова невинно? Няма как, Джейк, тези неща ги пише в книгите, списанията, показват ги по телевизията. Дори правителството окуражава хомосексуализма — като начин да се справи с пренаселването й все пак няма официално признание. Напомня ми за младежките ми години, когато хората гласуваха за сухия закон, а се квасеха по повод и без повод. Помисли си колко много „престъпления на сексуална основа“ сега не подлежат на преследване от закона.

— Изнасилването все още е криминално деяние, но за други наистина не мога да си спомня. А, да — също и неразрешеното забременяване, но това е по линията на социалното осигуряване.

— А тъкмо то не беше „сексуално престъпление“, когато бях малък, Джейк. Но аз говорех по-скоро за „престъпления, противоречащи на човешката природа“. Деяния, които в наше време могат да предизвикат най-много недоволно поклащане на глава. Дори тютюнопушенето се смята за по-голям грях. И все пак, когато хомосексуализмът получи известна социална индулгенция, моите разбирания вече се бяха затвърдили. Чудя се обаче какво ли е било мнението на Юнис по този въпрос? Някога да сте го обсъждали?

Джейк изръмжа смутено.

— Повярвай ми, Йохан… прощавай, Джоан Юнис — никога не сме разговаряли на подобни теми!

— Предполагам. Тя не е говорила и с мен за това. Но веднъж леко ме укори.

— Така ли? Какво стана?

— Ами, беше една сутрин, в офиса дойде куриер с някаква пратка. Типична „мека китка“ — грим, фалшиви мигли, къдрави коси, полюшваше бедра. Маниерничене на девойка. След като си тръгна, аз отправих пиперлива забележка и Юнис ми каза внимателно, че макар да не намира такива момчета за привлекателни, не вижда нищо лошо в това мъже да обичат мъже и жени — други жени. — („Ей, не си спомням да сме водили подобен разговор.“) „Ха, пипна ме в лъжа. Важното е да докажа тезата си.“

— Да, това ми звучи като Юнис. Тя беше толерантна към прищевките на хората.

— Искам да кажа, че на нейната възраст е било съвсем естествено да се отнася с безразличие, може би дори с „известно разбиране“ към неща, които старият Йохан би определил като „перверзни“. Аз намирам Уини за сексуално привлекателна. Имам същото отношение и към Алек Трейн и съдията Маккамбъл. И това ме шокира. Харесвам и теб — но последното не ме тревожи. Днес обаче за първи път бях целуната от много опитен мъж. И ми допадна. А също и ме разтърси. — („А какво стана с милия ни доктор?“) „Не е твоя работа, скъпа — не бива да казваме на Джейк и за него.“

Джоан Юнис продължи:

— Ето я моята дилема. В кой от случаите съм хомосексуална? С Уини? Или с вас, тримата мъже?

— Джоан, задаваш умопомрачаващи въпроси.

— Защото се намирам в умопомрачаващо положение. Това не ти е обичайната смяна на пола чрез хирургическа операция и хормонални инжекции, за да се превърне едно мъжко тяло в женско. Дори не съм от онези с обърканите хромозоми. Притежавам нормално женско тяло. Но мозъкът в него е на мъж с дългогодишна сексуална практика в тази насока. Та кажи ми, Джейк, в кои моменти съм нормална и в кои — перверзна?

— Уф… ако питаш мен, женското тяло доминира.

— Но дали е така? Според психолозите сексуалните желания и оргазмът се пораждат в мозъка — не в гениталиите. А моят мозък е XY.

— Струва ми се, че се опитваш да объркаш свидетеля.

— Не, Джейк, аз съм обърканата. Вероятно не колкото младите хора в наши дни. Нали знаеш, сега твърдят, че имало шест различни пола.

— Чувал съм за това. Глупости.

— Не съвсем. Четох доста за тези неща по време на принудителния си престой, за да разбера коя съм и как трябва да се държа: Определят споменатите шест пола по поведение и физиология, възникнал е цял един нов клон на психологията, който да се занимава с това. Наричат ги „ортомъжки“, „ортоженски“, „амбимъжки“, „амбиженски“, „хомомъжки“ и „хоможенски“ — а някои добавят и седми, „соло-нарцисистки“. Има дори осми, безполов, на „неутралните“, както физически, така и психически.

— Пак ти казвам, това са глупости.

— И аз съм на това мнение, но не по същата причина. От моя уникален опит съм готова да заявя, че съществува само един пол! Сексът — ето кое е определящо. У някои хора половото влечение е толкова отслабнало, че биха могли да са „неутрални“ независимо към кой пол принадлежат. Други притежават силна сексуална натура — и отново половите белези на тялото нямат никакво значение. Какъвто бях и аз преди — тръпнещ от сладострастие дълго след като тялото ми вече не можеше да изпълнява тези функции. И като теб, мили, когато си взе за любовница красива жена наполовина на твоята възраст. И като Юнис — щастливо омъжена, предполагам…

— Да, така беше. Малко ми е съвестно за това.

— Но не достатъчно, за да се откажеш от прелестите й. Джейк, няма да ти проговоря, ако кажеш нещо лошо за нея. Тъкмо щях да я дам като още един пример за човек, подвластен на влеченията си. Тялото й буквално преливаше от сексуално желание. Сърцето й бе изпълнено с обич — и не само към един човек. Зная, че обичаше мен и се стараеше да го покаже, като ме даряваше с единственото, с което може — с красотата си. Джейк, мисля, че Юнис бе възпирана в обичта си единствено от времето. Тя се стараеше да те направи щастлив…

— И наистина успя!

— Сигурен съм, при това без да лишава от ласки съпруга си. Джейк, имаш ли причини да вярваш, че се е ограничавала само с вас двамата?

— Ох, за Бога, Йохан! Не зная. Едва ли щеше да й стигне времето. Въпреки че доста често се измъкваше.

(„Шефе, не разбирам защо трябва да го измъчваш по този начин.“) „Чуй ме, Юнис, единственият начин да намерим път към сърцето му е като свалим Юнис от пиедестала.“

— Защо си толкова сигурен? Помисли си само за всички малки лъжи, които е използвала пред съпруга си. И може би съвсем оправдано. Това, че я е обичал, е сигурно. Въпросът е дали не се е опитвал да я държи в клетка.

— Джоан, ще те помоля да не обсъждаме повече този въпрос.

— Джейк, мили! Не се опитвам да опороча Юнис в очите ти. Искам само да разбера какво знаеш за нея, за да мога да моделирам поведението си спрямо нейното. Аз я обичах — и все още я обичам. Но ако ми заявиш със сигурност, че е била любовница на още шестима мъже и че се е забавлявала с момичешки игри през свободното си време, тъй като съм сигурна, че никога не си ме лъгал, ще се опитам да бъда като нея. От малкото, което успях да изтръгна от теб обаче, стигнах до заключението, в което вярвах — че Юнис е била безупречна жена, с достатъчно обич в сърцето си, за да дарява с нея трима мъже, само за да ги направи щастливи. — („Благодаря, шефе. Да се поклоня ли?“) „Тихо, малка красавице. Казвам му само това, което иска да чуе. Ако държиш на Уини, ще го запазим в тайна от него.“ („Кой си точи зъбите за Уини, дърти перверзнико?“) „И двамата — но по-добре да го запазим в тайна. Миличка, Уини дори няма да ни погледне, ако наблизо има друг мъж.“ („Да се обзаложим ли?“)

Джоан въздъхна.

— Джейк, с моето уникално наследство няма да е никак трудно да се превърна в амбижена. Но няма да го направя само защото вярвам, че и Юнис не би го сторила. С кипящото сексуално желание, което се спотайва в това тяло, без усилие мога да стана „лесната Джоан Юнис“, „момичето без гащички“. Още повече, че Йохан Смит беше дърт сластолюбец, който съжаляваше единствено за удоволствията, за които не му оставаше време. Но и това няма да направя, пак по същата причина. Все пак, ако не се омъжа скоро, изкушението може да се окаже непреодолимо.

— Джоан, аз те обичам, но не смятам да се женя за теб.

— В такъв случай най-добре помогни на моите внучки да ме осъдят.

— Аз ли? Защо?

— Знаеш защо. Какви според теб са шансовете на един мултимилионер, наследил прекрасно женско тяло, да бъде вярна съпруга? Тази страна гъмжи от русокоси и синеоки принцове, учители по езда и всякакви други жигола. Не ги искам, предпочитам да се разоря, да съм бедна като Уини и да открия истинската любов. Но, Джейк, дори да забравим факта, че ти си единственият, който ме разбира, пак ще останеш в списъка с десетимата най-добри кандидати, защото парите не те интересуват. Няма професионален сватовник в тази страна, който да не потвърди, че ние сме идеалната двойка.

— Съмнявам се. Все още остава проблемът с възрастта — и на двама ни. Джоан, когато един мъж на моите години се жени, той не взема само съпруга, но и милосърдна сестра.

— О, дрънкаш глупости, Джейк! Не ти трябва сестра. Обзалагам се, че ще запазиш силата си дълго след като се оженим. Но ако се наложи, ще се грижа за теб по-добре от всяка сестра. Знаеш ли какво се сетих, Джейк? Всъщност бихме могли да ти купим ново тяло. Когато ти потрябва.

— Не, Джоан. Живях дълго и през по-голямата част добре. Когато ми дойде времето, ще си отида тихо. Няма да допусна твоята грешка, няма да се оставя в ръцете на лекарите с техните изкуствени бъбреци, монитори и тръбички. Ще издъхна така, както са го правили предците ми.

Тя въздъхна.

— А наричаш мен твърдоглава. Изведох те на върха на най-високата планина и ти показах царствата на Земята, а ти ми разправяш, че това било Лос Анджелис. Добре, няма да те увещавам повече и ще приема кротко любовта, която ще заделиш за мен. Джейк, ще ме изведеш ли из града, за да ме запознаеш с подходящи млади мъже? Ти веднага ще надушиш тези, които се интересуват само от богатството ми — Юнис може да се окаже прекалено наивна и лесно да се оплете в мрежите им. — („Как ли пък не, шефе, веднъж завъртях главата на едно жиголо просто за удоволствие.“) „Не се и съмнявам, скъпа — но такива като Джо Бранка на този свят се търсят с лупа. Също и като Джейк Соломон.“)

— Джоан Юнис, ако искаш да бъда твой ескорт, за мен ще е чест…

— Вече те помолих за това, не толкова мили Джейк. Помниш ли, попитах те вярваш ли в духове? Джейк, религиозен ли си?

— Аз ли? Не. Родителите ми бяха ревностно вярващи, но съм сигурен, че го знаеш. Но аз се отърсих от тези неща още преди да вляза в колежа.

— Същото като при мен. Моите прадеди идват от Германия и са католици. Но когато се преместихме да живеем в Близкия изток, баща ми реши, че ще е добре за бизнеса, ако станем баптисти. Отраснах с цитати от Библията за проклятия и адски огън, но бях достатъчно разумен и когато станах на четиринайсет, реших, че всичко това са само предразсъдъци. Превърнах се в агресивен атеист — първото интелектуално постижение в моя живот. Вече не вярвах в нищо, което не може да се пипне с ръка. После се отказах и от тази позиция — атеизмът е също толкова фанатичен, колкото всяка друга религия — и станах умерен агностик, несигурен в абсолютните истини, но далеч по-търпелив. Останах такъв три четвърти от века, след това реших, че религията е за шаманите, и напълно я зарязах.

— Моята собствена политика.

— Добре, но нека ти разкажа за нещо, което се случи, докато бях мъртва.

— Какво? Джоан, ти не си била мъртва — Йохан, за Бога — ти беше само в кома.

— Така ли смяташ? Без тяло и мозък, откъснат от света, без да осъзнавам дори кой съм? Ако това не е смърт, Джейк, здраве му кажи. Нали ти споменах, че според мен тогава ми помогна призракът на Юнис?

— Чух го, но не му обърнах внимание.

— Не се безпокой за разсъдъка ми, Джейк. Та ето какво последва. От известно време, всеки път, когато се чудя как да постъпя, си задавам въпроса: „Какво би сторила Юнис?“ И знаеш ли, Джейк — откривам отговора веднага. Никакви ектоплазми, гласове и медиуми — мигновен отговор, който не се основава на собствения ми опит. Както този следобед, когато реших на момента да целуна Алек и Мак. Никакво колебание — нали видя? Старият Йохан не би постъпил така. Ето защо ми се струва, че сладкият дух на Юнис бди над мен. Някакви коментари?

— Хъм… не. Вярно е, че се държиш като нея… освен в моментите, когато ми напомняш, че разговарям с Йохан. Но аз не вярвам в духове. Йохан, ако ми кажат, че ме очаква вечен живот, ще ида да подам оплакване в Божията канцелария.

— Нека ти кажа какво се случи с мен в Божията канцелария.

— Къде?!

— Докато бях мъртъв, Джейк. Озовах се на едно… място. Там имаше един старец с дълга бяла брада. Държеше голяма книга. Погледна ме, после направи справка с книгата и пак ме погледна. И каза: „Синко, ти беше много лошо момче. Но не чак толкова лошо и затова ще ти дам втори шанс. Постарай се да се поправиш и не се плаши, ще получиш помощ, ако потрябва“. Какво мислиш, Джейк? — („Какви ги приказваш, шефе? И с теб ли се случи това?“) „Юнис, щом се е случило с теб, значи и с мен, то е едно и също. И ти си моята помощ, любима. Моят ангел-пазител.“ („О, я стига! Не съм никакъв ангел, аз съм си аз.“) „Много земен ангел, любима, точно от какъвто се нуждаех.“ („И аз те обичам, мръсно старче.“)

— Това е антропоморфизъм — отвърна бавно Соломон. — Изкривени спомени от времето, когато си ходел на неделно училище.

— О, сигурно. Би трябвало да е подадено в символи, които мога да разбера. Ако бях същество от Проксима Центавър, старецът с брадата щеше да е създание с осем крайника и фасетни очи. Това е само клише, зад което се крие нематериално преживяване. Хората живеят със символи, Джейк. Та това символично преживяване е толкова реално за мен, колкото и физическите. И позволи ми да ти напомня, че аз наистина получих втора възможност, както и голяма помощ — най-вече от теб, но и от Мак, Алек, докторите и сестрите… и освен това в мен има нещо, което ме съветва как да постъпвам в трудни моменти, точно както би го направила Юнис. Не казвам, че е Юнис… но не е и Йохан. Е?

Соломон въздъхна.

— Човек е склонен да вижда божественото навсякъде. И почти винаги това е антропоморфизъм. Джоан, ако наистина си готова да вярваш на подобни самозаблуди, защо не стигнеш докрай и не отидеш в манастир?

— Защото Юнис не би го направила. Макар че в манастира може да й се стори интересно. Ако се поправи.

— Хе-хе — изкиска се Джейк. — Ще се поправи, да.

— Може пък да опитам — щом толкова много държиш да направиш от мен почтена жена. Но по-скоро ще си сменя името и ще се преместя в някой бомбайски вертеп. Ще идваш ли да ме навестяваш, Джейк?

— Не. Не обичам жегата.

— Лош Джейк. Отказва да види Юнис само защото му е горещо.

— Юнис никога не би отишла в публичен дом.

— Да, така е. Значи ще продължавам с упорството да бъда истинска дама, колкото и да е мъчително това за Йохан.

— Бедничката. Имаш само младост, красота и половината от парите на Щатската данъчна служба.

— И теб, Джейк, което прави всичко останало незначително. — Тя се наведе към него. — Джейк, мили, не съм била по-щастлива през целия си живот.

Басов глас откъм пилотската кабина ги прекъсна:

— Снижаваме се за кацане. Моля, поставете си коланите.

— Закопчани са — отвърна Соломон. — Спускайте се. — Обърна се към Джоан. — Облегни се назад, Джоан. И затвори магноципа.

Джоан Юнис прехапа устна и се подчини.